О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 26.03.2018 г. гр. Радомир
Радомирският районен
съд ІІІ състав
На двадесет и
шести март 2018 година
В закрито заседание
в следния състав:
Районен съдия:
Татяна Тодорова
Секретаря
.....................................
Прокурор
......................................
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 251 по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът – Н.А.з.П. с ЕИК ********* и адрес: ***, представлявана от изпълнителния директор Г. Д. е подал искова молба против О.Р. с БУЛСТАТ ……, с адрес: ***, пл. „С.“ № .., представлявана П.А. – кмет, с която е предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че към 26.05.2015 г. (датата, на която е установено частното държавно вземане), държавата има изискуемо вземане срещу О.Р. с БУЛСТАТ ………. в размер на 15667.29 лева, от които: сумата от 14280 лева – главница, ведно с лихвата за забава, считано от 26.05.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1387.29 – лихва за периода от 11.06.2014 г. до 26.05.2015 г. по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с регистрационен № BG……../1.1-01/2007/041 от 03.02.2009 г., за финансиране изпълнението на проектно предложение с регистрационен № BG…./1.1-01/2007/068, с наименование на проекта „Подобряване на социалната инфраструктура в О.Р.“. Поради констатиране нередности при извършен одит от Изпълнителна агенция „Одит на средствата от ЕС“, е препоръчано на управителния орган, да наложи 100 % финансова корекция върху стойността на разходите по договора, която била извършена от МРРБ, за което ответника бил информиран с писмо от 20.10.2011 г. С писмо от 26.05.2014 г. на МРРБ ответника бил информиран, че при определяне на недопустимите разходи, подлежащи на неверифициране по договор № BG……/1.1-./../.././. от 22.07.2009 г. с изпълнител ЕТ „Архитектурна агенция Модус – М. Н.“ гр.София не са взети под внимание разходи в размер на 14280 лева с ДДС, като след извършен анализ от Управляващия орган на верифицираните разходи по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 03.02.2009 г. е констатирано, че предоставените за верификация разходи по засегнатия от нередовност договор с изпълнител ЕТ „Архитектурна агенция Модус – М.Н.“ гр. С. били в размер на 104160 лева, поради което била верифицирана и неправомерно платена сума в размер на 14280 лева, представляваща разликата между първоначално наложената финансова корекция от 89880 лева и новоустановения размер от 104160 лева, като ответника бил поканен доброволно да възстанови верифицираната платена в повече сума в размер на 14280 лева. Тъй като ответника не платил доброволно преписката била изпратена от МРРБ на НАП за събиране на основание чл.3, ал.7, т.6 от ЗНАП, а в последствие задължението на общината било установено с акт № …/26.05.2015 г. за установяване на частно държавно вземане, издаден от директора на дирекция „Държавни вземания“ на НАП.
Поради липса на доброволно плащане, по заявление на ищеца е била издадена заповед за незабавно изпълнение № 117/27.02.2017 г. по ч. гр. д. № ../2017 г. по описа на РдРС за сумата от 14 280,00 лева - главница по Договор за безвъзмездна финансова помощ с регистрационен № ВG ……/….-./../.. по оперативна програма „Регионално развитие” (2007-2013г.), схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG../1….-../2007 „Подкрепа за осигуряване на подходяща и рентабилна образователна, социална и културна инфраструктура, допринасяща за развитието на устойчиви градски ареали, сключен на 03.02.2009г., сумата от 1 387,29 лева - лихва за периода от 11.06.2014 г. до 26.05.2015 г. на основание чл. 18,т.18.3 от Общинските условия към договора от 03.02.2009г., лихва за забава върху главницата, считано от 26.05.2015г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 313,35 лева разноски за държавна такса и 50,00 лева -възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК, а така също и издаден изпълнителен лист от 28.02.2017 г. По молба на НАП е образувано изпълнително дело № …./2017 г. по описа на ЧСИ – С.Б., с рег. № .., с район на действие Окръжен съд гр. Перник.
Поради постъпило писмено възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК, в срока по ал. 2 от същия текст, ищецът бил уведомен да предяви иск за вземането си в месечен срок, което той сторил.
Съдът е приел исковата молба за редовна и допустима, поради което с разпореждане от 29.01.2018 г. е разпоредил препис от исковата молба да бъде връчен на ответната страна за отговор.
В срока за отговор е постъпил отговор на исковата молба, с който О.Р. е оспорила предявения иск, като е завила становище за неговата недопустимост.
Съдът като взе предвид изложеното по-горе, и като взе предвид изложените възражения за недопустимост на производството в отговора на исковата молба, намира същите за основателни, а производството по делото недопустимо, по следните съображения:
Предявеният на 15.01.2018 г. пред РдРС иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е за установяване съществуване на вземане на ищеца срещу ответната община, съставляваща главницата, както и пълния размер на дължимите лихви по договор за безвъзмездна финансова помощ, сключен между МРРБ и О.Р. финансиран по Програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г. Този договор по своето естество не е източник на частноправни отношения, а на административноправни такива. Публичноправният характер на създадените от договора правоотношения се запазва и във фазата по изпълнение и контрол по изпълнението му, т.е. при неизпълнение, представляващо констатирана "нередност" (по смисъла на Регламент № 2988/95 на СЕ), която е нанесла вреда на общия бюджет на ЕС. Неизпълнението на договора от ответната община като бенефициент по него има за последица възможността управляващият орган посредством волеизявление за налагане на финансова корекция да я задължи да възстанови отпуснатите средства. Касае се за изявление, носещо белезите на индивидуален административен акт, а вземането на държавата е публично по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Издаването на акт за установяване на частно държавно вземане не е определящ за характера на едно вземане (дали е публично или частно). Поради това и предявеният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК се явява недопустим.
Отделно от изложеното, следва да се посочи също, че настоящото съдебно производство е образувано едва на 27.02.2017 г. с подаване на заявление с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. № …/2017 г. на РдРС. Подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК от ищцовата агенция е релевантния момент, от който се счита висящо и исковото производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК. Решаващо е обстоятелството, че очевидно настоящото производство не е висящо към 25.12.2015 г. – датата на влизане в сила на ЗУСЕСИФ. След влизане в сила на този закон всички наложени в предходен период финансови корекции, за които не са образувани съдебни искови производства по § 10, ал.3, подлежат на изпълнение по реда на ДОПК – чл. 76, ал. 1 (отм.) от ЗУСЕСИФ, тъй като са публични вземания. Дори и при издаден акт за установяване на частно държавно вземане меродавен се явява фактът на образувано за изпълнението му съдебно или административно производство до 25.12.2015 г., какъвто не е настоящия случай.
В обобщение, предявеният иск има за предмет публично вземане по чл. 162, ал.2, т. 8 от ДОПК, а не частно вземане, поради което е недопустим. Това пък обуславя прекратяване на образуваното по него производство. В този смисъл са определение № 520 от 26.09.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2008/2017 г., II т.о., ТК и определение № 324 от 30.06.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1214/2017 г., I т.о., ТК).
Предвид изложеното и на
основание чл.130 от ГПК,
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 251 по описа на РдРС за 2018 г.
Определението подлежи на обжалване
с частна жалба пред ПОС в едноседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./