Р Е Ш Е Н И Е
№
260182
19.01.2021 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, V граждански
състав, в публично заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесет и
първа година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9759 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано въз
основа на искова молба от М.С.Ч., ЕГН **********,***,
чрез адвокат Е.И. ***, със съдебен адрес:***
против „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
ЕИК *********, гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър Център, ет. 2,
офис 40-46 и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру“, №28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46 , с която са
предявени обективно съединени
искове с правно основание чл. 124 ГПК
за прогласяване на нищожността
на договор за паричен заем № *** от 16.10.2019 г., като противоречащ на
императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, както и за прогласяване на
нищожността на акцесорния договор за предоставяне на поръчителство № *** от
16.10.2019 г., поради липса на правно основание, неравноправност, противоречие
с добрите нрави, както и поради обстоятелството, че обезпечава нищожна правна
сделка.
Ищецът посочва, че на 16.10.2019 г.
е сключил с ответника договор за паричен заем, както и договор за предоставяне
на поръчителство по договора за заем, които са нищожни поради противоречие с
добрите нрави, неравноправност и противоречие с императивните разпоредби на
ЗЗД, ЗПК и ЗЗП, а договорът за предоставяне на поръчителство и поради
обстоятелството, че обезпечава задължение по нищожен договор.
На първо място се посочва, че
договорения фиксиран ГЛП по договора за заем в размер на 35 % нарушава добрите
нрави и води до неравноправие между правата и задълженията на потребителя и
доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията за добросъвестност и в
ущърб на кредитополучателя, поради и което е налице нищожност на уговореното възнаграждение.
Цитира се съдебна практика и се излагат подробни съображения в тази насока.
Твърди се, че договорът за потребителски кредит нормативно е уреден като
възмезден (арг. от чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК), поради и което нищожността на
клаузата за договорна лихва, респ. на клаузата за ГПР има за юридическа
последица изначална недействителност на кредитната сделка.
Посочва се, че освен горното не са
спазени и императивните разпоредби на чл. 11, ал.1, т. 11 ЗПК, като в договора
за кредит не е отразен действителният размер на ГПР, като вписвайки размер от
41,70 % кредиторът е заблудил потребителя, като същото представлява
заблуждаваща търговска практика. В тази
връзка се сочи, че уговореното възнаграждение за фирмата – поръчител е разход
по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР- индикатор за
общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал.1 и ал. 2 ЗПК. Сочи се, че този извод
следва и от дефиницията за ГПР, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Цитира се съдебна практика в подкрепа на твърденията.
На следващо място се посочва, че
кредиторът не е изпълнил задълженията си по чл. 5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо
е предоставил на кредитоискателя стандартен европейски формуляр за кредит в
размер на 1750 лв. с посочен лихвен процент от 35 %, ГПР – 41,70 % и общ размер
на плащанията 2059,44 лв. Твърди се, че кредиторът не е предоставил вярна
информация на потребителя, като последният е бил лишен от възможността да вземе
информирано решение, съобразено с финансовите нужди и възможности.
Освен
гореизложеното се твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е
нищожен не само като акцесорен такъв по нищожен договор за кредит, но и на
собствено основание. Описват се правните характеристики на договора за
поръчителство, като се сочи, че в настоящия случай липсва правно основание за
сключване на сделката. Ищецът посочва, че договарянето на заплащане на
възнаграждение по договор за поръчителство от нея в качеството й на
кредитополучател, внася неравноправие в кредитното правоотношение. В тази връзка
се сочи, че по договора за поръчителство, сключен между длъжника и поръчителя,
длъжникът не получава престация, като се нарушава принципа на справедливост.
Посочва се, че поставянето на изискване за заплащане на възнаграждение за
осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48,
транспонирана в ЗПК. Твърди се, че преддоговорното задължение на кредитора да
направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя има за цел да
предпази потребителя от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, като
предвиждане на възнаграждение за поръчител е в пряко противоречие с тази цел.
Посочва се, че подобна клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията
на финансовата институция върху длъжника. С оглед на изложеното се сочи, че възлагането
на потребителя да заплаща задължения, които следа да изпълнява кредитора води
до неравноправност на тази клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Твърди се, че
поставяйки на кредитополучателя изискване да сключи договор с дружеството –
поръчител, кредиторът е договарял в полза на поръчителя по смисъла на чл. 22 ЗЗД. Поемане на задължение за сключване
на договор за поръчителство представлява дарение по отношение на кредитора, а
при дарение престацията следва да бъде осъществена при сключването, което не е сторено,
което се сочи, че е още едно основание за отричане на правния ефект на тази
уговорка.
С
оглед на изложените съображения се моли предявените искове да се уважат, както
и да се присъдят разноски.
Ответниците
Изи Асет Мениджмънт АД и Файненшъл
България ЕООД оспорват предявените искове, като неоснователни. Твърди се, че
уговореният лихвен процент не представлява и не се свежда единствено до
възнаграждение за ползване на главницата да нейното връщане, а е цена на
услугата по предоставяне на паричния заем, като в тази връзка се сочи, че
финансовите възможности на кредитната институция са по – ограничени от тези на
банките. Твърди се, че уговореният размер на възнаградителната лихва не
противоречи на добрите нрави, като същата е съобразена в всички обстоятелства
по отношение на сключения договор за заем, както е ясно и точно
определена. Посочва се, че ищецът е бил
уведомен за размера на възнаградителната лихва, който е ясно посочен в договора
и се е съгласил с него. Оспорва се
твърдението, че е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, като се сочи, че
ГПР е съобразен с императивните изисквания, както относно размера, така и по
отношение на включените в него компоненти.
Относно възнаграждението за поръчител се сочи, че същото не е част от
заемното правоотношение и не представлява разход, който е пряко свързан с
договора за потребителски кредит и който следва да се включи в ГПР. В тази
връзка се сочи, че в договора за предоставяне на поръчителство е уговорено, че
същият влиза в сила, само и единствено в случай, че заемателят не изпълни
задълженията по сключения договор за паричен заем в указания 3 дневен срок да
предостави обезпечение – поръчителство от две физически лица или банкова
гаранция. Твърди се, че ищецът е разполагал с достатъчно време да изпълни
условията по договора и да прецени дали да сключи договор за заем с ответното
дружество или с друга финансова институция. В подкрепа на твърденията, че
възнаграждението за поръчителство не се включва в ГПР, се сочи, че е и
разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, която предвижда, че ГПР се изчислява
към момента на сключване на договора за кредит, към която дата не може да се
прецени дали кредитополучателят ще предостави обезпечение. Оспорват се и твърденията за недействителност
на договора за предоставяне на поръчителство, сключен с другия ответник
Файненшъл България ЕООД поради липса на основание. Основанието за сключване на
договора се посочва, че е изпълнението на задълженията на кредитополучателя за
обезпечаване на договора за кредит, а дружеството поръчител е сключило договор
за поръчителство срещу насрещната престация, представляваща договорено
възнаграждение. Оспорват се
твърденията, че договорът за поръчителство противоречи на добрите нрави.
Оспорва престациите по договора за поръчителство да са нееквивалентни. Посочва
се, че от страна на Файненшъл България ЕООД се извършва възмездна услуга в
полза на заемодателя, като поръчителят не получава възнаграждение от кредитора.
Не се оспорва, че отговорността на поръчителя има акцесорен характер, но се
оспорва, че нищожността на договора за кредит обуславя нищожност и на договора
за предоставяне на поръчителство. Посочва се, че промените в съдържанието на
правоотношението между кредитора и длъжника са непротивопоставими на
поръчителя, тъй като отговорността му е функция на отговорността на длъжника,
но такава, каквато е към момента на сключване на договора за
поръчителство. Моли исковете да се
отхвърлят. Претендира разноски. Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Не се
спори и от приетия по делото като доказателство договор за паричен заем № *** е
видно, че на 16.10.2019 г. ищецът в качеството на заемополучател е сключил с
ответника Изи Асет Мениджмънт в
качеството на заемодател договор за
заем, по силата на който му е предоставена в заем сумата от 1750 лв. В договора е уговорен срок на заема 48 седмици,
чрез заплащане на 24 двуседмични вноски от по 85,81 лв. всяка. Отразен е фиксиран годишен лихвен
процент от 35 % и ГПР в размер от 41,70 %. Посочени са датите, на които
настъпват падежите на всяка от вноските, като е отразен общият размер на всички
плащания – 2059,44 лв. Страните са се
договорили, че с предоставената в заем сума ще се рефинансира текущ заем на
заемополучателя, като последният е заявил, че желае да погаси изцяло
задължението си по Договор за паричен заем № *** в размер на 1204,54 лв. Съгласно
чл.4, ал.1 от договора, заемателят се е задължил в 3 дневен срок от подписване
на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му
по договора, а именно: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря
на следните изисквания: да предостави на заемателя служебна бележка за размер
на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в
размер над 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател
или поръчител по други договор за паричен заем, сключен с Изи Асет Мениджмънт
АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения
към други банки и финансови институции или ако има – кредитната му история към
БНБ една година назад да е със статус не по – лош от 401„Редовен“, като
поръчителите подписват договор за поръчителство, или банкова гаранция с
бенефициер – заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на заемателя по договора, която е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Уговорено е и следното обезпечение, а именно:
одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни
сделки.
Въз
основа на така уговореното на 16.10.2019 г. между ищеца в качеството на
потребител и ответника Файненшъл България ЕООД в качеството на поръчител е
сключен договор за предоставяне на поръчителство. По силата на така сключения
договор поръчителят се е задължил да обезпечи задълженията по сключения с Изи Асет
Мениджмънт АД договор за кредит, като сключи със заемодателя Изи Асет
Мениджмънт АД договор за поръчителство.
Уговорено е възнаграждение за поемане на задължението за сключване на
договор за поръчителство за поемане на солидарна отговорност със заемополучателя
по сключения договор за паричен заем в размер на 1492,56 лв., което е 85 % от
предоставената в заем сума.
Към
договора за кредит и поръчителство е подписан погасителен план, в който са отразени
дължимите вноски, включващи освен главница и лихва и възнаграждение за
поръчителство.
От
приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че замествайки параметрите
във формулата, посочена в Приложение № 1 към ЗПК се получава, че ГПР е в размер
на 41,70 %, като в него е включена само възнаградителната лихва, която е в
размер от 309,44 лв. Вещото лице е
установило, че в ГПР по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК като разход е включена
само договорна лихва. Процентът, с който би се оскъпил кредита с постигнатата
договорка за заплащане на възнаграждение на дружеството – поръчител по
сключения Договор за предоставяне на поръчителство в размер от 1492, 56 лв. е
93,04 % - годишен процент на възнаграждение на дружеството – поръчител спрямо
главницата по кредита.
Между
ищеца и ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД са възникнали правоотношения по договор за паричен заем по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.
9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора
за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на последиците й,
визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната
разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи
връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в отношенията между страните
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията
за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11) .
Съдът
счита за неоснователни възраженията на ищеца за недействителност на договора
поради неспазване на разпоредбите на чл.11, ал.1, т. 9 ЗПК, доколкото това
условие е приложимо при променливи лихвени проценти, а в настоящия случай
изрично е предвидено, че се касае за фиксиран годишен лихвен процент. Договорът
съдържа и необходимата информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски. Както националният закон, така и Директива
2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на договора посочване на
компонентите на всяка една погасителна вноска- каква част от нея е за
погасяване на главница и каква част- за лихва. В този смисъл е и даденото от
СЕС тълкуване в Решение по дело С-42/15, което е задължително за националните
съдилища на основание чл.633 от ГПК.
В
смисъла на горните аргументи е и практиката на Съда на европейския съюз. В
Решение на СЕС от 09 ноември 2016 г. по отношение на приложението на Директива
2008/48/ЕО по дело С- 42/15 се приема, че чл. 10, параграф 2, буква з) и и) от
Директива 2008/48 (съответстващо на чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК) трябва да се тълкува в смисъл, че в срочния договор за кредит,
предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски не трябва да
се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е
предназначена за погасяване на тази главница. Тези разпоредби, тълкувани във
връзка с чл. 22, параграф 1 от тази директива, не допускат държавата членка да
предвижда такова изискване в националната си правна уредба. Приема се, че
чл.10, параграф 2, буква з ) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че в договора
за кредит е необходимо да се посочват точните дати на падежа на отделните
вноски на потребителя, стига условията по този договор да позволяват на
потребителя да установи лесно и със сигурност падежите на тези вноски. Аналогично е разрешението и в Решение на СЕС
от 05.09.2019 г. по дело С- 331/18, съгласно което чл. 10, параграф 2, букви з)
–й) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета във вр. с чл. 22, не допуска национална правна уредба,
съгласно която договорът за кредит трябва да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, която да показва погасяването на главницата, лихвите и
другите разходи.
Действително в договора няма отделно записване
на общия размер на договорната лихва, но това не води до недействителност на
договора. Такова самостоятелно изискване за съдържанието на договора за
потребителски кредит не е предвидено в чл. 11 ЗПК или в друга разпоредба, към
която да препраща гл. „Шеста – Недействителност на договора за потребителски
кредит. Неравноправни клаузи“ от ЗПК. Освен това от договора става ясно какъв е
общият размер на дължимата договорна лихва за целия срок на договора, а именно
309,44 лева /разликата между предоставения кредит в размер на 1750 лева – чл.2
и общо дължима сума по договора 2059,44 лева – чл.2, т.7, който размер е
фиксиран за целия период на договора.
Обстоятелството
дали предвиденото в договора за кредит поръчителство и допълнителното възнаграждение
за него представлява скрита възнаградителна лихва и следва да бъде включена в
лихвения процент не рефлектира върху действителността на договора като цяло, то
би могло да доведе до разсъждения за недействителност на клаузата, предвиждаща поемане на поръчителство
от одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни
сделки.
В
чл.2, т. 7 от договора е посочен общият размер на всички плащания по договора в
размер на 2059,44 лева, а в т.8 и годишния процент на разходите на заема 41,70
% – реквизити по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Обстоятелството дали така посочения ГПР
в договора отговаря на действителния размер, както и какво включва същия по
смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК е относимо към разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и
касае действителността на клаузите за вземания, относими към ГПР и невключени в
него, което не влече след себе си недействителност на целия договор. Също така
обстоятелството дали предвидената в договора неустойка следва да бъде включена
към общо дължимата сума по договора и в ГПР е въпрос относим към
действителността на тази клауза, а не на договора. Предвид изложеното съдът
намира, че е спазена и тази разпоредба от ЗПК – посочен е ГПР и общо дължима
сума, съобразно допусканията при изчисление на ГПР.
По
изложените съображения се явява и неоснователен и иска за прогласяване на
недействителност на договора поради заобикаляне на закона, в частност на
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото тази разпоредба касае
действителността на клаузите за вземания, относими към ГПР и невключени в него,
което не влече след себе си недействителност на целия договор.
Договорът
за кредит не противоречи на добрите нрави, доколкото не се установява като цяло
нееквивалентност на престацията на ищеца с престацията на ответника. За
предоставен в полза на ищеца кредит в размер на 1750 лева, ответникът като
заемодател получава като възнаграждение за тази престация сума в размер на 309,44
лева, като възнаградителна лихва. Съдът не открива нееквивалентност на
насрещните престации на страните. Определеното възнаграждение на ответника, за
предоставения заем съответства на принципа на добросъвестност и справедливост.
Дали уговарянето на допълнително възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, представлява скрита лихва, с която необосновано се увеличава
размера на насрещната престация на ищеца, като заемател е относимо към преценка
действителността на този договор и на
допълнителните плащания, а не на договора за кредит като цяло.
С
оглед изложеното съдът счита, че
предявеният против ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД иск за прогласяване изцяло за
недействителен на договор за кредит от 16.10.2019 г. следва да се отхвърли,
като неоснователен и недоказан.
По
отношение на предявения иск за прогласяване на недействителен на договор за
предоставяне на поръчителство от същата дата против „Файненшъл България“ ЕООД,
то съдът счита същият за основателен и доказан.
При извършена служебна
справка в Търговския регистър по партидата на ответника се установява, че
едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“
ЕООД е „Изи
Асет Мениджмънт“ АД. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни
сделки, каквато е процесната. Следва да се посочи, че печалбата на „Файненшъл
България“ ЕООД,
от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза
на едноличния собственик „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
С оглед това обстоятелство
съдът приема, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се
заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ГПК, като в договора за поръчителство се
уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба
на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. С договора за
поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен
с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, доколкото плащайки
задължението на потребителя в полза на „Изи Асет Мениджмънт“
АД кредиторът
плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство
се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително
възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение,
единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ГПК, което от своя
страна води до недействителност на договора за поръчителство, респективно на
уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение на основание чл.26,
ал.1, пр.2, вр. с чл.19, ал.4 ГПК.
По
отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК с
оглед отхвърляне на иска против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, следва да се уважи
искането за присъждане на разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение,
определено чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ в размер от 100 лв.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК по
предявения иск против „Файненшъл България“ ЕООД в полза на ищеца следва да се присъдят направените по
делото разноски в размер на заплатена държавна такса от 59,70 лв. и депозит за
вещо лице в размер от 150 лв. или общ размер на разноските 209,70 лв. Представен
е договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено защитата да бъде
осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер,
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ, възлиза на 334 лв.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.С.Ч., ЕГН **********,***, чрез *** Е.И.
***, със съдебен адрес:*** против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, гр.
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър Център, ет. 2, офис 40-46 иск
за прогласяване на нищожността
на договор за паричен заем № *** от 16.10.2019 г., като противоречащ на
императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между М.С.Ч., ЕГН **********,*** и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********,
гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“, №28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, че
договор за предоставяне на поръчителство
№ *** от 16.10.2019 г. е недействителен, поради липса на правно основание,
неравноправност, противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА
М.С.Ч., ЕГН **********,*** да заплати на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
*********, гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър Център, ет. 2, офис
40-46 сумата от 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА
„Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“,
№28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46 да
заплати на М.С.Ч., ЕГН **********,*** сумата от 209,70 лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА „Файненшъл
България“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“, №28, „Силвър
Център“, ет. 2, офис 40-46 да заплати на
*** Е.Г.И.,*** сумата от 334 лева
- адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 ***.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд–
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
/Дафина Арабаджиева/
Вярно
с оригинала.
ПМ