Р Е Ш Е Н И Е
№ 1537/28.9.2023г.
Град Пловдив, 28.09.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на двадесети
септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1396 по
описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Х.С.С. ***, срещу уведомително писмо изх.№
02-160-6500/15240 от 05.08.2021 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площ, за кампания 2019 в частта, с която са
извършени намаления на исканите суми общо в размер на 155,21 лева, от които по
СЕПП – 0,09 лева, по СП (основна) – 151,43 лева, по ЗДП – 0,78 лева, по СМЗС –
2,91 лева.
Според жалбоподателя оспореното уведомително писмо е незаконосъобразно
поради нарушение и неправилно приложение на материалния закон, допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
несъответствие с целта на закона. Иска
се отмяна на оспореното писмо, връщане на преписката на административния орган
за ново произнасяне и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител счита жалбата за
неоснователна и моли тя да се отхвърли по съображения, изложени в писмено
становище от 20.09.2023 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на
оспорения акт, чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно от
акта, доколкото с него се отказва финансово подпомагане. Жалбата е подадена в
срока по чл.149, ал.1 АПК, видно от известията за доставяне (л.17 и л.53).
Жалбата е срещу административен акт, който по общото правило на чл.145 АПК
подлежи на оспорване пред съд по отношение на неговата законосъобразност.
Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество,
тя е основателна поради следните съображения:
В качеството на земеделски стопанин за стопанската 2019 година жалбоподателят
е подал заявление за подпомагане на 25.04.2019 г. (л.21) и на 05.06.2019 г.
(л.27), с което е заявено искане за подпомагане по Схема за единно плащане на
площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за
селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда –
зелени директни плащания (ЗДП), Схема за обвързано подпомагане за плодове
(основна група) – СП (основна), Схема за преходна национална помощ за
земеделска земя на хектар (ПНДП).
Видно от приложените резултати от автоматичните проверки, извършени на 24 и
25.04.2019 г., както и от становището на ответника, представено в съдебното
заседание на 20.09.2023 г., по отношение на заявените от жалбоподателя площи за
подпомагане са извършени само административни проверки на въведените в
заявлението данни, при които проверки не са установени площи, заявени от повече
от един земеделски стопанин за кампания 2019.
С оспореното уведомително писмо изх.№ 02-160-6500/15240 от 05.08.2021 г. –
предмет на настоящото съдебно производство – зам.-изпълнителният директор на
ДФЗ е са извършил намаления на исканите суми общо в размер на 155,21 лева, от
които по СЕПП – 0,09 лева, по СП (основна) – 151,43 лева, по ЗДП – 0,78 лева,
по СМЗС – 2,91 лева, като общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след
извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място на
данните, подадени от лицето в заявлението за подпомагане, които са сравнени с
наличната информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на
основание чл.30 ЗПЗП.
Представената в съдебното заседание от 20.09.2023 г. заповед № РД09-228 от
28.02.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен
специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2019 не дава
информация и не представлява безспорно доказателство за твърдяната от ответника
разлика от 0,08 ха между декларираната от жалбоподателя площ за подпомагане и
установената при административните проверки. Дори да се приеме за доказано това
твърдение на ответника, обаче, в писменото становище от 20.09.2023 г. в
изложената детайлна информация на извършените изчисления площта за оторизация
по всички схеми съвпада със заявената от жалбоподателя за подпомагане в размер
на 2,09 ха.
При тези факти съдът намира, че оспореното уведомително писмо е
незаконосъобразно.
Уведомителното писмо е издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ,
който е компетентният орган с оглед чл.20 и чл.20а ЗПЗП и заповед № 03-РД/2891
от 16.06.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в предвидената от закона
писмена форма, но при липса на мотиви и неправилно приложение на материалния
закон.
При издаване на оспореното уведомително писмо административният орган не е
спазил императивните изисквания на чл.59, ал.2, т.4 АПК за мотивиране на
административния акт. Проверката на неговото съдържание сочи на липса на
фактически и правни основания за издаването му. Касае се за задължителни
реквизити, отсъствието на които възпрепятства адекватната защита на жалбоподателя
и съдебната преценка за материалноправна законосъобразност на оспореното
уведомително писмо.
Този порок на уведомителното писмо не може да бъде преодолян след цялостна
проверка на съдържанието, включително на данните в изготвените таблици и в разясненията
към тях. В настоящия случай в табличен вид са представени размерите на
намаленията на исканите суми за заявените за финансово подпомагане площи, без
обаче да е направено изрично посочване за начина, по който са определени. В
обясненията към таблиците липсва фактическо и правно основание за извършеното
намаление.
Непосочването на фактически основания в оспорения акт не позволява да се
разбере волята на административния орган и причините, поради които се отказва
финансиране, както и да се извърши проверка за материалната законосъобразност
на акта. В този смисъл цитирането на правни норми не представлява аргумент за извършеното
намаление, защото липсва посочване на конкретните факти, налагащи според
административния орган прилагането на цитираните правни норми. Бланкетното
посочване на приложими според органа правни норми без излагане на конкретни
мотиви представлява съществено нарушение на изискването за форма, което е
самостоятелно основание за отмяна на оспореното уведомително писмо.
Мотиви не могат да бъдат извлечени и от други съдържащи се в
административната преписка документи, подготвящи издаването на оспореното
уведомително писмо, като в конкретния случай дори липсват такива документи.
Едва в хода на съдебното производство с писмено становище от 20.09.2023 г. се
излагат някакви мотиви, но това становище не може да санира допуснатото
нарушение във формата на административния акт. В случая протоколите от резултатите
от извършените автоматични проверки не дават възможност да се извлекат ясни и
конкретни мотиви, които да съставляват аргументация за волеизявлението на
административния орган. В този смисъл доказано се явява възражението на
жалбоподателя по чл.146, т.2 АПК за незаконосъобразност на оспореното
уведомително писмо.
От друга страна, от аргументацията, съдържаща се в писменото становище от
20.09.2023 г., може да се направи обоснован извод за неправилното приложение на
материалния закон – чл.19 и чл.19а от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014,
защото макар установената разлика между декларираните за подпомагане площи и
действително установените при проверката е 3,98%, но под 2 ха, което налага
извод, че не следва да се намалява исканата помощ, до който извод е достигнал и
ответникът в писменото си становище. Т.е., с писменото становище ответникът е
направил признание за неправилно приложение на материалния закон.
Всичко изложено налага извод, че оспореното уведомително писмо следва да
бъде отменено като незаконосъобразно, а административната преписка следва да
бъде върната на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне при
спазване на изискването за форма на административните актове по отношение на
мотивите, които следва да дават ясна представа за фактическите и правните
основания за издаването на акта, и съобразяване с приложимите материалноправни
норми на националното и общностното право.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното
искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на жалбоподателя
същото като основателно следва да се бъде уважено и да бъде осъден ДФЗ да
заплати на жалбоподателя сумата 310 лева (10 лева за държавна такса и 300 лева за
адвокатско възнаграждение) на основание чл.143, ал.1 АПК.
Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен
съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Х.С.С., ЕГН **********,***, уведомително писмо изх.№ 02-160-6500/15240 от 05.08.2021 г. на
зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие”
за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площ, за кампания 2019 в частта, с която са извършени
намаления на исканите суми общо в размер на 155,21 лева, от които по СЕПП –
0,09 лева, по СП (основна) – 151,43 лева, по ЗДП – 0,78 лева, по СМЗС – 2,91
лева.
ВРЪЩА административната преписка на Държавен фонд
„Земеделие” за ново произнасяне съобразно дадените указания.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” да заплати на Х.С.С., ЕГН **********,***
(триста и десет) лева, разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: