№ 68801
гр. София, 14.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Частно гражданско дело
№ 20231110168706 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на ЮЛ за издаване на заповед за изпълнение
срещу З. Б. З. за сумата от 920,76 лв., представляваща главница договор за
кредит № *********** от 02.10.2019 г., ведно със законна лихва от 13.12.2023
г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 142,84 лв. за
периода от 05.11.2019 г. до 05.09.2020 г., лихва за забава в размер на 364,51
лв. за периода от 05.11.2019 г. до 12.12.2023 г., сумата от 318,30 лв.,
представляваща такса за бързо разглеждане на кредита, ведно със законна
лихва от 13.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 454,50 лв.,
представляваща такса за динамично плащане на кредита, ведно със законна
лихва от 13.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 760 лв.,
представляваща разходи за събиране на вземането на основание раздел IV, чл.
12 от договор за кредит от 02.10.2019 г., ведно със законна лихва от
13.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 59,22 лв. държавна такса,
както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Настоящият състав намира, че искането за издаване на заповед за
изпълнени по отношение на претенциите за възнаграждение за бързо
разглеждане на кредита в размер на 318,30 лв. и динамично плащане в размер
на 454,50 лв. следва да бъдат оставени без уважение. От изложеното в
заявлението е видно, че възнаграждението за предоставяне на допълнителни
услуги се претендира като разсрочено за срока на сключения между страните
договор за кредит, на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски
за погасяване на кредита. Предвид описанието на претенциите, , настоящият
състав намира, че клаузите за заплащане на възнаграждение за същите
противоречат на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което
обосновава извод за тяхната евентуална нищожност. В противоречие на
императивното изискване на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК се претендира
възнаграждение за множество услуги, което е уговорено да се заплащат
предварително. Подобна уговорка за заплащане на възнаграждение за услуги,
от които кредитополучателят би могъл и да не се възползва по време на
действието на договора за кредит противоречи на принципа на
добросъвестност и справедливост при договарянето, който изисква
потребителят да заплаща такса за реално ползване на дадена услуга, а не за
хипотетично ползване на такава. Съдът намира, че допълнителните услуги за
бързо разглеждане и динамично плащане представляват именно услуги във
връзка с усвояването и управлението на кредита, поради което и не може да
1
се приеме, че попадат в приложеното поле на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Поради
това претендирането им от потребителя противоречи и на забраната на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия за управление на кредита.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта, в която се претендира
разходи за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 760 лв. Така
посоченото вземане не се явява дължимо, като изводът за това може да се
направи въз основа на самите твърдение на заявителя. В случая дължимостта
е изключена от забраната на императивната норма на чл. 33,ал.1 от ЗПК,
предвид обстоятелството, че с договора е установена отделно и изрично
дължимостта на законната лихва за времето на забавата, която лихва е
претендирана със заявлението.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да
извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите
нрави, както и за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител и да отхвърли заявлението при наличие на такава клауза или при
обоснована вероятност за това, което задължение му е изрично вменено с
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/, както и с разпоредбата на чл. 411,
ал. 2, т. 3 ГПК /редакция на закона, ДВ, бр. 100/2019 г./. По изложените
съображения съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в
частта за претендираната такси за бързо разглеждане и динамично плащане,
както и в частта за разходи за събиране на задължението.
При това положение заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за
претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението
или над сумата от 28,56 лв. до пълния дължим размер от 59,22 лв. за платена
държавна такса и над сумата от 24,11 лв. до пълния размер от 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение /изчислено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК/.
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК,
следва да бъде издадена заповед за изпълнение.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от ЮЛ срещу З. Б. З. в частта, в която
се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК за сумата от 318,30 лв., представляваща такса за бързо разглеждане на
кредита, ведно със законна лихва от 13.12.2023 г. до изплащане на вземането,
в частта за сумата от 454,50 лв., представляваща такса за динамично
плащане на кредита, ведно със законна лихва от 13.12.2023 г. до изплащане на
вземането, в частта за сумата от 760 лв., представляваща разходи за събиране
на вземането на основание раздел IV, чл. 12 от договор за кредит от
02.10.2019 г., ведно със законна лихва от 13.12.2023 г. до изплащане на
вземането, както и за сумата над 28,56 лв. до пълния дължим размер от
59,22 лв. за платена държавна такса и над сумата от 24,11 лв. до пълния
размер от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2