РЕШЕНИЕ
№ ………………../22.07.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53
състав, в открито заседание, проведено на шестнадесети юли през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Димитричка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. №
496/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 53 състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от „***“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:***, срещу В.Е.К., родена на ***
г., и А.Г.К., роден на *** г. обективно и субективно съединени осъдителни
искове, както следва:
1. с правно основание чл. 79 ЗЗД за
осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца
сумата от по 555,35 лева – главница за консумирана електрическа енергия по
фактури, издадени в периода от 13.12.2019 г. до 14.05.2020 г., за обект на
потребление с абонатен номер***, с адрес: град ***, ул. „***“, местност „***“ №
***, студио № *** ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на исковете до окончателното изплащане на задължението;
2. с правно основание чл. 86 ЗЗД за
осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца
сумата от по 14,54 лева – обезщетение за забава, начислено за периода от падежа
на всяка фактура до 07.08.2020 г.
Ищецът твърди, че между страните е
налице облигационно правоотношение по договор за пренос и достъп на
електрическа енергия, като ищцовото дружество
изпълнява задълженията си добросъвестно и точно. Заявява,
че ответниците като съсобственици на процесния обект на потребление с абонатен номер***, с
адрес: град***, дължат стойността на използваната в имота електрическа енергия
в сроковете и по начина, определени в Общите условия на ищцовото
дружество. Сочи, че с оглед неизпълнение на горното задължение, ответниците дължат лихва за забава.
В молба вх. № *** г. ищецът сочи, че на 01.04.2021 г. – тоест след
предявяване на исковете ответниците са заплатили процесните суми за главница, ведно със законната лихва и
обезщетението за забава, като непогасени остават единствено разноските за
настоящото производство.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител,
моли да бъде отчетено извършеното в хода на процеса плащане на сумите по
исковите претенции, като претендира единствено сторените в производството
разноски.
Ответниците, чрез назначения им особен
представител, излагат становище за липса на правен интерес от исковете, поради
извършеното плащане на процесните суми след
предявяване на исковите претенции. Посочено е, че липсва основание в тежест на
същите да бъдат възложени сторените в производството разноски. В условията на
евентуалност се излагат съображения за неоснователност на предявените искове.
В открито съдебно заседание ответниците, чрез
назначения им особен представител, молят за отхвърляне на предявените искове
поради извършеното в процеса плащане, както и за отхвърляне на искането за
присъждане в полза на ищеца на сторените от него разноски.
Съдът, като
съобрази събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване по делото е, че между страните е налице валидно
възникнало облигационно правоотношение по повод достъпа и преноса на
електроенергия през електроразпределителните мрежи на ответното дружество до процесния обект на потребление, както и че процесните суми, както следва: сумата от общо 1 110,70
лева – главница за консумирана електрическа енергия по фактури, издадени в
периода от 13.12.2019 г. до 14.05.2020 г., за обект на потребление с абонатен
номер***, с адрес: град***, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от предявяване на исковете до окончателното изплащане на задължението; и сумата
от общо 29,07 лева – обезщетение за забава, начислено за периода от падежа на
всяка фактура до 07.08.2020 г., са заплатени от ответниците
на ищеца след предявяване на исковете.
Ответниците не са оспорили
изложените от ищеца твърдения в исковата молба. Отделно от това, за
обстоятелствата, формиращи елементите на правопораждащия
съдебно предявеното вземане фактически състав, ищецът е представил писмени доказателствени средства, които съответстват на наведените
твърдения, а именно: Справка № *** г. от Служба по вписванията – *** Заявление
№ *** от *** г. за продажба на електрическа енергия от ищцовото
дружество, ведно с пълномощно; Извлечение от сметка към 07.08.2020 г.; фактури,
издадени в периода от 13.12.2019 г. до 14.05.2020 г., за обект на потребление с
абонатен номер***, с адрес: град***; Справка за потребление от 18.12.2020 г.;
Извлечение за фактури и плащания към дата 17.12.2020 г.;
От
гореизложеното следва, че за ответниците е възникнало
задължението да заплатят консумираната в процесния
обект на потребление електрическа енергия в установените от представените
писмени доказателства размери и срокове.
Видно
от приетото по делото Извлечение за фактури и плащания към дата 15.04.2021 г., ответниците са заплатили всички процесни
суми на 01.04.2021 г., тоест след предявяване на исковете в настоящото
производство.
Последното
обстоятелство, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК,
следва да бъде съобразено от съда, като с плащането на процесните
суми по време на висящото производство ответниците са
направили извънсъдебно признание за тяхната дължимост.
Плащането, като факт от значение за спорните вземания, обуславя извода, че към
момента на приключване на устните състезания по делото вземането на ищеца към ответниците на твърдяното основание е погасено поради плащане
и не съществува. Ето защо, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни, поради извършено след образуване на настоящото производство
плащане от страна длъжника в цялост на претендираните
суми.
Въпреки
последното, неплащането на задълженията в предвидения между страните падеж
представлява поведение на ответниците, дало повод за
завеждане на заповедното производство, а с оглед отхвърляне на подаденото
заявление по чл. 410 ГПК – и за образуване на настоящото исковото производство.
В този смисъл, реализираните от ищеца разноски по делото следва да се възложат
в тежест на ответниците, като всеки от тях заплати по
½ от следните суми: в размер общо на 475 лева – разноски за исковото
производство, от които: 75 лева – държавна такса, 300 лева – депозит за особен
представител и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение, определено в съответствие с разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ; както и в размер общо на 75 лева – разноски
за заповедното производство, от които: 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „***“ АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***,
срещу В.Е.К., родена на *** г., и А.Г.К., роден на *** г.
обективно и субективно съединени осъдителни искове, както следва:
1. с правно основание чл. 79 ЗЗД за
осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца
сумата от по 555,35 (петстотин петдесет и пет лева и
тридесет и пет стотинки) лева – главница за
консумирана електрическа енергия по фактури, издадени в периода от 13.12.2019
г. до 14.05.2020 г., за обект на потребление с абонатен номер***, с адрес: град***,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковете
до окончателното изплащане на задължението;
2. с правно основание чл. 86 ЗЗД за
осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца
сумата от по 14,54 (четиринадесет лева и петдесет и четири
стотинки) лева – обезщетение за забава, начислено за периода от
падежа на всяка фактура до 07.08.2020 г.
ОСЪЖДА В.Е.К., родена на *** г., ДА ЗАПЛАТИ на „***“ АД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление:***, следните суми: сумата от общо
237,50 (двеста тридесет и седем лева и петдесет
стотинки) лева – разноски
за исковото производство, от които: 37,50
(тридесет и седем лева и петдесет
стотинки) лева –
държавна такса, 150 (сто и петдесет) лева – депозит за особен
представител и 50 (петдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ;
както и сумата от общо 37,50 (тридесет и седем лева и петдесет стотинки) лева – разноски
за заповедното производство, от които: 12,50
(дванадесет лева и петдесет стотинки) лева –
държавна такса и 25 (двадесет и пет) лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.Г.К., роден на *** г., ДА ЗАПЛАТИ на „***“ АД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление:***, следните суми: сумата от общо
237,50 (двеста тридесет и седем лева и петдесет
стотинки) лева –
разноски за исковото производство, от които: 37,50 (тридесет и седем лева и петдесет
стотинки) лева –
държавна такса, 150 (сто и петдесет) лева – депозит за особен
представител и 50 (петдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ;
както и сумата от общо 37,50 (тридесет и седем лева и петдесет стотинки) лева –
разноски за заповедното производство, от които: 12,50 (дванадесет лева и петдесет стотинки) лева –
държавна такса и 25 (двадесет и пет) лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: