Решение по дело №404/2020 на Окръжен съд - Русе

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № 260035

Гр. Русе, 09.03. 2021г.

 

Русенският окръжен съд,  гражданско и търговско отделение, в открито заседание на 5 ноември 2020г. в състав:

                                                Председател: Йордан Дамаскинов

                                                Членове:       Палма Тараланска

             Боян Войков

при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от съдия Дамаскинов  въззивно търговско дело № 404 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производство по глава ХХ „Въззивно обжалване“ от ГПК.

          Русенският районен съд с решение № 1100 от 7.08.2020г. по гр. д. № 4163 по описа за 2019г. осъжда В.Р.П., ЕГН: **********,*** да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи” № 10, представлявано от управителя Р.В., сумата от 350.00 (триста и петдесет) лева, дължима по договор за кредит № **********/ 14.04.2015 г., сключен с „4финанс“ ЕООД, прехвърлен с договор за цесия от 01.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда- 04.07.2019 г. до изплащане на вземането, както и да заплати направените по делото разноски в размер на 606.20 лева.

          Делото в окръжния съд е образувано по въззивна жалба на адвокат Д.М.  особен представител на В.П. против решение № 1100/7.08.2020г. на Русенския районен съд, постановено по гражданско дело № 4163 по описа за 2019г. Жалбоподателят счита решението на първата инстанция незаконосъобразно и необосновано. Моли окръжния съд да го отмени и да постанови друго решение, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен.  

          Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд.   Въззивната жалба е процесуално допустима. Същата е редовна - съдържа реквизитите, посочени в чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7, както и необходимите приложения, посочени в чл. 261 ГПК.

          Препис от жалбата е изпратен на другата страна „Кредитреформ България“ ЕООД ЕИК *********, представлявано от управител Р.В.. Подаден е отговор, че въззивната жалба е неоснователна.

          Окръжният съд прецени правилността на обжалваното решение, доводите на страните и събраните доказателства и прие следното:

          На 14.04.2015г. между „4 Финанс“ ЕООД ЕИК ********* и В.Р.П. ЕГН ********** е сключен договор за кредит № **********, по силата на който „4 Финанс“ ЕООД се задължава да предостави на В.Р.П. потребителски кредит в размер на 300 лв., а тя - да го върне до 14.05.2015г.

          Договорът е сключен чрез електронната система „Вивус“ по начина, подробно описан в съдебно-техническата експертиза, и който начин съответства на изискванията на ЗПФУР. Видно от оригиналната разписка № 07000325323946 от 14.04.2015г., издадена от Easy Pay, сумата е получена от В.П. срещу подпис.

          На 22.04.2015г. договорът е изменен като е предоставен допълнителен кредит от 50 лв., която сума В.П. е получила срещу подпис същия ден от Easy Pay, видно от разписка № 07000328265996/22.04.2015г. Срокът за връщане е същият – 14.05.2015г.

          На 1.02.2018г. е сключен договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005 между „4 Финанс“ ЕООД ЕИК ********* и „Кредитреформ България“ ЕООД. В приложение № 1 под № 1958 е договорът за кредит с В.Р.П. с размер на дължими суми: 350 главница, 487,06 наказателна лихва, 30 лв.такси за събиране на вземания. Цедентът „4 Финанс“ ЕООД е изпратил уведомление за прехвърляне на вземания на основание чл. 99, ал.3 от ЗЗД до В.Р.П. да обявения от нея адрес. Уведомлението е върнато, тъй като адресатът се е преместил.

          Окръжният съд счита, че В.Р.П. дължи на цесионера „Кредитреформ България“ ЕООД невърнатата сума на кредита 350 лв. Искът е напълно доказан и основателен и Русенският районен съд правилно го е уважил.

          Правилно районният съд приема, че договорът за кредит, макар и потребителски, може да бъде сключен без хартиен носител при спазване на изискванията на ЗПФУР. Кредитът е реален договор, а по делото е доказано реалното получаване на кредитната сума.

          Жалбоподателят твърди, че не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 9 от Закона за потребителския кредит относно задължителното съдържание на договора: лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент. Това оплакване не е основателно. Лихвеният процент е 0 за едномесечния срок на договора, както е 0 и ГПР. Договорът в чл. 13.3.(а) посочва, че към датата на сключване на договора за кредит наказателната лихва за просрочие е 10,03%. Такава лихва е начислена, видно от приложението към договора за цесия, но не се претендира в настоящото производство.

          Мотивиран така и на основание чл. 272 от ГПК Русенският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1100 от 7.08.2020г. по гр. д. № 4163 по описа за 2019г. на Русенски районен съд.

 

          ОСЪЖДА „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи” № 10, представлявано от управителя Р.В., да заплати по депозитната сметка на Русенски окръжен съд сумата 100 лв. (сто лева) депозит за възнаграждение на особения представител на В.П. адвокат Д.И.М..

 

          ОСЪЖДА В.Р.П., ЕГН: **********,*** да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи” № 10, представлявано от управителя Р.В., сумата 100 лв. (сто лева) разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

          Решението на окръжния съд не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                Председател:

 

                                                Членове: