№ 5797
гр. София, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.ОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110107871 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда Глава Двадесет и пета от ГПК
В искова молба, с която ищецът Д. Д. Д. е сезирал съда, се излагат твърдения, че със
Заповед № 225/08.12.2021 г. на Директора на ..., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр.1 КТ,
поради съкращаване на щата, е било прекратено трудовото му правоотношение, в рамките
на което изпълнявал длъжността „Охранител“ с код по НКПЗ: ... в звено „Охрана на обекти
и съоръжения“ – ..., към ... Твърди уволнението да е незаконосъобразно, тъй като
работодателят не извършил задължителния подбор по чл.329 от КТ, както и че не взел
предварително писмено становище от синдикалното ръководство на предприятието, нито
пък предварително разрешение от Инспекцията по труда, съгл. чл.333, ал.1 от КТ, тъй като
страдал от заболяване с трайно намалена трудоспособност.
С оглед изложените фактически твърдения, ищеца е предявил три обективно
съединени иска: за признаване уволнението за незаконосъобразно и отмяната му, за
възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на
обезщетение за максимум 6 месеца, от 13.12.2021 г. до 13.06.2022 г., определено при БТВ,
формирано от БТВ в размер на 1119,17 лв. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Ответникът „....“ към ... в законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е
депозирал отговор на исковата молба, като твърди уволнението да е законосъобразно
извършено, от компетентен орган в качеството му на работодател на ищеца и след реално
съкращение в щата. Твърди, че са съкратени всички 49 щ.бр. за длъжност „Охранител“ във ...
към ..., заемана и от ищеца до уволнението му, поради което за ответника нямало
задължение да извършва подбор. Отделно, възразява срещу твърдението на ищеца, че е
подлежал на предварителна закрила при уволнение, по см. на чл.333, ал.1, т.3 от КТ,
възразява да има данни и за трудоустрояване на ищеца. По отношение на твърдението на
ищеца, че подлежи на предварителна закрила при уволнение, като член на синдикална
организация, не възразява, като представя доказателства, че е било изискано и съответно
получено предварително съгласие от синдикалното ръководство на секцията на КТ
1
„Подкрепа“ в ....Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, а се установява и от представените писмени
доказателства, че са били валидно обвързани от трудов договор № 162 от 16.06.2016 г., въз
основа на който е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал
при ответника длъжността "Охранител" във ... при ..., с място на работа ..., при пълно
работно време, по график, като договорът бил сключен за неопределено време, при
условията на изпитване за срок от 6 месеца. В първото съдебно заседание по делото, съдът е
обявил за безпорно между страните още, че размерът на БТВ, получено от ищеца за
последния пълен отработен месец /м.11.2021 г./ е в размер на 1119,17 лв., като същото
следва да служи за база при определяне на дължимото се обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ,
в случай, че съдът намери исковете за основателни.
Между страните не е спорно също, а се установява и от приетите доказателства, че със
Заповед № 225/08.12.2021 г. на работодателя, подписана от директора на ... инж. Л., е било
прекратено трудовото правоотношение с ищеца, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ,
поради съкращаване на щата, която заповед е връчена на работника на 13.12.2021 г.
Във връзка с релевираните от ищеца възражения срещу законността на уволнението му,
съдът е разпределил и доказателствената тежест между страните във връзка с приетите за
релевантни факти и обстоятелства.
Така с доклада по делото, обявен за окончателен без възражения от страните, съдът е
указал на ответника, че той носи тежестта при условията на пълно и главно доказване да
установи, надлежно упражнено право на работодателя на уволнение - отправяне на писмено
изявление/предизвестие до служителя, със законово изискуемия минимум съдържание –
ясна воля относно основанието, на което е извършено уволнението; реално съкращение в
щата, извършено надлежно от работодателя преди уволнението, като в хипотезата на
задължителен подбор – съкращаване на една щатна бройка от множество щатни бройки на
една длъжност - извършване на задължителния подбор, при спазване на установените в чл.
329 КТ критерии.
По делото няма спор, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено без да е
спазено дължимото предизвестие от 30 дни /при безсрочно трудово правоотношение/,
поради което в заповедта за прекратяване на трудовия договор, на ищеца е признато правото
да получи обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазения срок на предизвестието, както и
на осн. чл.222, ал.1 от КТ във вр. с чл.35, ал.4 от КТД му е признато правото да получи
обезщетение в размер на БТВ умножено по 0,3 коефициент за всяка година трудов стаж, но
не повече от 6 БТВ.
Установява се от приложените от ответника към ОИМ, доказателства, че работодателят
е изискал, респ. получил съгласие от колективния синдикален орган, съгл. чл.11 от КТД,
действащ от 2020 г. в предприятието, относно прекратяване на трудовото правоотношение
със служителите, членове на синдиката, сред които е посочен и ищеца Д. Д. Д. /на л.23/.
Видно от приетите по делото Разписание на длъжностите и основните заплати за тях на
..., в сила от 10.04.2021 г., Препис-извлечение от Протокол № 65 на заседание на Съвета на
директорите на „...от 18.10.2021 г. и Заповед № 1236/28.10.2021 г. на управителя на ... в
предприятието на ответника е извършено съкращение на щата, като е съкратено изцяло „...“,
чрез премахване занапред на всички щ.бройки за длъжността „Охранител“, с код по НКПД
... относно това вагонно депо , като от 49 щ.бр. считано от 29.10.2021г. същите стават“0“.
Със същата заповед са съкратени още и ... и ....“ като са съкратени всички 57 щ.бр. от
длъжността „Охранител“, които занапред стават „0“.
2
По делото не се спори между страните, че преди уволнението, работодателят не е
изискал от ищеца да удостовери изрично дали страда от заболяване по чл.1, ал.1, т.1-6 от
Наредба № 5/1987 г., което му дава и право на закрила при уволнение, по см. на чл.333, ал.1,
т.3 от КТ.
Безспорно се установява по делото обаче, че ищецът страда от заболяване „Епилепсия“
като е уведомил за същото работодателя си, последно с представеното ЕР на ТЕЛК от
10.10.2019 г. със срок на намалена работоспособност от 3 години, т.е. до октомври 2022 г.
Следователно няма спор, че към датата на уволнението на ищеца, същия е страдал от
заболяване, макар и не изрично посочено в разп. на чл.1, ал.1, т.1-6 от Наредба №5/1987 г.,
но установено от органите на медицинската експертиза, за което работодателят е бил
своевременно известен.
Други релевантни за спора доказателства не са представени.
Съвкупният анализ на посочените за установени в производството обстоятелства,
налага следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал.1, т. 1, т.2 и т.3
вр. с чл.225, ал.1 от КТ за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 225/08.12.2021
г.; за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност "Охранител" в
охрана на обекти и съоръжения – ... при .... и за присъждане на дължимото се на ищеца
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставането му без работа в периода от 13.12.2021 г. до
13.06.2022 г., в размер на 6 715,02 лв., съгласно последното уточнение и изменение на иска
по отношение на неговия размер, предприето по реда на чл.214 от ГПК.
Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 2, изр. второ от КТ работодателят може да прекрати трудовия
договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя, при съкращаване
на щата. По делото безспорно се установява, че уволнението е извършено на основание чл.
328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ – поради съкращаване на щата, както в тежест на
ответника е да установи, че към момента на уволнението предпоставките за уволнението са
били налице.
Щатът е списъкът на общия брой наети работници и служители и тяхното вътрешно
разпределение, съобразно организацията на труда по трудови функции и длъжности.
Съкращаване в щата има, както при намаляване бройките работници /служители/, така и
само при реална промяна на трудовите функции на съществуващите бройки по щатното
разписание. По делото се установява, че ответното дружество е съкратило всички 49 щатни
бройки за длъжността "Охранител" във ... и „...“, една от които е заемана от ищеца, поради
което фактическите обстоятелства, на които се основава отправеното от работодателя
волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение, се установяват по делото.
Длъжността, заемана от ищеца, е реално съкратена, което се установява безспорно от
приетите като неоспорени от ищеца, решение на Съвета на директорите, обективирано в
Протокол № 65 от проведено редовно заседание на СД на „..., въз основа на което е издадена
и Заповед № 1236/28.10.2021 г. на управителя на „Б.... Видно от приетия Препис от
Протокол № 65/18.10.2021 г., СД е възложил на управителя на ... да предприеме
необходимите правни и фактически действия, чрез съответните директори на поделения за
извършването на съкращението на щата, съгл. решения по т.14.1.; 14.2. и 14.3. След като
безспорно се установява, че съкращението в щата е реално извършено, решението за същото
е взето от компетентния орган за промяна на щата, в лицето на Съвета на директорите на
„..., в структурата на който се намира и предприятието – ответник и са съкратени всички
щ.бр. по щатното разписание за длъжността заемана от ищеца, то за работодателя не е
възникнало задължение да извършва подбор, при установените по чл.329 от КТ критерии.
Трудовият договор на ищеца е прекратен след реално съкращаване на щатните бройки за
заеманата длъжност, като от щатното разписание са премахнати всички щ.бр. за длъжността
„Охранител“ във ..., част от ППП – София, където е полагал труд ищеца, както и всички
3
щ.бр. за длъжността „Охранител“ в ППП – Пловдив, ППП – Горна Оряховица, и поради
което за работодателя не е възникнало задължение за извършване на подбор. (така в решение
№ 238 по гр. д. № 1458/2010 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 174 от 13.10.2016 г. по гр. д. №
659/2016 г. на ВКС, IV г. о. и др.). Подборът не е задължителен, когато се премахват всички
щатни бройки за съответната длъжност и служителите, които я заемат, се уволняват, както е
в настоящия случай.
Основателно се явява обаче, възражението на ищеца за нарушение на установената в
полза на работника предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал.1 КТ, което прави
извършеното уволнение незаконно.
Предварителната закрила е задължение на работодателя да иска съгласие за уволнение
на работник или служител, при някои основания за прекратяване на трудовия договор и при
наличие на някой от хипотезите на чл. 333, ал. 1 КТ. Неизпълнението на задължението да се
изискат сведения от служителите дали не попадат в приложното поле на някой от
хипотезите на чл. 333 КТ не представлява само по себе си нарушение на предварителната
закрила, щом липсват основания налагащи необходимостта от предварително разрешение за
уволнението от съответните органи.
В случая обаче, безспорно се установи, че работодателят е знаел, че ищеца страда от
заболяването „епилепсия“, поради което и е бил длъжен преди уволнението му да изиска
мнение от ТЕЛК по см. на чл.333, ал.2 от КТ, доколкото за да се дада отговор на въпроса
дали заболяването „епилепсия“ съставлява „Психично заболяване“ по см. на чл.1, ал.1, т.5 от
Наредба № 5/1987 г. и съответно дали страдащия от такова заболяване работник следва да се
ползва от установената в чл.333 от КТ предварителна закрила, е необходима медицинска
експертиза, с каквато работодателят не разполага. Именно поради това, в такива случаи,
съгл. константната практика на ВКС, в т.ч. с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения
/като напр.Решение № 44/10.02.2014 г., по гр. № 4497/2013 г. на ВКС, ІV г.о.; Решение №
156/06.06.2012 г. по гр.д. № 1845/2010 г. на ВКС, ІV г.о.; Решение № 521/09.01.2012 г. по гр.д.
№ 208/2011 г. на ВКС, ІV г.о. и др./ и поради факта, че работодателят не разполага със
специални медицински знания и способности за изясняване на този въпрос, е предвидено
задължение за последния да спази процедурата по чл.333, ал.2 от КТ като изиска мнението
на ТЕЛК преди уволнението и едва след получаване на такова, в което е указано, че
заболяването „епилепсия“ съставлява и психично заболяване по см. на Наредба № 5/1987 г.,
да предприеме съответните действия за изискване на разрешение и от Инспекцията по труда,
съгл. чл.333, ал.1 от КТ.
В хипотезата на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ уволнението е поставено в зависимост от
получаване на предварително разрешение от определен държавен орган, като закрилата е
относителна, тъй като може да бъде преодоляна чрез получаване съгласие на съответния
орган. В хипотезата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ закрилата се прилага във всички случаи,
когато към момента на връчването на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, работникът или служителят страда от някое от заболяванията, посочени в
чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат
особена закрила, съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ. Сред тях не е посочено изрично заболяването
на ищеца „Епилепсия“, на което се е позовал в исковата молба с довод, че се ползва от
закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ. Въпреки това обаче, както бе посочено по-горе
практиката приема, че доколкото определенията на заболяването "епилепсия" са различни и
противоречиви в различните източници, където се описва (като в някой от тях болестта не
се сочи изрично като психично заболяване, но в други се твърди да е заболяване, което
причинява психиатрични проблеми и страдащия от такова заболяване подлежи на
психиатрично наблюдение и лечение) и доколкото заболяването има различни проявни
форми, за отграничаването на които са необходими специални знания, то преценката дали
проявните форми на заболяване епилепсия за всеки отделен случай (боледуващ човек)
4
съставляват и психично заболяване, следва да се извършва от лекари със съответните
медицински специалности по психиатрия и/ или неврология, евентуално и други.
Следователно само такива мед. специалисти могат да определят дали конкретните проявни
форми на заболяването "епилепсия" представляват психично заболяване или съдържат
проявни форми на такова, по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 5 от Наредба № 5/20.02.1987 г. Налага
се извод, че при данни за заболяване "епилепсия" в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5,
11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ (визирани в хипотезиса на чл. 330, ал. 1 КТ) работодателят следва
да спази процедурата, предвидена в разпоредбата на чл. 333, ал. 1 и ал. 2 КТ.
С чл. 1, ал. 2 от Наредбата е вменено изрично задължение в тежест на работодателя да
събере предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение,
страдат ли от болестите, посочени в ал. 1.
Предвид обективния характер на закрилата при уволнение, нито разпоредбата на чл.
333, ал. 1 от КТ, нито тази на чл. 1 от Наредба № 5/1987 г. не вменява на работника или
служителя задължение да уведомява работодателя си предварително дали страда от
болестите по посочената разпоредба, нито да представя медицински документи,
удостоверяващи наличието на някое от визираните заболявания. Такова задължение за
работника или служителя възниква само когато работодателят направи изрично искане за
това с оглед изпълнение на своето задължение по чл. 1, ал. 1 от Наредбата (Така Решение №
191 от 25.04.2012 г. по гр. дело № 606/2011 г. на IV ГО на ВКС и Решение № 492 от
17.06.2010 г. по гр. дело № 477/2010 г. на IV ГО на ВКС).
Сочената предпоставка, според съда, не се установява по делото, дори напротив,
ответника не отрича, че не е събрал такива сведения от ищеца, като оспорваше по делото
единствено, че е бил уведомен за заболяването на ищеца „епилепсия“, макар да го смята за
ирелеватно.
В производството обаче безспорно се установи, на първо място, че работодателят е бил
своевременно уведомен от работника за наличието на заболяването му „епилепсия“, и на
следващо място, че самия работодател не е изпълнил задължението си да събере
необходимата информация относно това, дали ищеца страда от някое от заболяванията,
изрично посочени в чл.1, ал.1 от Наредба № 5/1987 г., нито пък да установи дали
конкретното проявление на заболяването „епилепсия“, от което страда в действителност
ищеца, съставлява „психично заболяване“ по см. на Наредбата.
Като краен извод, тъй като не се установява работодателят да е предприел действия по
изпълнение на задължението си по чл. 1, ал. 1 от Наредбата да събере предварителна
информация от работника, който е определен за уволнение, страда ли от болестите,
посочени в ал. 1, се налага, че ищецът в производството се е ползвал от предварителната
закрила при уволнение, установена с разп. на чл.333 от КТ. Предвидената в тази норма
процедура не е била изпълнена от работодателя, преди да прекрати трудовото
правоотношение с ищеца, като не е било изискано мнение на ТЕЛК, респ. разрешение от
ГИТ към момента на връчване на заповедта за уволнение (чл. 333, ал. 7 от КТ) поради което
и извършеното със заповед № 225/08.12.2021 г. уволнение се явява незаконно, а предявеният
иск за неговата отмяна – основателен.
По иска по чл. 344, т. 2 КТ:
Основателността на този иск се обуславя и предпоставя от незаконността на
уволнението, до какъвто извод съдът достигна при разглеждане на иска по чл.344, ал.1, т.1
от КТ. Необходимо е също трудовото правоотношение да не е било за определен срок, който
към датата на произнасяне на съда да е изтекъл. Видно от представения по делото трудов
договор страните са били обвързани от безсрочно трудово правоотношение. Признаването
на уволнението за незаконно пък обосновава извод за основателност на иска за
5
възстановяване на ищеца на заеманата от него длъжност преди уволнението – „Охранител“
във ... при ...“. Същевременно не се събраха доказателства, от които да се направи извод, че
до приключване на устните състезания трудовият договор е бил прекратен на друго
основание. Съкращаването на длъжността също не е пречка за възстановяване на работника
на заеманата преди уволнението длъжност (така в Решение № 30 от 27.03.2017 г. по гр. дело
№ 2924/2016 г. на III ГО на ВКС). Ето защо и този иск се явява основателен и следва да се
уважи.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не
повече от 6 месеца.
От представената трудова книжка на ищеца се установява, че в периода 13.12.2021 г. –
13.06.2022 г. ищецът не е работил по трудово правоотношение. Налице е фактическият
състав на вземането по чл. 225, ал. 1 от КТ – ищецът е понесъл вреди от оставането си без
работа в рамките на посочения срок, вследствие незаконното уволнение, като вредите са в
размер на пропуснатото възнаграждение. Съгласно чл. 228 от КТ брутното трудово
възнаграждение за определяне на обезщетението е полученото за месеца, предхождащ
месеца, в който е прекратен трудовият договор. В производството бе обявено за безспорно,
че размерът на БТВ, получено от ищеца за пълен отработен месец преди уволнението
възлиза на сумата от 1119,17 лв. След увеличение на иска, ищецът претендира ответника да
му заплати обезщетение в размер на 6 715, 02 лв. /формирано като 1119,17 лв. * 6м./, за
периода от 13.12.2021 г. до 13.06.2022 г., който размер съдът намира за основателен и
доказан в производството.
За процесния период до приключване на устните състезания пред СРС, дължимото се
на ищеца обезщетение възлиза на претендираната сума от 6715,02лв., до който размер иска
следва да бъде уважен, като върху тази сума следва да се присъди и законната лихва от
предявяване на иска до погасяване на задължението.
На основание 242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на
решението в частта, в която е присъдено обезщетението за работа.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
своевременно поисканите разноски. Видно от приложения списък по чл.80 от ГПК ищецът е
сторил разноски за адвокат в размер на 700 лева по договор за правна защита и съдействие
от 26.04.2022 г. (лист 38), платени в брой. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца, заявено от ответника, съдът счита за неоснователно.
Според чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималното възнаграждение по първите два предявени иска – тези с
правно основание чл. 344, т. 1 и т. 2 от КТ, е не по-малко от размера на минималната
работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ. В
настоящия случай това е датата 26.04.2022 г., към кояйто момента МРЗ съгласно ПМС №
6
37/24.03.2022 г. е в размер на 710 лева. Отделно от горното, на адвоката, оказал правна
защита и съдействие на ищеца, се дължи възнаграждение и върху оценяемия иск по чл.344,
ал.1, т.3 от КТ, определено върху заявения материален интерес. Претендирайки едно общо
възнаграждение, за оказаната помощ по трите обективно съединени иска и то в минимален
размер от 700 лв., който е по-нисък от минимално дължимия такъв по НМРАВ, прави
заявеното от ответника възражение по чл.78, ал.5 от ГПК напълно неоснователно.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на
Софийския районен съд сумата 368,60 лева– държавна такса за уважените искове по чл. 344,
ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 КТ /2 х 50 лева и 4% от 6715, 02 лева/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НEЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ,
уволнението на Д. Д. Д., ЕГН ********** от гр. ..., извършено със заповед № 225/08.12.2021
г. на Директора на Поделение ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, ищеца Д. Д. Д., ЕГН
********** от гр. ... на заеманата преди уволнението длъжност "Охранител“ в обекти и
съоръжения – ... при ..., ЕИК ....
ОСЪЖДА ... при ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ... да заплати на Д.
Д. Д., ЕГН ********** от гр. ..., на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ сумата
от 6 715,02 лв. (Шест хиляди седемстотин и петнадесет лева и две ст.) представляваща
обезщетение за оставането на ищеца без работа в резултат на незаконното уволнение,
дължимо за периода от 13.12.2021 г. до 13.06.2022 г., ведно със законната лихва от
16.02.2022 г. до окончателното му плащане.
ОСЪЖДА ... при ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ... да заплати на Д.
Д. Д., ЕГН ********** от гр. ..., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 700
лева (Седемстотин лева) – разноски в производството пред първа инстанция.
ОСЪЖДА ... при ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ... да заплати по
сметка на Софийския районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата в размер на
368,60 лева – разноски в производството.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението
в частта, с която е уважен искът по чл. 225, ал. 1 КТ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7