Решение по дело №1714/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1728
Дата: 3 октомври 2019 г. (в сила от 17 декември 2019 г.)
Съдия: Елена Тодорова Радева
Дело: 20191100901714
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 28 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р       Е       Ш       Е       Н       И       Е

Гр.София, … октомври 2019 година

 

В       ИМЕТО       НА        НАРОДА

 

Софийски градски съд, ТО, 6-6 състав, в закрито заседание на трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                               СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА

след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№1714 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                   Производство по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ.

                   Делото е образувано по жалба с вх.№2019082313641 на“п.“ ЕООД, ЕИК ********, срещу ОТКАЗ № 20190530093746 от 14.08.2019г. на АВ – ТР, с който е отказано вписване по партидата на този търговец обстоятелство по чл.63, ал.4 ЗМИП.Твърдяната незаконосъобразност от жалбоподателя е свързана с това, че независимо от факта, че страната е представила изискуемите по закон документи, този отказ е постановен, като длъжностното лице по регистрацията, не е съобразило, че преценката за това кои обстоятелства следва да заяви за вписване е на самия търговец.Жалбоподателят твърди, че е извън преценката на длъжностното лице дали търговецът е изпълнил изцяло законовите си задължения по ЗМИП.Моли съда да отмени атакувания акт е укаже на Агенцията да извърши вписване на заявените обстоятелства.

                   Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

                   От фактическа страна:

                   Подадено е заявление с вх.№20190530093746, обективиращо искане за вписване на обстоятелства по чл.63, ал.1 и ал.4 ЗМИП.Към заявлението страната е представила документ за платена държавна такса, адвокатско пълномощно, декларация по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ,  документ, удостоверяващ съществуване на ЮЛ – от служба Търговски регистър на кантон Цуг, съобразно което в този регистър е вписано ТД „П.К.“ АГ, със седалище Баар, с председател на УС – Х., д-р С.ОТ В., М., д-р Ф. от Цюрих- член на УС и Ш., Т.З.– бълг. гражданин – управител, документът носи апостил; нотариална заверена декларация по чл.63, ал.4 ЗМИП- подписана от Т.З.Ш. с ЕГН ********** , български гражданин с постоянен адрес ***, който в качество на представляващ българското дружество е декларирал, че ЮЛ, чрез което пряко се упражнява контрол е швейцарското дружество„П.К.“ АГ с адрес Баар 6340, ул.“*********, чийто представител е самият декларатор, посочен и като лице за контакти, съгласно чл.63, ал.4,т.3 ЗМИП.Тази декларация е с нот.заверка на подписа на Тунджел Ш. от 27.05.2019година, извършена от нотариус Теодора Вуцова, рег.№033 на НК.Към заявлението е представен и протокол, обективиращ решение на едноличния собственик на капитала на дружеството- заявител, от 28.05.2019 година за това, че определеното лице за контакти по смисъла на чл.63, ал.4, т.3 ЗМИП е Т.З.Ш., ЕГН **********, което следва да предприеме необходимите действия във връзка с изпълнение на решението. Представена е и декларация-съгласие на Ш. за това да е лице за контакт по смисъла на чл.63, ал.4, т.3 ЗМИП, нотариално заверена на 29.05.2019 година от нотариус Ю.К., рег.№646 на НК.

                   Преценявайки допустимост и основателност на искането длъжностното лице по регистрацията е постановило отказ да впише данни за действителните собственици по партидата на българското дружество.Този отказ е мотивиран с това, че не е заявен за вписване действителният собственик на дружеството- ФЛ.

                   При така установеното съдът достига до следните изводи:

                   Жалбата е неоснователна.

   Съгласно разпоредбата на чл. 61. (1) ЗМИП учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 са длъжни да получават, да разполагат и да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права.Обстоятелствата, които подлежат на вписване са посочени в разпоредбата на чл.63, ал.4 ЗМИП, а именно:

 1. идентификационните данни за действителните собственици - физически лица, включително:

а) имената;

б) гражданството;

в) единният граждански номер за лицата по чл. 3, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация;

г) датата на раждане за лицата, различни от тези по буква "в";

д) държавата на пребиваване, ако е различна от Република България или от държавата по буква "б";

2. данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол върху лицата по чл. 61, ал. 1 и по чл. 62, ал. 1, включително фирма, номер в национален регистър, правна форма според националното законодателство, седалище и адрес на управление и идентификационните данни по т. 1 за представляващите лица;

3. данните по т. 1, букви "а" - "г" на физическо лице за контакт, постоянно пребиваващо на територията на Република България, когато по партидата на лицето по чл. 61, ал. 1, съответно по чл. 62, ал. 1, не са вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на Република България законен представител - физическо лице, което предоставя нотариално завереното си съгласие за това;

                        Жалбоподателят е посочил ЧЮЛ, което е едноличен собственик на капитала на българското дружество, не е посочил действителният собственик по смисъла на параграф 2, т.1 от ДР на ЗМИП.Ето защо липсата на деклариране на пълните данни относно действителния собственик на капитала - ФЛ, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права, е основание за постановяване на отказ за вписване.

                   Не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя, че единствено и само в правомощията на заявителя е да посочи кои данни следва да впише по партидата си.Заявителят няма право на тази преценка, а е длъжен да спази закона.Спазването на закона се проверява от длъжностното лице по регистрацията, тъй като валидността на заявените обстоятелства се преценява от него и тази преценка е част от дължимата преценка съобразно нормата на чл.21 ЗТРРЮЛНЦ.След като заявлението не съдържа посочване на обстоятелства относно действителния собственик, което е обстоятелство, подлежащо на самостоятелно вписване, правилно длъжностното лице е постановило отказ.Тази информация е част от задължителното съдържание на образец Б7 и липсата и не може да бъде санирана с даване на указания или вписване само на заявените данни (В този смисъл Решение№ 195 ОТ 07.08.2019 Г. ПО Т. Д. № 481/2019 Г. На АС – Варна).

                   Ето защо съдът намира, че неоснователността на жалбата налага същата да бъде оставена без уважение.

                   При изложеното съдът

                   Р          Е          Ш         И :

 

                   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№2019082313641 на“п.“ ЕООД, ЕИК ********, срещу ОТКАЗ № 20190530093746 от 14.08.2019г. на АВ – ТР, с който е отказано вписване по партидата на този търговец обстоятелство по чл.63, ал.4 ЗМИП.

                   Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страната.

 

 

                                                                         СЪДИЯ: