ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23
гр. Търговище, 18.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20223500500283 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
С Разпореждане № 2261 от 23.11.2022 г., постановено по ч. гр. дело № 1352
по описа за 2022 година, състав на Търговищкия районен съд е отхвърлил
заявлението, подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.”Д-р П. Д.”, № **
офис-сграда „Л.”, ет.*, офис *, представлявано от Ю. Ю., действащ чрез
юрисконсулт Ц. П., против Г. Б. П. с ЕГН ********** с настоящ адрес в гр.Т.,
ж.к.И., № *,ет.*,ап.*, с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК и изпълнителен лист за следните суми: сумата от 1172,49 лв.,
представляваща главница по цедирано на заявителя от„ТИ БИ АЙ БАНК“
ЕАД задължение по Договор за потребителски кредит № ********* от
30.11.20** г., ведно със законната лихва от 26.10.2022 год. до изплащане на
задължението, на осн. чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК; договорна лихва в размер на
456,87 лв. за периода от 28.06.2020 г. до 05.12.2022 г. и обезщетение за забава
в размер на 326,81 лв. за периода от 29.06.2020 г. до 26.10.2022 г., по Договор
за потребителски кредит № ******* от 30.11.20** г. на осн. чл. 411, ал. 2, т. 3
ГПК; както и за присъждане на разноски.
Срещу така постановеното разпореждане е постъпила частна жалба от
заявителя – "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ********, със
1
седалище и адрес на управление гр. С*, Столична община, район Л*, бул."Д-р
П* Д*" № **, Офис сграда Л*, ет. *, оф. *, представлявано от Изпълнителния
директор Ю* Ю*, чрез юрисконсулт Е*И*, в която се излагат следните
съображения:
Индивидуализацията на вземанията, по начина направен в заявлението е
достатъчна, за да се издаде заповед за изпълнение и дава възможност на
длъжника да установи какво е вземането, което се претендира от него и да
възрази против заповедта, ако намери това за необходимо. При постъпване на
възражение от длъжника по реда на чл. 414 ГПК и при заявено вземане,
произтичащо от процесния договор, в исковото производство по чл. 415 ГПК
могат да се направят необходимите уточнения от страна на заявителя относно
размера и начина на начисляване на различните компоненти на дълга. Във
връзка с възможността за уточнение на фактическите твърдения, заявени в
заповедното производство, в исковото такова, е постановена и съдебна
практика на ВКС - решение N9 281/06.01.2016 г. по гр. д. № 1589/2015 г.
Доколкото в производството по чл. 410 от ГПК, съдът не събира
доказателства, нито може да прави изводи въз основа на представени такива
(съобразно приетото в т. 26 на ТР N9 4/18.06.2014 г. по ТД N9 4/2013 г. на
ВКС), преценката на съда по основателността на искането, с което е сезиран, е
ограничена единствено до наличие на твърдения, изложени в заявлението,
съответно то следва да съдържа надлежно конкретизирано по основание и
размер вземане.
Доказателствената тежест за настъпили правоизключващи,
правоунищожаващи или правопогасяващи факти, каквито са постъпилите
плащания по процесното вземане, е носима от ответната страна, а не от
ищцовата. Този въпрос би следвало да бъде засегнат в евентуален бъдещ
исков процес, иницииран в условията на подадено възражение от страна на
длъжника, след връчена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като отговор
на въпроса следва да се даде от вещо лице, в условията на допусната съдебно
- счетоводна експертиза, поради необходимостта от специални знания в
областта. След цедиране на задължението в счетоводството на дружество-
заявител няма постъпили плащания по процесното вземане. Считат, че
представената в настоящото производство документация е достатъчна, за да
може заповедният съд да направи обоснован извод за наличието или липсата
на неравноправни клаузи.
2
Молят съда да отмени атакуваното Разпореждане № 2262 от 23.11.2022 г. по
ч. гр. д. № 1353/2022 г. 11 с-в по описа на Районен съд Търговище, с което
заповедният съд е отхвърлил изцяло искането за издаване на заповед за
изпълнение в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД.
Въззивният съд констатира, че частната жалба е подадена в срок от
легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
е допустима. По същество съдът приема следното:
Заявителят обосновава своето вземане, което му е цедирано, по силата на
Договор за потребителски кредит № ***** от 30.11.20** година, сключен
между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и Г. Б. П. от гр. Т*. Съгласно клаузите на този
договор на длъжника се предоставя потребителски кредит за сумата от 1 000
лева и при следните условия: годишен лихвен процент – 31.84%; ГПР –
46.51%; краен срок за издължаване на заетата сума – 05.12.2022 година;
плащане на месечни вноски – 48 броя и обща дължима сума по кредита – 2
631.70 лева. В договора са предвидени и следните парични задължения на
кредитополучателя – 158.40 лева – BANK КОМБО ЖИВОТ, 161.57 лева –
BANK КОМБО БЕЗРАБОТИЦА и 158.40 лева – еднократна такса за оценка
на риска.
Заявлението е отхвърлено основно поради неговата нередовност, тъй като
съдът е приел, че въпреки неговите указания, заявителят не е изпълнил
същите и не е налице яснота относно търсената по договора главница.
Настоящият въззивен състав приема следното:
Съгласно разпоредбите на чл. 411, ал. 2 от ГПК, съдът разглежда
заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в
срока по ал. 1, освен когато: 1. искането не отговаря на изискванията на чл.
410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от
съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3.
искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма
постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5.
длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на
територията на Република България.
Цитираните основания за отхвърляне на заявлението са лимитативно
3
посочени и не включват недоказаност на вземането по размер.
Изчерпателната регламентация изключва разширително тълкуване. В
разглеждания случай, не е налице нито едно от изброените основания за
отхвърляне на заявлението. Същото отговаря на изискванията за редовност.
Длъжникът е с постоянен адрес в България и не е регистрирал
местопребиваване в чужбина, видно от справката от НБД. Искането не е
основано на нищожни или неравноправни клаузи, доколкото договорът за
потребителски кредит съдържа задължителното договорно съдържание,
възнаградителната лихва е уговорена индивидуално и във фиксиран размер от
31.84%, ГПР е в границите на законоустановения максимум – 46.51 %,
инкорпориран е погасителен план, а неустойката за забава е уговорена в
размер на законната лихва, в съответствие с императивната правна норма на
чл. 33, ал.2 от ЗПК. По тези съображения заявлението се явява основателно и
следва да бъде уважено, ведно със съответната част от сторените в
заповедното производство разноски. Проверката относно размера на
вземането е извън компетентността на заповедния съд. Размерът на
претенцията подлежи на доказване в евентуалното исково производство.
По съществото на спора обаче, в частта на търсената главница, настоящият
въззивен състав приема следното:
Ясни са указанията на пръвоинстанционния съд заявителят да уточни
дължимата по кредита главница. Заявителят не е разбрал указанията и е
отново е приповторил в каква насока е претенцията му като главница, описана
в самия договор, а именно – 1 000 лева размер по кредита; 319.97 лева –
застраховка; 158.40 лева – такса за оценка на риска. В същото време
заявителят претендира 1 172.49 лева по така наречената от него главница по
договора, в която реално се включва не само отпуснатата сума по кредита, но
и други претендирани вземания. Разликата между двете посочени суми е
305.88 лева.
В тази връзка, след като заявителят не е посочил по какъв начин е
разпределена търсената сума от 1 172.49 лева по отделни пера, то съдът
приема, че длъжникът е погасил от главницата по кредита сума в размер на
305.88 лева. Плащане по договора несъмнено е имало след като законната
лихва се претендира от 29.06.2020 година, поради което е ясно, че дължимата
остатъчна главница по договора за кредита не би могла да възлиза на пълния
4
й размер от 1 000 лева, а част от нея е погасена. Съдът приема, че дължимата
главница е в размер на 694.12 лева, за която сума следва да се издаде заповед
за изпълнение.
Разликата между търсената от заявителя сума в размер на 1 172.49 лева и
приетата от съда дължима сума като главница по кредита е в размер на 478.37
лева – т.е. сборът от претенцията за застраховка в размер на 319.97 лева и
сумата от 158.40 лева, която е посочена като такса за оценка на риска.
Съдът приема, че претенцията за 158.40 лева такса за оценка на риска е
претенция, която съобразно правилата на договора се погасява с месечните
вноски- т.е. размерът на месечните вноски включва и тази претенция. Същата
не е отделна претенция, по отношение на която следва самостоятелна
преценка извън вземанията за погасителните вноски. По начина, по който
заявителят е формулирал и изяснил претенциите си, заявлението за сумата от
158.40 лева не следва да се уважава.
По отношение на търсената сума от 319.97 лева, дължима от длъжника за
сключен в него полза застрахователен договор, съдът приема, че доколкото
настоящото производство се развива по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението
следва да бъде уважено за тази сума. Длъжникът е приел, че ще заплати
въпросната сума на избран от кредитодателят застраховател. Кредитодателят
е действал като застрахователен агент, а длъжникът се е съгласил в негова
полза да бъдат сключени двата вида застраховка. Въпросът дали изобщо е
заплатена тази сума на съответния застраховател не стои на обсъждане на
този етап от производството. Длъжникът има право да направи възражение за
недължимост на тази сума след като получи съответната заповед за
изпълнение.
Предвид изложеното, атакуваното разпореждане следва да се отмени
частично и да се постанови издаване на заповед за изпълнение за
претендираните суми с изключение за сумата от 158.40 лева, за която сума
разпореждането следва да се потвърди, а частната жалба да се остави без
уважение.
Поради частично несъвпадение в крайните изводи на двете инстанции,
разпореждането следва да бъде частично отменено и вместо него бъде
постановено друго, с което заявлението да бъде уважено за сумите, посочени
по-горе, включително в частта относно разноските – за заплатена държавна
5
такса за двете инстанции и юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 2261 от 23.11.2022 г., постановено по ч. гр.
дело № 1352 по описа за 2022 година, с което състав на Търговищкия районен
съд е отхвърлил заявлението, подадено от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.”Д-р П.
Д.”, № ** офис-сграда „Л.”, ет.*, офис*, представлявано от Ю. Ю., действащ
чрез юрисконсулт Ц. П., против Г. Б. П. с ЕГН ********** с настоящ адрес в
гр.Т., ж.к.И., № *,ет. *, ап.*, с искане за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист за следните суми: за сумата от 1172,49
лв., представляваща главница по цедирано на заявителя от„ТИ БИ АЙ БАНК“
ЕАД задължение по Договор за потребителски кредит № ******* от
30.11.20** г., ведно със законната лихва от 26.10.2022 год. САМО за сумата
от 1,014.09 лева; за сумата от 456,87 лв. договорна лихва за периода от
28.06.2020 г. до 05.12.2022 г.; за сумата от 326,81 лв. обезщетение за забава
за периода от 29.06.2020 г. до 26.10.2022 г., дължими по Договор за
потребителски кредит № ******* от 30.11.20** г., на осн. чл. 411, ал. 2, т. 3
ГПК; както и за сума за разноски в производството, като в тази отменена част
ПОСТАНОВЯВА:
Да се издаде Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 410 от
ГПК в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25
офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Ю. Ю., действащ
чрез юрисконсулт Ц. П., против Г. Б. П. с ЕГН ********** с настоящ адрес в
гр.Т., ж.к.И.к, № *,ет. *, ап. * за следните суми: - за сумата от 694.12
/шестстотин деветдесет и четири лева и 12 ст./ лева, представляваща
непогасена главница по Договор за потребителски кредит № ******** от
30.11.20** година, сключен между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и Г. Б. П. от гр. Т.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението -
26.10.2022 година до окончателно изплащане на задължението; за сумата от
456,87 лв. договорна лихва за периода от 28.06.2020 г. до 05.12.2022 г.; за
сумата от 326,81 лв. обезщетение за забава за периода от 29.06.2020 г. до
6
26.10.2022 г., за сумата от 319.97 лева за застраховка, дължими по Договор за
потребителски кредит № ******** от 30.11.20** г., които вземания са
цедирани от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД на „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД, ЕИК *********, ведно с направените по делото разноски в
размер на 58.68 лева държавна такса за двете инстанции и 75 лева
юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, в останалата й част относно претенцията за
158.40 лева такса за оценка на риска, като неоснователна.
Връща делото на Районен съд – Търговище за издаване на заповед за
изпълнение съобразно настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7