Определение по дело №1538/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2501
Дата: 23 август 2019 г.
Съдия: Филип Стоянов Радинов
Дело: 20193100501538
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 15 август 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……../.………..2019 г., гр. Варна

 

Варненският окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТАТЯНА МАКАРИЕВА

   ЧЛЕНОВЕ:   СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

    ФИЛИП РАДИНОВ – мл. с.

 

като разгледа докладваното от съдията частно гражданско дело № 1538 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба с вх. № 56364/31.07.2019 от М.В.Д., ЕГН **********, чрез адв. Б.Б., адрес ***, срещу определение от 15.07.2019 по гр. д. № 4496/2019 по описа на ВРС, с което, на основание чл. 129 ал. 3 от ГПК, е върната искова молба № 21302/22.03.2019 и производството по делото е прекратено.

Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Твърди се, че на 05.07.2019 г. жалбоподателят е получил указание да представи препис от депозираната по първоинстанционното дело искова молба, ведно с доказателствата, препис от уточняваща молба и доказателства за заплатена държавна такса.

Сочи се, че на 08.07.2019 г. е депозирана молба (с печат и подпис на съдебния служител приел молбата) придружена с доказателства за платена държавна такса.

            Изтъква, че на 09.0.2019 г. по поща с обратна разписка (получена от ВРС на 11.07.2019 г.) са изпратени преписи от исковата молба, в едно с доказателствата.

Съдът като съобрази разпоредбите на закона, представените по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Представени са доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

            За да бъде уважена депозираната жалба по делото трябва да бъде установена липсата, на която и да е от визираните в чл. 129 ал. 2 и 3 от ГПК предпоставки, а именно – 1) исковата молба депозирана от М.В.Д. да не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128 от ГПК; 2) на М.В.Д. да е указано да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности; 3) М.В.Д. не отстрани в срока всички указани нередовности на исковата молба; 4) исковата молба, заедно с приложенията да е върната.

            Първоинстанционният съд е констатирал нередовности в исковата молба като е дал подробни указания, обективирани в разпореждане  от 09.04.2019, на М.В.Д. в какво се изразяват те и е дал едноседмичен срок за отстраняването им. С уточняваща молба вх. № 34895/2019 част от указанията са изпълнени, включително са представени доказателства за заплащане на част от държавната такса, поради което съдът повторно е дал указания, обективирани в разпореждане от 13.06.2019 г., според които в едноседмичен срок М.В.Д. следва да представи препис от искова молба и всички доказателства, препис от уточняващата молба и доказателства за заплатен остатък от държавна такса. Указанията са връчени на 05.07.2019 на М.В.Д., чрез адв. Б.Б. като от молба с вх. № 50057 от 08.07.2019 г., ведно с депозирана вноска бележка е видно, че остатъка от таксата е заплатен. След това производството е прекратено поради неизпълнение на указанията за представяне на препис от искова молба и всички доказателства, препис от уточняващата молба.

            Чрез процесуалното си поведение М.В.Д. е показала заинтересованост от развитието на процеса като е отстранявала в срок поне част от указанията на съда, включително тези за заплащане на държавна такса.

            Настоящата инстанция приема, че първоинстанционният съд не е следвало да прекратява производството, след заплащане на държавната такса в пълен размер, а още веднъж да даде указания на М.В.Д. с разяснения да се представи препис за ответника от исковата молба, ведно с доказателствата към нея, както и препис за ответника от уточняващата молба.

            Поради изтъкнатото по – горе, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ОТМЕНЯ определение № 9000 от 15.07.2019 по гражданско дело № 4496/2019 по описа на ВРС, с което, на основание чл. 129 ал. 3 от ГПК, е върната искова молба № 21302/22.03.2019 и производството по делото е прекратено.     

            ВРЪЩА делото на Варненски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно указанията, дадени в мотивната част на настоящото определение.          

 

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………………

 

          ЧЛЕНОВЕ:

1………………………;

 

 

     2……………………….