Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260013 01.11.2023г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо гражданско отделение
На втори октомври две хиляди двадесет и трета година
В открито съдебно заседание в следния състав :
Председател: Дарина Костова
Секретар : Ани
Цветанова
като разгледа докладваното от съдията Костова гр. д. № 1896 по описа за 2017
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба,
подадена от ищците В.И.С., ЕГН ********** и Л.Л.С.,
ЕГН ********** *** чрез адв. Николай Иванов – съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Патриарх
Евтимий“№50, ет.1 са предявили иск
против Д.М.И., ЕГН ********** *** за осъждане на последния да им заплати
следните суми: 1. 52 290лв.,
представляваща полагащ се дял съобразно притежавани от ищците идеални части, от
реализирания от ответника доход вследствие на отдаване под наем на отделни
обекти в съсобствения им недвижим имот на хотелски
начала през летните периоди от 01.06. до 01.10 на годините 2013г.; 2014г.;
2015г.; 2016г.;2017г.; 2. сумата от
2000лв., представляваща полагащият се на ищците дял съобразно притежаваните
от тях идеални части, от реализирания от ответника доход вследствие на отдаване
на обекти в съсобствения им недвижим имот под наем
като магазини през летните периоди от 01.06. до 01.10 на годините
2013,2014,2015,2016,2017г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху тази сума считано от подаването на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането; 3.сумата от
39 240лв., представляваща сбор от дължимо обезщетение за еднолично
ползване от страна на ответника на собствения им недвижим имот, равно на средномесечния пазарен наем, съобразно притежаваните от нас
идеални части за периодите: от 18.12.2012г.; от 01.10.2013г. до 01.06.2014г.,
от 01.10.2014г. до 01.06.2015г.; от 01.10.2015г. до 01.06.2016г.; от
01.10.2016г. до 01.06.2017г. о от 01.10.2017г. до 18.12.2017г. При условията на
евентуалност, ако не се уважат предявените искове, ищците претендират иск за
заплащане на обезщетение за еднолично ползване от страна на ответника на съсобствения недвижим имот в размер на средномесечния
пазарен наем за периодите: от 01.06.2013г. до 01.10.2013г.; от 01.06.2014г. до
01.10.2014г.; от 01.06.2015г. до 01.10.2015г.; от 01.06.2016г. до 01.10.2016г.;
от 01.06.2017г. до 01.10.2017г. равно на сумата от 19 620лв. Претендират се и направените по делото разноски.
Преписи от исковата молба на основание чл.131 от ГПК са изпратени на ответника, на който е указано да подаде писмен отговор в
едномесечен срок, задължителното му съдържание и последиците от неподаването му
и неупражняването на права. Видно от книжата по делото, ответникът е получил
препис от исковата молба и в срок е депозирал отговор на исковата молба. При
това положение книжата по настоящото дело до настоящия момент са съставени и
разменени редовно.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и
местна подсъдност на чл.104, т.3 и чл.105 от ГПК, а именно пред Бургаски
окръжен съд като първа инстанция, който е и съд по постоянния адрес на
ответника. Исковете са подадени от активно легитимирани лица, които твърдят
нарушение на права Искът е насочен срещу лице, за което се твърди, че дължи
наем от ползване на съсобствен недвижим имот. При
това положение предявеният иск е допустим.
Ищците твърдят, че с ответника притежават в
съсобственост следните недвижими имоти: ½ ид.
част от приземен етаж със застроена площ от 202,50кв.м., който приземен етаж
бил общ за две сгради, построени на калкан, находящи се в поземлени имоти с
идентификатор 67800.502.366 и идентификатор 67800.502.365. Освен това били
съсобственици на цялата сграда в имот с идентификатор 67800.502.365, изградена
над гореописания приземен етаж. Същата била с предназначение жилищна с
идентификатор 67800.502.365.1 и над приземния етаж се състоял от четири жилищна
етажа.
Съсобствеността им възникнала по силата на
Нотариален акт за замяна от 10.12.2008г., №***, том **, рег.№3***, дело № ***
от 20**г. на нотариус Надежда Маркова, сключен между ищците и бившата съпруга
на ответника, по силата на който ищците и прехвърлили собствен недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, а тя им прехвърлила ½ ид. част от гореописания недвижим имот, притежаван от нея с
ответника в режим на СИО, ведно с ½ ид.ч. от
правото на строеж върху имота, върху който била построена сградата и ведно с
½ ид.ч. от намиращото се в сградата
обзавеждане.
След придобиване от страна на имота по силата на
гореописания нотариален акт за замяна ответникът завел дело срещу бившата си
съпруга за трансформация на имущество поради влагането на извънбрачни средства
при придобиването му по време на брака. По въпросното дело като заинтересована
страна били конституирани и ищците. Правният спор бил решен окончателно с
влязло в сила Решение № 157/16.01.2014г. По силата на същото решение ответникът
бил признат за изключителен собственик на 60 724 от 99 956 идеални
части от гореописаната сграда с идентификатор 67800.502.365.1. Останалите
39 232 ид. ч. от недвижимия имот били приети за съсобствени между ответника и бившата му съпруга в режим на
СИО. Следователно тя като праводател на ищците, по силата на договора за замяна, им е
прехвърлила ½ ид. част от останалите
39 232ид.ч. от недвижимия имот, или 19616 ид.ч.,
което представлявало 19, 624% от всички идеални части в собствеността на
недвижимия имот.
След придобиването от ищците на идеални части от
недвижимия имот многократно правили опити да влязат във владение, но
безуспешно. През 2010г. с нотариално заверено пълномощно от 17.08.2010г.
упълномощили лицето К.Д. да влезе във владение. Последният правел многократни
опити да получи достъп до съсобствения им имот, но
ответникът М. не го допускал, заявявайки, че имотът бил само негов.
Посочва се , че на 03.10.2011г. ищците връчили на
ответника нотариална покана, с която отново заявили желанието си да бъдат
допуснати до владение на полагащата им се част от съсобствения
недвижим имот, както и уведомили ответника, че им дължи обезщетение за лишаване
от ползването му. Заявява се, че към настоящия момент, въпреки категоричното
признаване на собствеността им, ответникът не ги е допуснал във владение на съсобствения им имот
Твърди се, че към момента на придобиването от
страна на ищците на собствеността и до подаване на исковата молба, ответникът
го отдавал под наем на хотелски начала. При направена справка в сайтовете на
различни туроператори се установявало, че ответникът го отдава под наем като
хотел „Орхидея“. Правело впечатление, че последният се състоял от две сгради,
които били построени на калкан в два отделни недвижими имота с идентификатори 67800.502.366
и 67800.502.365. Сградата изградена в другия недвижим имот с идентификатор
67800.502.366, която сграда била разположена върху приземния етаж, който бил
общ за двете сгради, се притежавал в съсобственост от брата на ответника.
Въпросният хотел разполагал с поне 8 стаи, 8 студия. Според информация на
свидетели, приземният етаж бил обособен като магазини и също се отдавал под
наем.
През летните сезони, както и за периода от
2012-2017г.ищците пребивавали почти постоянно в гр. Созопол. Опитите им да
влязат във фактическа власт на притежаваните от тях идеални части били
неуспешни. При посещения в имота забелязали, че ответникът го използва целия и
същият бил зает с пълен капацитет. Поради това и подавали сигнали по електронен
път до Национална агенция по приходите. Подадените сигнали потвърдили пред
органите Агенцията. Не били уведомени за крайния резултат от проверките и дали
изобщо били извършвани такива.
В последствие ищците конкретизират исковите си
претенции. Едната представлявала сбор от полагащия им се дял от доходите,
реализирани от ответника от отдаването под наем на хотелски начала на съсобствения недвижим имот за летните сезони /от 01.06 до
30.09/ на годините 2013, 2014, 2015, 2016 и 2017г. Печалбата била изчислена на
база обявени цени от ответника за отдаване под наем на отделните обекти от съсобствения им недвижим имот в различни интернет
сайтовете, като се вземала предвид най-ниската предложена цена, както и не са
отчели разликата в цените в отдаване под наем на обекти с различно ниво на оборудване.
Подробно са описани в исковата молба. Общата сума, която се получавала от
отдаване под наем на една стая за летния сезон
при пълно настаняване, била в размер на 6355лв. Следователно сумата,
формирана от отдаване под наем на четири двойни стаи за един летен сезон била
25 420лв.
Полагащият се дял на ищците, съответен на
притежаваните от тях идеални части бил в размер на 4 829лв. за един летен
сезон. От полагащия им се дял следвало да се приспаднат нормативно признати
разходи, в това число и такси, разходи за електроенергия, вода, консумативи и др, който определили на 20%. Така за отдаване на четири
стаи за един летен сезон след приспадане на разходите възлизала сума в размер
на 3863лв.
По същия начин изчислената сума за отдаване под
наем на четири студия за един летен сезон възлизала на 4 888лв. За
отдаване на един апартамент сумата била изчислена на 1707. Така обобщено за
един летен сезон общата сума била в размер на 10 458лв., а за пет летни
сезона възлизала на 52 290лв.
Ответникът на следващо място дължал и полагащия се
дял от реализирания от него доход вследствие на отдаването под наем на
различните обекти от съсобствения им недвижим имот
съобразно предвидената законова давност от 5 години назад, считано от момента
на подаване на настоящата искова молба – 15.12.2017г. Следователно полагащия се
дял бил за периода от 15.12.2012г. до 15.12.2017г. Във въпросния период влизали
летните сезони за годините 2013, 2014, 2015, 2016 и 2017г. След като за един
летен сезон полагащият се дял от отдаване под наем на обектите в съсобствения им недвижим имот съобразно притежаваните от
тях идеални части възлизал на сумата от 10 458лв., то за 5 летни сезона
полагащия се дял възлизал на 52 290лв. Върху тази сума ищците претендирали
и лихвата, считано от края на всеки летен сезон – 01.10 до датата на подаване
на исковата молба – 18.12.2017г., съобразено с максималния тригодишен давностен срок за обезщетение за забава. Общият размер
лихва бил 7041лв.
Извън периодите, за които желаели да им бъде
заплатен полагащия им се дял от реализирания доход, претендирали ответника да
им заплати обезщетение за еднолично ползване от негова страна на съсосбтвения им недвижим имот, равно на средномесечния
пазарен наем от 03.10.2011г. – датата на връчване на нотариалната покана до
01.12.2017г. съобразено с давностните срокове
периодът на претенцията бил от 18.12.2012г. до 18.12.2017г. от въпросния период
следвало да се изключат летните месеци, за които се търси обезщетение по реда
на чл. 30, ал.3 от ЗС. Общият брой месеци за периода възлизали на 40. Средномесечният наем за недвижим имот с параметрите,
обзавеждането локацията, фактическото състояние на съсобствения
им имот за претендирания период, варирало в диапазона от 4000 лв. до
6 000лв. Ищците заявяват за 5000лв. Полагащото им се обезщетение съобразно
дела им било в размер на 981лв. месечно. За процесните периоди от 40месеца
възлизало на 39 240лв. върху тази сума се претендира и обезщетение за
забава в размер на 7901лв. за периода от 18.12.2014г. до 18.12.2017г.
Също така ищците претендират и сумата от 2000лв.,
представляваща полагащия им се дял, съобразно притежаваните от ищците дялове от
реализирания от ответника доход вследствие на отдаване на обекти в съсобствения им недвижим имот под наем като магазини през
летните периоди от 01.06 до 01.10 на годините 2013, 2014, 2015, 2016, 2017г.,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума
считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Ответникът чрез процесуалния си представител взема
отношение по исковата молба. Оспорва иска по основание и размер. На първо място
твърди, че процесният договор за замяна бил нищожен
поради симулация. Налице била явна неравноценност на насрещните престации. Срещу прехвърлената от ищците застроена площ от
93,06кв.м. те получавали половината от цяла сграда или 301,185кв.м. Също така
ищците получавали собственост върху обект, годен за осъществяване на стопанска
дейност – отдаване под наем на туристи, каквато замененият апартамент нямала.
Също така съгласно клаузите по договора ищците
получавали и половината от обзавеждането в тази сграда. В същото време
предавали апартамент, който се нуждаел от значителен ремонт и обзавеждане.
На следващо място ищците поемали задължение да
заместят заменителката Л. И. в задължението й по
договора за кредит, посочен в Нотариалния акт за замяна като сключен с
„Булбанк“ АД, като обаче нито бил посочен номер на кредита, нито датата на
неговото сключване. Поради това и договорът за замяна частично се явявал без
предмет.
На следващо място се посочва, че полученият в
замяна апартамент бил обременен с ипотека в полза на ОББ, вписана на
12.11.2008г., т.е. преди датата на процесната замяна
– 10.12.2008г.
Симулация личала и в т.III
от договора. Страните се уговаряли неравноценността на заменените престации да се компенсира с плащане на пари в брой,
каквото плащане, противно на изявленията им в Нотариалния акт ищците не били
извършили и съответно заменителката И. не била
получила. Тя не получила както сумата от 27 000лв. към момента на
подписване на Нотариалния акт за замяна, така и не получила сумата от
43 000лв. или 22 000евро, които по силата на договора е следвало да
получи.
На следващо място в отговора на исковата молба се
излагат още становища за наличие на симулация в договора за заем.
Също така договорът за замяна бил нищожен и поради
противоречие с добрите нрави.
Неоснователни били претенциите на ищците по чл.
30, ал. 3 от ЗС за получени от ответника наеми на съсобствения
имот. Заявява, че съсобственият имот не бил отдаван
под наем от ответника. Последният сам експлоатирал имота, като предоставял
туристически услуги сам, работейки в имота, без да го отдава под наем. А ако се
приемело обратното, то ответникът оспорва размера на реализираните ползи.
Неоснователна била и претенцията, предявена като
обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения
имот по реда на чл.31, ал. 2 от ЗС. Излагат се доводи в тази връзка.
На последно в отговора на исковата молба се прави
и възражение за прихващане. Ответникът погасил изцяло всички вземания на
банката по договор за кредит с „Уникредит Булбанк“ АД
от 2005г., за задълженията по който ответниците са поели задължения за плащане
по т. V от договора за замяна. Видно от бракоразводното решение № XII-1203 от 21.07.2008г. на БРС по гр.д.№750/2008г., в
чиито мотиви изрично било констатирано, че ответникът И. от м. февруари 2008г.
покривал всички кредити и консумативите за цялата сграда – както по взетия от
„Булбанк“ кредит, така и към близки на вече бившите съпрузи. Всички плащания по
кредита от м.февруари 2008г. насетне до окончателното плащане били извършвани
само и единствено от него при условията на фактическа раздяла и в този смисъл
от този момент до погасяване на кредита ответникът заплатил на банката общо
сумата от 287 309,61лв. В случай, че се приемело, че договорът за замяна
бил действителен, то тогава ответникът търсел от ищците половината от тази сума
в размер на 143 654,81лв.
През 2011г. по инициатива на ответника било
образувано производството по гр.д.№489/2011г. по описа на БОС по чл. 124 от ГПК
за приемане на установено спрямо Л. И. и настоящите ищци, че ответникът е
изключителен собственик на недвижимия имот. С крайния съдебен акт настоящите
ищци и И. били осъдени да заплатят сумата от 6218лв. разноски, която сума не му
била заплатена. В този смисъл прави възражение за прихващане за сумата от
4 145,33лв., представляваща размер на задълженията за обезщетяване на
направените от него разноски, дължимо от ищците, със сумите, предмет на
предявените в настоящото производство искове.
Прави и възражение за прихващане и по още една
самостоятелна линия. Ищците придобили идеални части от процесната
сграда в гр. Созопол с договора за замяна от 10.12.2008г. Самата сграда била
окончателно въведена в експлоатация с Удостоверение № 33 от 25.05.2009г. на
Главния архитект на Община Созопол, т.е. половин година по-късно след замяната.
Общият размер на разноските, които направил за въвеждането на сградата в
експлоатация била около 5000лв. Съгласно договора за замяна ищците следвало да
заплатят половината от разходите, съставляващи по своето естество тежести,
свързани със собствеността по смисъла на чл.30 от ЗС.
С Определение №509 от 16.03.2018 год. съдът е
изготвил предварителен доклад по делото и го е връчил на страните , ведно с уведомления
за насрочено първо съдебно заседание. В първото открито съдебно заседание , по
молба на ответника , подкрепена с писмени доказателства , от които съдът е
направил извод за наличие на висящ преюдициален
съдебен спор, производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила
съдебен акт на производството по гр.д.№1864/2018 год. по описа на БРС.
При извършване на служебна проверка е
констатирано, че на 21.02.2022 год. е влязъл в сила постановения съдебен акт по
чл.344 от ГПК по горецитираното дело, поради което
производството по настоящото дело е възобновено.
С Решение № ІІ-214/23.04.2021 год., което не е
допуснато до касационно обжалване с Определение №61/21.02.2022 год. е
допуснатата делба между ищците, ответника и С. М.И. и Д.Г.И. на приземен етаж с
площ от 202,50 кв.м. – общ за две жилищни сгради – с идентификатори
67800.502.366.1 и 67800.502.365.1 по КККР на гр.Созопол при квоти - 9,81% ид.части за
ищците, и делба на четириетажна сграда с
идентификатор 67800.502.365.1 по КККР на гр.Созопол при квоти - 19,62% ид.части
за ищците и 80,38% ид.ч. за ответника. В решението са
подробно описани квадратурите на всеки етаж и отделните помещения на етажите ,
включително площта и предназначението на същите.
Решението е влязло в сила между страните , поради
което съдът счита, че същото установява собствеността на ищците и на ответника
върху посочените идеални части от процесната сграда ,
поради което е недопустимо да бъде преразглеждан този въпрос в настоящото
производство. С оглед на последното съдът няма да обсъжда повдигнатите от
ответника въпроси за недействителността на сделката , с която е придобита
собствеността от ищците.
С доклада по делото съдът е указал тежестта на
доказване на ищците, които следва да докажат, че са съсобственици в имота, че
ответникът лично се ползва от имота; че ищците са поискали да ползват вещта;
както и размера на търсеното обезщетение. Ответникът следва да докаже своите
възражения.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид, че са
налице процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове и
липсват процесуални пречки за разглеждане на същите, счита че предявените
искове са допустими.
Съдът, като взе пред вид становищата на страните и
събраните доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове по чл.30, ал.3 и по чл.31,
ал.2 от Закона за собствеността , както следва :
Ищците В.И.С., ЕГН ********** и Л.Л.С., ЕГН ********** *** чрез адв.
Николай Иванов – съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Патриарх Евтимий“№50, ет.1 са
предявили иск против Д.М.И., ЕГН ********** от гр. *** за осъждане на последния
да им заплати следните суми: 1.
52 290лв., представляваща полагащ се дял съобразно притежавани от
ищците идеални части, от реализирания от ответника доход вследствие на отдаване
под наем на отделни обекти в съсобствения им недвижим
имот на хотелски начала през летните периоди от 01.06. до 01.10 на годините
2013г.; 2014г.; 2015г.; 2016г.;2017г.; 2.
сумата от 2000лв., представляваща полагащият се на ищците дял съобразно
притежаваните от тях идеални части, от реализирания от ответника доход
вследствие на отдаване на обекти в съсобствения им
недвижим имот под наем като магазини през летните периоди от 01.06. до 01.10 на
годините 2013,2014,2015,2016,2017г., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху тази сума считано от подаването на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането; 3.сумата
от 39 240лв., представляваща сбор от дължимо обезщетение за еднолично
ползване от страна на ответника на собствения им недвижим имот, равно на средномесечния пазарен наем, съобразно притежаваните от нас
идеални части за периодите: от 18.12.2012г.; от 01.10.2013г. до 01.06.2014г.,
от 01.10.2014г. до 01.06.2015г.; от 01.10.2015г. до 01.06.2016г.; от
01.10.2016г. до 01.06.2017г. о от 01.10.2017г. до 18.12.2017г. При условията на
евентуалност, ако не се уважат предявените искове, ищците претендират иск за
заплащане на обезщетение за еднолично ползване от страна на ответника на съсобствения недвижим имот в размер на средномесечния
пазарен наем за периодите: от 01.06.2013г. до 01.10.2013г.; от 01.06.2014г. до
01.10.2014г.; от 01.06.2015г. до 01.10.2015г.; от 01.06.2016г. до 01.10.2016г.;
от 01.06.2017г. до 01.10.2017г. равно на сумата от 19 620лв. Претендират се и направените по делото разноски.
Претендира се присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът е направил защитни възражения за прихващане,
както следва :
- със сумата от 287 309,61лв., с която ответникът
твърди , че е погасил изцяло всички вземания на банката по договор за кредит с
„Уникредит Булбанк“ АД от 2005г., за задълженията, по
който ответниците са поели задължения за плащане по т. V от договора за замяна. По отношение на това възражение съдът счита , че
не следва да бъде разглеждано , защото същото следва да бъде предмет на
производството по сметките във висящото производство по делба на процесния съсобствен имот между
страните, който се намира във втората си фаза.
- със сумата от 6218лв. разноски по гр.д.№489/2011г.
по описа на БОС, която ищците са били осъдени с решението по делото да заплатят
на ответника , но не било сторено и
- със сумата от 2500лв., представляваща половината
от разноските, които ответникът е направил за въвеждането на сградата в
експлоатация с Удостоверение № 33 от 25.05.2009г. на Главния архитект на Община
Созопол. По отношение на това възражение съдът счита , че не следва да бъде
разглеждано , защото същото следва да бъде предмет на производството по
сметките във висящото производство по делба на процесния
съсобствен имот между страните, който се намира във
втората си фаза.
От представените и неоспорени от страните писмени
доказателства – нотариални актове , цитирани по-долу, извлечение от имотния
регистър по партидата на имота , съдебни решения за водените между страните по
спора и праводателите на ищеца, както и по отношение
на действителността на сделките с процесния имот споровe, съдът намира за установено следното :
С Решение № ІІ-214/23.04.2021 год., е допуснатата делба между ищците, ответника и С. М.И.
и Д.Г.И. на приземен етаж с площ от 202,50 кв.м. – общ за две жилищни сгради –
с идентификатори 67800.502.366.1 и 67800.502.365.1 по КККР на гр.Созопол при
квоти - 9,81% ид.части
за ищците, и делба на четириетажна
сграда с идентификатор 67800.502.365.1 по КККР на гр.Созопол при квоти - 19,62% ид.части
за ищците и 80,38% ид.ч. за ответника. В решението са
подробно описани квадратурите на всеки етаж и отделните помещения на етажите ,
включително площта и предназначението на същите.
Решението е влязло в сила между страните , поради
което съдът счита, че същото установява собствеността на ищците и на ответника
върху посочените идеални части от процесната сграда ,
поради което е недопустимо да бъде преразглеждан този въпрос в настоящото
производство. С оглед на последното съдът няма да обсъжда повдигнатите от
ответника въпроси за недействителността на сделката , с която е придобита
собствеността от ищците.
Ответникът по същество не оспорва, че ищците не са
ползвали процесния имот през периода , за който се претендира заплащане на съответна
на идеалните им части част от получените от ответника доходи от имота, както и
за периода , за който се претендира
заплащане на обезщетение за лишаването на ищците от възможността да
ползват лично имота.
В хода на производството , както от ответника ,
така и от вещите лица по съдебно-техническите експертизи се констатира , че
една част от имота – а именно втория етаж с площ от 125,28 кв.м. е обособен
като самостоятелен апартамент, който се ползва от ответника за жилище, първият
етаж е частично изпълнен за бистро, което е в незавършен вид – груб строеж с
монтирани врати и прозорци , ВиК и ел. инсталации и
мазилка без шпакловка и не функционира като такъв обект, като се ползва за
склад за материали, а друга част от същия етаж са ползва за вход за цялата
сграда и рецепция за отдаваните под наем шест студия на следващите три етажа. С
изключение на първия етаж, останалите етажи за в напълно завършен вид,
обзаведени са, сградата е въведена в експлоатация през 2009 год. и се използва
за живеене - втори етаж и отдаване под
наем – 3, 4 и 5 етажи.
По делото са събрани многобройни писмени и гласни
доказателства , че имотите на последните три етажа се отдават под наем през
летния туристически сезон. Имотът се намира в курортно селище и е на пешеходно разстояние
от центъра на гр.Созопол и морския бряг. Не се спори, че оферти за отдаване на
ателиетата под наем са публикувани в интернет платформи за отдаване под наем на
туристически имоти и са представени доказателства за наличието на такива
оферти. Не се оспорва и че ответникът лично ползва втория етаж за жилище и
лично предоставя туристическа услуга – отдаване на имоти под наем за
туристическия сезон.
Обстоятелството , че страните са спорили за
собствеността върху имота, като предявения от ответника иск е установителен е
косвено доказателство в подкрепа на тезата на ищците, че те не са допускани до
използват имота извън туристическия сезон. Няма събрани доказателства за
обратното. Представена е нотариална покана от 2011 год. /л.57-58/, от която е
ведно , че ищците са поканили ответника да ги допусне до имота , с цел
ползването му , както да им заплати съответна на идеалните им части част от
получаваните доходи от имота.
По отношение на предявения иск по чл.30, ал.3 от
Закона за собствеността , съдът намира същия за основателен със следните
аргументи :
Периодът, за който се претендира заплащане на
частта от получените от ответника доходи е от м.юни до края на м. септември на
годините от 2013 до 2017.
Предпоставките за основателността на претенцията
са следните :
Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС всеки от
съсобствениците има право на част от добитите доходи от вещта, съответстваща на
неговия дял от съсобствеността. Този от съсобствениците, който е събирал доходите,
дължи да заплати на останалите съсобственици обезщетение за ползите, от които
те са лишени. Задължението възниква от момента, в който е реализиран съответния
доход и без да е необходима покана./ В този смисъл Решение № 1458 от
15.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 623/2008 г., V г. о., ГК/
По отношение на предявения иск по чл.31, ал.2 от
Закона за собствеността , съдът намира същия за основателен със следните
аргументи :
Периодът, за който се претендира заплащане на обезщетение
за лишаване на ищците от възможността да ползват имота18.12.2012 до 01.06.2013
год. и от е от м.октомври до края на м. май
на следващата година за годините от 2013 до 2017.
Предпоставките за основателността на претенцията
са следните :
Предпоставка за възникване на задължението за
обезщетяване в хипотезата на чл. 31, ал. 2 от ЗС е съсобствено
имущество да се ползва лично /т.е. за задоволяване на лични ежедневни нужди/ и
да е отправена писмена покана до съсобственика с искане за лично ползване,
респ. за заплащане на обезщетение. Законът е регламентирал единствено формата,
но не и съдържанието на поканата. От същността на правоотношенията в
съсобствеността, съставляваща правно състояние на едновременно съществуване на
множество взаимно свързани права на собственост на няколко лица върху една и
съща вещ, включващи в себе си и правомощието на носителите му да си служат
лично с вещта, следва че всеки съсобственик има право да ползва цялата вещ, но
това право е ограничено от конкуренцията на еднородните права за ползване,
които имат другите съсобственици. Именно това взаимно ограничение на правата се
регламентира с нормата на чл. 31 от ЗС, а следователно всяко писмено искане,
което се позовава на тази норма, съставлява покана. Собственикът, който лично
ползва вещта дължи от момента на получаването й обезщетение от ползата, от
който са лишени останалите съсобственици, а това е средната наемна цена, която
биха могли да получат за правата си. В този смисъл неотносимо
е дали в писмената покана се съдържа искане за заплащане на конкретна парична
сума или не. Ирелевантно за възникване на
задължението е и липсата на уточнение дали се претендира реално ползване или
заплащане на обезщетение, тъй като всеки съсобственик сам решава дали да ползва
лично правата си или да реализира доходи от тях. Ответникът по иск по чл. 31,
ал. 2 от ЗС може да установи, че не дължи обезщетение само ако докаже, че
другите съсобственици са ползвали общо имущество, което съответства на правата
им или са реализирали доходи от такова имущество, а подобни твърдения по делото
не са наведени./ В този смисъл Решение № 1458 от 15.12.2008 г. на ВКС по
гр. д. № 623/2008 г., V г.
о., ГК/
Видно от събраните доказателства , предпоставките
за основателност на претенциита са налице, като
единственото неустановено обстоятелство е размера на получените доходи от
ответника от отдаването на имота под наем през туристическия сезон. Точният размер на получените доходи от имота
не могат да бъдат установени поради обстоятелството , че ответникът не е водел
счетоводство, упражнявал е по същество търговска дейност по предоставяне на
туристически услуги без да има качеството на търговец и без воденето на
счетоводни книжа. При това положение съдът, следвайки трайната съдебна практика,
включително цитираните от ищеца съдебни решения № №405/24.10.2011г. по гр.д.№
1541/2010 на ВКС и №108/07.05.2012г. по гр.д. №1038/2011г. на ВКС, № 181 от
17.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1315/2011 г., IV г. о., ГК ще определи размера
на дължимото като процент от следния пазарен наем за подобни имоти.
По същият начин следва да бъде изчислен и размерът
на дължимото обезщетение по чл.31, ал.2 за периодите извън туристическия сезон,
така , както е поискано по периоди.
Съдът възприема за достоверни изчисленията на
последната допълнителна съдебно-икономическа експертиза , доколкото предходните
са оспорени от страните по делото , както и по причина , че заключението на в.л.
Гарелова е подробно, обосновано и пълно. С оглед на
горното, съдът приема, че претенциите по чл.30, ал.3 от ЗС са основателни в
размерите, посочени в таблиците на заключението на л.549 от делото, изчислени
за 19,624 %, съобразно идеалните части на ищците, по години, както следва: за 2013 год. – в
размер на 2731.66лв. , за 2014 год. – в размер на 4111.62лв. , за 2015 год. – в
размер на 2764.63 лв., за 2016 год. – в размер на 2416.11 лв. и за 2017 год. –
в размер на 2595.08 лв. или общо 14619.10 лв., върху които следва да се присъди
в размер на законната лихва, лихва за забава от края на всеки от периодите до
18.12.2017год. , както следва за 2013 год. – в размер на 1169,64 лв. , за 2014
год. – в размер на 1342,93 лв. , за 2015 год. – в размер на 622,41 лв., за 2016
год. – в размер на 297,97 лв. и за 2017 год. – в размер на 320,05 лв. или общо 3753 лв.
По отношение на размера на дължимото обезщетение по чл.31, ал.2 за
периодите извън туристическия сезон, съдът приема, че претенциите по чл.31, ал.2
от ЗС са основателни в размерите, посочени в таблиците на заключението на л.549
от делото, изчислени за 19,624 %, съобразно идеалните части на ищците, по години, както следва: за 2013 год. – в
размер на 2976.56 лв. , за 2014 год. – в
размер на 4031.55 лв. , за 2015 год. – в размер на 3240.31 лв., за 2016 год. –
в размер на 3821.18 лв. и за 2017 год. – в размер на 2185.33 лв. или общо 16254.93 лв., върху които следва да се
присъди в размер на законната лихва, лихва за забава от края на всеки от претендираните
периоди на обезщетение до 18.12.2017год. , както следва за 2013 год. – в размер
на 907,50 лв. , за 2014 год. – в размер на 1229,19 лв. , за 2015 год. – в
размер на 839,32 лв., за 2016 год. – в размер на 600,78 лв. и за 2017 год. – в
размер на 122 лв. или общо 3698.79 лв.
По отношение на направените възражения за
прихващане, съдът по-горе е изложил мотиви защото приема че първите две от тях
не следва да бъдат разгледани в настоящото производство , а именно , защото представляват вземания , които
следва да бъдат предявени в производството по сметките в рамките на делбеното производство , което е все още висящо. Съдът
счита, че следва да бъде разгледано възражението за прихващане с вземането на
ответника за разноски в производството по гр.д. № 489/2011 год. по описа на
Окръжен съд Бургас. Възникването на това вземане на ответника може да бъде
установено от приложеното от ищците Решение № № 157/16.01.2014 год. по гр.д. №
207/2013 год. по описа на Апелативен съд Бургас.
Видно от диспозитива за
присъждане на разноските в производството същия създава вземане на ответника
към три от страните в горното производство , двама от които са ищците в
настоящото производство и поради липса на конкретизация коя от страните какви
разноски дължи, съдът приема , че ищците дължат общо 2/3 от присъдените
разноски в размер на 6218 лв. или 4145.33 лв. Ищците не са представили
доказателство за погасяване на вземането , поради което съдът го приема за
изискуемо и ще извърши прихващане със същото от дължимите законни лихви по
присъдените главници. Съдът следва да извърши прихващането с най- старото
задължение , което е задължението за главницата по чл.30, ал.3 от ЗС, което в
резултат на прихващането на вземането на ответника в размер на 4145.33 лв. от 14619.10
лв. ще бъде присъдено в размер на 10473.77
лв.
Сумата от цените на предявените искове е 101431
лв. , а сумата от размера на основателните претенции, намалена с направеното
прихващане е 38325.82 лв. , процентът на уважената част е 37,79.
С оглед частичното уважаване на предявените искове,
съдът намира, че ответникът следва да заплати на ищците съразмерно на уважената
част разноски по делото в размер на 4285 лв. определена като процент от
разноските вписани в представения списък по чл.80 от ГПК, а ищците следва да
заплатя съразмерно на отхвърлената част от направените от ответника разноски в
размер на 4105 лв., за които няма представен списък по чл.80 от ГПК, поради
което съдът ги установява по представените в делото доказателства за
извършването им.
Мотивиран от изложените съображения, Бургаският
окръжен съд,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Д.М.И., ЕГН ********** от гр. *** да заплати на В.И.С.,
ЕГН ********** и Л.Л.С., ЕГН ********** и двамата от
гр. адв. Николай Иванов – съдебен адрес: гр. Бургас,
ул. „Патриарх Евтимий“№50, ет.1 , както следва : на основание чл.30, ал.3 от Закона за собствеността съответната на идеалните части на ищците в
съсобствеността на имоти с идентификатори 67800.502.366.1 и 67800.502.365.1 по
КККР на гр.Созопол част, от реализирания от ответника доход вследствие на
отдаване под наем на отделни обекти през летните периоди от 01.06. до 01.10 на
годините 2013г.; 2014г.; 2015г.; 2016г.;2017г. както следва - за 2013 год. – в размер на 2731.66лв. , за
2014 год. – в размер на 4111.62лв. , за 2015 год. – в размер на 2764.63 лв., за
2016 год. – в размер на 2416.11 лв. и за 2017 год. – в размер на 2595.08 лв.
или общо 10473.77 лв. , след извършено прихващане с 4145.33 лв., както
и законна лихва, лихва за забава от края на всеки от периодите до
18.12.2017год. , както следва за 2013 год. – в размер на 1169,64 лв. , за 2014
год. – в размер на 1342,93 лв. , за 2015 год. – в размер на 622,41 лв., за 2016
год. – в размер на 297,97 лв. и за 2017 год. – в размер на 320,05 лв. или общо 3753 лв. ; на основание
чл.31, ал.2 от Закона за собствеността -
обезщетение за едноличното ползване от ответника на съсобствения
с ищците процесен имот за периодите от първи октомври
до първи юни на всяка от годините 2013г.; 2014г.; 2015г.; 2016г.;2017г. както
следва : за 2013 год. – в размер на 2976.56
лв. , за 2014 год. – в размер на 4031.55 лв. , за 2015 год. – в размер
на 3240.31 лв., за 2016 год. – в размер на 3821.18 лв. и за 2017 год. – в
размер на 2185.33 лв. или общо 16254.93 лв., върху които следва да се
присъди в размер на законната лихва, лихва за забава от края на всеки от претендираните
периоди на обезщетение до 18.12.2017год. , както следва за 2013 год. – в размер
на 907,50 лв. , за 2014 год. – в размер на 1229,19 лв. , за 2015 год. – в
размер на 839,32 лв., за 2016 год. – в размер на 600,78 лв. и за 2017 год. – в
размер на 122 лв. или общо 3698.79 лв., като отхвърля предявените
искове над уважените размери, като неоснователни.
ОСЪЖДА Д.М.И., ЕГН ********** *** да заплати на В.И.С., ЕГН
********** и Л.Л.С., ЕГН ********** *** чрез адв. Николай Иванов – съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
„Патриарх Евтимий“№50, ет.1 разноски по делото в размер на 4285 лв.
ОСЪЖДА В.И.С., ЕГН ********** и Л.Л.С.,
ЕГН ********** *** чрез адв. Николай Иванов – съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. „Патриарх Евтимий“№50, ет.1 да заплатят на Д.М.И., ЕГН ********** *** разноски по
делото в размер на 4105 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му пред Апелативен съд Бургас.
СЪДИЯ: