Р
Е Ш Е
Н И Е
№111
26.04.2022год.
гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Зорница Делчева
и
с участието на прокурора Константин Тачев
като
разгледа докладваното от съдия Г.
Динкова КАН дело № 59 по описа за 2022 год., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна
инфраструктура“ /АПИ/, Национално ТОЛ управление, подадена чрез процесуалния й
представител юрисконсулт С. С.-Г.,
против Решение № 211 от 10.12.2021 г., постановено по АНД № 928/2021г.
по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменено НП № 000581/26.05.2021 г.
на Началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ към АПИ. В жалбата се
твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1
и т.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Оспорват се
изводите на съда, че в конкретния случай са налице основания за квалифициране
на нарушението като „маловажен случай” и за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Направено
е искане за отмяна на оспореното решение и за постановяване на друго, с което
да бъде потвърдено наказателното постановление като законосъобразно. Прави
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер за
две съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – Т.И.Б., редовно и
своевременно призована, не се явява и не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора
дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение на
първоинстанционния съд да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Казанлък
е НП № 000581/26.05.2021 г. на Началник
отдел „Контрол и правоприлагане“
към АПИ, с което на Т.И.Б. е наложено административно наказание -
,,глоба" в размер на 300 лева, на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП, за
нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП, както и заплащане на съответната такса по
чл.10а, ал. 2 от Закона за пътищата. В НП е посочено, че на 30.12.2020 г. в
14.10 ч. на път 1-5, км. 235+000, е била извършена проверка на пътно превозно
средство с рег.№ *****, вид – лек автомобил, с обща техническа допустима маса –
1895кг., при която е установено че посоченото ППС е било засечено на 26.12.2020г.
в 13:28:50 часа по път I-5,
км.101+797, пътен участък Казанлък-Тулово, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, като за засеченото пътно превозно средства не е заплатена пътна такса,
съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата /ЗП/. Извършеното
нарушение се сочи за установено чрез
справка в електронната система
за събиране на пътни такси от
контролно устройство с идентификатор
№20582. За нарушението е генериран доказателствен запис в системата
по чл. 167,а, ал. 3 от ЗДвП №000581/26.12.2020 г.
Казанлъшкият районен съд е отменил обжалваното
наказателно постановление, по съображения за неговата материална
незаконосъобразност. Въз основа на събраните доказателства и установената по
делото фактическа обстановка въззивният съд е приел, че макар деянието формално
да осъществява състава на нарушението по чл.179, ал.3 във вр. с чл.139, ал.6 от ЗДвП, в случая са налице обстоятелства,
обуславящи определянето на административното нарушение като такова с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид и съотв. че са налице предпоставките за квалифицирането му като
маловажен случай по см. на чл. 28 от ЗАНН.
Решението на Районен съд Казанлък е постановено
в съответствие и при правилно приложение на закона.
Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че
за допуснатото административно нарушение е следвало да намери приложение
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Безспорно е установено по делото, че процесното нарушение е
резултат от погрешно /неправилно/ посочване/деклариране на категорията МПС при
закупуването на електронна винетка и заплащането на винетна такса за ППС с рег.
№ **** – „ремарке на лек автомобил“, вместо „лек автомобил“, като размерът на
заплатената винетна такса /97 лева/ за ППС с рег. № **** с погрешно посочена
категория МПС, е абсолютно същият като размера на дължимата се пътна такса по чл. 10, ал. 1
от ЗП според действителната категорията на ППС с рег. № **** – лек
автомобил с технически допустима маса не повече от 3.5 тона.
Действително допуснатата грешка при декларирането на
данните относно категорията на МПС, е ирелевантна за съставомерността на
деянието по повдигнатото административнонаказателно обвинение и съотв. за
отговорността на собственика на МПС, по аргумент от чл.5 от Наредбата за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за
таксуване на различните категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Вярно е и че
вмененото на санкционираното лице нарушение е формално по своя характер, но
това не съставлява пречка преценката за маловажност да се извършва при отчитане
наличието или липсата на вредоносни последици, макар и несъставомерни такива.
Степента на обществена опасност на конкретното формално
нарушение следва да бъде преценена на база на конкретните обективни
обстоятелства и субективно поведение /отношение/ на нарушителя. В случая релевантни
при преценката за интензитета на обществената опасност на конкретното нарушение
са обстоятелствата, че: 1. неправилното деклариране на категорията МПС при
закупуването на електронна винетка и заплащането на винетна такса за ППС с рег.
№ ****, не е довело до ощетяване на фиска, тъй като размера на заплатената
винетна такса е идентичен с размера на дължимата се пътна такса по чл. 10, ал. 1
от ЗП според категорията на ППС с рег. № **** - лек автомобил с
технически допустима маса не повече от 3.5 тона т.е от нарушението не са
произтекли вредни последици за фиска; 2. ППС, предназначени за превоз на
пътници с не повече от 8 места за сядане и технически допустима маса не повече от
3.5 тона и ремаркетата/караваните попадат в една и съща категория ППС съгласно
чл.10а, ал.7 от ЗП – категория 3 „леки автомобили“ и 3. няма данни за допуснати от санкционираното
лице други нарушения, свързани с неизпълнение на задълженията по чл. 139, ал.5
и 6 от ЗДвП,. Тези обстоятелства представляват смекчаващи обстоятелства,
обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. При
преценката дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, следва прилагането на
закона да се извършва при разграничаване маловажните случаи на административни
нарушения от нарушенията, обхванати в чл. 6 от ЗАНН, като значимостта респ.
малозначителността на неблагоприятните последици от извършеното нарушение не
може да се презюмира, а следва да се преценява във всеки конкретен случай. А в
случая с оглед установената по делото фактическа обстановка и при съблюдаване
на критериите по чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, следва да се
приеме, че степента на обществена опасност на извършеното нарушение е по-ниска
в сравнение със степента на обществената опасност, която законодателят е
възприел при регламентирането на административнонаказателния състав по чл.179,
ал.3 от ЗДвП. Ето защо обосновано, в съответствие и при правилно приложение на
закона въззивният съд е приел, че в случая освобождаването от административно
наказателна отговорност по чл.28 от ЗАНН не е в противоречие с целите на
наказанието по чл.12 от ЗАНН. В съответствие с разрешението, дадено с
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/ 2005г. на ВКС,
правилно Казанлъшкият районен съд е постановил отмяна на НП № 000581/26.05.2021 г., поради неприлагане от административнонаказващия
орган на нормата на чл.28 от ЗАНН при наличието на предпоставките за това.
Предвид изложените съображения съдът
намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което
обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при
правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен
съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
211 от 10.12.2021 г., постановено по АНД № 928/ 2021г. по описа на Районен съд
Казанлък.
Решението не подлежи на обжалване
и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.