РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. гр.Мадан , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на седми юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20215430200079 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №******, издадено от
Началник Група към ОДМВР С., РУ М., с което на М. А. Г., ЕГН **********,
с адрес: гр. С., ул. „******“ № *, вх. *, ет. *, ап. ** на осн. чл. 175, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лева и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО НА УПРАВЛЕНИЕ НА МПС за срок от 6 месеца за
нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
В жалбата се застъпва становище, че наказателното постановление е
издадено при съществени процесуални нарушения, както и в пълно
несъответсвие с фактическата обстановка. Оспорва да е извършил описаното
в НП нарушение, като моли за неговата отмяна. Алтернативно моли да бъде
изменено същото, тъй като наложеното наказание било явно несправедливо.
Излага съображения, че при определяне на максималния размер на санкцията,
наказващия орган се е аргументирал, че с действията си жалбоподателят
застрашил безопасността на служителите на реда, което обстоятелство било
въведено едва с НП и не било отразено в съставения АУАН. В хода на
съдебните прения процесуалния представител на жалбоподателя поддържа
становището, че е нарушено правото на защита на наказаното лице, тъй като в
1
АУАН не било посочено обстоятелството, с което наказващият орган се е
мотивирал за налагане на санкция в максимален размер. Позовава се на
разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която разпоредба АУАН
трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
било извършено. Моли наказателното постановление да бъде отменено, а при
условията алтернативност двете санкции да бъдат намалени до техния
минимум, тъй като по преписката липсвали данни жалбоподателят да е
извършвал други нарушения на процесуалния ред.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата. В
хода на съдебните прения, чрез процесуалния си представител, поддържа
становище, че съставеният АУАН е изготвен в съответствие с изискванията
на чл. 36 и 46 от ЗАНН, от териториално компетентно лице да съставя актове
за нарушение по ЗДвП. Счита, че създаването на опасност за органите на
МВР не е елемент от състава на нарушението по чл. 103 от ЗДвП и не
необходимо да бъде посочвано в съставения АУАН. Обстоятелството, че
жалбоподателят е застрашил безопасността на служителите на реда било
установено по безспорен начин, поради което наложените наказания били
съобразени с постигането на целите по чл. 12 от ЗАНН. Моли издаденото НП
да бъде изцяло потвърдено като законосъобразно.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка
с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект, срещу който
е издадено атакуваното НП, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд- по местоизвършване на твърдяното нарушение,
поради което е процесуално допустима.
На ******* г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/, серия *, бланков № ****** срещу жалбоподателя за това,
че на ******** г. около ******* часа в гр. Р., ул. „******“ в близост до № *
като водач на л.а. „*******“ рег. № ******, собственост на А. Р. Г., ЕГН
******* допуска следното нарушение: при подаден сигнал от контролен
орган – полицай С. К., водачът не спира плавно в най-дясната пътна част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
2
контрол място, с което виновно е нарушил чл. 103 от ЗДвП. Актът е съставен
в присъствието на жалбоподателя и на свидетелите П. и С.. Актът е подписан
от жалбоподателя, като в графа „обяснения и възражения“ е вписал, че няма
такива.
На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП №
****** от ********г, с което е ангажирана административната отговорност на
жалбоподателя за извършени нарушения по чл. 103 от ЗДвП. На
жалбоподателя е наложена санкция на осн. чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП – глоба
в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. В
НП е отбелязано, че максималната санкция се налага поради факта, че с
действията си нарушителят е застрашил безопасността на служителите на
реда. Издаденото НП е връчено на жалбоподателя на ******* г. Поради не
съгласие с твърдените за извършени нарушения на ЗДвП и наложените
административни наказания, издаденото НП е обжалвано в срок пред РС
гр.М.
Разпитан по делото е актосъставителят К., който потвърди авторството
на съставения АУАН. Същият заяви пред съда, че му било разпоредено от
оперативния дежурен при РУ М., че служителите по охрана на обществения
ред направили опит да спрат водач със стоп палка, но последният не е спрял и
следвало да отиде да състави акт на нарушителя. Нарушението е станало
вечерта. Служителите по охрана на обществения ред посочили на
актосъставителя нарушителя и го определили като водач на съответното
МПС. Въз основа на техните данни актът бил съставен на жалбоподателя Г..
Актът бил съставен в полицейския участък. Служителите по охрана на
обществения ред съобщили на актосъставителя, че жалбоподателя минал
много близо до тях и е застрашил безопасността им. Актът бил предявен на
жалбоподателя.
В съдебно заседание е разпитан и свидетелят С., който заяви пред съда,
че за времето от ***** до ***** часа на ********г. бил назначен в наряд на
територията на Община Р., заедно с полицай П. К. Около *******часа на
********г. се позиционирали в гр. Р. на ул. ****** в близост до бл. № * за
извършване на првоерка на външни автомобили. Около ****** часа
забелязали л.а. „******“ със с. регистрация, който се движел с посока на
движение от бензиностанция „*****“ към центъра на гр. Р.. Посредством
3
стоп-палка по образец на МВР свидетелят посочил мястото на водача, където
да спре. Свидетелят уточнява, че заедно с полицай П. К. се намирали от
лявата пътна лента,а водача се движел от дясната. Свидетелят бил на
платното за движение от лявата част, а автомобилът на Г. минал на
достатъчно разстояние, за да ги види, като свидетелят бил и със
светлоотразителна жилетка. След като видял сигнала М. Г. започнал да се
движи към служителите. Свидетелят помислил, че жалбоподателят ще ги
удари. Наложило се да се отместят от пътя, за да не ги удари. Свидетелят
разпознал водача на МПС – М.Г.. Познавал го от преди, защото го били
посещавали във връзка със сигнали за нарушаване на обществения ред.
Жалбоподателят продължил да управлява МПС с висока скорост в посока
към центъра на града. Свидетелят и полицай Кирилов го последвали с
патрулния автомобил посредством звуков и светлинен сигнал, но не го
установили. Докато минал покрай тях, служителите на МВР констатирали, че
водачът на МПС е М.Г. от с. Е. и се отправили към мястото където той живее.
Направили обстоен обход на с. Е., но същият не бил установен. Докладвали
на ОДЧ при РУ-М., а М.Г. бил установен на *********г. от полицейския
наряд около ******** часа в с. Е., където му била връчена призовка за
явяването му в участък в гр. Р. за вземане на отношения по случая. Същият се
явил около *******часа на същата дата, като му бил съставен акт от ПИ К. К.
по чл. 103 от ЗДвП за неспиране на стоп-палка на указаното от контролния
орган място.
По делото е разпитан и свидетелят П.., който заяви пред съда, че на
****** г. бил наряд на територията на общ. Р., заедно със свидетеля С. К..
Около ***** били на ул. ********. Били паркирали патрулния автомобил в
отстечката към бл. *, така че да се вижда една част от автомобила. Около ***
от бензиностанция ****** се задал лек автомобил, който потеглил към тях.
Когато наближил достатъчно видели, че това е ****** със софийска
регистрация. Свидетелят С. К. подал знак със стоп палка да спре за проверка,
но в момента, в който видял стоп-палката водачът на автомобила увеличил
рязко скоростта и дори се наложило да се отместят от пътя, за да не ги удари.
Когато минал покрай тях видели, че водачът е М.Г. от с. Е. Качили се в
патрулния автомобил и тръгнали след него. Водачът тръгнал в посока
центъра на града. Предположили, че водачът тръгнал към дома си в с. Е. След
4
като не го установили там, уведомили служителите на МВР от дневната смяна
и те около ** часа го установили в дома му в с. Е., М. Г. бил призован за
съставяне на АУАН.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, логични и
последователни.
При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
Съгласно чл. 103 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен
при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-
дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. В случая, по
категоричен начин се установява, че на ****** г. около **** часа в гр. Р., ул.
"******“ в близост до № *, жалбоподателят не е спрял на подадения му
сигнал със стоп палка, като не се е подчинил на разпореждането на орган на
МВР, обстоятелство, потвърдено в показанията на свидетелите С. К. и П. К.,
които са изпълнявали задълженията си като полицейски служители по това
време и които са разпознали водача на управлявания автомобил. Установява
се, че жалбоподателят вместо да преустанови управлението на автомобила е
кривнал леко в посока служителите на реда, които дори се е наложило да се
отместят от пътното платно, за да избегнат удар. Впоследствие
жалбоподателят ускорил скоростта се наложило полицейските служители да
го преследват със светлинен и звуков сигнал. Тези обстоятелства са
категорична индикация, че водачът на автомобила е възприел ясно подадения
му сигнал и съзнателно и целенасочено не се е съобразил с него, целейки да
избегне следващата се проверка. Ето защо съдът намира, че правилно е била
ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл. 175, ал.1, т.4 от
ЗДвП за това нарушение. Съдът след запознаване с приложените по делото
АУАН и НП намира, че съоставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи
притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно така
представената Заповед № ****** от ********г. Не се споделят доводите на
жалбоподателя, че утежняващото според наказаващия орган обстоятелство –
застрашаването на безопасността на служителите на МВР, не може да се
вземе в предвид при определянето на наказанието, доколкото същото не е
5
упоменато в съставения АУАН. Това обстоятелство не е елемент от
фактическия състав на нарушението по чл. 103 от ЗДвП, поради което съдът
намира, че съставеният АУАН отговаря на изискванията на чл. 42, ал.1 от
ЗАНН. По делото безспорно се установява, че жалбоподателят не само не е
спрял на подадения сигнал със стоп палка, но с поведението си е застрашил
безопасността на служителите на МВР, които впоследствие се наложило и да
го преследват. С конкретното си поведение жалбоподателят е заявил
неуважение и незачитане на правомощията на контролните органи, призвани
да съблюдават за сигурността на участниците в движението по пътищата.
Предвид установените по делото отегчаващи отговорността обстоятелства
налагането на санкция в предвидения в закона максимум би се явявало
оправдано и справедливо с оглед обществената опасност на извършеното
деяние. При определяне на санкцията обаче следва да бъде извършена
преценка на всички релевантни обстоятелства, с оглед постигане на целите по
чл. 12 от ЗАНН. Липсват доказателства по делото, жалбоподателят да е
извършвал други административни нарушения от категорията на процесното,
което обуславя по-ниска степен на обществена опасност на дееца и следва да
се вземе в предвид при определяне на наказанието. Ето защо съдът счете, че
така определеното наказание следва да бъде коригирано на 4 месеца
лишаване от право да се управлява МПС и 150 лева глоба, който размер на
наказанието според настоящия съдебен състав съответства на целите чл. 12
от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на
установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително
върху останалите граждани.
По отношение на разноските: Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН (редакция към
ДВ, бр. 44 от 13.05.2020г.) страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл.
143, в който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Подателят на жалбата има право на разноски
по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него
административен акт. Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати
6
производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението
си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.
Доколкото липсва изрична уредба как следва да се процедира, ако искането
за отмяна на административен акт е частично уважено и частично
отхвърлено, съгласно препращащата норма на чл. 144 АПК приложение
следва да намерят общите правила на чл. 78 ГПК, съгласно която разпоредба
страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно
отхвърлена част от искането. На основание чл. 65, ал 5. от ЗАНН (редакция
към ДВ, бр. 44 от 13.05.2020г.) във връзка с направеното от въззиваемата
страна искане, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство. На осн. чл. 27е от Наредба за
правната помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лева с оглед обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, като съразмерно с отхвърлената част от искането в полза на
въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски в размер на 57 лева.
Жалбоподателят е представил договор за правна защита от **********г., в
който е отразено, че договореното възнаграждение от *** лева е платимо в
брой до *****г. По делото липсват доказателства възнаграждението да е
реално платено, поради което разноски в полза на жалбоподателят не следва
да се присъждат.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № ******** от ********, издадено
от Началник Група към ОДМВР-С., РУ М., В ЧАСТТА, с която на М. А. Г.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на
200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на
чл. 103 ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на глобата на 150 лева и размера на
наказанието лишаване от правоуправление на 4 месеца.
ОСЪЖДА М. А. Г., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР-С. сумата от 57
лева (петдесет и седем лева), представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд С. в 14-дневен
срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
7
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
8