Решение по дело №797/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260309
Дата: 31 март 2021 г. (в сила от 22 април 2021 г.)
Съдия: Мая Николова Стефанова
Дело: 20212120200797
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

   

 № 260309                                    31.03.2021 г.                                                гр.Бургас

                                                                                          

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                                   V-ти  наказателен състав

На двадесет и трети март                                         през  две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

                                                                      Председател: МАЯ СТЕФАНОВА

 

Секретар: Райна Жекова   

като разгледа докладваното от  съдията Стефанова НАХД № 797 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

                Производството е по чл.59- чл.63 от ЗАНН.

            Делото е образувано по жалбата на „З. К. К. П.  11“ ЕООД  с ЕИК ********* със седалище в гр.Б. и адрес на управление ул.„Ч.“ № …, представлявано от управителя Г. В. Х., с ЕГН ********** против наказателно постановление №552824-F582200/19.01.2021 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“–Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185 ал.2 изречение второ вр. ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) на дружеството –жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева за  извършено нарушение по чл.31 ал.4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г на МФ вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС.

            Жалбоподателят редовно призован за съдебно заседание не се явява и не се представлява. В жалбата се сочи липсата на конкретизация коя от изброените в чл.31 ал.4 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ хипотези е налице. Счита, че отговорността следва да се понесе от оператора на ФУДВ, а не от дружеството. Претендира се несправедливост относно размера на определената санкция. Моли се за отмяна на НП. Не се претендират разноски.

            Процесуален представител на ответната страна – ТД на НАП Бургас редовно призован, явява се  юрисконсулт-надлежно упълномощен. Не се сочат нови доказателства. Моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на ЮК възнаграждение.

            Жалбата е подадена от легитимирано лице срещу годен за обжалване акт и пред надлежен съд. Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН и съдържа изискуемите от закона реквизити. Производството пред БРС е редовно образувано. 

 От събраните по делото писмени и гласни доказателства взети поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи следната фактическа обстановка:

На 30.11.2020г, в 17,45 часа била извършена проверка в търговски обект – з. к. „К. плюс“, находящ се в гр.Б., ул.“Ч.“ № …, стопанисван от на „З. К. К. П. 11“ ЕООД с ЕИК …, със седалище в гр.Б. Целта на проверката било да се установи обстоятелството, че от генерирана справка от програмен продукт ФУДВ (фискални устройства с дистанционна връзка) за периода от 22.06.2020 г. - 07.07.2020 г. нямало регистриран сторно оборот. В търговския обект имало монтирано и функциониращо фискално устройство модел „DAISY EXPERT SX“ с инд. № DY425396. На 22.06.2020 г. при извършена операторска грешка при маркиране на плащане в брой чрез ФУ в обекта била маркирана сумата от 14 522,47 лева и бил издаден фискален касов бон с №046712/22.06.2020 . Това било установено на 08.12.2020г от обясненията на управителя на дружеството.

За извършената проверка били съставени протоколи- ПИП №0050778/30.11.2020г и ПИП №0053407/08.12.2020г.

Свидетелят Даниел Вълканов –инспектор по приходите счел, че е налице хипотезата на чл.31 ал.4 от Наредба Н-18/2006 г на МЛФ и на 19.01.2021г в присъствието на свидетеля С.Д. и П.А. също инспектори съставил акт за установяване на административно нарушение №F582200 (лист №6 от делото), където описал от фактическа страна стореното като недокументирано сторно операция в дадения от закона 7-мо дневен срок на месеца следващ месеца, в който е допусната грешката при маркиране на сума платена в брой чрез ФУ в размер на 14 522,47 лева и го квалифицирал като нарушение на чл.31 ал.4 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ.

АУАН били съставен в присъствието на управителя на дружеството, който го подписал без възражения. Получил екземпляр. 

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били подадени писмени възражения. 

На 19.01.2021г. въз основа на акта било издадено атакуваното наказателно постановление (лист № 5 от делото), в което фактическото описание на нарушението и правната му квалификация са идентични с посочените в акта. За това деяние дружеството-жалбоподател било санкционирано на основание чл.185 ал.2 изречение второ вр. ал.1 от ЗДДС с имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева.

 Тази обстановка съдът прие за безспорна и се установява от събраните доказателства –показанията на разпитаните свидетели, писмените доказателства по административнонаказателната преписка. По доказателствата няма спор.

И АУАН, и НП са издадени в сроковете по ч.34 ЗАНН. От формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В хода на административното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя. 

При описаните обстоятелства съдът намира, че обсъденото нарушение на чл.31 ал.4 от Наредба Н-18/2006 на МФ е осъществено от обективна страна. Редът за извършване на сторно операции чрез ФУ или интегрирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД) в търговски обект е регламентиран в разпоредбите на чл.31 от Наредбата. Сторно операциите при операторска грешка се документират чрез издаване на документ от ФУ или ИАСУТД.

С оглед на изложеното като не е издаден документ от фискалното устройство за извършена сторно операция, а вместо това е отразено осъществяването в сторно касова бележка е извършено нарушение на чл.31 ал.4 вр. ал.1 от Наредбата.

Правилно е определен субектът на административнонаказателна отговорност. В конкретния казус се касае за нарушение, извършено при осъществяване дейността на дружеството. Съдът не кредитира възражението, че не е станало ясно при коя от изброените в ал.4 на чл.31 хипотези е нарушението. В тази връзка има обяснение от управителя на дружеството от 08.12.2020 г. (лист 14 на гърба и лист 15 от делото), от което явства, че е ясно в какво се състои нарушението.

Правилно е посочена и санкционната норма на чл.185 ал.2 изречение второ вр. ал.1 от ЗДДС, която предвижда допустителството като форма на изпълнително деяние, доколкото нарушението не е довело до неотразяване на приходи .

Не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН. В случая се касае за формално нарушение, с осъществяването на което всякога се застрашават обществени отношения и санкционираното деяние не се отличава с маловажност по смисъла на чл.93 т.9 от НК. Целта на тази норма е да бъде осигурен непрекъснат ефективен контрол върху продажбите, извършване в търговските обекти чрез издавена на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон), в това число осигуряване на пълно съответствие между наличните парични средства у търговеца и отразеното във фискалното устройство, с което разполага той, които обществени отношения в случая са засегнати. За да се приеме, че има маловажен случай на административно нарушение, следва от данните по делото категорично да се установява, че е налице правонарушение с изключително ниска степен на обществена опасност, многократно занижена в сравнение със степента на обществената опасност на останалите административни нарушения от същия вид, което от своя страна оправдава прилагането на чл.28 от ЗАНН. Нищо от възприетите факти по случая не сочи на подобна заниженост на обществената опасност на деянието. Налице е обичайното за този вид нарушения неизпълнение на задължението. По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице основания за прилагане нормата на ч.28 от ЗАНН от съда.

Наложената наказание от 1000 лева е в средния предвиден в закона размер Административнонаказващият орган не е изложил мотиви за определянето на този размер. Съдът счита, че същият е завишен, тъй като по делото няма доказателства дружеството да е извършвало и други нарушения от същия вид. Съдът счита, че НП следва да бъде изменено в частта относно размера на наложената санкция като, същата следва да бъде намалена до минималния предвиден размер от 500 лева. Настоящата инстанция счита тази санкция за справедлива и в състояние с нея да бъдат осъществени целите на чл.12 от ЗАНН.

Съгласно чл.63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, като според чл.5 на същия в полза на ЮЛ или ЕТ се присъжда възнаграждение в размер определен от съда, ако те са били защитавани от ЮК. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответното дело, определен по реда на чл.37 от Закана за правната помощ, според който заплащането на правната помощ е съобразено с вида и количеството на извършваната дейност и се определя в наредбата МС по предложение на НБПП. Това е Наредбата за заплащането на правната помощ, където в чл.27е е посочено, че възнаграждението за защита в производството по ЗАНН е от 80 до 120 лева.

В настоящия случай, с оглед изхода на делото са налице основания за изменение на санкцията, но не и отмяна на НП и следователно дружеството –жалбоподател следва да заплати на ЦУ НАП ЮК възнаграждение в размер на 80 лева.

  По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 предложение първо ал.3 от ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ИЗМЕНЯ наказателно постановление №552824-F582200/19.01.2021г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“–Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185 ал.2 изречение втор вр. ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) на „З. К. К. П. 11“ ЕООД,  с ЕИК …, със седалище в гр.Б. и адрес на управление ул.„Ч.“ № …, представлявано от управителя Г. В. Х., с ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева за  извършено нарушение по чл.31 ал.4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г на МФ вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС, като  ИЗМЕНЯ  в частта относно размера на санкцията и я НАМАЛЯВА  от 1000 на 500 (петстотин) лева.

            ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №552824-F582200/19.01.2021г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“–Бургас в ЦУ на НАП  в останалата му част.

            ОСЪЖДА „З. К. К. П. 11“ ЕООД, с ЕИК …, със седалище в гр.Б. и адрес на управление ул.„Ч.“ № …, представлявано от управителя Г. В. Х., с ЕГН ********** да заплати на ЦУ на НАП   ЮК възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

 

               Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд -Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                          

 

                                                                                              СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала:

Р. Ж.