О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№………………………..2021 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в,
в закрито съдебно заседание проведено, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОНСТАНТИН ИВАНОВ
мл.с. ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Димитрова
въззивно гражданско
дело № 957 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по постъпила молба вх. № 267301/05.10.2020 г. от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, чрез адв. Л.М. - ВТАК, в която е обективирано искане за изменение на постановеното по делото Решение № 260477 от 27.08.2020 г. в частта за разноските.
Молителят твърди,
че делото не се отличава с фактическа или правна сложност и адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ответната страна е прекомерно.
Излага, че решаващият състав е направил преценка единствено на съотношението на
претендираното от въззивника и въззиваемите възнаграждение. Моли за намаляване
на размера на хонорара до минимума по Наредба № 1/09.07.2004 г. за МРАВ.
Препис от молбата
е връчен на ответната страна М.Б.Н., ЕГН **********, чрез адв. С.С.;
писмен отговор не е депозиран.
Препис от молбата е връчен на ответните
страни Р.В.Г., ЕГН **********, и А.В.Н., ЕГН **********, които чрез адв. С.С.,
в срок, са подали отговор с твърдения за нейната недопустимост, в евентуалност
неоснователност. Претендират разноски.
За да се произнесе по
направеното искане, съдът взе предвид следното:
Депозираната молба с вх.
№ 267301/05.10.2020 г. е допустима, същата е подадена в законоустановения срок,
от активно легитимирано лице, но по същество се явява неоснователна.
С Решение № 260477 от 27.08.2020 г. по делото
настоящият състав е приел, че възражението на въззивника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззиваемия е неоснователно. Претендираното адвокатско
възнаграждение от 1560,00 лева с вкл. ДДС е справедливо и адекватно на
положените усилия при водене на делото. Въззивникът претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 1992,00 лева с вкл. ДДС. В тази хипотеза приложение
намира и практиката на ВКС, изразена в Определение № 3 от 5.01.2015 г. по ч. гр.
д. № 7153/2014 г., IV гр. о. на ВКС, според което възражението за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на насрещната страна е неоснователно, когато
направилата го страна сама е оценила високо фактическата и правна сложност на
делото и е поискала по-високо адвокатско възнаграждение за своя процесуален
представител.
Решаващият състав е посочил, че претендираното от
въззиваемите адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1560,00 лева с
вкл. ДДС е справедливо и адекватно на положените усилия при водене на делото.
Съдът има право на преценка какво възнаграждение е адекватно на положените
усилия, съобразно съвкупността от всички фактори, които определят дали едно
дело следва да се счита за сложно от фактическа и правна страна.
В депозираната молба не излагат нови твърдения и същата не се позовава
на различни факти, които да подлежат на допълнителна преценка от страна на съда
и които не са били вече съобразени при постановяване на решението.
С тези аргументи настоящият състав приема,
че не са налице основания за изменение на решението му в частта му за
разноските.
Съдът намира, че разноски не следва да бъдат
присъждани в производството по чл. 248 от ГПК, последното не е самостоятелно, а е продължение на делото по
повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната
инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски –
чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени, или чрез неговото
изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество
съдебният акт (в този смисъл и Определение № 627/18.08.2014 г. по ч. гр. д. №
696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч. гр.
д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О. на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по
гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС). Следователно произнасянето на съда
по направеното искане е допълнение на вече постановен акт, за която инстанция
има вече присъдени разноски, като нови разноски за адвокатско възнаграждение не
се дължат.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 248 ГПК,
съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба
вх.№ 267301/05.10.2020 г. от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, чрез адв. Л.М. - ВТАК, в която е
обективирано искане за изменение на постановеното по делото Решение № 260477 от
27.08.2020 г. в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.