Решение по дело №14595/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 10.08.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА            

при участието на секретаря Даниела Божкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №14595/2019г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е образувано по предявен от Й.Т.Й., ЕГН**********, с адрес *** против „П.И.“ ЕООД, ЕИК ****със седалище и адрес  на управление ***, представлявано от управителя П.П.иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.228 и чл.92 ЗЗД, да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 500 лева, формирана както следва: 250лева - дължим наем за месец юли 2019г. по Договор за наем от 01.11.2018г., сключен между ищеца и ответното дружество; 250лева - договорна неустойка за неспазване на пълния срок на договора съгласно чл.5 от Договора за наем, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението -10.07.2019г. до изплащане на задължението, за което вземане по ч.гр.д. №10819 по описа на ВРС за 2019г. е издадена Заповед № 5713/ 24.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.

            В исковата молба се излага, на 01.11.2018г. между страните е сключен Договор за наем по отношение на недвижим имот, собственост а ищеца, находящ се в гр.Варна, ул.“Димчо Дебелянов“ 29А, с площ от 23кв.м, за срок от една година. Договореният месечен наем бил в размер на 250лева, платим до 5-то число на текущия месец. С анекс към договора било постигнато споразумение между страните владеенето и ползването на имота, както и заплащането на месечния наем да започне от 01.01.2019г. Ищецът твърди, че наемателят е заплатил месечния наем в пълен обем до 03.06.2019г., вкл. за м.юни 2019г. Твърди, че съгласно чл.6 от договора, наемателят се задължил още да депозира гаранция в размер на един месечен наем, която обаче не била заплатена от негова страна, въпреки обещанията към ищеца. На 29.06.2019г. наемателят предал ключовете от имота на непознато за ищеца лице, без предизвестие, в офиса на „Изи Пей“, находящ се в гр. Варна, ул.“Поп Харитон“68. За това ищецът бил осведомен на 05.07.2019г. от служителка в офиса на „Изи Пей”. По-късно ищецът бил осведомен чрез „Вайбър“ съобщение, че ключовете се намират в офиса на „Изи Пей“. Твърди, че наемателят самоволно и без писмено предизвестие е прекратил Договора за наем. След като изчакал заплащането на наема за м.07 до 09.07.2019г., респ. такъв не бил заплатен от страна на наемателя, ищецът подал заявление по реда на чл.410 ГПК и в тази връзка се снабдил със Заповед за изпълнение. В законоустановеният срок, длъжникът подал възражение, което  обусловило интереса на ищеца от предявяване на настоящия иск.

            В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор, с който искът се оспорва, като неоснователен. Не оспорва, че между страните е съществувало облигационно правоотношение по повод на наема на собствения на ищеца имот. Твърди, че за обезпечаване задълженията си по договора, е заплатил уговорената с договора гаранция в брой. Твърди, че през м. май е установил, че може да има проблем с ползването на имота, тъй като статутът му не отговарял на целите, за които бил нает. На 03.062019г. служителка на дружеството, заплатила на наемодателя наема за м. юни, като от името на управителя, тя уведомила наемодателя, че дружеството има намерение да прекрати договора. Тъй като в Договора за наем не бил посочен никакъв адрес за кореспонденция с наемодателя, то не било изпратено и писмено предизвестие до него за прекратяването на договора. В тази връзка били водени единствено разговори по телефона за прекратяване на договора, като наемодателят отказвал личен контакт. На 10.06.2019г. освободил офиса и на същата дата прекратил договора чрез известяване за това от техническия сътрудник във фирмата. Предал ключовете в офис „Изи Пей“, находящ се гр. Варна, ул.“Поп Харитон“68“, тъй като разбрал, че ищецът е негов собственик. Твърди, че наемодателят е уведомен за прекратяването на договора още в началото на юни 2019г. чрез служител на дружеството, вкл. и по телефона, поради което заявява, че не дължи наем за м. юли 2019г. Прави изявление за прихващане на търсената сума за неустойка, със заплатената от него гаранция по реда на чл.6 от същия договор. Отправя искане за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

            В открито съдебно заседание, страните чрез процесуалните си представители поддържат исковата молба и отговора, като доразвиват доводите си.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

            От приложеното ч.гр.д. №10819  по описа за 2019 г. на ВРС, 19-ти състав, се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото производство. В срока по чл. 414 ГПК срещу нея е постъпило възражение, като в срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил иск по чл. 422 ГПК.

            С доклада по делото като безспорно между страните е обявено обстоятелството, че същите са сключили договор за наем на 01.11.2018г. по отношение на недвижим имот, собственост а ищеца, находящ се в гр. Варна, ул.“Димчо Дебелянов“ 29А, с площ от 23кв.м, за срок от една година с месечен наем в размер на 250лв. и че имотът е напуснат от наемателя през м. юни 2019г., като наемът е платен до м.юни месец вкл.           

            По делото е представен екземпляр от договора за наем. Съгласно чл.1 от договора, същият се сключва за срок от една година, считано от 01.11.2018г. С анекс към договора страните се договорили, че владеенето и ползването на имота ще започне  от 01.01.2019г., както и че сумите за наема ще се заплащат от тази дата.

            В ал. 5 е посочено, че наемателят може да прекрати договора с едномесечно писмено предизвестие до наемодателя, като в този случай се задължава да изплати една месечна вноска /наема/ в полза на наемодателя, като предварително договорена неустойка за неспазване на пълния срок на договора.

            От показанията на разпитания по делото свидетел Милен Кънев Стоилов се установяват следните обстоятелства: С управителя на ответното дружество са приятели и се познават от дълги години, а именно от 2004г., когато са работили в една и съща фирма. Към настоящия момент свидетелят търгува с профили, които се закупуват от ответника. Свидетелят е живеел на семейни начала със служител на дружеството – Ивелина Славчева, която е била сътрудник при ответника. Познава ищеца покрай сключения договор с ответника. Твърди, че лично той е взел договора от офис на ищеца и го е занесъл за подпис на ответника. Последният първоначално отказал да подпише договора поради включеното тримесечно предизвестие. Впоследствие договорът бил поправен от ищеца, с вписано уточнение за извършен ремонт и считано от 01.01.2019г., имотът можел да се ползва от наемателя. Срокът за предизвестие също бил коригиран на един месец. След поправката договорът бил подписан  и от ответника.  През април 2019г. свидетелят отново се срещнал с ищеца, за да му плати месечен наем за м. април 2019г. При срещата ищецът твърдял, че му се дължат суми за депозит, наем и още нещо, приспаднал някаква сума от 20 лева и получил от свидетеля в брой сума от общо около 440-450лева. Свидетелят платил и наема за м.май, но предупредил ищеца вече да си търси парите в офиса на Пасков. Срещите между двамата до този момент били породени от обстоятелството, че ищецът към него момент бил скаран със сътрудника И.Славчева, поради което не посещавал офиса на дружеството. Свидетелят сочи още, че договорът бил прекратен, поради неясния статут на помещението, отдадено под наем, тъй като то имало такъв на „гараж“. Поради тази причина през м.юни ответникът заявил на служителката си Славчева, че ще се наложи да освободят офиса. Ищецът бил поканен за разговор в тази връзка, но категорично отказал да се срещнат, като заявил, че му се дължи сума за депозита. Около 10.06.2019г., дограмата в офиса била демонтирана, като била поставена старата, собствената на ищеца и офисът бил опразнен. Тъй като в този период ответникът бил хоспитализиран поради претърпяно ПТП, именно свидетелят на 12.06.2019г. лично занесъл ключовете от наемния офис в „Изи Пей“, находящ се на ул.“Поп Харитон“, тъй като знаел, че е собственост на ищеца. Свидетелят бил упълномощен писмено от ответника да извърши необходимите и правни действия за прекратяването на договора, но не е депозирал предизвестие, а само оставил ключовете, след което изпратил съобщение по „вайбър“ на ищеца, като му указал къде точно ги е оставил.

            Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

            Както по-горе бе изложено, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото производство. Длъжникът в срок е подал възражение срещу заповедта за изпълнение и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил установителен иск за вземането. Поради изложеното съдът намира, че се породил правен интерес от провеждане на настоящото производство и същото е допустимо.

            Договорът за наем представлява консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и неформален договор, като за пораждане на правните му последици е достатъчно между страните да бъде постигнато съгласие. Предаването на вещта, предмет на договора и заплащането на уговореното наемно възнаграждение не се включват във фактическия състав на договора, а представляват изпълнение на породените от него договорни задължения. Основното задължение на наемодателя е да предаде наетата вещ на наемателя и да му предостави свободното ползване на обекта на наема в рамките на уговорения срок, а за наемателя се пораждат следните правни задължения: да заплати уговореното наемно възнаграждение, както и да  върне вещта след изтичане на уговорения срок на ползване.

            За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК – чрез пълно и главно доказване, че е изправна страна по договора за наем (т.е. предоставил е ползването на наетия обект), от който е възникнало задължение за ответника за заплащане на търсената сума в общ размер от 500лева претендирана сборно, като месечен наем за м.юли 2019г. / чл.3 от договора/ и неустойка в размер на един месечен наем за неспазено предизвестие /съгл.чл.5 от договора./

            В тежест на ответника е да докаже предявените възражения – че е изправна страна по процесния договор, респ. че е спазил предвидения в договора ред за уведомяване на наемодателя за прекратяването на договора и че е погасил на задължението си.         С оглед и на въведеното възражение за прихващане, че е депозирал при наемодателя гаранция в размер на един месечен наем, съгласно чл.6 от договора.

            Настоящият състав намира, че ответникът не успя да проведе пълно и главно доказване на наведените с отговора на исковата молба възражения, а именно, че е уведомил наемодателя с едномесечно писмено предизвестие, че прекратява договора, както и че е депозирал при наемодателя гаранция в размер на един месечен наем. В тази връзка не бяха ангажирани доказателства, нито за писмено предизвестие, нито за депозиране на гаранция във формата на депозит. Нещо повече дори ангажираните в полза на ответника свидетелски показания потвърждават, че писмено предизвестие не е било депозирано от ответника, като св. Стоилов в о.с.з. категорично заяви, че не е подал такова, тъй като „не се е сетил затова“. В случая ответникът се явява неизправна страна по договора, тъй като не е изпълнил задължението си съгласно чл.5 от договора да прекрати същия предсрочно, като уведоми писмено наемодателя за това. В тази връзка наемът за месец юли 2019г. се явява дължим. Поради горното съдът намира, че искът за сумата от 250 лева, представляваща неплатен месечен наем за месец юли 2019г. се явява основателен и следва да бъде уважен.

            По отношение на претенцията за сума от 250 лева, представляваща неустойка в размер на един месечен наем за не спазено предизвестие: съгл.чл.5 от договора при едностранно прекратяване на договора преди изтичане на неговия срок, страната, която го е прекратила дължи неустойка в размер на едномесечна наемна цена, която съгл. чл.3 е в размер на 250лева. По делото се установява, че договорът е прекратен едностранно от наемателя, преди изтичане на уговорения срок. Следователно за наемателя е възникнало задължение за заплащане на посочената неустойка и искът за същата следва да бъде уважен. В случая, неустойката е предвидена да покрие вредите на наемодателя от предсрочното освобождаване на имота му.

            Не се споделя и възражението на ответника заявено в евентуалност, за прихващане с дължимите суми, с твърдение, че същият е депозирал при наемодателя гаранция в размер на един месечен наем, съгласно чл.6 от договора.

            Настоящият състав на съда, счита, че самата клауза в договора, няма характер на разписка за платена сума и не е доказателство за извършено плащане. Тя регламентира единствено договорно задължение за ответната страна, а именно да депозира един месечен наем, като гаранция в полза на ищеца. По делото не е представена разписка или друг документ, доказващ внасяне на спорната гаранция в полза на ищеца, а и косвено от св. показания на разпитания в полза на ответната страна св. Стоилов се установява, че при проведените срещи между ищеца и свидетеля, първият е твърдял, че тази сума все още му се дължи от ответното дружество. Поради изложеното възражението на ответника е абсолютно неоснователно.

            По разноските:    

            При този изход на спора и предвид направеното искане, на ищеца следва да бъдат присъдени извършените в исковото производство разноски /чл. 78, ал. 1 ГПК/. По делото са представени доказателства за заплатени разноски в размер на 75лв. за държавна такса и 500лв. – адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 15.07.2020г. Направено е възражение за прекомерност на адв. възнаграждение. Същото определено по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения е в размер на 300лева. Предвид, липсата на фактическа и правна сложност на спора, провеждане на единствено по делото открито съдебно заседание, възражението за прекомерност се явява основателно и адв. възнаграждение следва да бъде определено в размер на 300лева. Така в полза на ищеца следва да се присъдят разноски от общо 375лева.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и по арг. от т. 12 на ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в заповедното производство разноски в общ размер на 25лв. за държавна такса и 200лв. за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът „П.И.“ ЕООД, ЕИК ****със седалище и адрес  на управление ***, представлявано от управителя П.П.ДЪЛЖИ на ищеца Й.Т.Й., ЕГН**********, с адрес *** сумата от 500 лева, формирана както следва: 250лева - дължим наем за месец юли 2019г. по Договор за наем от 01.11.2018г., сключен между ищеца и ответното дружество; 250лева - договорна неустойка за неспазване на пълния срок на договора съгласно чл.5 от Договора за наем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -10.07.2019г. до изплащане на задължението, за което вземане по ч.гр.д. №10819 по описа на ВРС за 2019г. е издадена Заповед № 5713/ 24.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. , на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 228 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

            ОСЪЖДА „П.И.“ ЕООД, ЕИК ****ДА ЗАПЛАТИ на Й.Т.Й., ЕГН**********, сумата от 375лева, представляваща сторени в исковото производство разноски и сумата от 225 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

            Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

                                                                      

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: