Р Е
Ш Е Н И Е № ….....
гр. Враца, 21.03.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на първи март
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Наталия Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Христова гр.
д. № 5162 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 330 ГПК вр. с чл. 49, ал. 4 СК.
Първоначално производството е образувано по постъпила искова молба от С.А. К., ЕГН **********, чрез адв. Н.И., против Р.И.К., ЕГН **********, за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на сключения между тях граждански брак.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Р.И.К. чрез адв. П.С., с който се заявява желанието му за прекратяване на сключения с ищеца граждански брак.
В съдебно заседание, проведено на 01.03.2019 г., страните се явяват лично и с упълномощените от тях процесуални представители и заявяват желание производството да премине към такова за развод по взаимно съгласие, както и представят сключено между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяването на брака, което молят да бъде утвърдено от съда с решението по делото.
С протоколно определение съдът е постановил на основание чл. 321, ал. 5 ГПК преминаване от производство за развод по исков ред към производство за развод по взаимно съгласие, като по делото е прието представеното в съдебно заседание постигнато между страните споразумение по чл. 51 СК, уреждащо последиците от прекратяването на брака на съпрузите, което е подписано лично от двамата съпрузи.
В съдебното заседание двамата молители заявяват пред съда своето сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и молят постигнатото споразумение да бъде утвърдено от съда с решението по делото.
Съдът, след като обсъди направените доводи
и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа
страна:
От Удостоверение за сключен граждански брак от 14.06.2018 г., издадено от Община Враца въз основа на акт за граждански брак № 0098/23.04.1995 г., се установява, че на същата дата Р.И.К. и С.А. Е.са сключили граждански брак в гр. Враца, като съпругата е приела да носи фамилното име К..
От брака си молителите нямат ненавършили пълнолетие деца.
Молителите
са постигнали споразумение, уреждащо последиците от прекратяването на брака,
според което семейното жилище, находящо се в гр. Враца*******, е собственост на
родителите на съпруга Р.К. и ще се ползва от него, след прекратяването му
съпругата ще носи предбрачното си фамилно име – Е., страните не си държат
издръжка, а придобитият по време на брака лек автомобил „Фолксваген Голф 1.4“, цвят черен металик, с регистрационен
№ *****остава в собственост на съпруга Р.К., като съпругата не желае уравнение
на дела си. Представено е Свидетелство за регистрация Част I на автомобила и Удостоверение за застрахователна стойност
от 16.07.2018 г. за 320 лева.
С оглед така
възприетото от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Молбата е за развод по взаимно съгласие с правно
основание чл. 50 СК, същата е допустима, а разгледана по същество, е
основателна.
Молителите се намират в брачна връзка, като същите са активно легитимирани да искат нейното прекратяване. Между съпрузите, с оглед заявеното от тях в молбата и в съдебно заседание, е налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод. Мотивите за развода са без значение, поради което съдът не следва да ги издирва.
Съдът намира, че
представеното споразумение по чл. 51 СК не противоречи на закона, поради което
същото следва да бъде утвърдено с настоящото решение.
С оглед гореизложеното, са налице предпоставките за допускане на развод по взаимно съгласие и прекратяване на брака, сключен между Р.И.К. и С.А. К., както и за утвърждаване на постигнатото между тях споразумение за уреждане на последиците от прекратяване на брака.
По разноските:
Молителите са постигнали съгласие държавните такси и адвокатски хонорар да бъдат поети от съпругата С. К., а разноските по прехвърлянето на автомобила – за сметка на съпруга Р.К..
С молбата е представена вносна бележка за внесена държавна такса в размер на 25 лева, която представлява държавна такса за образуване на производството по смисъла на чл. 6, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, която е заплатена от С. К. и остава за нейна сметка.
На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата съдът определя окончателната държавна такса при допускане на развода в размер на 40 лева, която следва да бъде заплатена в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – гр. Враца от молителя С. К. съгласно споразумението между молителите.
Сторените от страните разноски за адвокатска защита следва да останат така, както са направени.
На основание чл. 7, т. 1 от Тарифата следва да бъде определена държавна такса върху имуществените отношения в размер на 6,40 лева върху стойността на дела на молителя Р.К., в чиито дял е поставено имуществото – лек автомобил „Фолксваген Голф 1.4“, цвят черен металик, с регистрационен № ВР 6754 АТ.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ДОПУСКА развод между Р.И.К., ЕГН **********, и С.А. К., ЕГН **********,
сключили граждански брак на 23.04.1995 г. в гр. Враца, за което е съставен акт
за граждански брак № 0098/23.04.1995 г. на община Враца.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между Р.И.К., ЕГН **********, и С.А. К.,
ЕГН **********, споразумение по чл. 51, ал. 1 СК, както следва:
1.
Страните заявяват, че желаят бракът им да бъде прекратен с развод поради
сериозно и непоколебимо взаимно съгласие.
2.
От брака помежду си имат едно родено дете И.Р.К. с ЕГН **********, което
към датата на молбата за развод е пълнолетно, живее отделно от родителите си, и
относно което не следва да се уреждат родителски права, режим на лични
отношения с родителите, и съответно не следва и да се заплаща месечна издръжка
от родителите.
3.
След развода съпругата ще носи предбрачното си фамилно име - Е..
4.
Последното семейно жилище, представляващо апартамент с адрес: гр. Враца,
ж.к. „Сениче“, бл. 50, вх. Д, ет. 3, ап. 97, собственост на родителите на
съпруга Р.И.К. и след развода се предоставя за ползване на съпруга Р.И.К..
5.
Двамата съпрузи са трудоспособни и нямат взаимни претенции за лична
издръжка.
6.
По време на брака съпругата С.А. К. е придобила на нейно име със средства
на съпругът Р.И.К., лек автомобил „Фолксваген Голф 1.4“ бензин, цвят черен
металик, с регистрационен номер *****и идентификационен номер WVWZZZ11HZTP416410 и номер на двигателя - без номер, чрез договор за покупко-продажба на
МПС, към който автомобил съпругата С.А. К. заявява, че няма абсолютно никакви
претенции, тъй като съпругът и лично и е заплатил в брой 320.00 лева за
придобиването на собствеността върху автомобила, с оглед на което след развода
по силата на настоящето споразумение собствеността на гореописаното МПС преминава
върху съпруга Р.И.К..
7. Направените по делото разноски като държавна
такса и адвокатски хонорар са за сметка на съпругата С.А. К., разноските по
прехвърлянето на собствеността на автомобила са за сметка на съпруга Р.И.К..
8. Настоящето споразумение се подписа в три
еднообразни екземпляра - по един за всяка от страните и един за съда. С него
съпрузите заявяват, че са уредили окончателно всички лични и имуществени
отношения помежду си и за в бъдеще не могат да имат взаимни претенции.
ОСЪЖДА С.А. К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по
сметката на Районен съд – гр. Враца окончателна държавна такса за допускане на
развода в размер на 40 лева /четиридесет лева/.
ОСЪЖДА Р.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – гр. Враца държавна такса върху споразумението за имуществените
отношения в размер на 6,40 лева /шест
лева и четиридесет стотинки/.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Районен съдия: …………………………….