Р Е Ш Е Н И Е
№ …………... /05.03.2021 г., град
Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
открито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на прокурора ПЛАМЕН
НИКОЛОВ и секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от съдия Сандева КАНД
№ 551/2020 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава
ХІІ от АПК.
Образувано
е по подадена чрез пълномощник касационна жалба от В.С.С., с ЕГН **********, срещу
решение № 260012 / 11.09.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 776/2020 г. по
описа на РС - Добрич, с което е потвърден електронен фиш серия К № 3741405,
издаден от ОД на МВР - Добрич, с което на касатора е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лева на основание чл. 182, ал. 1, т.3 от ЗДвП
за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП. В жалбата се излагат доводи за
неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в
неправилна оценка на доказателствата по делото, неспазване на правилата на
доказване в процеса и несъобразяване на обективни факти и обстоятелства по
случая. Иска се отмяна на решението на ДРС и постановяване на ново по същество,
с което да се отмени ЕФ, както и да се присъдят сторените разноски по делото.
Ответникът по касационната жалба не
изразява становище по основателността й.
Представителят на ДОП дава заключение,
че не са налице твърдяните в жалбата пороци, поради което решението на ДРС
следва да бъде оставено в сила.
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в
рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и при извършената служебна
проверка на основание чл. 218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С процесния електронен фиш
жалбоподателят като законен представител на „Омникар Рент“ ООД е бил наказан на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП
за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за това, че на 25.06.2020 г., в 14, 56 часа, в град Добрич, по бул.
„25-ти септември“, до РД „Автомобилна администрация“, в населено място, с МПС „Нисан-Кашкай“, рег.
№ СВ4070НР, собственост на търговското дружество, е извършено нарушение за
скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1 – M 518, обективирано в
клип № 7246, при разрешена скорост 50 км/ч, измерена скорост – 75 км/ч, превишена
стойност на скоростта 25 км/ч.
За да потвърди електронния фиш,
въззивният съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, както и че събраните писмени и гласни
доказателства установяват по безспорен и категоричен начин, че е налице извършено
административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Приел е, че в електронния фиш
са попълнени всички необходими данни съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП. Времето и
мястото на извършване на нарушението са правилно и точно индивидуализирани, а географското
местоположение на патрулния автомобил се установява от снимковия материал към
фиша, както и от представените по делото разстановка за деня на сектор ПП при
ОД на МВР – Добрич и протокол с рег. № 851р-9085/26.06.2020 г. за използване на
АТСС по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. Приел е, че превишението
на скоростта е установено с годно техническо средство след приспадане на допустимата
грешка от 3 км/ч, както и че не е било необходимо пътният участък за контрол да
се обозначава с преносим знак “Е24”, тъй като се намирал в населено място.
Изложил е мотиви, че представеният снимков материал съставлява годно
доказателствено средство за констатираното нарушение съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП, като присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на
системата) в патрулния автомобил по никакъв начин не оказва въздействие върху
точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението, тъй като
измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения
видеоматериал се извършва автоматично от мобилната система. Направил е извод,
че с поведението си жалбоподателят е нарушил нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
поради което и при липсата на подадена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП
законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност по
чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
Така постановеното решение е
правилно, макар и не по всички изложени в него мотиви. Липсват допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да ограничават
правото на защита на наказаното лице и да влияят върху съдържанието на съдебния
акт. Липсва и допуснато нарушение на материалния закон, което да обуславя
незаконосъобразност на крайните правни изводи на съда.
Неоснователно е основното
възражение в жалбата, че използваното техническо средство е негодно средство за
измерване, тъй като към датата на нарушението не е било от одобрен тип. Вярно
е, че удостоверението за одобрен тип средство за измерване TFR1-M е със срок на валидност до
24.02.2020 г. съгласно данните в официалния сайт на БИМ, но това не означава, че
процесният уред, с който е фиксирана скоростта на движение на автомобила, не е
от одобрен тип. И това е така, защото съгласно чл.30, ал.5 от ЗИ когато срокът
на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. В случая
няма спор, че използваното техническо средство отговаря на одобрения тип,
поради което се счита от одобрен тип, независимо че срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл. От приложения и неоспорен от касатора протокол от
проверка от 21.11.2019 г. е видно, че към датата на извършване на нарушението мобилната
система за видеоконтрол е преминала последваща проверка и е отговаряла на
метрологичните изисквания, доколкото периодичността на проверката е една година,
поради което правилно и законосъобразно районният съд е приел, че превишението
на скоростта е установено с допустимо и технически изправно средство за
измерване. Действително неправилно в мотивите към решението си районният съд е
посочил, че мобилната система за видеоконтрол е с установен срок на годност до
11.02.2024г., позовавайки се погрешно на срока на валидност на заповедта на
ДАМТН за оправомощаване на лабораторията към ГДНП за извършване на проверки на
радар скоростомери и смесвайки изискванията техническото средство да е от
одобрен тип и да е преминало метрологична проверка, но това не е повлияло на
правилността на крайните му правни изводи относно годността на използвания
технически уред.
Неоснователни са възраженията на
касатора, че неправилно районният съд не е изследвал дали контролът с АТСС
съответства на изискванията на чл.6, ал.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. Определянето на местата за контрол съобразно показателите по чл.6, ал.2 от
Наредбата няма отношение към законосъобразността на обжалвания ЕФ, а към
целесъобразността на административните мерки за контрол, поради което правилно
и законосъобразно районният съд не е коментирал този въпрос в решението си. Вярно
е, че неправилно районният съд е обсъждал в мотивите към акта си, дали пътният
участък за контрол е следвало да бъде обозначен със знак „Е24“, след като това
изискване е отпаднало с отмяната на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП (обн., ДВ,
бр.54/2017 г.) и чл.7 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. (обн., ДВ, бр.6/2018 г.) и не е било действащо към
датата на установяване на нарушението, но този порок не е съществен и не е
довел до незаконосъобразност на решаващите му изводи.
Не могат да се споделят и
възраженията на касатора, че протоколът по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. не е бил надлежно попълнен, тъй като в него не е
индивидуализирано мобилното техническо средство, с което е констатирано
нарушението. От съдържанието на протокола е видно, че в него ясно и точно са
записани както видът и инвентарният номер на използвания уред, които съвпадат с
посочените вид и номер в снимковия материал към клипа, така и регистрационният номер
на служебния автомобил, към който той е бил монтиран.
Неоснователно е оплакването в
жалбата, че никъде в ЕФ не е пояснено дали е отчетен необходимият толеранс в
полза на водача, защото няма такова изискване в закона по отношение на неговото
съдържание. Допустимата грешка на уреда се приспада от скоростта на движение преди
да се издаде самият фиш, което е и сторено в случая. От снимковия материал към
клипа е видно, че на инкриминираната дата и час скоростта на движение на
автомобила е била 78 км/ч, а в електронния фиш е записана скорост от 75 км/ч,
което значи, че при издаването му е приложено максималното отклонение от 3 км/ч,
както правилно и законосъобразно е преценил и районният съд.
Неясно и нелогично е възражението
на касатора, че няма коментар на съда относно това дали данните в снимковия
материал и клипа са идентични, след като снимковият материал е извадка от самия
клип и в него се съдържат всички минималноизискуеми елементи – дата, час,
местоположение, измерена скорост, въведено ограничение, превишение на
скоростта, посока на движение на автомобила, режим на работа на радара,
местонахождение на патрулния автомобил, номер на радара и номер на видеоклипа,
които съвпадат с тези в електронния фиш с изключение на стойността на
измерената скорост и превишението на скоростта, в които не е отразен толерансът
от минус 3 км/ч.
По изложените съображения
настоящият
касационен състав намира, че решението на ДРС е правилно и законосъобразно като
краен правен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед на изхода от спора
жалбоподателят няма право на разноски по делото. Ответникът не е претендирал
такива, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.
Водим от
горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Добричкият административен съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260012 /
11.09.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 776/2020 г. по описа на Районен съд –
Добрич.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: