№ 15849
гр. София, 19.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20211110133001 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от М. Г. Д. срещу Н. А. К. иск
за осъждане на ответницата да му заплати сумата от 5000,00 лева, получени от
нея без основание посредством банков превод, нареден от ищеца на 10.06.2016
г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 09.06.2021 г., до
окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 10.06.2016 г. ищецът е
извършил банков превод на сумата в размер на 5000,00 лева по банковата
сметка на ответницатата с основание „захранване на сметка“. Твърди се, че
имуществененото разместване се явява неоснователно преминаване на блага,
тъй като между страните не съществува облигационно правоотношение.
Направено е искане за уважаване на исковата претенция и присъждане на
сторените по делото разноски.
Ответницата в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подала отговор, с който
оспорва предявения иск. Твърди се, че в периода от 2011 г. до 2020 г. страните
били във фактическо съжителство, през което време са си превеждали
различни суми по сметките си. Заявява се, че тя също е давала пари на ищеца,
включително за погасяване на негови задължения. Потвърждава се, че ищецът
е превел посочената сума от 5000,00 лева по банковата й сметка, като
предварително се били уговорили, че същата ще послужи за закупуването на
1
лек автомобил за общо ползване. В първо открито съдебно заседание по реда
на чл. 145, ал. 1 от ГПК е внесено уточнение, че се твърди посоченият
автомобил да е бил закупен със средства на ответницата, а сумата в размер на
5000,00 лева била използвана за погасяването на общи нужди на
домакинството на страните. Направено е искане за отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съдът е бил сезиран с иск по чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД – иск за връщане
на платена без основание искова сума. Фактическият състав по чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална
липса на основание, т. е., когато още при самото получаване липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго. Освен това основанието трябва да липсва не само при получаване на
имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция
на даденото.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че на 10.06.2016 г. ищецът М. Г. Д. е превел на Н. А. К.
сумата от 5000,00 лева. Видно от представеното с исковата молба банково
удостоверение, като основание за превода е било посочено „захранване на
сметка“.
Основният спорен между страните въпрос по същество е свързан с
дължимостта на процесната сума. Ответницата е изложила твърдението, че
към момента на извършване на превода това е била уговорката да бъде
закупен автомобил за общите нужди и ползване от двамата, като след
заплащането на вноската за същия сумата е останала за погасяване на разходи,
свързани с общите нужди на домакинство на страните.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
И.н Каменов Кръстев и Таня И.нова Велева, които съдът кредитира като
логични и последователни, в съзвучие едни с други и събраните по делото
доказателства. От показанията на свидетелите се установява, че от 2013 г.
ищецът и ответницата са били във фактическо съжителство, като са живеели в
общо домакинство в апартамента на ответницата на адрес: гр. София, ул.
2
„Кракра“ № 1. През 2016 г., видно и от представените от ответницата договор
за лизинг от 25.05.2016 г., вносни бележки с наредител ответницата за
заплащане на вноските по него и договор за покупко-продажба върху МПС от
24.06.2021 г., е бил закупен автомобил от ответницата, който е бил ползван за
общите нужди и на двамата и който е управляван и от двамата. През същата
година на ищеца са били запорирани наличните парични суми в банковите му
сметки поради изпълнително производство, образувано срещу него, като в
този период финансовата тежест за общото домакинство била поета от
ответницата, поради прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца.
Видно от представения договор за потребителски кредит от 21.12.2016 г. и
разказа на свидетелката Таня И.нова Велева, за обезпечаване изпълнението по
образуваното изпълнително дело срещу ищеца, с оглед вдигане на наложените
запори, ответницата е сключила договор за потребителски кредит.
Свидетелката Таня И.нова Велева, която предвид работното си място е давала
съвети на страните относно финансовите им решения, вкл. и във връзка със
закупуването на автомобил, изрично посочва, че през 2016 г. ищецът е
получил по наследяване имущество, което е продал, и от средствата за
продажбата ищецът е превел за закупуване на автомобила.
За образуваното изпълнителното производство през 2016 г. сочи и
справката от ЧСИ Неделчо М., а и косвено постановените по повод
задължения на ищеца Решение № 420/13.04.2016 г. на Районен съд – Перник
по гр.д. № 09309 по описа за 2015 г. и Решение № 366/02.11.2016 г. на
Окръжен съд – Перник по в.гр.д. № 445 по описа за 2016 г. Що се отнася до
останалите справки от съдебните изпълнители, доколкото не съдържат данни
за образувани изпълнителни производства срещу ищеца, съдът счита същите
за неотносими.
Със заповед за незабавна защита, издадена от СРС, III ГО, 139 състав на
31.01.2020 г., ищецът е бил отстранен от общото жилище и е бил задължен да
се въздържа от осъществяването на действия по домашно насилие срещу
ответницата. С решение от 23.01.2021 г. съдът е отстранил ищеца от общото
жилище за срок от 18 месеца.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства
се установява, че са съжителствали на семейни начала през периода от 2013 г.
до 2020 г. От представените по делото доказателства се установява, че за този
3
период страните са делили общо домакинство, за поддържането на което са
правили общо разходи. През този период е бил закупен автомобил от
ответницата, като се доказа, че сумата в размер на 5000,00 лева е била
преведена непосредствено преди подписване на договора за лизинг по банкова
сметка на ответницата от ищеца за тази цел. Посоченото се явява и логично
предвид това, че се доказа, че през този период ищецът е продал свое
имущество, получено от наследяване, и че страните дори и за индивидуално
търсими от всеки от тях задължения са поемали лично задължения, напр.
установеното по делото кредитиране, по което задължено лице е ответницата.
Оттам следва, че страните през този период и след това са ползвали общ
бюджет за поемане на разходите за общото домакинство.
Съдът намира, че при така очертаната фактическа обстановка,
правоотношението, което е било налице към момента на превода на исковата
сума, а и след това – към момента на задържане и разходването (т.е. след
отпадане необходимостта от заплащане на вноската по автомобила), следва да
се подведе под фактическия състав, наподобяващ мандатно правоотношение -
договор за поръчка, по силата на който ищецът е възложил на ответника да
извършва плащания чрез преведената сума за осигуряване на полагане на
грижи за общото им домакинство, вкл. и чрез закупуване на автомобил за
общи нужди или чрез погасяване на задължения за поддържане на общото
домакинство. Волеизявленията за сключване на договора за поръчка са
направени чрез конклудентни действия, каквато възможност не е изключена,
доколкото в конкретния случай писмената форма не е изискване за
действителност на договора. За да се стигне до този извод, следва да се отчете
приоритетно и контекстът на съществувалите между страните лични
отношения на фактическо съжителство. Макар институтът да не е изрично
уреден в СК, фактическото съжителство намира проявление в отношенията
между лица от мъжки и женски пол с оглед динамиката на развитие на
обществения живот, поради което и в съвременните условия следва да бъдат
отчитани свързаните с него правни последици. В съдебната практика е
възприето становището, че задълженията и отношенията на партньорите,
които живеят заедно във фактическо съжителство, не се различават от тези на
лицата, сключили граждански брак, и същите се развИ.т както между съпрузи
(в този смисъл Определение № 1298 от 18.11.2015 г., по гр. дело № 3784/2015
г., на ВКС, IV ГО, и Определение № 399/20.04.2016 г., по гр. дело №
4
1221/2016 г. на ВКС, III ГО). Това обуславя съществуващите между живеещите
във фактическо съжителство партньори отношения да пораждат необходимост
за обща грижа и подкрепа, взаимно уважение и взаимопомощ, общи грижи за
домакинството според възможностите, взаимна отговорност за
благополучието на семейството, материална и морална подкрепа. Всеки от
фактическите съжители следва съобразно възможностите си, имуществото и
доходите си да осигурява нормални условия за живот. По делото се доказа, че
автомобилът е бил закупен за общи нужди и е бил ползван и от двамата, а
неразходваната сума в размер на 5000,00 лева, първоначално определена за
заплащането на вноска за закупуването му, е обезпечила грижите за общите
нужди на домакинството и на двамата.
Съдът намира, че в конкретния случай следва да бъде съобразена и
разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която не може да иска връщане
на дадено лицето, което съзнателно е изпълнило свой нравствен дълг.
Съгласно т. 2 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС при
наведени твърдения за даване на нещо без основание е необходимо да се
изясни дали не е налице съзнателно изпълнение на моралното задължение,
като в този случай даденото не следва да се присъжда обратно. При
извършване на преценка за наличие на основание за приложение на
разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД следва да бъде съобразена степента на
развитие на личните отношения. Съдът счита, че посочената разпоредба
намира проявление в настоящия случай с оглед на обстоятелството, че
страните са съжителствали на семейни начала и помежду им са съществували
отношения, характерни и за обвързаните с граждански брак съпрузи. Това се
подкрепя и от вписаното основание за извършения превод и установените
случаи в отношенията между страните да си предоставят един на друг
средства за индивидуално възникналите за всеки от тях задължения.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че предявеният иск се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен в цялост.
При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК се дължат
разноски на ответницата. Съдът счита, че следва да се присъдят в полза на
страната разноските за 48 съдебни удостоверения, издадени от съда – като
разход, сторен пред съда, в размер на 240,00 лева и за адвокатски хонорар в
размер на 600,00 лева, за уговарянето и заплащането на който се представят
5
доказателства. Останалите разноски съдът счита, че не следва да бъдат
възлагани, доколкото страната сама е избрала да търси пътя си на защита чрез
събирането на справки и представянето им пред съда, а не по реда на чл. 192
от ГПК, в този смисъл останалите разноски не се явяват пряка и
непосредствена и необходима последица от защитата на ответника в
производството, а следствие от избора му на начин на ангажиране на
доказателства. Още повече, че съдът уважава искането за присъждане на
сторения разход за издадените от съда съдебни удостоверения за послужване
пред съдебните изпълнители за снабдяване с исканата от страната
информация, а се търси разход за издаването на съдебни удостоверения от
самите съдебни изпълнители за същата тази информация, за което вече съдът е
издал удостоверение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ул. „................. срещу Н. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
„Кракра“ № 1, ап. 7, иск на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за заплащането
на сумата в размер на 5000,00 лева, представляваща получена сума без
основание чрез банков превод на 10.06.2016 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 09.06.2021 г., до окончателно изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА М. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „.................
да заплати на Н. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Кракра“ № 1,
ап. 7, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 840,00 лева,
представляваща сторени в първоинстанционното производство разноски за
адвокатско възнаграждение и съдебни удостоверения.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6