№ 1413
гр. София, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНКА ХР. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20211110213210 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.Д. К. чрез адв. П.В. от САК против
издадено срещу жалбоподателя наказателно постановление №21-4332-
007874/15.04.2021 г. от Г.В.Б., на длъжност Началник Група към СДВР -
ОПП, с което:
- на осн. чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП и за нарушение на чл.104б, т.2 от
ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 3000.00
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца;
- на осн. чл.183, ал.5, т.1 ЗДвП и за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева и
- на осн. чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП и за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно,
неправилно и необосновано. Жалбоподателят оспорва фактическите
констатации, изложени в АУАН и НП. Поддържа се, че на 02.04.2021 г. в
1
01:18 часа той е бил задържан за срок до 24 часа, съгласно представената
заповед за задържане на лице с рег. №3382-441 от 02.01.2021 г. и е бил
освободен в 10:10 часа на 02.04.2021 г. При това положение се счита, че
остава неясно по какъв начин е извършил нарушенията, за които е ангажирана
отговорността му в 01:35 часа, както е посочено в АУАН и НП.
Нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП се поддържа, че не е описано по
начина, изискуем съгласно разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН, поради
непосочване на специфичната цел, обуславяща съставомерност на това
деяние, а именно: използване на пътищата за обществено ползване с дадена
цел, различна от тази за превоз на хора и товари. Отделно от това се твърди,
че жалбоподателят не е извършил това нарушение, тъй като не е извършил
умишлено и преднамерено извеждане на управляваното от него МПС извън
контрол чрез презавиване и по този начин до довеждане до загуба на
сцепление на гумите – дрифт. Сочи се, че управляваното от Коен МПС е
занесъл/поднесъл на пътното платно поради атмосферните условия.
За нарушението по чл.6, т.1 ЗДвП се поддържа че е налице неясно
описание, отново в нарушение на разпоредите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. А за
нарушението по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП се акцентира на съвпадението в часовете
на задържане на жалбоподателя, съгласно представената заповед за
задържане на лице с часа на извършване на нарушенията, посочен в АУАН и
НП, поддържайки, че е обективно невъзможно жалбоподателят да извърши
нарушенията, описани в АУАН и НП по времето когато съгласно заповедта за
задържане на лице е бил временно лишен от правото на свободно
придвижване. С тези съображения се моли за отмяна на обжалваното НП,
като незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а
се представлява от адв. Велчева, която поддържа жалбата въз основа на
посочените в нея основания и моли за отмяна на обжалваното НП.
Въззиваемата страна - редовно призована, не изпраща представител.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели са разпитани
актосъставителят А.К. и св. С.Б.. На осн. чл.283 НПК са приобщени чрез
прочитане писмените доказателства и доказателствени средства, намиращи се
в представената от АНО административно наказателна преписка. Приобщени
са и разпечатки от сайта: гугълмапс и копие на заповед за задържане на лице,
2
представени от защитата.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 02.04.2021 г., около 01:00 часа, жалбоподателя М.К. е управлявал л.а.
Алфа Ромео 147 с рег.№***** в гр. София по бул. „Акад. Стефан Младенов“
с посока на движение от бул. „8-ми декември“ към ул. „Никола Габровски“,
като на завоя непосредствено след Автокъща Онтарио автомобилът, който е
управлявал загубил сцепление на гумите и занесъл. Това било забелязано от
свидетелите К. и Б., които на въпросното място изпълнявали задълженията си
като автопатрул към ОПП-СДВР. Непосредствено след това, двамата
свидетели тръгнали след автомобила, управляван от жалб. К. като включили и
светлинен и звуков сигнал. Като наближили кръстовището, образувано от
бул. „Г.М.Димитров“ и бул. „Драган Цанков“ свидетелите К. и Б. видели как
автомобилът, управляван от жалбоподателя приближава и преминава през
кръстовището при светещ червен сигнал на светофарната уредба.
Непосредствено след кръстовището с бул. „Драган Цанков“, след като
възприел светлинните и звукови сигнали на полицейския автомобил след
него, жалб. Коен е спрял. Същият бил изпробван за употреба на алкохол с
Алкотест Дрегер 7510, като пробата направена в 01.18 часа отчела
положителен резултата от 1.40 промила. На водача е бил съставен АУАН за
три нарушения, който му е предявен и подписан от него без възражения.
Издаден му е талон за медицинско изследване и същият е би задържан и
заведен във ВМА, където дал кръвна проба, в която се установило наличие на
алкохол с концентрация 1.16 промила.
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, с изключение на
точното време на извършване на деянията по ПУНКТ 1 и 2, се доказва по
категоричен и несъмнен начин от събраните доказателства – показанията на
актосъставителя и свидетеля по акта, АУАН серия G, бл. №405913/27.05.2020
г., разпечатка от техническото средство - проба №233, талон за изследване
№077730, протокол за химическо изследване, заповед за задържан на лице.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано
3
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е частично
основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав, при извършената служебна проверка по
изпълнение на правомощията си по чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
констатира, че АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от
ЗАНН. Издадени са от компетентни органи, съгласно представените заповеди
за делегиране на компетентност и е налице е редовна процедура по връчване
на АУАН на жалбоподателя. В хода на административно наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, които да представляват формално основание за отмяна на
обжалваното НП.
Претенцията на жалбоподателя, че с непосочването на точния час на
извършване /до минута/ на всяко едно от трите нарушения е ограничено
правото му на защита, съдът намира за неоснователно. Както подробно
възпроизведе и актосъставителят в дадените показания пред настоящия
съдебен състав, трите нарушенията са извършени последователно едно след
друго, в поредността, в която са описани в АУАН, т.е. в порядъка на около
минути едно спрямо друго. В АУАН коректно е посочен часа на извършване
на пробата на жалбоподателя с Алкотест Дрегер, който час съответства на
часа, посочен в представената по делото разпечатка от паметта на
техническото средство. Посочването само и единствено на този час е
достатъчно за индивидуализиране по ориентировъчно време на извършване
на трите нарушения, при положение, че е несъмнено доказано и
обстоятелството, че веднага след това жалбоподателят е бил задържан, за да
бъде отведен във ВМА за да даде кръвна проба, в съответствие с
разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.) –
за кратко наричана по-долу Наредба №1 от 19.07.2017 г. или Наредбата.
Посочването в АУАН и на часа на започване съставянето на същия, който
съгласно показанията на актосъставителя автоматично се генерира от
служебния таблет, на който се изписва съдържанието му, според настоящия
съдебен състав по никакъв начин не е ограничило правото на защита на
4
жалбоподателя.
Относно правилното приложение на материалния закон, съдът приема
за установено следното:
Възражението на жалбоподателя, че нарушението по чл.104б, т.2 от
ЗДвП е необосновано и доказано, съдът намира за основателно. Съгласно
посочената за нарушена разпоредба, на водача на моторно превозно средство
е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. От показанията на разпитаните двама служители на ОПП-СДВР е
видно, че те са предприели спиране и проверка на водача на конкретното
МПС именно поради това, че управляваният от него автомобил при
извършване на маневра завиване е загуби сцепление на гумите и е поднесъл,
но по никакъв начин не са установиха факти, от които да се налага несъмнен
извод, че това е сторено умишлено и тенденциозно от водача на МПС. При
положение, че възможните причини за въпросното поднасяне са
многобройни, сред които: висока скорост /в какъвто смисъл са показанията на
св. Б./ ; недостатъчен контрол, което може да се дължи именно на факта на
употребата на алкохол, както и други причини, в конкретния случай при
липса на други доказателства за умишлено извеждане на МПС от контрол
чрез изгубване на сцепление на гумите /дрифт/, обвинението не може да се
приеме за доказано, поради което в тази част обжалваното ПН следва да бъде
отменено.
По отношение на другите две нарушения, съдът намира, че обжалваното
НП следва да бъде потвърдено.
И двамата разпитани свидетели категорично потвърдиха възприятия за
навлизане и преминаване на управлявания от жалбоподателя лек автомобил
през кръстовището на бул. „Драган Цанков“ и бул. „Г.М.Димитров“ при
червен /забранителен/ сигнал на светофара, което представлява нарушение на
чл.6, т.1 от ЗДвП, което е предвидено да се санкционира съгласно
разпоредбата на чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП със 100 лева глоба.
На жалбоподателя е наложено и административно наказание на осн.
чл.174, ал.1 от ЗДвП, за нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от
ЗДвП, установяваща забрана за водачите на ППС да ги управляват с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда и/или
5
след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Санкциите са предвидени в две точки на чл.174, ал.1 ЗДвП, в
зависимост от концентрацията на алкохол в границите над 0,5 на хиляда до
0,8 на хиляда /т.1/ и над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда /т.2/.
Съгласно чл.174, ал.4 от ЗДвП, редът по който се установява употребата
на алкохол, се определя с наредба на министъра на здравеопазването,
министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. При
изпълнение на тази законова делегация е приета Наредба №1 от 19.07.2017 г.,
която е действала към момента на извършване на нарушението.
В конкретния случай употребата на алкохол от страна на жалбоподателя
преди да предприеме управление на МПС е установена по реда предвиден в
посочената Наредба. От събраните по делото доказателства се установи по
несъмнен и категоричен начин, че на посочените в наказателното
постановление време и място, жалбоподателят е извършил, както от
обективна, така и от субективна страна, нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, вр.
174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като е управлявал лек автомобил с концентрация на
алкохол в кръвта от 1.16 промила, установено с химическо изследване на
кръвта. Нарушението е извършено от дееца с форма на вината пряк умисъл –
същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, и е целял
неговото извършване. С оглед на това, че се касае за "формално" нарушение
(такова "на просто извършване") не е необходимо наличието на представи в
съзнанието на дееца за общественоопасните последици на деянието. Всичко
това се отнася и за предходното коментирано нарушение.
При реализацията на административно-наказателната отговорност,
АНО е наложил административни наказания, които са с абсолютно определен
размер, поради което и не могат да бъдат ревизирани от настоящият съдебен
състав.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушенията и на нарушителя (по делото
не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
нито е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелства, които
да сочат на нетипично ниска степен на обществена опасност на деянието или
на дееца), както и от другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена
6
опасност, в сравнение с други такива нарушения, т. е. не е налице маловажен
случай.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, и като такова
следва да бъде потвърдено по отношение на ПУНКТ 2 и 3, а по отношение на
ПУНКТ 1 - следва да бъде отменено, като необосновано и недоказано.
От страна на АНО не са били извършвани разноски за процесуално
представителство, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски в
размер на 1100.00 лева, за реалното заплащане на която сума е представено
доказателство /разписка, оформена в договора за правна помощ/, следва да се
уважи частично, в размер на 1/3, доколкото обжалваното НП е отменено по 1
ПУНКТ, а е потвърдено по отношение на 2 ПУНКТА.
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-4332-
007874/15.04.2021 г., издадено от Г.В.Б., на длъжност Началник Група към
СДВР - ОПП, с което на М.Д. К. на осн. чл.183, ал.5, т.1 ЗДвП и за нарушение
на чл.6, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 100.00 лева и на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.5,
ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 1000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца /по ПУНКТ 2 и 3/, като законосъобразно и правилно.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-4332-007874/15.04.2021 г.,
издадено от Г.В.Б., на длъжност Началник Група към СДВР - ОПП, с което
на М.Д. К. на осн. чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП и за нарушение на чл.104б, т.2
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 3000.00
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца /по ПУНКТ
1/.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ да заплати
на М.Д. К. с ЕГН: **********, сумата в размер на 366.70 лева,
7
представляваща част от направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд град София в 14-дневен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8