№ 231
гр. Сливен, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20232200500299 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 588/14.07.2023г„ постановено по г.д. № 20232230101331 по описа
на Pайонен съд – Сливен, с което е отхвърлен предявеният иск с правна квалификация чл.
59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците М. С. Е., ЕГН: **********, с адрес ***, П. С. Д.,
ЕГН: **********, с адрес *** и Д. С. В., ЕГН: **********, с адрес *** да заплатят
солидарно на ищцата Е. И. Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес ***, сумата от 3000,00
лв. /три хиляди лева/, представляваща стойността на извършен от ищцата ремонт в имот,
собственост на ответниците, находящ се в ***, изразяващ се в основен ремонт на
канализация, поставяне, монтиране и заравяне на тръби и канали, изкопаване на яма,
цялостно почистване на двора на къщата, както и извършване на основен ремонт (цялостно
изграждане) на покрив на къщата, с която сума ответниците са се обогатили неоснователно
за сметка на ищцата, като неоснователен и недоказан и е осъдена ищцата да заплати
разноски.
Подадена е въззивна жалба от ищцата чрез представител по пълномощие, в която се твърди,
че решението е неправилно и незаконосъобразно. В настоящото производство с правно
основание чл. 59 ЗЗД се доказали всички предпоставки за неговото уважаване, а именно:
доказало се по безспорен и категоричен начин обедняване на въззивницата, свързано с
обогатяването на ответниците; връзката между обедняването и обогатяването; липса на
основание за обогатяването и липса на друг иск (вещен, деликтен, договорен), с който
1
обеднелият да се защити. Обстоятелството, което останало спорно и за което липсвали
надлежни писмени доказателства, а именно: че процесният имот, в който е извършила
подобрения е собствен на ответниците, се доказало също по безспорен начин, макар и
косвено чрез събраните гласни доказателства. Разпитаните свидетели - всички, в т.ч. и
воденият от ответниците свидетел С. С. Д., който е роднина на ответниците и е напълно
наясно е това чия собственост е процесния имот, заявиха пред съда, че имотът, в който
въззивницата е извършила подобрения е собствен на тяхната майка. Това, че те са нейни
законни наследници стана ясно от представения от ответниците писмен документ -
удостоверение за наследници на С. К. И.. Обратно на приетото от съда е, че в
производството посредством устния доказателствен материал се направи категоричният
извод, че ответниците са съсобственици на процесния имот в ***, който са наследили от
покойната им майка. Свидетелите, извършвали ремонта, дали яснота относно това как е
изглеждал имота преди да се извърши ремонта и как след извършването му, какво точно е
извършено и неговата стойност. Стойността на процесния имот се е увеличила със сумата от
2693,70 лв. Иска се да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното решение и
вместо него да се постанови друго, с което да се уважи иска до размера 2693,70 лева като
основателен и доказан. Направено е доказателствено искане за издаване на съдебно
удосговерение, което да послужи пред Община Котел, за справка относно заявените и
декларирани обстоятелства от ответниците относно придобит от тях по наследяване
недвижим имот в ***.
Подаден е писмен отговор на жалбата, в който се поддържа нейната неоснователност. Счита,
всички посочени доводи от въззивника за неоснователни и недоказани. С Определение
№1788 от 07.06.2023г. съдебния състав е указал, че ищецата не сочи доказателства за
обстоятелството, че ответниците М. С. Е., П. С. Д. и Д. С. В. собственици на процесния
недвижим имот, както и за увеличената стойност на имота, в резултат на извършените
подобрения. Счита, че в настоящето производство, въпреки дадените указания, посочените
от ицецът обстоятелства останали недоказани. Единствено, което се доказало е че, майката
на ответниците е ползвала имота в ***, но не е собственик на имота. Не се установило
обстоятелството, с колко се е увеличила стойността на недвижимия имот, в резултат на
извършените от ищцата дейности. Напротив: от показанията на свидетеля на ответниците се
установи, че не само не са извършени подобрения, а е съборена носещата стена, разделяща
стаите на къщата, като преди е била в по-добро състояние и сега не става за живеене.
Претендира разноски.
В с.з. въззивницата не се явява. Постъпило е писмено становище от представител по
пълномощие, с което се поддържа въззивната жалба.
За въззиваемите се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на
подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
2
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде
отменено.
Въз основа на събраните по делото доказателства е установено следното от фактическа
страна:
Въззивницата се свързала се с първите две ответници - въззиваеми, които я завели до
къщата, обяснили й, че има нужда от ремонт и й казали, че все още не са взели категорично
решение дали ще продават къщата и двора. Двете предложили да се настани в къщата под
наем, като извърши ремонт, за да я приведе в годен за живеене вид, а за сметка на
извършения ремонт нямало да плаща наем докато вземат решение дали ще продават къщата
и двора. Двете казали на въззивницата, че ако стигнат до решение за продажба, ще
предложат цена, адекватна на състоянието на къщата преди ремонта, като трябвало да
говорят с третата ответница, която се намирала в чужбина. Ищцата се съгласила с тези
условия и след като получила ключ от двете ответници започнала незабавно ремонт.
Извършеният ремонт представлявал основен ремонт на канализацията, поставяне,
монтиране и заравяне на тръби и канали, изкопаване на яма, цялостно почистване на двора
на къщата, както и извършване на основен ремонт (цялостно изграждане) на покрив на
къщата. Няколко дни след като започнал ремонтът, третата ответница се свързала с ищцата
по телефона и й казала, че са взели общо решение да й продадат къщата с двора, за сумата
от четири хиляди лева, като ремонтът оставал за сметка на ищцата. Ищцата приела.
Въззивницата разговаряла и с другите две ответници, които потвърдили решението за
продажбата. Ремонтът приключил и точно, когато започнала да се нанася в къщата,
получила телефонно обаждане от ответницата Д. В., която й казала, цената вече е шест
хиляди лева. Другите две ответници също се отметнали от уговорката и настояли ищцата да
им върне ключовете за къщата. Ищцата се противопоставила, но им върнала ключовете.
Ответниците отказали да заплатят на ищцата средствата, които е вложила за ремонта на
техния имот.
С исковата молба ищцата е претендирала за осъждане на ответниците да й заплатят
солидарно сумата от 3000,00 лв., представляваща стойността на извършения от ищцата
ремонт в имот, собственост на ответниците, находящ се в с. Кипилово, общ. Котел,
изразяващ се в основен ремонт на канализация, поставяне, монтиране и заравяне на тръби и
канали, изкопаване на яма, цялостно почистване на двора на къщата, както и извършване на
основен ремонт (цялостно изграждане) на покрив на къщата, с която сума ответниците са се
обогатили неоснователно за сметка на ищцата и присъждане на направените по делото
разноски.
3
Районният съд е приел, че е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 59, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищцата сумата от 3000,00 лв.,
представляваща стойността на извършен от ищцата ремонт в имот, собственост на
ответниците, находящ се в ***, изразяващ се в основен ремонт на канализация, поставяне,
монтиране и заравяне на тръби и канали, изкопаване на яма, цялостно почистване на двора
на къщата, както и извършване на основен ремонт (цялостно изграждане) на покрив на
къщата, с която сума ответниците са се обогатили неоснователно за сметка на ищцата.
Защитната теза на ответниците е, че тяхната майка С. И. ползвала недвижим имот в ***, но
не била собственик на същия, за който действително ответниците разговаряли с ищцата.
Ответниците й обяснили, че имотът е ползван от майка им и са петима наследници, но не
притежават документ за собственост, като евентуално след съгласуване биха могли да го
продадат за цена от 15 000 лв. Ответниците обяснили на ищцата къде се намира ключът за
входната врата на имота и ако иска да го огледа. В началото на м. март 2023 г. ответниците
разбрали, че ищцата е започнала ремонт в имота, съборила е стена между две стаи,
външната тоалетна и е премахнала четири броя сливови дървета. Ответниците твърдят, че
нямат никакви уговорки и не са сключвали нито договор за наем, нито предварителен
договор за продажба на имота с ищцата. На изложените основания са поискали отхвърляне
на иска.
Съгласно дадените указания с Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2013 г., ОСГТК въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция
процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа
обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на
указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по
посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата
инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.
Настоящият случай обаче не е такъв. По начало съдът не е обвързан от правната
квалификация, посочена от ищеца, нито дори от правното основание, което той е избрал да
назове, ако то не отговаря на изложените твърдения. Правното основание на един иск се
извлича не само от петитума, а и от съдържанието на обстоятелствената част на исковата
молба, описваща характера на правото и по какъв начин то е засегнато. Доколкото тя е пълна
и ясна – съдът сам определя коя точно е правната хипотеза, в която се вмества спорното
правоотношение, а оттам – дава и конкретната правна квалификация на иска. Накратко -
определянето на правното основание е дейност на съда, която се извършва въз основа на
изложените в исковата молба обстоятелства и с оглед заявеното искане.
По делото са разпитани свидетели, които установяват главните факти, а именно, че
действително между страните е имало уговорка за наемане на имота, за извършване на
ремонт и последващата му продажба. Поради това в случая следва да се приеме, че
въззиваемите са възбудили и поддържали заблуждение във въззивницата и по този начин са
я мотивирали да извърши ремонт в имота. След извършването му те отказали да заплатят
4
свързаните с ремонта разходи и по този начин са й причинили имотна вреда. Поради това
настоящата инстанция намира, че правната квалификация на предявеният иск е по чл.45 от
ЗЗД – за причинени имуществени вреди и репарирането им. Доколкото в случая са
безспорно доказани наличието на всички, само обективни елементи, на сложния фактически
състав на деликта,– деяние – действие или бездействие, вреда, причинна връзка между тях,
противоправност на деянието и авторство на лица, като вината на последните се презумира,
то предявеният иск се явява основателен. Това налага постановеното решение да бъде
отменено и вместо това да се постанови ново, с което претенцията бъде уважена до
претендирания във въззвивнат жалба размер от 2693,70 лева като основателена и доказана.
С исковата молба не са претендирани лихви, поради което не следва да се присъждат.
Въззивницата не е претендирала разноски за тази инстанция и такива следва да бъдат
присъдени за първата в размер на сумата от 800 лева представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за първата инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 588/14.07.2023г„ постановено по г.д. № 20232230101331 по описа на
Pайонен съд – Сливен, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правна квалификация
чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците М. С. Е., ЕГН: **********, с адрес ***, П. С.
Д., ЕГН: **********, с адрес *** и Д. С. В., ЕГН: **********, с адрес *** да заплатят
солидарно на ищцата Е. И. Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес ***, над размера на
сумата от 2693,70 лева, представляваща стойността на извършен от ищцата ремонт в имот,
собственост на ответниците, находящ се в ***, изразяващ се в основен ремонт на
канализация, поставяне, монтиране и заравяне на тръби и канали, изкопаване на яма,
цялостно почистване на двора на къщата, както и извършване на основен ремонт (цялостно
изграждане) на покрив на къщата, с която сума ответниците са се обогатили неоснователно
за сметка на ищцата, като вместо това постановява:
ОСЪЖДА на основание на чл. 45 от ЗЗД М. С. Е., ЕГН: **********, с адрес ***, П. С. Д.,
ЕГН: **********, с адрес *** и Д. С. В., ЕГН: **********, с адрес *** да заплатят
солидарно на Е. И. Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес ***, на сумата от 2693,70 лева,
представляваща причинени имуществени вреди от непозволено увреждане.
ОСЪЖДА ЗЗД М. С. Е., ЕГН: **********, с адрес ***, П. С. Д., ЕГН: **********, с адрес
*** и Д. С. В., ЕГН: **********, с адрес *** да заплатят солидарно на Е. И. Д., ЕГН:
**********, със съдебен адрес *** сумата от 800 / осемстотин/лева представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6