Р Е
Ш Е Н
И Е
№
22.12.2017 година, град Д.
Д. РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ ЧЕТВЪРТИ
СЪСТАВ, в проведеното на първи декември две хиляди и седемнадесета година
открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ЛЕФТЕРОВА-САВОВА
СЕКРЕТАР: ГЕНОВЕВА ДИМИТРОВА
разгледа гражданско дело № 796 по описа на съда за 2017
година и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа
искова молба от „Б.А.Ф.” ООД, с. П., общ. Д.ка, ЕИК
*********, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, против „Е.П.М.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността: гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик” №258, „Варна Тауърс - Е”, за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми,
представляващи получени от ответника при първоначална липса на основание, цена
на услуги, както следва: 4195,14 лева - недължимо платена цена за такса пренос
ниско напрежение, като за вземането са издадени следните фактури: фактура №
1111572 от 12.05.2014 г. за сумата от 2047,40 лева, фактура №1112254 от
23.05.2014 г. - за сумата от 40,62 лева и фактура №1113054 от 09.06.2014 г. -
за сумата от 2107,12 лева; 964,98 лева - недължимо платена цена за достъп ниско
напрежение, като за вземането са издадени следните фактури: фактура № 1111572
от 12.05.2014 г. за сумата от 470,95 лева, фактура №1112254 от 23.05.2014 г. -
за сумата от 9,35 лева и фактура №1113054 от 09.06.2014 г. - за сумата от
484,68 лева и 1479,32 лева - мораторна
лихва начислена върху главните задължения за периода от извършеното плащане на процесните суми до датата на подаване на исковата молба;
Претендират се сторените разноски.
Исковете се основават на следните обстоятелства:
„Б.А.Ф.” ООД е собственик на ***-командна кабина с
площ от 24 кв.м, присъединен за извод „***“, разположен в парцел * в кв. *, при
граници и съседи на поземления имот: изток - път, запад-парцел *, север - път,
юг - имот **, находящ се в землището на село ***, община Д.ка,
Стопански двор, придобит на основание договор за продажба, обективиран в
нотариален акт № ***на СлВп при АВп
Д.. Съоръжението е оборудвано със собствени средства и до датата на подаване на
исковата молба, ищецът го стопанисва лично, за нуждите на дружеството. В имота
има изградени сгради, собственост на ищеца, до които електроенергията достига
чрез електрическата мрежа за ниско напрежение, също собственост на дружеството,
изградена от него в имота. Техническите устройства за отчитане на потребената електрическа енергия от външните абонати се
намират в трансформаторния пост-килия ниско напрежение, също собственост на
ищеца. Дружеството е потребител на електрическа енергия, присъединен към електропреносната мрежа по силата на договор за пренос на
ел.енергия с изх. № СВП13-823/18.11.2013 г. и Договор за достъп до
електроразпределителната мрежа с изх. № СВП13-823/18.11.2013 г. Ищецът е със
съдебна регистрация в село П., община Д.ка, област Д.
и един клиентски номер ***. Обектите на дружеството, предмет на инвестиции по
ОП „Рибарство“ 2013 – 2017 са изградени в стопанския двор на село *** и
представляват:
- „***” в село ***, общ. Д.ка,
стопански двор, парцел ***, квартал **по плана на селото;
- „***” в село *** **, общ. Д.ка,
стопански двор, ПИ ** по плана на селото;
- „**” в село *** **, общ. Д.ка,
стопански двор, парцел ***, квартал ** по плана на селото;
- „***” в село *** ***, общ. Д.ка, стопански
двор, парцел ***, квартал ** по плана на селото.
Ответникът не е собственик на съоръжението, не е участвал в
изграждането и сега не участва в стопанисването (ремонт, поддръжка и
обновяване) на ***а, като до подаване на исковата молба ползва ***а за
преобразуване от високо в ниско напрежение, достъп и пренос на ел.енергия ниско
напрежение по кабелни линии ниско напрежение на ищеца през неговия имот и до
други потребители, без да заплаща съответната сума за ползването на
съоръженията в ***а и кабелните линии ниско напрежение. Ответното дружество
отказва да заплаща реално извършени и заплатени от ищеца разходи поради това,
че не е собственик на ***а и преносните съоръжения. Същевременно, ежемесечно
начислява към всяка от сметките на ищеца суми за достъп до средно и ниско
напрежение, както и за пренос на ниско напрежение. Тези суми не следва да бъдат
събирани, тъй като всички технически съоръжения, с които се осъществява
преобразуването, са собственост на ищеца, и защото уредите за измерване на
електрическа енергия за краен потребител са монтирани в ***а-килия ниско
напрежение, също собственост на ищеца.
За периода от 12.05.2014 г. до 09.06.2014 г. ответникът е
издал на ищеца фактури за заплащане на потребената
енергия, в които като компонент от цената фигурират задължения (възнаграждения)
за достъп до ниско напрежение и за пренос на ниско напрежение.
В срока по чл. 131 ГПК, с писмен отговор, ответникът
оспорва исковите претенции като недопустими и неоснователни. Между страните е
налице облигационно правоотношение, като същото се основава на два договора -
Договор за достъп до електроразпределителната мрежа (ЕРМ) собственост на „Е.П.М.”
АД с изх.№ СвП13-823/18.11.2013 г. и Договор за пренос на електрическа енергия през
ЕРМ собственост на „Е.П.М.” АД с изх. № СвП13-823/18.11.2013 г. Между страните
са установени договорни отношения с предмет достъп до разпределителната мрежа и
пренос през разпределителната мрежа на количества електрическа енергия за
обектите на ищеца посочени в исковата молба, като ищецът се е задължил да
заплаща процесните суми. Въвежда възражение, че
ищецът не е собственик на ***-командна кабина с площ 24.00 кв.м, присъединен на
извод „***”, разположен в парцел XI, в квартал 27, находящ се в Стопански двор,
с. ***, Община Д.. ***ът представлява съвкупност от
сграда и оборудване, като сградата има обслужваща функция спрямо оборудването и
поради това тя е подчинена на правния режим, приложим за съоръжението, което е
нормативно определено с разпоредбата на §1. т. 41 от ДР на действащия Закон за
енергетиката. Ищецът не е могъл да стане собственик на процесния
*** (както на сградата, така и на оборудването), по силата на Нотариален акт,
вписан под № №176, том XX, дело № 3625, вх.рег.№ 9007 от 20.08.2013 г. на СВ - Д.,
както и на нотариален акт вписан под №195, том I, дело № 176, вх. peг. №746/31.01,2017 г., тъй като същият е сключил договор
за покупко-продажба с несобственик. Твърди, че нито посоченият в нотариалните
актове праводател на ищеца - Събирателно дружество
„Възход Арньо, Апостолов и Лазаров”, нито неговият праводател са били собственици на процесния
***-командна кабина. Съгласно §4 от ПЗРЗЕ - енергийните обекти и съоръжения,
представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа,
които към момента на влизането в сила на този закон трябва да бъдат собственост
на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, се
изкупуват от преносното или от съответното разпределително предприятие в
зависимост от принадлежността на обекта към мрежите в 12-годишен срок от
влизането в сила на този закон. Праводателят на ищеца
изначално не е могъл да бъде носител на правото на собственост върху процесния *** поради наличие на изрична законова разпоредба
регламентираща, че такива съоръжения следва да бъде изкупувани от енергийното
предприятие, а не да бъдат обект на сделки между други частноправни субекти.
Излагат се твърдения, че процесният
*** е изграден преди 1999 г. и при изграждането си е попадал под разпоредбите
на тогава действащата нормативна уредба, а именно или на Закона за електростопанството (ЗЕл., обн., ДВ, бр.71 от 27.03.1948 г. отменен с § 5 от ПЗР на
Закона за електростопанството - ДВ, бр. 95 от
12.12.1975 г.) или на последвалия го Закон за електростопанството
(ЗЕл., обн., ДВ, бр.95 от
12.12.1975 г., в сила от 01.07.1976 г., отменен с § 2 от ПЗР на Закона за
енергетиката и енергийната ефективност-ДВ, бр. 64 от 16.07.1999 г.). При
действие на посочените закони е съществувала императивната законова разпоредба
на чл.2, ал.1 от този ЗЕл. (обн.,
ДВ, бр.71/27.03.1948 г., отм. с §5 от ПЗР на Закона за електростопанството
- обн. ДВ, бр. 95/12.12.1975 г.), съгласно която
енергийните източници и всички съоръжения за производство, пренос и
разпределение на енергията, както и електропромишлеността, са държавна
общонародна собственост. По силата на тази разпоредба процесният
трафпост е станал държавна общонародна собственост, неразделна част от
държавната електроразпределителна система. Сделките обективирани в
представените от ищеца нотариални актове са нищожни поради противоречие със
закона. Ищецът не е и не би могъл да бъде собственик на процесния
***, поради изначалната законова забрана заварени енергийни обекти да бъдат
придобиван в собственост от частни лица, различни от лицензираните енергийни
предприятия. Нотариален акт №119, том XXXXI, дело № 9166, вх.рег.№ 16880 от
10.11.2005г. на СВ - Д. - актът от който праводателят
на ищеца черпи собственическите си права е нищожен поради противоречие със
закона на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД. С оглед горното, събирателно
дружество „Възход-Арньо-Апостолов и Лазаров” не е
станало собственик.
В полза на ответното дружество е налице валиден сервитут, включващ правото процесните
съоръжения да бъдат държани в имота на ищците, да бъдат експлоатирани и
поддържани, като собствениците на служещия имот са длъжни да търпят
съоръженията в имота си, както и ограниченията свързани с това, подробно
описани в Наредба № 16 от 9.06.2004г. за сервитутите
на енергийните обекти издадена от министъра на енергетиката и енергийните
ресурси, министъра на земеделието и горите и министъра на регионалното развитие
и благоустройството, обн. ДВ, бр.88 от 8.10.2004 г.
За възникналите сервитутни права в полза на ответното
дружество не се предвижда заплащане на обезщетение, като това правило е изрично
предвидено в нормата на § 7 от ПРЗ на ЗЕЕЕ (отм.)
Измерването на
доставената ел. енергия е осъществявано в мястото на присъединяване на клиента,
поради което същото съответства на една от нормативно предвидените възможности
за монтирането му, а твърдението на ищеца за неправомерно измерване на ел.
енергията е неоснователно. Задължението за заплащане на цена за пренос, като
компонента на стойността на доставената електроенергия е императивно определено
в Правилника за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/. Клиентите заплащат цена
за пренос по разпределителната мрежа в зависимост от това на какво ниво
напрежение са присъединени и регламентираната задължителна компонента (цена за
пренос) включва осъществената услуга по пренос до цялата ЕРМ (ниско и средно
напрежение), посредством която електроразпределителните предприятия
възстановяват чрез цената за пренос на електрическа енергия през ЕРМ,
определените от комисията (ДКЕВР) технологични разходи за съответната
разпределителна мрежа. За процесния период
електрическата енергия е доставяна до обекта на ищеца без прекъсване и поради
тази причина цената за достъп е дължима и правилно начислявана, независимо от
мястото на монтирания измервателен уред. Настоява за отхвърляне на исковете и
присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба, а
ответникът – подадения отговор
Д. районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:
Не е спорно между страните, че между тях са сключени
договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа с
изх. № СВП13 - 823 от 18.11.2013 г. и договор за достъп до
електроразпределителната мрежа с изх. № СВП13 - 823 от 18.11.2013 г. Предмет на
договора за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа е предоставянето на услугите „достъп до
електроразпределителната мрежа“ и „пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа“. Договорът се сключва между оператора на
електроразпределителна мрежа, от една страна, и крайни клиенти, присъединени
към електроразпределителната мрежа при общи условия. Ответникът е оператор на
електроразпределителната мрежа по смисъла на т. 34б, б. „а“ от ДР на ЗЕ, а
ищецът - краен клиент по смисъла на т. 27 г от ДР на ЗЕ - който купува
електрическа енергия за собствено ползване - клиентски № ********** за
стопански обект с местонахождение село ***, община Д.ка.
От приетите по делото писмени доказателства - нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 89, том ІХ, рег.№ 6341, дело № 795 от 2013
г и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 490, том І, рег.№ 58,
дело № 30 от 2017г., се установява, че ищецът е
собственик на *** - командна кабина с площ от 24 кв.м, присъединен за извод „***“,
разположен в парцел ХІ в кв. 27, при граници и съседи на поземления имот:
изток-път, запад-парцел VІІ, север-път, юг-имот ХХІІІ, находящ се в землището
на село ***, община Д.ка, Стопански двор, придобит на
основание договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 176, том ХХ,
н.д.№ 3625 от 20.08.2013г. на СлВп при АВп Д. с праводател СД „Възход-Арньо-Апостолов и Лазаров“. Съгласно чл. 29, ал. 3
от ПТЕЕ, клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат
утвърдени от ДКЕВР цени за достъп до електропреносната
мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за
достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за
съответния ценови период, които заплащат на оператора на
електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика
от последна инстанция. Ответникът не оспорва, че ищецът стопанисва и поддържа процесния ***, както и че същият преобразува електрическа
енергия за обектите на ищеца.
Като оператор на електроразпределителната
мрежа и страна по договорите за пренос и достъп, сключени с ищеца, на основание
чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ, ответникът е издал процесните
фактури, в които е начислил върху количествата активна електрическа енергия по
действащите цени за достъп и пренос, установени с решение на ДКЕВР, съответно
КЕВР, следните суми: по фактура №1111572
от 12.05.2014 г. - 2047,40 лева – такса пренос ниско напрежение и 470,95 лева -
такса достъп ниско напрежение, по фактура №1112254 от 23.05.2014 г. - 40,62
лева - такса пренос ниско напрежение и 9,35 лева - такса достъп ниско
напрежение, и по фактура №1113054 от 09.06.2014 г. - 2107,12 лева - такса
пренос ниско напрежение, и 484,68 лева -
такса достъп ниско напрежение.
Не се спори, че сумите са начислени върху отчетеното като потребено количество енергия и в съответствие с действащите
цени на достъп и пренос, както и че същите са заплатени от ищеца.
По делото е допусната и изготвена съдебно-техническа
експертиза, от която се установява, че ***ът
представлява масивна едноетажна сграда със застроена площ 24 кв.м. Разположен е
в стопански двор на СД „Възход - Арньо - Апостолов и
Лазаров” в с. ***, общ. Д.ка. Изграден е през 1978 г.
според записите в Акт обр. 15 от 27.10.1978 г., като
инвеститор е АПК – Изток „Добруджа”, гр. Т. ***ът има
две помещения, в които са разположени уредба средно напрежение /20 kV/, силов
трансформатор 20/0,4 kV, разпределителна уредба ниско напрежение /РУ-0,4 kV/,
дизелов агрегат за производство на електричество. Захранването на ***а е посредстовом въздушно отклонение от въздушна
електропроводна линия средно напрежение с диспечерско наименование „***”. Изводните линии ниско напрежение са кабелни, положени в
земята. В помещението на уредба средно напрежение (20 kV) са монтирани три броя
проходни изолатори, вертикална шинна система от три
броя плоски алуминиеви шини, един въздушен разединител, три броя високоволтови
предпазители. Под уредба средно напрежение е монтиран силов трансформатор тип
ТМ 400/20 (мощност 400 kVA), произведен през 1978 г. от завод „Васил Коларов” –
София. В помещението на РУ-0,4 kV е монтирано табло ниско напрежение, служещо
за разпределяне на електрическата енергия, преобразувана по напрежение от
силовия трансформатор. В таблото са монтирани електрически апарати за комутация
и защита. В същото помещение е монтиран
ел. генератор с мощност 150 kVA, задвижван от дизелов двигател. Агрегатът е
произведен през 2011 г. На южната стена на ***а, до вратата на РУ-0,4 kV, е
монтирано табло ТЕПО-1Т с един трифазен електромер Add NP73E.3-1-8 с
№1125091000964122.
Измерването е на ниво ниско напрежение, индиректно
(посредством три броя токови трансформатори 150/5 А, монтирани в табло НН).
Потребител е „Б.А.Ф.” ООД за обект с абонатен №0239055. В помещението на РУ-0,4
kV, са монтирани пет броя електромери: трифазен електромер Add NP73E.1-2-1 с
№1125081110194948, свързан директно към входа на табло НН, потребител е СД
„Възход - Арньо - Апостолов и Лазаров” за обект с
абонатен №0239064; трифазен електромер Add NP73E.1-2-1 с №1125081310758280,
свързан директно към входа на табло НН, потребител е ЕТ „***”; трифазен
електромер Add NP73E.1-2-1 с №1125081110192652, свързан директно към входа на
табло НН, потребител е ЧЗС „***” за обект с абонатен №**********; трифазен
електромер Add NP73E.3-1-8 с №1125091000988298 за балансово измерване, свързан
индиректно посредством три броя токови трансформатори 600/5 А, монтирани в
табло НН; трифазен електромер ELMARK за контролно (пасантно)
измерване, свързан директно към извода на СД „Възход - Арньо
- Апостолов и Лазаров”.
Вещото лице сочи, че ***ът е
оборудван с технически съоръжения за преобразуване и разпределение на
ел.енергия, постъпваща от мрежата на оператора „Е.П.М.“ АД; достъпът до
разпределителната мрежа средно напрежение се осъществява посредством въздушно
отклонение от стомано-решетъчен стълб с монтиран
разединител тип РОС до ***а. Заявено е, че мястото на присъединяване е в
зависимост от собствеността на отклонението. В случай, че отклонението е частна
собственост, мястото на присъединяване са клемите на разединителя РОС. В
случай, че отклонението е собственост на „Е.П.М.” АД, мястото на присъединяване
са въводните клеми на ***а. Посочено е, че достъп до
разпределителна мрежа ниско напрежение не се осъществява. Основни съоръжения за
пренос на електроенергия са електропроводите. В конкретния случай преносът на
електрическа енергия с ниско напрежение се осъществява посредством кабелни
линии от табло ниско напрежение в РУ-0,4 kV на ***а
до съответните обекти. Към съоръженията следва да се включат трафомашината и табло ниско напрежение, тъй като цената за
пренос отразява всички разходи, свързани със загубите на енергия при
физическото пренасяне, трансформация и разпределение на консумираната от
потребителите ел. енергия.
Съществено значение има мястото на измерване, от което зависи
дали загубите ще бъдат измерени или не.
В заключението на изготвената експертиза, вещото лице сочи,
че средството за търговско измерване, измерващо потребената
ел. енергия в обекта на ищеца е монтирано в електромерно
табло, разположено на южната стена на ***а. Измерването е на ниво ниско
напрежение, индиректно посредством токови трансформатори. Мястото на измерване
е на входа на табло ниско напрежение. Средства за търговско измерване на потребената ел. енергия в други три обекта са монтирани в
РУ-0,4 kV на ***а. Измерването е директно на ниво
ниско напрежение. Местата на измерване са непосредствено преди табло ниско
напрежение.
В съдебно заседание вещото лице заявява, че измерването е
след разпределителната уредба за ниско напрежение. Мястото на измерване следва
да бъде на страната с по-високото напрежение, в случая – на средно напрежение
/съгл. чл.14 ал.1 ПИКЕЕ/. Констатираното сочи, че измерването на потребеното количество електроенергия е извършено от
ответника извън местата, определени в ПИКЕЕ.
С допълнителна експертиза вещото лице изчислява
задължението за такса пренос на страната с по-високото напрежение, в случая –
на средно напрежение на 1427,32 лева, като сочи и разликата между платената от
ищеца такса „Пренос ниско напрежение” и такса „Пренос средно напрежение” на
2767,83 лева.
По делото е допусната и приета, като неоспорена от страните,
съдебно-счетоводна експертиза, от заключението, на която се установява, че
сумите дължими за мрежовата услуга „Пренос средно напрежение” са на обща
стойност 1427,32 лева, а заплатените суми за мрежова услуга „Пренос ниско
напрежение” са по-големи от дължимите суми за услугата „Пренос средно
напрежение”, като разликата е в размер на 2767,83 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявените искове черпят правното си
основание от разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е уреден
фактическият състав на неоснователно обогатяване, при който престацията
се извършва с оглед на начална липса на основание. По този иск в тежест на
ищеца е да докаже плащането на сумите в посочените размери, което той е сторил и не се оспорва от ответника, а в тежест
на последния е да установи, че е налице основание за получаването на плащането,
респективно за неговото задържане, в т.ч., че налице основание за дължимост на цена за пренос
и достъп до разпределителната мрежа на ниско напрежение, както и че ищецът е
присъединен към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение.
По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ищецът носи тежестта да докаже изпадане на
длъжника в забава, размерът на задължението, както и периода, за който то се
дължи.
Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.3 ПТЕЕ, валидна към
процесния период, потребителите, присъединени към електроразпределителната мрежа са длъжни
да заплащат на крайния снабдител /„Енерго-Про Продажби”/, утвърдени от ДКЕВР
цена за енергия, цена за достъп до електропреносната
мрежа, цена за пренос по електропреносната мрежа,
цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос по
електроразпределителната мрежа. Заплатените цена за достъп до
електроразпределителната мрежа и цена за пренос по електроразпределителната
мрежа, крайният снабдител следва да възстанови на електроразпределителното
предприятие – в процесния случай ответното дружество.
Доколкото по делото са представени и приети писмени доказателства - фактури
№№ 1111572/12.05.2014 г., 1112254/23.05.2014 г. и 1113054/09.06.2014 г., от които се установява, че същите са издадени от „Енерго Про
Мрежи” АД, а процесните суми са заплатени директно на
ответника, то съдът намира, че пасивната легитимация на ответното дружество да
отговаря по предявените искове, е обусловена.
Като компоненти, чиято стойност е определяема в зависимост
от количеството измерена електроенергия, цените на достъп до и на пренос по
електроразпределителната мрежа, не са определени чрез измерване по нормативно
установените правила. В исковата молба ищецът е обосновал твърденията си с
доводите, че ***ът и съоръженията за преобразуване на
енергията са негова собственост, както и че уредът за измерване на ел.енергия
за краен потребител е монтиран в ***а килия. Следва да се посочи, че въпросът за собствеността на съоръжението е ирелевантен за спора, поради което не следва да се обсъжда.
Съгласно чл. 29 ПТЕЕ, мрежовите услуги се заплащат от
клиенти и производители върху използваната/отдадената електрическа енергия
съгласно показанията на средствата за търговско измерване и/или предоставена
мощност в местата на измерване, определени в съответствие с ПИКЕЕ и договорите
по чл.11, т.1, 2 и 3 /за достъп до електропреносната
мрежа и предоставяне на системни услуги, за пренос на електрическа енергия през
електропреносната мрежа, за достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа/ по утвърдените от
ДКЕВР цени.
От съществено значение за
разрешаване на възникналия правен спор е въпросът дали СТИ е поставено на
мястото на измерване съобразно изискванията на нормативната уредба, т.е. за да
е дължима цената за достъп и цената за пренос, консумираната от потребителя
електрическа енергия следва да е измерена именно в местата, установени в
посочените правила, или уговорени от
страните по сделката за продажба на електроенергия. Съгласно
чл. 14, ал. 1 ПИКЕЕ, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, респективно електроразпределителната мрежа, към
потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на присъединяване на
потребителя към електропреносната мрежа,
респективно електроразпределителната мрежа.
От заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза се установява, че средството за търговско измерване е монтирано в сградата на ***а на ниво ниско напрежение в ел.табло ниско напрежение. Последното е в противоречие с диспозитивно предвиденото и неотменено с изрична уговорка между страните правило, че мястото на измерване следва да е на страната с по-високото напрежение, тоест в случая на средно напрежение.
Цената за достъп и цената за пренос по
електроразпределителната мрежа отразяват разходите, които се отнасят към
дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната
система, като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът
на всеки потребител за тяхното настъпване. Ето защо правомерното поставяне на
средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за дължимостта на цената за достъп и на цената за пренос на
електрическа енергия, а в случаите, когато потребената
електрическа енергия е измерена в места, различни от уговорените от страните
или от нормативно определените, това измерване не може да бъде основа за
изчисляване цената за достъп и цената за пренос.
С оглед гореизложеното се налага извод, че тези елементи от
цената на електрическата енергия са неопределяеми, от което произтича съответно
и тяхната недължимост. Поставянето на средството за
търговско измерване в несъответствие с техническите изисквания на ЗЕ и
подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, обосновава
неоснователност на претенцията на доставчика за изпълнение на насрещното
парично задължение на клиента за заплащане на цена за достъп и цена за пренос
по електроразпределителната мрежа.
Предвид горното, както и поради обстоятелството, че
ответникът не доказа наличие на основание за получаване на процесните
суми, съдът намира, че фактическият състав на неоснователното обогатяване по
член 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД е осъществен, поради което предявените искове се
явяват основателни и като такива следва да бъдат уважени.
По отношение иска за заплащане на обезщетение за
забава, в размер на 1479,32 лева, считано от датата на плащане до датата на
исковата молба, съдът намира следното.
Обезщетение за забава върху вземане, произтичащо от
неоснователното обогатяване, може да се
търси от кредитора, след изпадане на длъжника в забава. Забавата на длъжника
настъпва с изискуемостта на вземането, поради което, неоснователно обогатилият
се ответник не е изпаднал в забава с изпълнение фактическия състав предвиден с
нормата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. В конкретния случай, ответникът би изпаднал в
забава, след покана, доколкото тук не е налице срок или падеж за изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен ден за
изпълнение, поканата на кредитора поставя длъжника в забава и от този момент
той дължи обезщетение за вредите от забавеното изпълнение. По делото не са налице доказателства, а и ищецът не
твърди, да е поканил ответника да му заплати обезщетение за забава, преди
датата на покана, поради което претенцията за заплащане на мораторна
лихва, върху главните задължения, за периода от плащането им до датата на
подаване на исковата молба, подлежи на отхвърляне.
По отношение отговорността за разноски.
Ищецът претендира заплащане на разноски за внесена
държавна такса, депозит за вещо лице, адвокатско възнаграждение по
в.ч.гр.д.№332/2017 г. на ДОС, адвокатско възнаграждение в настоящото
производство. На основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед изхода на спора ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер на 860,77 лева.
На основание чл. 78, ал.3 и ал.4 от ГПК на ответника
му се дължат разноски в размер 177,36 лева. Последният също претендира
адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.№332/2017 г. на ДОС
Районен съд Д. не е компетентен да се произнесе за разпределяне
отговорността за разноските, сторени от страните по ч.гр.д.№332/2017 г. на ДОС.
Водим от горното, Д. районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Е.П.М.” АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”
№258, „Варна Тауърс - Е”, да заплати на „Б.А.Ф.” ООД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с. П., общ. Д.ка, следните суми:
- 4195,14 лева - недължимо платена цена
за такса пренос ниско напрежение - вземане, за което са издадени: фактура №
1111572 от 12.05.2014 г. за сумата от 2047,40 лева, фактура №1112254 от
23.05.2014 г. - за сумата от 40,62 лева и фактура №1113054 от 09.06.2014 г. -
за сумата от 2107,12 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба
в съда – 07.03.2017 г. до
окончателното погасяване на вземането.;
- 964,98 лева - недължимо платена цена за достъп ниско
напрежение - вземане, за което са издадени: фактура № 1111572 от 12.05.2014 г.
за сумата от 470,95 лева, фактура №1112254 от 23.05.2014 г. - за сумата от 9,35
лева и фактура №1113054 от 09.06.2014 г. - за сумата от 484,68 лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 07.03.2017г. до окончателното
погасяване на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.А.Ф.” ООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с. П., общ. Д.ка, против „Е.П.М.” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”
№258, „Варна Тауърс - Е”, иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 1479,32 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главните задължения, в т.ч. върху главницата
от 2518,62 лв. по фактура № 1111572 от 12.05.2014 г. за периода 19.05.2014. – 07.03.2017г.;
върху главницата от 49,97 лева по фактура № 1112254 от 23.05.2014 г. за периода
02.07.2014. – 07.03.2017г. и върху главницата от 2591,80 лв. по фактура № 1113054
от 09.06.2014 г. за периода от 16.06.2014 г. до 07.03.2017 г.
ОСЪЖДА „Е.П.М.” АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”
№258, „Варна Тауърс - Е”, да заплати на „Б.А.Ф.” ООД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с. П., общ. Д.ка, сумата от 860,77 лева, представляваща сторените разноски
по делото.
ОСЪЖДА „Б.А.Ф.” ООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: с. П., общ. Д.ка, да
заплати на „Е.П.М.” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик” №258, „Варна Тауърс - Е”, сумата от 177,36 лева, представляваща
сторените разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Д., в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: