Р Е Ш
Е Н И Е № 127
Гр.Самоков, 29.06.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
втори състав ,в открито съдебно заседание ,проведено на четвърти февруари две
хиляди и двадесета година ,в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИНА ТРИФОНОВА
при секретаря Параскева Г. ,като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 428/2018 год. по описа на същия съд ,за да се произнесе взе предвид
следното:
„Агенция за контрол на просрочените задължения”ООД-гр.София,
ЕИК:*********,представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев,
чрез пълномощника юрисконсулт Нина Стоянова, е предявило срещу Р.С.С. *** искове
за признаване за установено по отношение на ответника ,че дължи сумата в размер
на 500 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № 5335579, сключен на 09.02.2017 г.,76,90 лева
договорна лихва,за периода от 23.02.2017 год. /датата на първата вноска/ до
19.10.2017 год./датата на настъпване на падежа на договора/, 206.10 лева
неустойка за неизпълнение на договорно задължение , 206.10 лева такса за
експресно разглеждане на документите ,245 лева разходи и такси за извън съдебно
събиране на просроченото задължение ,39,79 лева лихва за забава върху
непогасената главница ,за периода от 24.02.2017 год. до 22.12.2017 год., ведно
със законната лихва ,считано от 29.12.2018 год./датата на подаване на
заявлението /до окончателното й изплащане.
В исковата молба се сочи, че на 09.02.2017 год. е
сключен договор за паричен заем № 5335579 между „Вива Кредит” ООД-София ,в
качеството й на заемодател и ответника Р.С.С.,в качеството му на заемател по
договора.С подписването на договора за паричен заем, заемателят удостоверява
,че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия
по паричния заем.
Съгласно сключения договор за заем ,заемодателят се е
задължил да предостави на ответника паричен заем в максимален размер на 500
лева, под формата на паричен заем,който се усвоява в търговски обект от
клоновата мрежа на „ИЗИПЕЙ” АД.С подписването на договора ответникът Р.С.
удостоверява ,че е получил от заемодателя заемната сума от 500 лева, като
договорът има силата на разписка за предадената ,съответно получена сума.Заемодателят
се е задължил да ползва и върне заемната сума ,съгласно условията на сключения
договор, като заплати сума в размер на 783 лева, ведно с договорната лихва на
18 равни погасителни вноски ,всяка в размер на 43,50 лева ,включваща
първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане.
В деня ,следващ датата на падежа на първата
погасителна вноска, ответникът е изпаднал в забава за изпълнение на
задълженията си за плащане на погасителните вноски.
Сочи се ,че по договора за паричен заем ответникът Р.С.С.
не е извършил никакви плащания.Към настоящия момент дължимата главница е в
размер на 500 лева.
Сочи се ,че за ползването на предоставената в заем
парична сума по сключения договор за паричен заем от 09.02.2017 год.
,ответникът дължи договорна лихва в размер на 76,90 лева, за периода от
23.02.2017 год. –датата на първата вноска до 19.10.2017 год. –датата на
настъпване на падежа на договора.
Поддържа се ,че разпоредбите на договора предвиждат
,че заемателят заявява доброволно да се ползва от допълнителната услуга по
експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем,предоставена от
заемодателя.Ответникът дължи такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане н паричен заем в размер на 206.10 лева.
В исковата молба се сочи ,че съгласно клаузите на
договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за
заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора ,а
именно-поръчител физическо лице ,което да отговаря на посочените в договора
условия или валидна банкова гаранция ,която е издадена след усвояване на
паричния заем в размер на цялото задължение на заемателя по договора ,която да
е валидна за целия срок на договора за заем.Поради неизпълнение на посочените
задължения от стана на заемателя и ответник по делото ,съгласно уговореното от
страните ,на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 206.10
лева, която е дължима на падежната дата на погасителната вноска.Така
погасителната вноска ,която следва да заплати заемателя е в размер на 54,95 лева.Сочи
се ,че претендираната неустойка представлява такава за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение ,а не мораторна неустойка
за забава и се начислява еднократно ,след три дни от датата на сключения между
страните договор.Клаузата за неустойка е инкорпорирана в договора още при
самото му пописване ,но в случай ,че заемателят изпълни посочените условия
,неустойка не се начислява.Дължимата към настоящия момент неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за предоставяне на обезпечение е в размер на 206.10
лева.
Ищецът поддържа ,че разпоредбите на договора
предвиждат ,че кредитополучателят /заемателят/ се е запознал с Тарифа на „Вива
Кредит” ООД,която е актуална към датата на сключване на договора и се намира
както във всеки търговски обект от клоновата мрежа и партньорската мрежа на
заемодателя, така и на интернет страницата www.vivcredit.bg.Тарифата
представлява неразделна част от договора .В същата е посочено ,че при забава на
плащане на погасителна вноска, ответникът дължи на кредитора определени суми
,представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори
,изпращане на писма ,покани и електронни съобщения за събиране на просрочено
вземане, както и разходи за събиране на просрочени вземания ,включващи
ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира
дейността по събиране на вземането.Поддържа се ,че ответникът Р.С. дължи
разходи и такси за извън съдебно събиране на просроченото задължение в размер
на 245 лева.В съответствие с договора за заем и тарифа на заемодателя ,относима
към договора за паричен заем ,заемодателят начислил към задълженията на
ответника и 175 лева „разходи за събиране на просрочени вземания“, както и 70
лева такса „разходи за дейност на служител“,който осъществява и администрира
дейността по събиране на вземанията.
Сочи се ,че ответникът е трябвало да изплати целия
заем на 19.10.2017 год.- последната падежна дата ,като оттогава до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение ,както и на настоящата искова
молба ,сроковете по всички падежи с изтекли ,като същият дължи и обезщетение за
забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница в размер на 39,79 лева,за
периода от 24.02.2017 год. до 22.12.2017 год .,ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на вземането.
Сочи се ,че на 01.12.2016 год. между ищеца „Агенция за
контрол на просрочените задължения”ООД и „Вива Кредит” ООД е сключен Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/, на основание чл.99 от ЗЗД
и Приложение № 1 към него от 01.11.2017 год.Така кредиторът по договора за
паричен заем с ответника прехвърлил всички свои вземания срещу него на „Агенция
за контрол на просрочените задължения“ ООД и го упълномощил да уведоми длъжника
за прехвърлянето.До ответника било изготвено уведомление за прехвърляне на
вземанията по договора ,но няма данни да е връчено на ответника.
За това свое вземане ищецът е подал на 29.12.2017 год.
заявление по пощата/ за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК ,по
което е било образувано ч.гр.д.№ 1/18 год. на РС-Самоков.Заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл.41 ГПК е връчена на длъжника при
условията на чл.47,ал.5 от ГПК,като длъжникът не се е явил да получи в
канцеларията на РС-Самоков книжата по делото и това поражда правния интерес на
ищеца от предявяване на исковете за установяване на вземането.Ищецът претендира
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК адв.А. –особен представител
на ответника е депозирала писмен отговор ,в който е изразила становище за
недопустимост и за неоснователност на предявения иск.Оспорила е обстоятелствата
,на които се основава иска.Твърди ,че договорът за потребителски кредит от
09.02.2017 год. не е подписан от ответника и че положените подписи за „клиент”
не са изпълнени от техния автор-ответникът Р.С.С..Въведени са възражения за
нищожност на процесния договор за паричен заем.Направено е възражение за
прекомерност на договорения лихвен процент .Направено е възражение, че
ответникът не е усвоил заема.Излагат се твърдения ,че не е налице валидно
уведомяване на ответника –длъжник от страна на ищеца за предсрочна изискуемост
на кредита.
С молба от 11.06.2019 год. преди дата на първото по
делото с.з., е постъпила молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с
правно основание чл.226,л.2 ,вр.чл.218 от ГПК.В молбата се съдържа искане за
заместване на ищеца „Агенция за контрол на просрочените задължения” ООД по
настоящото дело ,водено срещу ответника Р.С..Алтернативно се съдържа искане
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД да бъде привлечена по делото като трето
лице помагач на страната на ищеца.Правният интерес се обосновава от сключен
договор за прехвърляне на вземания от 03.05.2019 год., съгласно който вземането
на ищеца по делото „Агенция за контрол на просрочените задължения” ООД срещу
ответника Р.С.С. е прехвърлено изцяло.Към молбата са приложени –договор за
продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 03.05.2019 год., 2 бр.пълномощни
,потвърждение за сключена цесия на
основание чл.99,ал.3 от ЗЗД и препис-извлечение от Приложение № 1/03.05.2019
год. към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 03.05.2019
год.,сключен между „Агенция за контрол на просрочените задължения”ООД и
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД.
В с.з. на 15.10.2019 год. съдът след изготвяне на
доклада по делото и произнасяне по доказателствените искания на страните с
протоколно определение е конституирал на основание чл.218 от ГПК „Агенция за
събиране на вземания”ЕАД като трето лице помагач на страната на ищеца „Агенция
за контрол на просрочените задължения” ООД.
Съдът е оставил без уважение молбата на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД за
конституирането й като страна по делото на мястото на ищеца „Агенция за контрол
на просрочените задължения” ООД.
Самоковският районен съд, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено
следното :
При така установената фактическа обстановка съдът
стигна до следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.422,ал.1 от ГПК ,вр.чл.79,ал.1 ,чл.86,ал.1 и чл.92 от ЗЗД.
Исковете са допустими с оглед установените от
приложеното ч.гр.д.№ 1/2018 год. на РС-Самоков обстоятелства-заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл.41 ГПК е връчена на длъжника при
условията на чл.47,ал.5 от ГПК,като същият не се е явил да получи в
канцеларията на РС-Самоков книжата по делото и това поражда правния интерес на ищеца
от предявяване на исковете за установяване на вземането.На заявителя –настоящ
ищец е указана възможността да предяви искове за вземанията по заповедта за
изпълнение в едномесечен срок от съобщението и този срок е спазен.
Искът по 422 от ГПК е предявен при спазване на
особените процесуални изисквания на чл.415 вр.чл.414 ГПК и е процесуално
допустим.Основателността
на така заявената претенция зависи от това ищецът да установи при условията на
пълно и главно доказване сключването на договор за цесия между него и кредитора
/заемодателя/, по силата на който му е прехвърлено конкретно (индивидуализирано
по основание и размер) вземане срещу ответника, както и надлежното уведомяване
на длъжника за цесията.По делото се установяват фактите, подлежащи на доказване, поради което
съдът приема, че на основание чл. 99 ЗЗД прехвърленото вземане е преминало
върху ищеца с всичките му обезпечения и принадлежности.
Ищецът се явява материално легитимиран да търси
установяване дължимостта на сумите по заповедта за изпълнение на основание
подписано на 01.11.2017 год. Приложение 1 към Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения/цесия/ от 01.12.2016 год. За да се прояви действието на
договора за цесия е достатъчно постигането на съгласие между стария и новия
кредитор.От момента на постигане на съгласието страните по договора за
прехвърляне на вземания са валидно обвързани от него и цесионерът се явява
носител на придобитите имуществени права. Приемането на цесията от длъжника и
неговото участие при сключването на договора не е необходимо ,но за да има
действие спрямо него цесията следва да бъде съобщена от предишния
кредитор-чл.99,ал.3 и ал.4 ЗЗД. Уведомяването има за цел да обвърже длъжника с
договора за прехвърляне на вземането и да го защити срещу ненадлежно изпълнение
на задължението му. Изходящото от цедента уведомяване създава достатъчна
сигурност за длъжника относно извършената замяна на стария кредитор и гарантира
изълненение на задължението му спрямо лице,легитимирано по смисъла на
чл.75,ал.1 ЗЗД.В закона липсва забрана съобщението за цесията по чл.99,ал.3 от ЗЗД да бъде извършено от новия кредитор /цесионера/ по силата на нарочно
упълномощаване от цедента.В този смисъл е решение № 137 от 02.06.2015год. по
гр.д.№ 5759/2014 год. На ІІІ г.о.,ВКС.В случая доказателствата по делото сочат
,че ищецът е упълномощен от цедента да уведоми ответника за извършеното
прехвърляне на процесното вземане. Изпратеното до длъжника уведомително писмо
не е връчено на длъжника.Следва категорично да се подчертае ,че уведомяването
на длъжника за прехвърлянето на вземанията не е елемент от фактическия състав
на договора за сеция,нито е условие за нетовата действителности всякакви
съображения за обратното противоречат на закона.Действителният смисъл на
разпоредбата на чл.99,ал.4 от ЗЗД е ,че длъжник ,който е уведомен за цесията
,следва от датата на уведомяването му да изпълнява на новия кредитор ,поради
което след тази дата престирането на стария кредитор не го освобождава от
задължението и обратно –че длъжник ,който не е уведомен за цесията ,би изпълнил
надлежнж ,т.е. с погасителен ефект, задължението си на предишния кредитор
въпреки сключения договор за цесия.В случая е безспорно установено ,че
ответникът нито преди прехвърляне на вземанията от «Вива Кредит» ООД на ищеца
,нито след това не е извършвал никакви плащания по договора за заем-нито на
предишния ,нито на новия кредитор.Следователно липсата на уведомяване на
ответника за извършено прехвърляне на вземанията е без каквото и да е било
правно значение по делото –не сам о относно възникването на вземанията на ищеца
,но дори и относно тяхното изпълнение.Това обстоятелство следва да бъде
съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предяваване
на иска ,на основание чл.235,ал.3 от ГПК.По делото следва да се приеме,че длъжникът
е уведомен за прехвърляне на вземането с връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея, въпреки че това е станало по реда на чл.47 от ГПК.За
уведомяването на длъжника законът не изисква спазването на особенна форма и
нарочен ред за връчването на съобщенията до него.В хода на висящ исков процес
връчването на съобщения до ответника се извършва по разписаните в чл.37 и сл. ГПК правила.Когато ответникът не е открит на постоянния и настоящия адрес и не
е установено да полага труд по трудово правоотношение или да осъществява
стопанска дейност като регистриран търговец ,са налице предпоставките за
залепване на уведомление по чл.47,ал.1 ГПК, като с изтичането на двуседмичния
срок по ал.2, съобщението до него се смята за редовно връчено.Уведомяването на длъжника за цесията на
вземанията от цесионера ”Агенция за контрол на просрочените задължения“ ООД–пълномощник
на цедента е извършено надлежно чрез назначения му по реда чл.47,ал.6 ГПК
особен представител на длъжника, а и уведомяването му не е условие за действието
й по отношение на длъжника.В този смисъл са неоснователни възраженията на
особения представител,че не е осъществено връчването чрез него уведомлението до
ответника за прехвърляне на вземанията в хода на производството с материално
правния ефект по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
Същите като част от приложенията към исковата молба са получени от назначената
за особен представител адв.Е.А. и получаването им от нея съгласно чл.45,изр.ІІ-ро ГПК се смята за лично връчване.Съображения в такава насока се визират в
Определение № 567/18.09.2018 г. по дело № 3153/2017 г. на ВКС, т. к., ІІт. о.,
а .
По основателността на исковете съдът намира следното:
Между „Вива Кредит“ ООД-гр.София и ответника Р.С.С.
валидно е възникнало облигационна отношение, основано на сключен между тях на
09.02.2017 год. договор за паричен заем „Вивакредит План 14 и 30“ №
5335579.Безспорно от неоспореното от страните заключение на вещо лице П.П. по
извършената съдебно-графическа експертиза се установи, че подписите в долната
част на всеки лист и срещу „Заемател“:Р.С.С. на последния лист на оригинала на
договор за паричен заем „Вивакредит План 14 и 30“ № 5335579 от 09.02.2017 год.
,са положени от Р.С.С..Неоснователно се явява възражението на особения
представител на ответника адв.А. за нищожност на договора за паричен заем
поради липса на съгласие за сключването му.Положеният от ответника подпис в
договора изразява неговата волята и съгласие за сключване на процесния договор,
поради което всички останали възражения на особения представител във връзка с
липса на съгласие от страна на ответника за като основание за сключване на
договора за паричен заем са неоснователни.
По силата на договора за паричен заем от 09.02.2017
год.,“Вива Кредит“ ООД се е задължило да предаде в собственост на ответника 500
лева ,а той се е задължил да върне тази сума ведно с договорна лихва в общ
размер на 76.90 лева ,изчислена при 40,34% годишен лихвен процент, на 18 равни
погасителни вноски ,всяка в размер на 43,50 лева, в срок до 19.10.2017
год.Установява ,се от неоспорения разходен касов ордер № 117 от 09.02.2017
год.,подписан от ответника,както и от приетото и неоспорено от страните
заключение на вещото лице Ц.Н. по съдебно-счетоводната експертиза ,че на
09.02.2017 год. заемодателят „Вива Кредит“ ООД е изпълнил задължението си да
предаде в заем на ответника сумата от 500 лева в брой.
Съгласно чл.4,ал.1 от договора ответникът се задължава
в 3-дневен срок от усвояване на заема да предостави на заемодателя обезпечение
–поръчителство от едно физическо лица ,което следва да отговаря на изискванията
на чл.4,ал.1 ,т.1 от договора или банкова гаранция при условията на
чл.4,ал.1,т.2 от него.По делото не е спорно ,че ответникът не е осигурил нито
едно от тези алтернативни обезпечения на вземанията на заемодателя ,поради
което на основание чл.4,ал.2 от договора за неизпълнение на това негово
договорно задължение ищецът е начислил неустойка в размер на 206.10 лева
,изчислена за целия период на договора и платима разсрочено ,заедно с всяка от
погасителните вноски ,като по този начин размерът на всяка вноска става 54,95
лева.
Независимо от липсата на възражения от ответника за
недействителност на тази неустоечна клауза ,с оглед правомощията си, съдът
намира ,че тя е изцяло действителна.
Присъщ за неустойката е предварително определен в
договора размер на вредите от неизпълнение на конкретно договорно задължение,
без да е необходимо те да се доказват, е допустимо отнапред да се уговори и
начин за разсроченото й плащане в случай на такова неизпълнение.От уговорка за
разсрочено плащане не може да се направи извод ,че страните отнапред са приели
,че задължението ,чието неизпълнение е скрепено с неустоечна клауза ,няма да
бъде изпълнено и че поради това в действителност с тази клауза се уговаря
размер на годишната договорна лихва ,който да води до значително надвишаване на
максимално допустимия съгласно разпоредбата на чл.19,ал.4 от Закона за
потребителския кредит/ЗПК/ годишен процент на разходите /ГПР/по кредита при
заобикаляне на тази разпоредба.
Уговорената в чл.4,ал.2 от договора неустойка е за
неизпълнение на конкретно договорно задължение на ответника –за осигуряване на
достатъчно обезпечение на задължението му да върне главницата и договорната
лихва.Ето защо и с оглед разпоредбата на чл.19,ал.3 ,т.1 от ЗПК тя не се
включва в ГПР по кредита и нейният размер не води до увеличение на ГПР над
максимално допустимия праг по чл.19,ал.4 от ЗПК,което съгласно чл.19,ал.5 от ЗПК да обуславя нищожността на тази уговорка за неустойка.
Неустоечната клауза по чл.4,ал.4 от договора не е и
неравноправна по смисъла на чл.143,ал.2,т.5 от Закона за защита на
потребителите,приложим към процесния договор на основание чл.24 от ЗПК.На
ответника е предоставена в заем сума ,надхвърляща към датата сключване на
договора размера на минималната месечна работна заплата за страната и заем в
този размер й е предоставен още същия ден .Няма никакви доказателства ответникът
да е декларирал и доказвал пред заемодателя източника и размера на получавани
от него доходи, имущественото си състояние или задължения към трети лица, които
обстоятелства са относими към неговата кредитоспособност.Ответникът не е
изпълнил договорното си задължение да обезпечи паричните си задължения по
договора с поръчителство или банкова гаранция.Така полученият от него заем на
основание процесния договор е останал на практика напълно необезпечен.Вредите
за заемодателя от неизпълнение на задължението на ответника за предоставяне на
обезпечение са реални и непосредствени –същият не може да удовлетвори
вземанията си за главница и договорна лихва в общ непогасен размер ,надхвърлящ
размера на неустойката.Не без значение е и санкционната цел на уговорената
между страните неустойка –да санкционира виновното поведение на лице, което не
осигурява предвидени в договора обезпечения ,при положение ,че е получило заем
веднага в искания размер ,без да доказва доходите си и без да представя никакви доказателства за
достатъчно материални възможности да погасява заема.Ето защо съдът приема ,че
неустойката по чл.4,ал.2 от договора за паричен заем и нейният размер не
противоречат на изискването за добросъвестност и размерът й не е необосновано
високи в обобщение тази неустоечна клауза не е неравноправна ,поради което и не
е нищожно на основание чл.146,ал.1 от ЗЗП.
Следва да се допълни ,че вече изложените обстоятелства
за изцяло относими и към критериите ,примерно посочени в т.3 от съобразителната
част на ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС по т.д.№ 1/2009 год.,въз основа
на които и с оглед спецификите на всеки конкретен случай съдът преценява дали
неустоечната клауза е нищожна поради противоречието й с добрите нрави.
Ето защо за ответника валидно е възникнало договорно
задължение да заплаща на заемодателя „Вива Кредит“ ООД месечни погасителни
вноски ,всяка в размер на 43,50 лева ,в която са включени части от главницата
,от договорната възнаградителна лихва ,както и неустойка, разсрочена на равни
погасителни месечни вноски в размер на 54,95 лева.Всеки от тези елементи е
фиксиран по размер в договора , а в него са посочени и падежните дати на всяка
погасителна вноска ,поради което липсата на определяне в договора ,в
погасителен план или в друг документ, материализиращ съгласие на страните ,на
конкретните размери на тези елементи ,формиращи всяка погасителна вноска ,не
представлява несъответствие на договора с императивно изискване към неговото
съдържание ,установено в чл.11,ал.1,т.11 от ЗПК,което да води до неговата недействителност
по чл.22 от ЗПК.
По вземането за разходи и такси.
Разпоредбите
на чл.10а от ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски
кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора. Изпращането и връчването на
напомнителни писма или покани, както и ангажирането на служител, не
представляват допълнителни услуги, които кредиторът предоставя на потребителя
във връзка с договора. По своята същност това са действия, целящи осигуряване
на изпълнението, вкл. и по принудителен път, на задълженията на потребителя по
договора. Следователно тези дейности имат за предназначение да улеснят
взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да
управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него.Събирането на такси
и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита,
обаче е изрично забранено с нормата н чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Поради
изложеното претенциите за установяване на дължимост на сумите от 175 лв.-
такса, „разходи за събиране на просрочени задължения“, 70 лв. - такса „разходи
за дейност на служител“ събиране на просроченото задължение, в общ размер на
245 лева и 206.10 лв.-такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на
кредит са неоснователни и следва да бъде отхвърлени.Експресното разглеждане на молбата за кредит е част от
усвояването на кредита, поради което такса за такъв вид разглеждане не се
дължи. Налага се извод, че тази такса е всъщност печалба за кредитора, надбавка
към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от ГЛП
и ГПР, като в случая това законово изискване не е спазено.
По всички изложени съображения съдът следва да признае
за установено съществуването на следните вземания на ищеца срещу ответника :за
сумата от 500 лева ,представляваща непогасена главница по договор за паричен
заем № 5335579 от 09.02.2017 год.,
сключен между „Вива Кредит“ ООД и ответника;за сумата в размер на 76,90 лева,
представляваща непогасена договорна
възнаградителна лихва , за периода от 23.02.2017 год. до 19.10.2017 год.;сумата
в размер на 206.10 лева, представляваща неустойка по чл.4,ал.2 от договора ;сумата
в размер на 39,79 лева ,представляваща обезщетение за забавено изпълнение ,за
периода от 24.02.2017 год. до 22.12.2017 год. ,ведно със законната лихва, считано
от 29.12.2018 год./датата на подаване на заявлението /до окончателното й
изплащане.Исковете за установяване съществуването на вземания на ищеца срещу
ответника за сумата в общ размер на 245 лева ,от които 175 лева ,представляваща
„разходи за събиране на просрочени вземания“ и 70 лева ,представляваща „разходи
за дейност на служител“, както и сумата в размер на 206.10
лв.-такса за експресно разглеждане за отпускане на кредит, са неоснователни и
следва да бъдат изцяло отхвърлени.
По разноските.
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал.1, ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно на уважената част от
исковата претенция.Ищецът е направил разноски в заповедното производство в общ
размер на 75.00 лв. и в исковото производство в размер на 25.95 лева.Третото
лице помагач претендира разноски в размер на 220 лева възнаграждение за вещо
лице.На ищеца по съразмерност следва да се изплатят 65,28 лева разноски в
заповедното и в исковото производство.На третото лице помагач „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД следва да се заплатят 142,26 лева. Искането на ищеца
и третото лице помагач за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на по 350 лева на повече от едно основание по
чл.13,т.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/и по чл.25,ал.1
от НЗПП е неоснователно. Разпоредбата на чл.13,т.2 е неотносима към случаите ,в
които подготовката на документи за завеждане на дело е пряко насочена към
процесуално представителство и за това свидетелства препращането в тази
разпоредба само към чл.21,т.1 и 2 от ЗПП, а не към чл.21,т.3 от ЗПП.Съдът в
съответствие с разпоредбата на чл.78,ал.8 от ГПК ,следва да определи размер на
юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.25,ал.1 от Наредба за заплащане на
правната помощ от по 150 лева в полза на ищеца и на третото лице помагач ,с
оглед цената на иска и невисоката фактическа и правна сложност на делото.
Ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на РС-Самоков и сумата в размер на 190 лева
възнаграждение за вещо лице .
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422,ал.1 от ГПК съществуването на вземане на „Агенция за контрол на просрочените задължения”
ООД-гр.София, ЕИК:*********,представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел
Янчев Кънчев срещу Р.С.С. за
сумата в
размер на за сумата от 500 лева ,представляваща непогасена главница по договор
за паричен заем № 5335579 от 09.02.2017
год., сключен между „Вива Кредит“ ООД и ответника;за сумата в размер на 76,90
лева, представляваща непогасена
договорна възнаградителна лихва ,за периода от 23.02.2017 год. до 19.10.2017
год.;сумата в размер на 206.10 лева, представляваща неустойка по чл.4,ал.2 от
договора ;сумата в размер на 39,79 лева ,представляваща обезщетение за забавено
изпълнение, за периода от 24.02.2017 год. до 22.12.2017 год. ,ведно със
законната лихва, считано от 29.12.2018 год./датата на подаване на заявлението
/до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете
за установяване съществуването на вземания на ищеца срещу ответника за сумата в
общ размер на 245 лева ,от които 175 лева ,представляваща „разходи за събиране
на просрочени вземания“ и 70 лева ,представляваща „разходи за дейност на
служител“, както и сумата в размер на 206.10
лв.-такса за експресно разглеждане за отпускане на кредит.
ОСЪЖДА Р.С.С. *** да заплати
на „Агенция за контрол на просрочените задължения”
ООД-гр.София направените разноски в размер на 65,28
лева в заповедното и в исковото производство и 150 лева юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство.
ОСЪЖДА Р.С.С. *** да заплати на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД-гр.София
сумата в размер на 142,26 лева възнаграждение за вещо лице съобразно
уважената част на иска и 150 лева юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
ОСЪЖДА Р.С.С. *** да заплати в
полза на РС-Самоков сумата в размер на 190 лева възнаграждение за вещо лице.
Решението е постановено при
участието на третото лице-помагач „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД-гр.София
на страната на ищеца „Агенция за
контрол на просрочените задължения” ООД-гр.София
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: