Решение по дело №704/2020 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№260577

 

гр.Русе, 17.09.2021 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н  А Р О Д А

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН  СЪД  Х-ти  граждански  състав в публично заседание на 08-ми септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН ЙОРДАНОВ

при секретаря  Ширин Сефер  и в присъствието на прокурора

                                            като разгледа докладваното от съдията ЙОРДАНОВ гр.дело № 704 по описа за  2020 година,  за да се произнесе, съобрази следното: 

В производството е предявен иск за реално изпълнение на договорно задължение по договор за заем с правно основание чл.240 от ЗЗД във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „Заложна къща „Монарх Кредит Груп“ЕООД-Русе с ЕИК ********* твърдят, че с ответника са сключили договор за заем по заложен билет № ***/06.04.2016 г. По силата на този договор на ответника била предоставена в заем сумата в размер на 4000 лв. със срок на заем 30 дни и падеж  - 05.05.2016 г. След предоставяне на заема паричната сума не била върната от ответника, поради което се претендира за осъждането му да заплати сумата в размер на 4000 лв., представляваща главница по горепосочения заложен билет, ведно със законната лихва от завеждането на иска до окончателното плащане, както и направените разноски в настоящото производство.

Ответникът В.М.Н. е подал отговор на искова молба, с която оспорва иска. В отговора са изложени съображения по отношение на първоначално предявените  искове / първоначално с исковата молба е бил предявен и иск за договорни лихви и такси в размер на 18 662 лв., производството по който е прекратено с влязло в сила определение/.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото заложен билет № ***/06.04.2016 г. и РКО   (в преписи на л.3 и л.4 от делото) е видно, че на 06.04.2016 г. в гр.Русе ответникът е получил от ищеца в заем сумата от 4 000 лева, която сума се е задължила да върне в срок от 30 дни. Не са представени доказателства това да е направено, с оглед на което предявеният иск за реално изпълнение на договорно задължение се явява основателен. Това е така, т.к. по делото се установи по безспорен и категоричен начин, че на 06.04.2016 г. ищецът и ответника са сключили договор. Съдът като изхожда от съществените клаузи на договора, приема, че същият е договор за заем. Договорът за заем е регламентиран в чл.240 и сл. от ЗЗД, по отношение на същия намират приложение и общите разпоредби на закона. По правната си същност договорът е едностранен, реален- или се счита сключен с факта на предаване на парите. Безспорно се установи с представения препис от РКО от 06.04.2016 г., че ищецът е предал на ответника сумата в размер на 4000 лв. С факта на предаване на сумата между страните възниква договорно правоотношение- т.е. за ответника възниква задължението да върне сумата в уговорения срок. По делото не се установи  ответникът да е върнал изцяло заетата сума. Налице е пълно неизпълнение на задължението. Неизпълнението е нов правнорелевантен факт в облигационноправната връзка между страните и поражда нови правни последици. Една от правно регламентираните възможности за ищеца в качеството му на кредитор е да претендира реално изпълнение. Искът като основателен и доказан следва да бъде уважен.

Разноските по делото следва да се разпределят по правилата на чл.78 от ГПК, съгласно ал.1 на който „Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска“. В ал.2 е предвидено, че ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, а ал.3 му дава това право и при прекратяване на производството по делото – „Ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото“. При това положение ищецът има право на разноски за уважената част от исковете спрямо първоначално предявените размери (17,65%), а ответникът има право на разноски за прекратената част от исковете спрямо първоначално предявените размери (82,35%). Така от направени разноски за държавна такса общо в размер на 906,48 лв. ищецът има право на разноски в размер на 160 лв., а ответникът от направени разноски в размер на 1200 лв. за адв. възнаграждение има право на разноски в размер на 988,20 лв.

По изложените съображения съдът

 

                                Р   Е   Ш   И  : 

 

  ОСЪЖДА В.М.Н., ЕГН:********** да заплати на „Заложна къща „Монарх Кредит Груп“ЕООД-Русе с ЕИК *********, сумата от 4 000 лв., представляваща непогасена главница по договор за паричен заем по заложен билет № ***/06.04.2016 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 06.02.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 160 лв.- разноски за държавна такса по делото.

  ОСЪЖДА „Заложна къща „Монарх Кредит Груп“ЕООД-Русе с ЕИК ********* да заплати на В.М.Н., ЕГН:**********, сумата от 906,48 лв.- разноски за адв. възнаграждение по делото.

Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването на препис на страните.

 

 

                               Районен съдия: