Решение по дело №2154/2019 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 388
Дата: 5 май 2020 г. (в сила от 5 юни 2020 г.)
Съдия: Диана Радева
Дело: 20194110102154
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юли 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   

гр. Велико Търново, 5.05.2020  година

                            

            Великотърновски районен съд, осми състав  в публично заседание на 20.02.2020 година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА РАДЕВА

 

при секретаря Д.Бабекова,  като разгледа докладваното от съдията гр.д. №2154 по описа на ВТРС за 2019 година , за да се произнесе, взема предвид:

          

          Иск по реда на  чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД 

          Ищецът "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А" Париж с рег. № *********, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А." клон България сочи, че срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 921/2019  г. , връчена по реда на         чл. 47,ал.5 от ГПК .   Предявява иск, с който моли да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата от 3639,60 лева главница; сумата от 1330,75 лева възнаградителна лихва; сумата от 326,84 лева мораторна лихва за периода от 20.04.2018 г. до 8.03.2019 г. , ведно със законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане. При условията на евентуалност  предявява осъдителен иск за същите суми. Претендира разноски. Вземането си основава на договор за потребителски заем  от 16.01.2017 г., по силата на който дружеството е предоставило сума в размер на 4200 лева при посочени в договора срокове и условия за погасяването и. Излага,  че длъжникът е преустановил плащането на 20.03.2018 г., като  до тогава е погасил 13 месечни вноски. Навежда, че съгласно договора кредитът е обявен за изцяло предсрочно изискуем поради просрочие на две и повече месечни вноски. Твърди, че волеизявлението за това е изпратено на адреса на длъжника, посочен в договора и според условията в него се смята връчено. Изтъква , че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, поради което е предявена настоящата претенция. В случай, че установителният иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, предявява  осъдителен иск за същите суми при условията на евентуалност. В съдебно заседание не изпраща представител.            С писмено становище поддържа исковата претенция.  Претендира разноски.

         В срока и по реда на чл.131 от ГПК ответникът М.И.И. , чрез особения си представител адв.К.  от ВТАК  е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва иска, като неоснователен и моли за неговото отхвърляне. Заявява, че ищецът не е доказал претенциите си , както досежно представителната власт на лицето, сключило договора, така и относно  реалното предаване на сумата и размера на дължимите суми, предмет на иска.  В съдебно заседание поддържа изложеното становище.     

         Съдът, като  обсъди становищата на страните и прецени събраните доказателства намира за установена следната фактическа обстановка:

            От приложените по делото писмени доказателства е видно, че след подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 921/2019 г. на ВТРС.Издадена е заповед за изпълнение № 386/27.03.2019 г. за сумите от 3639,60  лева главница, ведно със законна лихва върху нея от подаване на заявлението 22.03.2019 г. до окончателното изплащане;  договорна лихва за периода 20.03.2018 г. – 20.01.2022 г. в размер на 1330,75 лева;  сумата от 326,84 лева мораторна лихва, начислена  за периода от 20.04.2018 г. до 8.03.2019 г.  На 16.01.2017 г.  е сключен договор за потребителски кредит PLUS- 14408956, оторизационен код а960ахх2,  видно от който на заемателя -ответник по делото е предоставена сумата от 4200 лева, със срок на погасяване 60 месеца при ГПР 19,07%, ЛП 16,41% и закупуване на застраховка „Защита на плащанията” в размер на застрахователната премия от 1411,20  лева.  Общо дължимата сума по кредита е в размер на 7606,20 лева . В договора е обективиран погасителния план, видно от който дължимите месечни вноски са 60 броя, при първа погасителна вноска дължима на 20.02.2017 г. и последна- на 20.01.2022 г. Вноската е в размер на 126,77 лева, в която като компоненти са включени главница;  надбавка, съставляваща печалба на кредитора и съгласно чл.2 от договора, вноска по кредита за покупка на застраховка "Защита на плащанията" . Твърди се, че длъжникът е преустановил плащането на дължимите месечни вноски на 20.03.2018 г., поради което и на основание чл.5 от договора вземането на кредитора е обявено за предсрочно изискуемо поради неплащане на две или повече месечни вноски , считано от падежа на втората пропусната месечна вноска. Приложено е писмо  от 9.08.2018 г., според което вземането е обявено за предсрочно изискуемо и длъжникът е поканен да заплати сумата от 3639,60 лева главница, сумата от 1330,75 лева въднаградителна лихва и сумата от 112,67 лева обезщетение за забава. По делото няма доказателства относно получаването на писмото за обявяване на предсрочната изискуемост от длъжника преди получаването на препис от исковата молба.  Назначена е съдебно-икономическа експертиза, според която на следващия ден след подписването  на договора на 16.01.2017 г. по банкова сметка *** „Уникредит Булбанк” АД  е преведена сумата от 4095 лева,  след удържана такса ангажимент от 105 лева съгласно договора. Към датата на завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК общият размер на задължението е 5311,08 лева, от които главница от 3639,60  лева ; възнаградителна лихва в размер на  1330,75 лева; обезщетение за забава от 340,73 лева. Горните изчисления касаят главница формирана като сбор от дължима редовна главница и застрахователна премия. В заключението на вещото лице са посочени подробно дължимите суми по падежни дати, погасените суми от длъжника за главница, договорна лихва и застраховка, както и остатъка от дължимите суми по погасителен план. 

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

  Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е депозиран в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение  по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника - ответник по иска по реда на чл.47,ал.5 от ГПК.   Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземанията по издадената заповед за изпълнение и успешното доказване предполага установяване наличието на валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът има качеството кредитор, а ответната страна качеството длъжник, изправността на кредитора по договора, основанията на които претендира вземането, както и неговия размер. За да претендира вземането си ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на целия кредит поради осъществяване на  хипотезата на чл. 5 от договора, според който  при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежа на втората непогасена вноска вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, вкл. всички определени надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и  без да е необходимо изпращане съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.  Особеният представител на ответника  е релевирал някоко основни възражения:  липса на представителна власт  от лицето, сключило договор от името на ищцовото дружество ; липса на доказателства за реално предаване на заемната сума на ответника и недоказан размер на претенциите. Обсъждайки възраженията и с оглед  събраните доказателства по делото се установява по безспорен начин, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по повод сключен договор за потребителски кредит от 16.01.2017 г. ,  носещ подписа , както на заемателя ответник, така и на лице, посочено в договора като заемащо длъжност «офис мениджър». Макар да няма приложени писмени доказателства относно упълномощаване на лицето да сключва от името на дружеството договори за кредит / било то пълномощно или по-скоро трудов договор и длъжностна характеристика/ съдът намира  възражението на ответника в тази насока за неоснователно. Всички по-нататъшни действия на ищцовото дружество валидират представителната власт на подписалия за кредитор служител, доколкото сумата по заема е преведена на заемателя, той е  погасявал задължения по договора, изпратена е покана за доброволно изпълнение и впоследствие е заявена и претенцията на кредитора пред съд. Релевираното възражение досежно  липса на доказателства за реално предаване на заемната сума не се подкрепя от приетото от страните и кредитирано от съда като компетентно и обосновано заключение по съдебно-икономическата експертиза. Според него на деня след подписване на договора-17.01.2017 г. по сметка на заемателя в «Уникредит Булбанк» АД са преведени от ищцовото дружество  4095 лева , което доказва  изпълнение на договора от страна на заемодателя. От съдържанието на договора и условията предвидени в него съдът намира, че са спазени изискванията на  ЗПК в редакцията му от 28.07.2015 по отношение формата и шрифта на договора, така и относно същественото му съдържание.   Заемателят е получил предварителна информация чрез представения Стандартен европейски формуляр и страните са постигнали съгласие относно размера на предоставения кредит от 4200 лева, закупуването на застраховка »Защита на плащанията» ,  при   застрахователна премия от 1411,20 лева , фиксиран  лихвен процент от 16,41% и годишен  процент на разходите от 19,07%.  Погасителният план съдържа информация за броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски и техния размер. Не се твърди, че договорът е сключен при предварително обявени Общи условия, поради което съдът намира, че не са налице неравноправни клаузи и изискванията на ЗПК са изпълнени, включая съобразяване с  императивната разпоредба на  чл.  19, ал.4 от ЗПК, според който годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева или валута, определена с постановление на МС на Р България. /Към 2017 година приложими са разпоредбите на Постановление №                426/18.12.2014 г. на МС, според което законната лихва по просрочени задължения е  10,02%/. Относно размера на договорената възнаградителна лихва, същата не надвишава трикратния размер на законната лихва, приет от съдебната практика като съответен на добрите нрави при предоставени кредити без обезпечение.   По отношение настъпилата предсрочна изискуемост, на която ищецът основава претенцията си за заплащане на исковите суми, първоначално в заповедното, а впоследствие в исковото производство съдът счита, че предпоставките за настъпването и не са  установени при условията на пълно и главно доказване. Макар ищцовото дружество да няма статут на банка, а е небанкова институция, предоставяща финансови услуги според настоящия състав  спрямо него се прилагат  задължителните постановки на ТР № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС, според които волеизявлението на кредитора, с което същият прави кредита изцяло предсрочно изискуем поради обективния факт на неплащане от задълженото лице следва да бъде достигнало до длъжника, за да е налице основание за неговата изискуемост. Основанието следва да е налице към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Мотивите на съда да споделя това становище са свързани с възгледите му за равнопоставеност на субектите, имащи качество потребители на кредити, като няма причина тези, които са клиенти на банките да бъдат поставяни при  различни условия от тези, които са предпочели услугите на други финансови институции при хипотезите, в които кредиторът има право да се позове на настъпила автоматична предсрочна изискуемост. По делото не са събрани доказателства, установяващи изпращане и  достигане на едностранното изявление на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради което не е изпълнен изцяло фактическия състав на предсрочната изискуемост и вземането на кредитора не може да се основава на нея. С ТР № 8/2017 г. от 2.04.2019 година ОСГТК на ВКС постанови възможност за уважаване на установителния иск по чл.422 от ГПК относно вноските с настъпил падеж към датата на формиране на сила на присъдено нещо  въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. Изложеното по-горе касателно приложимостта на задължителните разрешения дадени при тълкувателната дейност на ВКС , както към банките, така и към небанковите институции предоставящи заеми,  подчиняващи се на разпоредбите на ЗПК, дава основание на съда да приеме основателност на претенциите относно падежиралите вноски към датата на приключване на устните състезания- 20.02.2020 г.   Съгласно погасителния план и заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, последната падежирала вноска към  приключване на устните състезания е на 20.02.2020 г.  Към този момент и съобразявайки  заключението на вещото лице, в което са направени подробни разбивки за погасените и дължими суми по отделни компоненти,  имайки предвид, че длъжникът е погасил напълно 12 месечни вноски, а 13-тата е частично погасена , дължимата сума за главница  възлиза на 1613,89 лева. До този размер иска за главница е основателен и доказан, като до пълния претендиран размер от 3639,60 лева за разликата от 2025,71 лева следва да се отхвърли. По отношение претенцията за договорна лихва същата е  основателна до размер от 941,42 лева, дължима за периода от 20.03.2018 г. до 20.02.2020 г. За разликата до пълния претендиран размер от 1330,75 лева, именно за 389,33 лева  е неоснователна и следва да се отхвърли.  По отношение обезщетението за забава то е дължимо за претендирания период от  20.04.2018 г. до 8.03.2019 г.  в размер от 144,72 лева, изчислено по реда на чл.162 от ГПК , като за разликата до пълния претендиран размер от 326,84 лева, именно за 182,12 лева иска следва да се отхвърли, като неоснователен. Мотивиран от тези правни изводи съдът приема за установено, че ответникът дължи сумата от 1613,89  лева главница, ведно със законна лихва от 22.03.2019 г.  до изплащане на вземането; сумата от  941,42 лева възнаградителна лихва за периода 20.03.2018 г. до 20.02.2020 г. ; сумата от 144,72 лева обезщетение за забава за периода от 20.04.2018 г. до 8.03.2019 г., за което е издадена заповед за изпълнение №386 от 27.03.2019 г.  по ч.гр.д.№921/2019 г. на ВТРС. За разликата от 2025,71  лева до пълния размер на претендираната главница, за разликата от 389,33 лева до пълния претендиран размер възнаградителна лихва и за разликата от 182,12 лева до пълния претендиран размер за обезщетение за забава исковите претенции са неоснователни и следва да се отхвърлят.  С оглед частичното уважаване на претенциите по установителния иск, налице е   процесуална пречка за произнасяне по предявения като евентуален с исковата молба  осъдителен иск за същите суми основан на обявената с исковата молба предсрочна изискуемост и такова не се дължи от съда.  

При този изход на спора на ищеца  следва да се присъдят разноски в исковото производство съобразно  уважената част от иска. От общо претендираните разноски в размер на 642,87 лева/ за заплатена ДТ, възнаграждение за особен представител и 100 лева юрисконсултско възнаграждение дължимо на основание чл. 78,ал.8 от ГПК /  ответникът следва да заплати сумата от 327,68 лева. С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските и в заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. На основание чл.78, ал.1  от ГПК ответникът дължи на ищеца сумата от 79,48 лева, представляваща разноски за държавна такса и  юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№ 921/2019  г. на ВТРС.

Водим от гореизложеното, съдът  

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск по реда на  чл.422,ал.1, вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК,вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, че М.И.И. с ЕГН ********** ***   дължи на "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А" Париж с рег. № *********, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А", клон България с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление   гр. София, ж.к. "Младост 4", "Бизнес парк София", сграда 14, сумата от сумата от 1613,89 /хиляда шестстотин и тринадесет лева и 89 ст./  главница, ведно със законна лихва от 22.03.2019 г.  до изплащане на вземането; сумата от  941,42 /деветстотин четиридесет и един лева и 42 ст./  възнаградителна лихва за периода 20.03.2018 г. до 20.02.2020 г. ; сумата от 144,72 /сто четиридесет и четири лева и 72 ст./  обезщетение за забава за периода от 20.04.2018 г. до 8.03.2019 г., за което е издадена заповед за изпълнение №386 от 27.03.2019 г.  по ч.гр.д.№921/2019 г. на ВТРС, като за  разликата от 2025,71  /две хиляди двадесет и пет лева и 71 ст./ до пълния размер на претендираната главница, за разликата от 389,33 /триста осемдесет и девет лева и 33 ст./ до пълния претендиран размер възнаградителна лихва и за разликата от 182,12 /сто осемдесет и два лева и 12 ст./  до пълния претендиран размер за обезщетение за забава ОТХВЪРЛЯ исковите претенции, като неоснователни.    

ОСЪЖДА М.И.И. с ЕГН ********** *** да заплати на  "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А" Париж с рег. № *********, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А", клон България с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр. София, ж.к. "Младост 4", "Бизнес парк София", сграда 14" сумата от 327,68 /триста двадесет и седем лева и 68 ст./  разноски в исковото производство и сумата от 79,48 /седемдесет и девет лева и 48 ст./   разноски в заповедното производство.

 

               Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски Окръжен съд , чрез Районен съд Велико Търново  в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: