Р А Й О Н Е Н С Ъ Д
- гр. Т У Т Р А К А Н
МОТИВИ
към присъда № 136/13.06.2012 год. по НОХД № 272 по описа на
ТРС за 2009 год.
С обвинителен акт по прокурорска преписка № 366/2004 год.,
по досъдебно производство № 157/2004 год. по описа на РУП-гр.Тутракан,
Тутраканска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу:
Я.А.А., ЕГН: **********, роден на *** ***, ***, за това, че на
19.06.2004 год. в с.Зебил, обл.Силистра, е отнел чужди движими вещи – 1 бр.
кобила, 1 бр. амуниция за впрегатно животно, 1 бр. каруца и 2 бр. агнета, на
обща стойност 746,25 (седемстотин четиридесет и шест лева и двадесет и пет стотинки)
лева, от владението на Е.М.Р. ***, без неговото съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
Съдебното производство е проведено по реда на глава Двадесет
и седма от НПК.
Граждански иск в наказателното производство не е предявен.
В хода на съдебното производство представителят на
обвинението поддържа повдигнатото обвинение на подсъдимия Я.А.А. за
престъпление по чл.194, ал.1 от НК като фактическа и правна квалификация, като
го намира за доказано по несъмнен и категоричен начин. Пледира съдът да признае
подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, като му наложи наказание,
което на основание чл.58а, ал.1 от НК да бъде намалено с една трета. Счита, че са
налице предпоставките за прилагане на чл. 66 от НК.
Защитата на подсъдимия А. пледира за налагане на наказание лишаване
от свобода, което да бъде отложено на основание чл. 66 от НК.
Подсъдимият Я.А.А. заяви, че разбира в какво е обвинен,
признава се за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези
факти. Ползвайки правото си на последна дума подсъдимия моли за минимално
наказание, изпълнението на което да бъде отложено.
Съдът, като прецени събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства, съобразно разпоредбите на чл.14, чл.18 и
чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият Я.А.А.
е роден на *** ***, ***, с ЕГН: **********.
През месец юни 2004 г.
св. Е.Р. *** наел подс. А. да работи в личното му стопанство в с. Зебил. Срещу
работата на А. се осигурявала храна, подслон и възнаграждение. След като
работил една седмица при св. Р., подсъдимият
решил да извърши кражба от своя работодател, като открадне кобилата с
каруцата и две агнета. След като вечерял на 18.06.2004 г. и употребил алкохол,
изчаквайки всички да заспят той пристъпил към осъществяване на замисъла си. В
ранните часове на 19.06.2004 г., необезпокояван от никого подс. А. впрегнал
кобилата в каруцата, поставил в нея две агнета и напускайки двора на св. Р. се
отправил към близката гора. След като навлязъл в гората се счупило едното
колело на каруцата, но той продължил движението си в гората. Сутринта на същата
дата след като станал св. Р. разбрал за извършената кражба. Видял и оставените
от каруцата следи, които водели към гората. Тръгвайки по тези следи той
навлязъл в гората и в далечината видял подс. А. с откраднатите вещи. Върнал се
обратно в селото за да потърси помощ от свои съселяни. Намерил св. О. Ю. и св.
Г. К.. Тримата се отправили към гората, където св. Р. бил забелязал
откраднатите животни и каруцата. Когато приближили до подсъдимия, последният
взел в ръцете си брадва и нож. Тримата свидетели успели да го обезвредят,
завързали го и го извели в края на гората. Там видели полицейски патрул, на
когото разказали за случилото се и предали подсъдимия.
С Протокол за оглед на
местопроизшествие от 19.06.2004 г. били иззети кобилата, амуницията, каруцата и
два броя агнета. Впоследствие с разписка от същата дата тези движими вещи били
върнати на техния собственик св. Е.Р..
Съобразно заключението на
назначената в досъдебното производство Съдебно – ценова експертиза
общата стойност на отнетите вещи – кобила, амуниция за впрегатно животно,
каруца и два броя агнета възлиза на 746.25лв.
Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява от събраните в хода на досъдебното производство доказателства:
Протоколи за оглед на местопроизшествие; Фотоалбум, Разписка; Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние, Автобиография и Свидетелство
за съдимост за подсъдимия А.; Заключение на Съдебно-ценова експертиза; Докладни
записки; Телеграми за обявяване на ОДИ на подс. А. № 47103 от 13.09.2007 г. и №
54220/22.10.2007 г.; показанията на свидетелите Е.М.Р., Г. М. К., О. Д. Ю. и З.
Н. З.; обясненията и самопризнанията на подс. А..
При изграждане на фактическите си изводи съдът възприема и
кредитира самопризнанията на подсъдимия А. в хода на съдебното следствие, които
са последователни и непротиворечиви с останалите доказателства по делото. Съдът
кредитира изцяло писмените доказателства и доказателствените средства по
делото, както и свидетелските показания, тъй като същите са логични,
непротиворечиви и последователни, и анализирани поотделно и в съвкупност, както
помежду си, така и с останалите доказателства по делото, допринасят за изясняване
описаната фактическа обстановка.
Съдът прие, че относно обективната и субективната страна на
престъплението по чл.194, ал.1 от НК, в хода на досъдебното производство са
събрани безспорни доказателства, че подсъдимият Я.А.А. несъмнено е осъществил
обективните и субективните признаци от състава на престъплението. Този извод се
налага по следните причини:
На инкриминираната дата подсъдимият А. е отнел чужди движими
вещи – 1 бр. кобила, 1 бр. амуниция за впрегатно животно, 1 бр. каруца и 2 бр.
агнета, на обща стойност 746.25 лева /седемстотин четиридесет и шест лева и 25
стотинки/, от владението на Е.М.Р. ***, без неговото съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои. Деянието е извършено от подсъдимия А. виновно, с
форма на вината – пряк умисъл. Същият е съзнавал обществено опасните последици
на извършеното, въпреки това е желаел настъпването им и е направил всичко
възможно те да настъпят, като извършил целенасочени действия, с които прекратил
владението на собственика върху инкриминираната вещ, установил върху нея свое
фактическо владение и се разпоредил с вещта като със своя, като я продал на
пункт за изкупуване на черни и цветни метали, с които си действия напълно е
довършил престъплението. До приключването на съдебното следствие подсъдимият А.
е възстановил нанесените щети.
При така установената и възприета фактическа обстановка
съдът намери, че подс. Я.А.А. е осъществил състава на извършено престъпление по
чл. 194, ал. 1 от НК, поради което призна същия за виновен в това, че е
извършил кражба и на основание чл.194, ал.1 от НК, чл.36, чл.54 от НК му наложи
наказание по вид „Лишаване от свобода” за срок от една година, което на
основание чл.58а, ал.1 от НК намали с една трета и му наложи наказание „Лишаване
от свобода” за срок от осем месеца,
което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага изтърпяването му за изпитателен
срок от три години. Съдът отчете обстоятелствата, имащи значение при
индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия Я.А.А.. При
определяне вида и размера на наложеното наказание съдът взе предвид степента на
обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието,
както и смекчаващите вината обстоятелства: самопризнанията на подсъдимия, а като
отегчаващи вината обстоятелства високата степен на обществена опасност на
деянието и обремененото му съдебно минало. Съдът определи наказанието по реда
на чл.36, чл.54, съобразно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, което намали с
една трета в изпълнение на разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, като не намери
наличие на изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства за
приложение на чл.55 от НК и взе предвид, че подсъдимият към момента на
постановяване на присъдата не полага общественополезен труд и не получава
трудови доходи, с цел последният да се поправи, да се въздейства възпитателно и
предупредително, както върху него така и спрямо другите членове на обществото
към спазване на законите и добрите нрави.
Съдът счита, че причини за извършване на престъплението са
нисkото правосъзнание на подсъдимия, незачитане на чуждата собственост и
стремеж към материално обогатяване без полагане на общественополезен труд и
нарушаване на установения в страната правов ред.
Съдът присъди направените в наказателното производство
разноски.
Съдът, на основание чл.309, ал.2 от НПК потвърди взетата по
отношение на подсъдимия мярка за неотклонение „Подписка“.
Съдът счита, че с произнесената присъда ще бъдат постигнати
целите на личната и генералната превенция, предвидени в чл.36 от НК.
Съдът произнесе ПРИСЪДАТА въз основа на изложените
съображения.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:___________________
(Владимир Легарски)