№ 1628
гр. Варна, 24.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20233100501772 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:35 часа се явиха:
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал.1, пр. 2-ро от ГПК
Въззивникът Р. М. Р., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, редовно призован, представлява се от прокурор Ив.Б..
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила на 10.10.2023г. молба от адв. С. К., в
качеството му на процесуален представител на въззивника Р. Р.,
обективираща изявлението му делото да се разгледа в отсъствие на страната.
Заявява, че поддържа жалбата и че няма да сочи нови доказателства, като
излага съображения за основателност на предявения иск в пълен размер.
Моли за постановяване на решение в този смисъл.
ПРОКУРОР Б.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по
призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр.
чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по
хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на
жалбата:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Р. М. Р. срещу Решение №
1413 от 27.04.2023г. по гр.д. № 15878/2021г. по описа на ВРС, 14-ти състав, В
ЧАСТИТЕ, както следва:
- с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е отхвърлен
предявеният от въззивника срещу Прокуратурата на Република България иск
за осъждане на ответника да му заплати разликата над 50 лв. до пълния
предявен размер на иска от 600 лв., сума представляваща обезщетение за
имуществени вреди под формата на заплатено възнаграждение на адвокат за
защита и съдействие, понесени в пряка причинно следствена връзка с
повдигнато на 16.12.2011г. срещу него обвинение в извършване на
престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 от НК, а на 19.03.2012г. с повдигнато
ново обвинение в извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5 от
НК по водено ДП № 14-183/2010г. по описа на РУП Несебър, пр.пр. № ТОН
3245/2009г. по описа на РП-Бургас, ТО Несебър, образуваното наказателно
производство по което е прекратено поради това, че извършеното деяние не е
престъпление, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
19.07.2017г. до окончателното плащане на задължението;
-с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е отхвърлен
предявеният от въззивника срещу Прокуратурата на Република България иск
за осъждане на ответника да му заплати разликата над 4000 лв. до пълния
предявен размер на иска от 10000 лв., сума представляваща обезщетение за
неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания –
безпокойство, тревожност, притеснение и стрес в пряка причинно следствена
връзка с повдигнато на 16.12.2011г. срещу него обвинение в извършване на
престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 от НК, а на 19.03.2012г. с 1 повдигнато
ново обвинение в извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5 от
НК по водено ДП № 14-183/2010г. по описа на РУП Несебър, пр.пр. № ТОН
3245/2009г. по описа на РП-Бургас, ТО Несебър, образуваното наказателно
производство по което е прекратено поради това, че извършеното деяние не е
престъпление, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
19.07.2017г. до окончателното плащане на задължението;
2
-с която на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ е отхвърлен предявеният
от въззивника срещу Прокуратурата на Република България иск за осъждане
на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди,
понесени в резултат на нарушение на правото на разглеждане и решаване в
разумен срок по чл. 6, пар. 1 от КЗПЧОС на ДП № 14-183/2010г. по описа на
РУП Несебър, пр.пр. № ТОН 3245/2009г. по описа на РПБургас, ТО Несебър,
изразяващи се в преживяни стрес, душевни болки и страдания в причинна
връзка с бавното и неефективно разследване и неосъществяване на контрол от
страна на наблюдаващия прокурор по соченото ДП, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от считано от 19.07.2017г. до окончателното
плащане на задължението.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на решението, както и постановяване
в противоречие със съдебната практика. Изложени са съображения, че
неправилно в обжалваното решение ВРС е приел, че в договора за правна
помощ, представен в ДП е отбелязано плащане на сумата от 100 лв., от които
присъдил на ищеца 50 лв. Съдът не е съобразил в тази връзка момента на
уговаряне на адвокатското възнаграждение; че повдигнатото обвинение е
било в извършване на тежко престъпление; както и минималните размери на
адвокатските възнаграждения към 2009г. От друга страна договорът за правна
защита е бил представен в ДП при първото процесуалното действие на
16.12.2011г., като за извършената в последствие защита пълномощникът не е
имал възможност да отбелязва в договора довнасянето на възнаграждение.
Платеното и претендирано възнаграждение отговаря на извършената работа, а
от свидетелските показания се установява системното заплащане на суми. В
същото време определената сума от 4000 лв. за понесените от въззивника
неимуществени вреди е крайно недостатъчна, както с оглед тежката правна
квалификация на престъпленията, в извършване на които му е било
повдигнато обвинение, така и поради неразумния срок на разследване, без
наличие на правно и фактическо основание. За идентично обвинение,
повдигнато на другата обвиняема по същото ДП Св. Н., по същото време и
при същите условия е определено обезщетение в размер на 7000 лв. с влязло в
сила решение по в.гр.д. № 2277/2022г. по описа на ВОС, като няма основание
за различно третиране на въззивника. Ето защо отправя искане обжалваното
решение да се отмени в обжалваните части и вместо него се постанови друго,
3
с което предявените искове да се уважат в цялост.
Въззивна жалба е депозирана и от Прокуратурата на Република
България, чрез РП – 2 Варна срещу Решение № 1413 от 27.04.2023г. по гр.д.
№ 15878/2021г. по описа на ВРС, 14- ти състав, В ЧАСТИТЕ, както следва:
-с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ въззивната
прокуратура е осъдена да заплати на Р. М. Р. с ЕГН ********** сумата от 50
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на
заплатено възнаграждение на адвокат за защита и съдействие в пряка
причинно следствена връзка с повдигнато на 16.12.2011г. срещу него
обвинение в извършване на престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 от НК, а на
19.03.2012г. с повдигнато ново обвинение в извършване на престъпление по
чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5 от НК по водено ДП № 14-183/2010г. по описа на РУП
Несебър, пр.пр. № ТОН 3245/2009г. по описа на РП-Бургас, ТО Несебър,
образуваното наказателно производство по което е прекратено поради това,
че извършеното деяние не е престъпление, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 19.07.2017г. до окончателното плащане на задължението;
-с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ въззивната
прокуратура е осъдена да заплати на Р. М. Р. с ЕГН ********** сумата от
4000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди под формата
на понесени болки и страдания – безпокойство, тревожност, притеснение и
стрес в пряка причинно следствена връзка с повдигнато на 16.12.2011г. срещу
него обвинение в извършване на престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 от
НК, а на 19.03.2012г. с повдигнато ново обвинение в извършване на
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5 от НК по водено ДП № 14-183/2010г.
по описа на РУП Несебър, пр.пр. № ТОН 3245/2009г. по описа на РП-Бургас,
ТО Несебър, образуваното наказателно производство по което е прекратено
поради това, че извършеното деяние не е престъпление, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 19.07.2017г. до окончателното плащане на
задължението.
Жалбата е основана на оплаквания за недопустимост на решението,
поради това, че ВРС се е произнесъл по нередовна искова молба: същата не е
подписана от ищеца, нито от редовно упълномощен от него процесуален
представител на ищеца. По делото пред първата инстанция не е представено
надлежно подписано от ищеца пълномощно, с което е учредена надлежна
4
представителна власт в полза на адв. Киров. От друга страна, съдът не се е
произнесъл по релевираното в отговора на исковата молба възражение за
частично погасяване на претенцията за законна лихва с оглед датата на
образуване на производството по делото – 02.11.2021г. Така Постановлението
за частично прекратяване на воденото срещу ищеца НП е влязло в законна
сила на 19.07.2017г. По отношение на претенцията за лихва е приложим 3-
годишен давностен срок, поради което претенциите за периода от
19.07.2017г. до 02.11.2018г. са погасени по давност. Ето защо е отправено
искане за обезсилване на решението, а евентуално – за отмяна и
постановяване на друго, с което исковете за лихва върху присъдените
обезщетения до 02.11.2018г. да се отхвърлят като погасени по давност.
В отговор на жалбата Р. М. Р. оспорва поддържаните в нея оплаквания
като неоснователни и моли жалбата да се остави без уважение. Посочва, че
липсата на пълномощно може да се дължи на деловодно грешка, тъй като
след изпращане на двете искови молби /на Св. Н. и на Р. Р./ в един плик, във
ВРС са били образувани четири дела, при което е възможно книжата да са
неправилно зашити в другите дела.
Постъпила е и частна жалба от Р. М. Р. срещу Определение № 7848 от
28.06.2023г. постановено по същото дело, с което на основание чл. 248, ал. 1
от ГПК е изменено Решение № 1413 от 27.04.2023г. в частта относно
разноските като присъдените в полза на ищеца разноски съразмерно с
уважената част на исковете вместо 584.58 лв. са намалени на 11.46 лв. – за
държавна такса.
Частната жалба е основана на оплаквания за неправилност на
определението, с което по същество се отменя първоначално присъденото
адвокатско възнаграждение в размер на 573.12 лв., определено по реда на чл.
38, ал. 2 от ЗА с аргумент, че по делото не е представен договор за правна
защита и съдействие. Твърди, че такъв е бил приложен към исковата молба и
последващото деловодно объркване в движението на документите не следва
да се тълкува в ущърб на страната. Моли в тази връзка обжалваното
определение да се отмени и вместо него се постанови друго, с което молбата
за изменение да се остави без уважение с извод за дължимост на адвокатско
възнаграждение.
Отговор на частната жалба не е депозиран от въззиваемата прокуратура.
5
ПРОКУРОР Б.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Първата
жалба е абсолютно неоснователна. Поддържам изцяло въззивната жалба на
Районна прокуратура- Варна.
ПРОКУРОР Б.: Няма да соча доказателства.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход
на устните състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ПРОКУРОР Б.: С оглед допълнително представеното пълномощно
считам, че все пак трябва да има постановено решение по това дело, а не да се
обезсилва. Но, от друга страна считам, че присъденото обезщетение е силно
завишено и по никакъв начин не е обосновано и не се дължи. От една страна,
Р. Р. е бил толкова заинтересован от това, че срещу него се води дело и то по
текстове от НК, в които се предвиждат сериозни наказания, че обективно не е
могъл да бъде намерен, за да му се връчи лично. Дали той е получил
постановлението за прекратяване на досъдебното производство, дали го е
прочел, дали е удовлетворен от основанието за прекратяването на това
наказателно производство, е абсолютно неясно. Това за мен сочи и какви
душевни травми, терзания, притеснения и всичко описано като претенция е
изпитвал той. От друга страна, излиза, че той не е знаел, че е подаден иск
срещу Прокуратура на РБългария. Естествено е, когато някой друг води
действия, които са в твоя полза, ти да кажеш „да, съгласен съм“, но сам той
не е искал и не е целял такова обезщетение. Безспорно, доколкото срещу него
е водено наказателно производство и са търпени неудобства, най- малкото
защото се нарушава дневния режим и привичките на един човек- трябва да
бъде разпитан някъде, за какво ще го питат, адвокат да търси и т.н., но тези
неудобства не са от порядъка да влекат такова обезщетение, каквото е
присъдил районният съд, а още по- малко в този размер, който се претендира.
Ето защо считам, че присъденото обезщетение е силно увеличено именно
защото Р. сам не е търсил такова. Значи, за да не потърси той сам такова
обезщетение, не е бил увреден в такъв размер, че обезателно да го търси. Ако
той имаше интерес, защото е претърпял някакви особено големи вреди, той
щеше сам да го задейства това нещо. Имал е адвокат и при едно прекратяване
6
на делото, ако му беше известно, ако го интересуваше, щеше да си потърси
правата. Той впоследствие е узнал, че някой е направил нещо, от което той
може да има изгода. Само, че смятам, че тази изгода в размера, в който е, се
явява абсолютно неоснователно обогатяване. За кого, не мога да кажа.
Относно адвокатското възнаграждение, адвокатът търси суми, иска да
се възползва от документи с невярно съдържание. Това, което е получил, това
е и представил, това е попълнил в договора за правна помощ. Съвестните
граждани, още повече колегите, знаем, че когато получиш суми, следва да се
съставят документи. Знаете, че по дела с такъв предмет, такива документи се
представят. Такива не са представени. От друга страна, никъде не е казал, че
парите са получени от г-н Р. и няма данни някой да търси тези средства.
Какви са тези средства, също не е ясно, освен това, което е посочено в
договора за правна помощ.
Поради гореизложеното, моля да измените решението на ВРС като
силно намалите присъдения размер, като ви предлагам една сума- около 500
лева, която би била напълно разумна. Не следва да се присъжда обезщетение
в размер, което съдържа думата хиляда.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273
вр. чл. 149, ал. 2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и
посочва, че ще обяви решението си в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
10:43 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7