Р Е Ш Е Н И Е
№ 29/02.02.2022 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при секретаря Л.
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 94 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба от С.А.П. ***,
против заповед № 64/26.01.2021 г. кмета на община Лом, с която на основание чл.
150, чл.134, ал.1 от ЗУТ и решение
№3 от протокол №6/11.11.2020 г на Общински експертен съвет по устройство на
територията/ОЕСУТ/ в община Лом, е одобрен „ Проект за изменение на подробен
устройствен план - план за регулация и застрояване за урегулиран поземлен имот
(УПИ) II в кв. 227 по действащия подробен устройствен план на гр. Лом, с който
с плана за регулация отреждането на УПИ II се променя от „За жилищно
строителство“ в „За обществено и делово обслужване - ветеринарна амбулатория“,
а с изменението на плана за застрояване се запазва свързаното застрояване с УПИ
III и се сменя предназначението на двете, съществуващи жилищни сгради в УПИ II,
кв. 227 по плана на гр. Лом - сграда с идентификатор 44238.505.1630.1 и сграда
с идентификатор 44238.505.1630.2 по КК на гр. Лом във ветеринарна амбулатория
като част от Комплексен проект за инвестиционна инициатива.Проектът се одобрява
по графичната и текстова част, които са неразделна част от заповедта.“
В жалбата се твърди, че обжалваната
заповед е неправилна и незаконосъобразна, същата не е мотивирана и няма
изложени фактически основания за издаването й. Заявява се, че при издаването на
заповедта, са нарушени и материалноправни разпоредби, тъй като липсват
предпоставките, посочени в ЗУТ за допуснатото изменение на предназначението на
имота, липса на необходимите съгласия от заинтересованите лица, съобразно
разпоредбата на чл.131, ал.2, т.4 във вр.с чл.131, ал.1 ЗУТ, и съгласно чл.38,
ал.4, както и съобразно изискванията на чл.39, ал.2 от ЗУТ. Подробни
съображения се излагат и в представената по делото писмена защита от пълномощника
адв. К., която твърди, че при издаването на оспорените административни актове –
заповед № 64/26.01.2021 г. на кмета на община Лом, както и разрешение за строеж
№ 4/26.01.2021 г. на гл.архитект на община Лом са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, в същите липсват мотиви
за издаването им. В преписката липсват становища от ОБДХ/ чл.26, ал.3 от ЗВМД/,
съгласно разпоредбата на 144, ал.9 от ЗУТ, т.к. се касае за обект с обществено
предназначение по смисъла на §1, т.9, б.“п“ от ДР на ЗЗ, непълнота на приложените
към административната преписка документи, копия от който впоследствие се
прилагат в съдебното производство, но същите не се съдържат в представената
административна преписка, предвид което същите не следва да бъдат приети, още
повече, същите и очевидно са допълнително създадени и антидатирани. Изтъква се
също, че няма никакви изложени аргументи, налагащи изменението на
предназначението на имота, като обстоятелството, че той е собственост на заявителя,
а и съгласно твърдението на ответника, той отдавна използва имота не по
предназначение, без да има разрешение за това, съгласно приложено удостоверение
№ 686/22.02.2013 г. от ОБДХ Монтана - л.87 от делото, което само по себе си не
е достатъчно основание, за да се обоснове нуждата от такова изменение. Напротив,
очевидно имотът се полза не по предназначение отдавна и проведената прибързана
и доста объркана процедура, в нарушение на изискванията на закона, има за цел
да закрепи това нарушение. Въз основа на всички изложени доводи се иска отмяна
на въпросната заповед и съответното разрешение за строеж, като претендира
заплащане на деловодните разноски.
Ответникът по жалбата, чрез пълномощника
адв.А., същата упълномощена и от гл.арх. н*** община Лом, в писмена защита
изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни съображения,
че процесиите заповед за одобряване на ПУП на кмета на община Лом и разрешение
за строеж на гл. архитект на община Лом са законосъобразни, издадени са от
компетентни органи в пределите на техните правомощия и в съответствие с
материалния и процесуалния закон при задълбочен и точен анализ на писмените
доказателства, съдържащи се в административните преписки по издаването на двата
индивидуални административни акта /ИАА/, а жалбата е неоснователна и не са
налице сочените от оспорващата пороци на процесните ИАА. Сочи се, че
одобряването на КПИИ става по специална процедура, възразява се, че жалбата
всъщност не оспорва самият КПИИ, а само издадената заповед, поради което
законосъобразността на същата следва да се разглежда само на формални
основания. Твърди, че разрешение за ветеринарната амбулатория има от 2013 г., а всички доводи относно
неспазване на процедурата не отговорят на действителността, като не сочи кога и
как всъщност е отпочнало административното производство. Претендира разноски в
производството от името на кмета и гл.архитект на община Лом.
Заинтересованата страна А.И.А.
оспорва жалбата и счита, че за изготвяне на КПИИ са осигурени всички необходими
документи. В писмена защита пълномощникът адв.Г. излага доводи в подкрепа на
издадените административни актове. Претендира адвокатски хонорар.
Заинтересованите страни Е.Ц.З., К.Б.М.,
Ц.С.Ц., не вземат становище по жалбата.
Административният съд, като се
запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и
след служебна проверка съобразно разпоредбата на чл.
168, ал.1 и ал.2
от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е приложено разрешение
за изработване на комплексен проект за инвестиционна инициатива, без дата и
номер, но е посочено, че е във връзка със заявление вх.№ 94-00-3850/09.07.2020
г. от А.И.А., съсобственик на УПИ ІІ, кв.227 по рег.план на гр.Лом/ПИ
44238.505.1630 по КККР на гр.Лом/ и мотивирано предложение, становище от
гл.арх.н*** община Лом, с части 1.ПУП-ПРЗ за преотреждане на УПИ ІІ, кв.227 в „
за ОСЖ“, съгласно представено мотивирано предложение и 2. инвестиционен проект за обект“Смяна
предназначението на две сгради във ветеринарна амбулатория“. В становището на
гл.архитект също пише, че е по заявление
с вх.№ 94-00-3850/09.07.2020 г. от А.И.А., съсобственик на УПИ ІІ, кв.227 по
рег.план на гр.Лом/ПИ 44238.505.1630 по КККР на гр.Лом/, представено мотивирано
предложение и съгласно изискванията на ЗУТ/ л.6 и 7 от делото/. Към
административната преписка не е приложено соченото заявление вх.№
94-00-3850/09.07.2020 г. от А.И.А., нито мотивирано предложение. В
представената административна преписка се съдържа заявление за издаване на
разрешение за изработване на комплексен инвестиционен проект по чл.150 от ЗУТ/задраскано за изработване, а добавено за строеж/, 94-00-7647/02.12.2021 г.,
като в заявлението пише “Моля, да допуснете/разрешете/ на основание чл.150 ЗУТ
да се изработи комплексен проект за ПУП – ПРЗ, ПЗ в обхват на УПИ № ІІ, кв.227
по плана на гр.Лом/л.96 от делото/. Тук впечатление прави посочената дата
02.12.2021 г., очевидно при бързането да се допълни административната преписка
със въпросното заявление е объркана датата, която е почти година след издаване
на оспорената заповед № 64/26.01.2021 г.
След множество указания от съда и
допълнителни задачи, вещото лице едва в края на съдебното производство, заяви,
че след като многократно е настоявала
пред техническата служба на община Лом, дори се е наложило да и бъде издадено
съдебно удостоверение, от там допълнително са представили копие от заявление за
разрешаване изработването на комплексен проект за инвестиционна инициатива
рег.№ 94-00-5232/24.06.2020 г. и обяснителната записка към това мотивирано предложение, което обаче е от
август 2020 г./приложени към допълнителната съдебно-техническа експертиза
на л.211 и 212 от делото/, а едва след
това и копие от заявление за издаване на скица и виза за проучване и
проектиране 94-00-3850/09.07/л.240 от делото/. Вещото лице посочи, че няма
яснота откъде са взети същите, т.к. не се съдържат нито в административната преписка,
представена на съда, нито в тази, съхранявана в техническата служба на община
Лом.
В административната преписка се
съдържат проект ПУП - изменение на план
за регулация и застрояване от август 2020 г., с приложени предложения за
частично изменение на плана за регулация и на плана за застрояване/л. 100 - 112
от делото/. Инвестиционен проект за обект “Смяна предназначението на две сгради във
ветеринарна амбулатория, находящи се в УПИ II, кв. 227 по плана на гр. Лом“ - част архитектурна, технически проект от
2020 г./л.113-133 от делото/ и част конструктивно становище от 2020 г., част
електро, част ВиК/л.134-144 от делото/.
В производството няма спор, че
съгласно приложен нотариален акт за покупко-продажба вх.* .№7674, акт.46, том ХІІ, дело 2513/2010
г. по описа на Служба по вписванията при РС Лом, А.И.А. е собственик, а не
съсобственик/ както е посочено от административния орган/, на поземлен имот с идентификатор 44238.505.1630 по КККР на
гр.Лом/по предходен план парцел ІІ, квартал 227, гр.Лом, ул.П*** Берковски №* ,
с площ 147 кв.м./ по документ 144 кв.м./, с начин на трайно ползване ниско
застрояване, заедно със сгради с идентификатор 44238.505.1630.1 със застроена
площ от 39.00кв.м. /а по документ за собственост 38.00 кв.м./ и сграда
44238.505.1630.2, със застроена площ от 45 00 кв.м., а по документ за
собственост 16.00 кв.м./
Предвид изложените по-горе факти,
въобще не е ясно с кое заявление от А.И. е започнало административното
производство, нито кога, макар да се сочи заявление от 09.07.2020 г., но
приложеното копие на заявление от тази дата въобще не е за комплексен проект за
инвестиционна инициатива. Приложеното впоследствие копие от заявление от
24.06.2020 г., пък е с мотивирано предложение от август 2020 г., т.е. налице е
разминаване относно твърдението, че
производството е по заявление от 24.06.2020 г., още повече, че навсякъде
и в становището на гл.архитект и в разрешението на кмета на общината, се сочи
заявление от 09.07.2020 г.
Представено
е и извлечение от протокол № 5, т.2 от 30.09.2020 г. на ОЕСУТ при община Лом, където е разгледано заявление
вх.№ 94-00-5232/24.08.2020 г./такова не се съдържа в административната
преписка/ и е приет Комплексен проект - ПУП –ПРЗ за промяна на предназначението
на УПИ ІІ, кв.227 по плана на гр.Лом и смяна на предназначението на две сгради,
без въобще да са изложени мотиви. Протоколът подписан от гл.архитект на община
Лом и част от другите членове на ОСУТ, вкл. представители на РЗИ Монтана и
РИОСВ Монтана/под №16 и 20 от протокола на л.11 от делото/. Със съобщение №
94-00-3850/16.10.2020 г., подписано от гл.архитект, заинтересованите лица са уведомени, че в
община Лом е постъпило мотивирано предложение за ПУП-ПРЗ за УПИ ІІ, кв.227 по
плана на гр.Лом за смяна на отреждането на имота от “За жилищно строителство“
в“За обществено и делово обслужване“ и промяна на предназначението на две
съществуващи жилищни сграда във ветеринарна лаборатория, а не
амбулатория/л.9 от делото/. От заинтересованите страни К.Б.М. и от С.А.П. са
подадени възражения/л.12 и 13 от делото/. След което съгласно представения
протокол № 6, т.3 от заседание на ОЕСУТ от 11.11.2020 г., където само е
посочено, че същите са разгледани и
отхвърлени като неоснователни, отново без изложени мотиви /л.14 от делото/,
като подписалите протокола експерти са значително по-малко. В двата протокола
на ОЕСУТ липсва подпис на гл.юрисконсулт, а във втория на ст.експерт по екология и на представителя
на РИОСВ, макар възраженията да са относно твърдения за“ живота и здравето“,
като и нарушения на сочени нормативни разпоредби.
Въпреки всички неясноти и несъответствия гл.архитект на община Лом е
издал разрешение за строеж № 4/26.01.2021 г. за строителство на „ Смяна на предназначението на две съществуващи сгради
във ветеринарна амбулатория“ в УПИ ІІ, кв.227 по рег.план на гр.Лом/ПИ
44238.505.1630 по КККР на гр.Лом/ с административен адрес ул.П*** Берковски № *
, като одобреният на 26.01.2021 г. инвестиционен проект
е неразделна част от разрешението за строеж съгласно чл.150, ал.2 ЗУТ.
/л.16 от делото/, на същата дата е издадена и оспорената пред съда заповед № 64/26.01.2021
г. на кмета на община Лом за одобряване на „Проект за изменение на подробен
устройствен план - план за регулация и застрояване за урегулиран поземлен имот
(УПИ) II в кв. 227 по действащия подробен устройствен план на гр. Лом, с който
с плана за регулация отреждането на УПИ II се променя от „За жилищно
строителство“ в „За обществено и делово обслужване - ветеринарна амбулатория“,
а с изменението на плана за застрояване се запазва свързаното застрояване с УПИ
III и се сменя предназначението на двете, съществуващи жилищни сгради в УПИ II,
кв. 227 по плана на гр. Лом - сграда с идентификатор 44238.505.1630.1 и сграда
с идентификатор 44238.505.1630.2 по КК на гр. Лом във ветеринарна амбулатория,
като част от Комплексен проект за инвестиционна инициатива“. Заповедта е съобщена на заинтересованите
страни – съобщение № 94-00-7647/1 от 04.02.2021 г./л.15 от делото/.
По делото е допусната и изслушана
съдебно - техническа експертиза и две допълнителни такива, но предвид вече
изложените несъответствия и липса на документи, вещото лице не е установило
еднозначно как точно е протекла административната процедура. Първоначално вещото
лице е установило липса както на както на посоченото заявление от 09.07.2020
г., също така липса на становища на ОБДХ и РЗИ, както и на оценка въздействието
върху околната среда. От заключението
може да се установи само, че след многократни посещения на техническата служба
при община Лом, макар и доста трудно, но
са събрани копия от документи/ извън административната преписка/, което според
вещото лице може да се приеме, че сградите са търпими, макар доказателства за
това да не са приложени, без ясни мотиви
и изводи в заключенията, може да се приеме, че процедурата е спазена.
Експертизата е оспорена от страна на пълномощника на жалбоподателката, т.к. в
същата не се съдържат категорични доводи и заключения, а само се сочат разпоредби от закона и изказват предположения и становище, без същите да
кореспондират с безспорно установената фактическа обстановка, още по-малко с
материалите , съдържащи се в административната преписка, а допълнително
представените копия очевидно са допълнително създадени и антидатирани, предвид
факта, че едно от заявленията е с дата 02.12.2021 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от
надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок, против индивидуален
административен акт по смисъла на чл.
21, ал.1 от АПК, подлежащ на оспорване, поради което е допустимо.
Жалбодателката се явява заинтересована страна по смисъла на чл.
131, ал.2, т.4 от ЗУТ – собственик е на имот, съседен на този, изменение на
чието предназначение се допуска/нотариален акт на л.36 от делото/.
По силата на разпоредбата на чл.
168, ал.2 от АПК, съдът е задължен да извърши проверка на оспорения
административен акт на всички основания, визирани в чл. 146
от АПК, включително и относно нищожност на същия. Оспорената заповед №
64/26.01.2021 г. е издадена от кмета на община Лом, съобразно правомощията му
по чл.
150, ал.3 вр. ал.1
от ЗУТ. Произнасянето с акта е по въпрос от материалната и териториална
компетентност на кмета на общината, спазена е изискуемата се писмена форма,
поради което същият е валиден. Преди издаване на заповедта, обаче не са
извършени изискуемите от закона задължителни процесуални действия и същият е
приложен неправилно, което прави оспорената заповед незаконосъобразна. Съдът
намира, че съображението на процесуалния представител на ответника, че
оспорването на заповедта не касае оспорването и на разрешението за строеж,
поради което нейната законосъобразност следва да се изследва само на формални
основания, е неоснователно. На първо място, заповедта като административен акт
не може да се разглежда, без произнасяне относно волеизявлението на
административния орган, което е направено с нея, а освен това в жалбата се
развиват подробни съображения относно пороците на проекта за инвестиционна
инициатива, поради което съдът приема, че предмет на съдебния спор е именно
законосъобразността на целия комплексен проект за инвестиционна инициатива/КПИИ/.
Съгласно чл. 150, ал.2 и 3 от ЗУТ
КПИИ съдържа следните самостоятелни части: проект за подробен устройствен план
и инвестиционен проект, които се одобряват едновременно с издаденото разрешение
за строеж, което в настоящата хипотеза е сторено. По същество всеки от
посочените три акта има статут на индивидуален административен акт, по силата
на специалната норма на чл. 150, ал.3 подлежат на обжалване в едно
производство, но спрямо всеки следва да се осъществи съдебен контрол относно
неговата законосъобразност. Основният въпрос, на който следва да се отговори, е
допустима ли е предвидената със заповедта промяна на предназначението на
процесния имот. Административният орган не е изложил никакви съображения какво
налага тази промяна, тъй като при наличие на действащ ПУП по отношение на
имота, за да се допусне частично изменение на същия, следва да са налице
основанията, посочени в чл. 134
от ЗУТ, а такива не са посочени. Мотиви за извършване на тази промяна не
могат да се извлекат и от съпътстващите доказателства, такива не са изложени
нито в заявленията на заинтересованото лице, нито в заповедта за допускане
изработването на КПИИ, нито в решението на ОЕСУТ. Липсата на фактически и
правни основания за издаване на заповедта не дава възможност на съда да упражни
контрол върху нейната законосъобразност, което е самостоятелно основание за
отмяната й. Тук следва да се посочи, че макар имотът да се ползва като
ветеринарна амбулатория - втора категория, съгласно приложено удостоверение №
686/22.02.20213 г./л.87 от делото/, то това не е основание за промяна на
предназначението на имота, напротив показва, че същият се ползва в нарушение на
закона.
За пълнота следва да се посочи, че
въобще не е ясно с кое заявление е сезиран административният орган за да
отпочне административното производство. Съгласно разпоредбата на чл.124а, ал.2 ЗУТ „ Разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план на част
от урбанизирана територия /с изключение на селищните образувания с национално
значение/ в обхват до един квартал, а в Столичната община и в градовете с
районно деление - в обхват до три квартала, се дава със заповед на кмета на
общината по предложение на главния архитект.“ В настоящия случай, е посочено,
че производството е по заявление вх. № 94-00-3850/09.07.2020 г., като такова
въобще липсва в административната преписка, а впоследствие представеното копие
94-00-3850/09.07.., е за издаване на скица и виза за проектиране/л.240 от
делото/, т.е. въобще не е заявено искане за разрешение за изработване на
комплексен проект за инвестиционна инициатива. Допълнително представеното копие
от заявление с рег.№ 94-00-5232/24.06.2020 г., с мотивирано предложение, което
пък е от август 2020 г./ л.211 и 212 от делото/ и съдържащото се в преписката
заявление по чл.150 от ЗУТ
94-00-7647/02.12.2021 г./л.96 от делото/, са още по-объркващи и очевидно не са
част от административната преписка, т.к. първото заявление е с дата от юни
месец 2020, а приложено мотивирано
предложение от август 2020 г., а второто заявление очевидно е със сгрешена дата
от декември 2021 г. Всички тези очевидни
разминавания, не дават възможност нито
на вещото лице, нито на съда да установи как, с кое заявление всъщност е
сезиран административният орган. Нито от приложеното становище на гл.архитект
на община Лом може да се установи с какво искане и кога е сезиран, неясно е и защо
кметът на община Лом не е издал заповед/с номер и дата/, както изисква чл.124а,
ал.2 от ЗУТ, а е издал разрешение по заявление вх.№ 94-00-3850/09.07.2020 г.,
без дата и номер, т.е. не е ясно кога е издадено това разрешение, т.е. има
издадено разрешение, без да е ясно кога и какво е поискал заявителят.
Настоящият съдебен състав
намира, че всички тези обстоятелства, предвид представените доказателства,
съставляват съществено нарушение на административно
производствените правила. Поради което съдът е в невъзможност да провери и
установи дали е спазена процедурата по разрешаване, приемане и одобряване на
въпросния КПИИ, т.к. няма надлежно
заявление и заповед на кмета на община Лом.
Не се спори, че процесният имот се
намира в жилищна зона с предвидено в нея етажно застрояване до 10м, поради
което промяната на предназначението му следва да се съобразява с изискванията,
важащи за жилищна зона. Предвид което основателно е възражението относно правилата
на разпоредбата на чл.39, ал.2 от ЗУТ. В тази връзка настоящият състав споделя
становището, че правилата са относими не единствено за обекти в режим на
вертикална етажна собственост, а както е посочено в нормата „ При промяна на
предназначението на част или на цяла сграда в жилищни, курортни или
вилни зони, когато преустройството е свързано с масов достъп на външни лица и
наднормено за зоната шумово и друго замърсяване, освен спазване на изискванията
по чл. 38 е необходимо и изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички
собственици и носители на ограничени вещни права в съседни поземлени имоти.“ / в подкрепа на това становище решение № 8428
от 29.06.2020 г. по адм.д.№ 1571/2020 г. на ВАС, ІІ отд./
Действително, в жилищни зони е
допустимо в отделни имоти с нарочно изработен ПУП да се предвиди строителство
на нежилищни обекти, но същите са изчерпателно изброени в чл. 17 от Наредба № 7
от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони, където не се предвижда изграждане на обекти,
свързани с ветеринарна дейност. Като дори да тълкува разширително и приеме, че
се касае за медицинска дейност, то тези обекти следва да отговорят на редица критерии за
такъв обект, а в случая безспорно е установено, че такъв обект функционира, но
без да се спазени установените от закона изисквания. В случая основателно е възражението, че
инвестиционният проект не е съгласуван съгласно изискването на разпоредбата на
144, ал.1, т.9 от ЗУТ, т.к. безспорно се касае за обект с обществено
предназначение по смисъла на §1, т.9, б.“п“ от ДР на Закона за здравето.
Одобреният инвестиционен проект касае
промяната на предназначението на имота, без въобще да са изложени обстоятелства
и мотиви кое налага тази промяна, посочването само на чл.134, ал.1, т.1 от ЗУТ
не е достатъчно. Измежду двете изисквания, обуславящи надлежното мотивиране на
административния акт – излагането на фактически и на правни основания за
издаването му, определящо за преценката относно спазването на неговата форма,
респ. отменяемостта му, е първото от тях. Това е така, защото фактическите
основания са всъщност юридическите факти, пораждащи упражненото с
административния акт правомощие. Наличието им индивидуализира самото правомощие
и като последица – предпоставя предмета на проверката и на доказването в
съдебното производство. Спрямо тях се контролира и правилното приложение на
материалния закон от страна на административния орган. Извеждането на
предполагаемата воля на органа при съдебното оспорване на издадения от него
акт, допълнителното му мотивиране на този етап от процеса или пък излагането на
заместващи мотиви от съда, е недопустимо. Отсъствието на фактически основания не
може да бъде заменено с позоваването на нормата, сочена като правно основание,
независимо, че текстът й би могъл да съдържа релевантните за случая юридически
факти. Докато правната квалификация на оспореното правомощие от съда е възможна
и дължима при изложени фактически основания, дори ако правните не са посочени,
обратното не е вярно. Задължението по чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо от АПК
налага обективирането в административния акт на конкретни твърдения за
настъпили юридически факти, включени във фактическия състав на относимата
правна норма. Неизпълнението му съставлява отменително основание по чл. 146, т.
2 от АПК. Достатъчно в тази връзка е да се посочи, че процесната заповед, освен
позоваването на чл. 150 от ЗУТ, уреждащ процедурата по КПИИ, не съдържа нито
правни, нито фактически основания, съответстващи на предпоставките по чл. 134,
ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, за одобреното изменение на ПУП-ПРЗ, в частност – промяна
отреждането на имота, предмет на плана. Порокът във формата на заповедта не се
санира и от съпътстващите я актове, които също не удовлетворяват изискването за
мотивираност с указаното съдържание. Само на това основание заповедта подлежи
на отмяна, а процесуалното естество на нарушението изключва необходимостта от
обсъждането на материалната й незаконосъобразност.
Твърдението, че в настоящото производство
жалбодателката не е оспорила изрично издаденото разрешение за строеж № 4/26.01.2021
г., издадено от гл.архитект на община Лом,
тъй като същото и заповедта са част от един КПИИ и подлежат на обжалване
в едно производство, оспорването само на един от издадените актове означава
несъгласие и с останалите части на КПИИ поради тяхната свързаност. С
постановения съдебен акт съдът следва да отмени и разрешението за строеж, което
макар и издадено от компетентен орган и в законоустановените срокове, също е
незаконосъобразно.
При така изложените съображения
жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена.
При този изход на спора и при
своевременно направено искане, на жалбо- подателката следва да се присъдят
направените от нея разноски в размер на 1224 лева – 10 лева държавна такса, с 9
лева за банков превод/л.37 от делото/ и 5 лева за съдебно удостоверение/л.205
от делото/, 300 лева депозит за вещо
лице/л.151 от делото/ и 900 лева адвокатски хонорар, платени в брой, съгласно
договор за правна защита и съдействие № 0086851/2021 г. на корицата на делото..
Предвид гореизложеното и на
основание чл.
172, ал.2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед № 64/26.01.2021
г. кмета на община Лом, с която на
основание чл. 150, чл.134, ал.1 от ЗУТ и
решение №3 от протокол №6/11.11.2020 г на Общински експертен съвет по
устройство на територията/ОЕСУТ/ в община Лом, е одобрен „ Проект за изменение
на подробен устройствен план - план за регулация и застрояване за урегулиран
поземлен имот (УПИ) II в кв. 227 по действащия подробен устройствен план на гр.
Лом, с който с плана за регулация отреждането на УПИ II се променя от „За
жилищно строителство“ в „За обществено и делово обслужване - ветеринарна
амбулатория“, а с изменението на плана за застрояване се запазва свързаното
застрояване с УПИ III и се сменя предназначението на двете, съществуващи
жилищни сгради в УПИ II, кв. 227 по плана на гр. Лом - сграда с идентификатор
44238.505.1630.1 и сграда с идентификатор 44238.505.1630.2 по КК на гр. Лом във
ветеринарна амбулатория като част от Комплексен проект за инвестиционна
инициатива.Проектът се одобрява по графичната и текстова част, които са
неразделна част от заповедта.“
ОТМЕНЯ разрешение
за строеж № 4/26.01.2021 г., издадено от гл.архитект на община Лом, с което А.И.А.,***, се разрешава извършването
на строеж „С*** на предназначението на две съществуващи сгради във ветеринарна
амбулатория“ в УПИ ІІ, кв.227 по плана на гр.Лом/ ПИ 44238.505.1630 по КККР на гр.Лом/.
ОСЪЖДА община
Лом да заплати на С.А.П. ***, сумата от 1224/хиляда двеста двадесет и четири/
лева разноски сторени в производството.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на
които на основание чл.
138 АПК да се изпрати препис от същото.
Административен съдия: