№ 2393
гр. София, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С. П. Г.
като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело
№ 20221110205966 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, във вр.
чл.63д, ал.1 от ЗАНН като се иска допълване на съдебен акт определение в
частта за разноските.
Съдебното производство е образувано по жалба на „К-ТР.“ЕООД, чрез адв.
Ал. СТ. срещу наказателно постановление №42-0001598/13.09.2017 г. на
главен инспектор при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
при МТИТС. С жалбата не са изложени претенции за възлагане на разноски
по делото, включително адвокатски хонорар.
С постановеното по делото определение №1518 от 16.05.2022 г. съдът е
прекратил административнонаказателното производство, поради изтекла
абсолютна давност и отменил процесното наказателно постановление. Не се е
произнесъл по разноските, доколкото такова искане не е било направено с
жалбата. Предвид което в случая не е налице пропуск за произнасяне
относно същите със съдебния акт по делото, тъй съдът не е бил сезиран с
такова искане. Нещо повече не е представен към жалбата документ за
платени разноски от страна на дружеството за адвокатски хонорар, както и
списък на разноските.
В срока за обжалване на постановеното по делото определение е постъпила
молба от адв. С. К., с пълномощно по делото за дружеството-жалбоподател, с
1
искане за допълване и изменение на определението, което е постановено и
присъждане на сторените разноски в размер на 720 лв.
Постъпил е по делото писмен отговор в срока по чл.248, ал.2 от ГПК от
директора на РД „АА“ - София, в който се излага, че молбата следва да се
остави без разглеждане като неоснователна, а по делото своевременно е
направено възражение за прекомерност още с изпращане от страна на АНО на
жалбата в съда.
Като взе предвид доводите на процесуалния представител на жалбоподателя
и тези на насрещната страна, в депозирания отговор, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното:
Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което намира, че
се явява допустима, но разгледана по същество е неоснователна, поради
следното:
Съгласно посоченото в нормата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК.
Съгласно разпоредбата на чл.144 от АПК за неуредените в АПК случаи
субсидиарно се прилагат нормите на ГПК. Уреждането на този въпрос е
залегнал в чл.81 от ГПК, съгласно, който във всеки акт, с който се приключва
делото от съответната инстанция съдът се произнася по искането за разноски.
В процесния случай разноски не са поискани от процесуалния представител
на жалбоподателя с жалбата, доколкото производството не се е развила и е
било прекратено с определение, поради настъпила абсолютна давност.
Налице е писмено възражение за прекомерност на същите в придружителното
писмо, с което жалбата се препраща на съда, както и писмено изявление за
оставяне молбата без разглеждане като неоснователна в нарочна молба в
срока по 248, ал.2, във вр. с ал.1 от ГПК от въззиваемата страна. По делото е
постановен съдебен акт, в който липсват мотиви и диспозитив относно
разноски, предвид липса на такова искане с жалбата. Не са налице основания
за пререшаване на казуса в тази му част, респективно допълване на решението
в частта относно разноските, доколкото не се установи пропуск. Претенция за
разноски преди приключване на делото пред въззивния съд не е поискано.
Приложените към молбата, с която се иска допълване и изменение на
2
съдебния акт определение №1518/16.05.2022 г. счетоводни документи:
фактура и дневно извлечение са от дати съответно 25.05.2022 г. и 27.05.2022
г., т.е. след датата на постановяване на съдебния акт. Предвид което
заплащането за адвокатски услуги е станало след постановяване на съдебния
акт, чието допълване и изменение се иска, а не преди това.
В конкретния случай процесуалното представителство на жалбоподателя в
производството по делото е осъществено от адвокат, който е бил надлежно
упълномощен, но към жалбата към момента на произнасяне с определение, с
което се прекратява делото и се отменя атакуваното НП не са приложени
доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, списък с разноски
и др. в тази насока. Доказателство за изплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 720 лв. е представено след постановяване на съдебния акт и такова
заплащане в претендирания размер също е станало след постановяване на
съдебния акт. Като в случая не са претендирани разноски от дружеството-
жалбоподател до приключване на делото в първата инстанция, като крайният
момент, в който могат да бъдат поискани такива са устните състезания, по
аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към която препраща разпоредбата на чл.144
от АПК, към която пък препраща разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
поради което и съдът не се произнася по същите.
Ето защо молбата като неоснователна следва да остави без уважение.
Поради горното и на основание чл.248 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК,
във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение молбата на адв. С. К., като процесуален
представител на „К-ТР.“ЕООД с искане за допълване и изменение на
определение №1518 от 16.05.2022 г., което е постановено и присъждане на
сторените разноски в размер на 720 лв., като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд- София
град в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3