Определение по дело №865/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1243
Дата: 29 април 2020 г.
Съдия: Ирена Николова Петкова
Дело: 20203100500865
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 април 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и девети април през двехиляди и двадесета година в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

                                     ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

Мл. С-я НАСУФ ИСМАЛ

                                              

като разгледа докладваното от съдия Петкова

 ч.гр.дело № 865 по описа за 2020 год.,

взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по частна жалба на Н.А.Н., ЕГН **********, срещу определение №4915/02.04.2020г. по гр.д. №7365/19г. по описа на ВРС, 47-ми с-в, с което е допуснато обезпечение на предявения от Н.А.Н., ЕГН ********** против „Мегапорт М“ ООД, ЕИК ********* осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ за сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение поради незаконно задържане на трудовата му книжка за периода от 13.07.2018 г. до 03.10.2018 г. чрез налагане на запор на вземанията по банкови сметки на „Мегапорт М“ ООД, ЕИК ********* в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД чрез преминаване от сметка в сметка в посочения по-горе ред до достигане на сумата от 1500  лева, в частта, в която съдът е разпоредил обезпечението да бъде допуснато при условията на гаранция в размер на 150 лева, вносима по сметка на Варненски районен съд. В жалбата се излага, че има безспорни доказателства, че е налице задържане на трудовата книжка, поради което и не е следвало да се постановява внасянето на гаранция. Освен това ищецът е освободен от внасянето на държавна такса и му е назначена правна помощ, поради което и не следва да му се вменява заплащането на гаранция. Твърди, че не е в негова тежест да доказва настъпилите вреди и техния размер. Моли определението да бъде отменено само в частта, с която е постановено внасянето на гаранция в размер на 150 лв.

 

            Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу изрично предвиден подлежащ на обжалване акт, поради което е и допустима.

 

            По същество същата е неоснователно, поради следното:

 

Ищецът Н. е предявил иск с правно основание чл.226 ал.2 КТ за заплащане на обезщетение за незаконно задържане на трудовата му книжка след прекратяване на трудовото правоотношение в размер на 1 500 лв. за периода от 13.07. до 03.10.2018г. С молба от 02.04.2020г. ищецът е поискал допускане на обезпечение на предявения иск чрез налагане на запор върху банковата сметка на ответника в „Уникредит Булбанк“ АД до размер на сумата от 1 500 лв. С атакуваното определение ВРС допуснал исканото обезпечение като наложил запор върху посочената банкова сметка ***., само при условие че ищецът внесе гаранция от 150 лв.

 

Определението е законосъобразно.

Нормата на чл.391 ал.1 ГПК повелява, че обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако  искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или

бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите.  В рамките на настоящото производство и предвид наведените основания за незаконосъобразност не е предмет на разглеждане от въззивната инстанция е ли налице обезпечителна нужда. Предмет на разглеждане е дали е налице хипотезата на т.1 от ал.1 на чл.391 ГПК, т.е. има ли представени от ищеца убедителни писмени доказателства, които да установяват твърдения и подлежащ на доказване от ищеца факт, а именно- че е налице задържане на трудовата книжка за сочения период- 13.07.- 03.10.2018г. Съдът намира, че такива доказателства са представени с исковата молба и уточняващите такива от ищеца. Приложените два броя писма съответно от Главна инспекция по труда и Регионалната инспекция по труда в гр. Варна действително сочат, че покана да се яви да получи трудовата си книжка е получена от ищеца на 03.10.2018г. Това обстоятелство се установява и от приложените от ответника в отговора на исковата молба известие за доставяне от куриерска фирма на покана до ищеца за получаване на трудовата книжка. Същевременно обаче следва да се съобрази и изразеното от ответника в отговора становище, подкрепено с писмено доказателство, а именно протокол от 13.08.2018г., от което се установява, че ищецът е бил поканен да получи оформената си трудова книжка, но същият не се е явил да я получи. Затова и съдът, като съобрази в съвкупност приложените доказателства, намира, че макар и да са налице данни, че ищецът не е получил трудовата си книжка при прекратяване на трудовото правоотношение- 13.07.2018г., то съществуват и доказателства, които са индиция за неизпълнение на задължението на работодателя по вина на работника. Налице е хипотезата на чл.391 ал.2 ГПК, при която съдът въпреки приложените писмени доказателства може да задължи ищеца да представи и парична гаранция. Затова и съобразно установеното съставът приема, че обезпечението следва да бъде допуснато в условията на парична гаранция в размер на 150 лв., която представлява обичайно определяните 10% от цената на иска.

Останалите наведени в жалбата основания за незаконосъобразност на определението са несъстоятелни. Ирелевантно за предмета на спора е материалната обезпеченост на молителя. Следователно и без значение с оглед допускане на обезпечението по иска при условията на гаранция е предмета на спора, както и че същият е от категорията дела, по които ищецът е освободен от заплащане на държавни такси и разноски по силата на чл. 83 ал.1 т.1 ГПК. Гаранцията по чл.391 ГПК има обезпечителен характер по отношение на вредите, които могат да бъдат нанесени на ответника поради неоснователно предявения срещу него иск. Затова и тази сума има гаранционен характер и не може да бъде категоризирана като дължима за разглеждане на спора сума- такса или разноски. Затова и това възражение е неоснователно.

Определението на ВРС в частта, с която обезпечението е допуснато при условие на гаранция, като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

            Водим от горното, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА определение №4915/02.04.2020г. по гр.д. №7365/19г. по описа на ВРС, 47-ми с-в, САМО В ЧАСТТА, С КОЯТО при условията на гаранция в размер на 150 лева, е допуснато обезпечение на предявения от Н.А.Н., ЕГН ********** против „Мегапорт М“ ООД, ЕИК ********* осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ за сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение поради незаконно задържане на трудовата му книжка за периода от 13.07.2018 г. до 03.10.2018 г. чрез налагане на запор на вземанията по банкови сметки на „Мегапорт М“ ООД, ЕИК ********* в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД чрез преминаване от сметка в сметка в посочения по-горе ред до достигане на сумата от 1500  лева.

            Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                      2.