Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                     ........................2013 година                град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тридесети януари две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Членове:

Съдебни заседатели:

Секретар Т.Т.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 5868 по описа за 2012 година.

           

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ.

Ищецът Д.Х.С. твърди, че е работил по трудово правоотношение, възникнало възоснова на конкурс на длъжност „дирекрор” на Гимназия „Христо Ботев” гр. Стара Загора. Съгласно заповед на Министъра на образованието, младежта и науката от 11.04.2012г. било извършено преобразуване на ръководената от него гимназия и Седмо основно училище „Митрополит Методи Кусев” Стара Загора, чрез сливането им в СОУ „Христо Ботев” Стара Загора. Трудовите правоотношения на служителите в двете училища следвало да се уредят по силата на чл.123 и чл.328, ал.1 т.2 от КТ. Ищецът поддържа още, че със заповед на Началника на Регионалния инспекторат по образованието от 29.08.2012г. трудовото му правоотношение било прекратено, считано от 03.09.2012г. поради съкращаване на щата. Заповедта му била връчена на 29.08.2012г., като според ищеца била произвела действие на тази дата, тъй като не му било отправяно предизвестие, а работодателят разпоредил да му се изплати обезщетение по чл.220, ал.1 КТ. С. счита, че заповедта е незаконосъобразна, защото към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, липсвало законно основание, тъй като заповедта на Министъра на образованието не била влязла в сила и нямало реално съкращаване на щата. Твърди още, че е не е извършен подбор между него и другото лице заемащо също длъжността „директор”, както и че се е ползувал със закрила при уволнение, тъй като страда от исхемична болест на сърцето. Работодателят не бил получил съответното разрешение от Инспекцията по труда, въпреки че бил уведомен за заболяването. Предвид тези обстоятелства ищецът моли да бъде отменено уволнението, да бъде възстановен на предишната работа, както и да му се присъди обезщетение по чл.225, ал, от КТ в размер на 930 лв. за времето от 03.09.2012г. до 03.12.2012г. В хода на производството ищецът е изменил този иск, увеличавайки от 930 лева на 967,50 лева.

Ответникът СОУ „Христо Ботев” гр. Стара Загора, не оспорва твърденията относно наличие на трудово правоотношение и издаването на оспорената заповед, но счита уволнението за законосъобразно. Поддържа, че основанието на съкращаване на заеманата от ищеца длъжност е заповедта за преобразуване на двете училища, като твърди, че е бил извършен подбор от нарочно назначена комисия. С протокол от 01.08.2012г. тя била депозирала до Началника на РИО доклад относно това, кой от двамата директори да бъде съкратен. На 03.08.2012г. това предложение било сведено до знанието на ищеца. Поддържа, се още, че с писмо от 04.07.2012г. ищецът бил уведомен и относно това, че следва да представи документи удостоверяващи наличието на обстоятелства водещи до закрила по чл.333 КТ, като му бил определен срок. Такива доказателства ищецът не представил в срока, а едва на 02.08.2012г. с писмо изпратил копие от амбулаторен лист. Той обаче не доказвал наличие на заболяването „Исхемична болест на сърцето”, тъй като отразената в него диагноза била различна – „Хипертонична болест на сърцето”. Тъй като това заболяване не било сред посочените в Наредба №5/87г. не били налице основания за прилагане на закрила по чл.333 КТ.

            След като обсъди събраните по делото доказателства ведно с доводите на страните съдът намери следното:

Не се спори, че ищецът С. е бил във възникнало въз основа на конкурс, трудово правоотношение, по силата на което заемал длъжността директор на Гимназия „Христо Ботев”, гр.Стара Загора. Учебното заведение, чийто директор бил С., считано от 01.09.2012 г., било преобразувано чрез сливането му с друго учебно заведение – Седмо основно училище „Митрополит Методий Кусев”, гр.Стара Загора и създаване на СОУ „Христо Ботев”, гр.Стара Загора. Преобразуването е извършено със заповед № РД-14-27 от 11.04.2012 г. на Министъра на образованието, обнародвана в Държавен вестник №33/2012 г. /лист 18 на делото/. Със заповедта е било указано трудовите правоотношения в преобразуваните учебни заведения да бъдат уредени съобразно чл.123 и чл.328, ал.1, т.2 КТ.

Установява се от приложеното трудово досие и писмените доказателства, че е била назначена комисия за извършване на подбор между лицата заемащи длъжността „директор” на двете учебни заведения. Комисията издала протокол от 01.08.2012г. съдържащ становище, че на длъжността в новообразуваното СОУ „Христо Ботев” следва да бъде назначен Александър Буров, изпълняващ до този момент същата длъжност в Седмо основно училище „Митрополит Методий Кусев” гр. Стара Загора/лист 19 и 20 на делото/.  

В хода на проведената процедура по подбор членовете на комисията сформирана от Регионален инспекторат по образованието, гр.Стара Загора изискали от участващите в процедурата за подбор лица да декларират обстоятелства свързани със защитата при уволнение, а именно боледуват ли от някои от заболяванията по чл.333, ал.1 от КТ и налице ли са обстоятелствата по чл.333, ал.3 от КТ. Такова писмо е било връчено на ищеца С. на 16.07.2012 г. /лист 23 на делото/. С писмото бил определен срок от три дни, считано от получаването, за представяне на съответните документи. На 19.07.2012 г. ищецът е депозирал в РИО удостоверение, че е заместник председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета, както и протокол за избирането му на този пост /лист 24 и 27 на делото/. На 02.08.2012г. ищецът е представил в РИО – Стара Загора писмо в което заявил, че страда от „Исхимична болест на сърцето” /лист 28 и 29 на делото/. Към това писмо бил приложен амбулаторен лист от 07.06.2012 година, в който като основна диагноза фигурира „Хипертонична болест на сърцето”, а като придружаващи заболявания и усложнения „Стенокардия – ІІ ф. кл., МКБ 120”.

На 29.08.2012г. на ищеца Д.С. била връчена заповед на началника на РИО - Стара Загора, с която трудовото правоотношение за длъжността „директор” било прекратено, поради съкращаване на щата, считано от 03.09.2012 г. /лист 12 на делото/.

По делото не е спорно, че не е изисквано разрешение на Инспекцията по труда преди издаване на заповедта за уволнение.

Съобразно заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза, вписаното в амбулаторния лист заболяване „Стенокардия – ІІ ф. кл., МКБ 120” е идентично с диагнозата „Исхимична болест на сърцето”, като представлява нейна разновидност. Вещото лице сочи, че С. е боледувал от тази болест към 29.08.2012 година.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ:

Съгласно чл.333, ал.1, т. 3 от КТ в случаите на съкращаване на щата, какъвто е настоящият, работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай, работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването.

Съгласно чл.1, ал.1 от  Наредба №5 от 20.02.1987 г. исхемичната болест на сърцето е сред заболяванията изискващи предварителна закрила при уволнение, като работодателят е длъжен да събере сведения от работниците определени за уволнение относно наличието й. Безспорно в случая е, че такива сведения са били поискани от С., като му е бил определен срок да представи необходимите документи. Безспорно е и обстоятелството, че той не е спазил срока, като е представил документите по-късно, но преди издаването на уволнителната заповед. Целта на закрилата по чл.333, ал.1 т.3 от КТ е да не бъде поставян в неблагоприятно положение, работник или служител, който поради здравословното си състояние по-трудно би могъл да сключи нов трудов договор, след съкращаването си. Съдът намира, че в случая на работодателя са били представени доказателства, сочещи на това, че С. е със заболяване, като е налице и неговото твърдение, че това заболяване спада към посочените в Наредба №5. Към момента на упражняване на правото си на уволнение по чл.328, т.2 КТ страданието на ищеца е станало известно на работодателя и той е следвало да го съобрази това обстоятелство. Непредставянето на документите в определения в писмото до С. тридневен срок, не може да се приравни на пълно бездействие и неизпълнение на задълженията за служителя произтичащи от чл.2 на Наредба №5. Само при такова бездействие, може да се приеме, че не е налице нарушение на процедурата по уволнението, защото само в този случай, не е оказано на работодателя необходимото съдействие. Неоснователно е възражението на ответника, че документът представен от С. не съответствува на посочените в чл.2 от Наредба №5, защото като направеното в тази разпоредба изброяване не е изчерпателно / в този смисъл Решение №156 от 06.06.2012г. по гр.д. №1845/2010г. на ВКС, ІV, ГО/. Тъй като правото да прекрати трудовото правоотношение поради съкращаване на щата, не е скрепено с преклузивен срок, не могат да бъдат споделени и доводите на ответника, че неспазването на срока от страна на ищеца е довело до невъзможност за работодателя да проведе процедурата по получаване на предварително разрешение съобразно чл.333 КТ.

Съобразно чл. 344, ал.3 от КТ, в случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварителното съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество. Предвид липсата на дадено съгласие, съдът намира, че атакуваната заповед за уволнение е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

По иска с правно основание чл.344, ал.1 т.2 КТ:

Поради незаконосъобразността на уволнението на ищеца, следва да се постанови възстановяване му на предизаеманата длъжност. Обстоятелството, че е налице преобразуване на двете училище в ново не е пречка за уважаване на иска, предвид разпоредбата на чл.123 КТ според която в случаите на преобразуване на предприятието, включително и чрез сливане, трудовите правоотношения с работниците и служителите не се прекратяват. Отмяната на уволнението води до възстановяване на трудово-правната връзка, като тя преминава в лицето на правоприемника - в случая ответното СОУ „Христо Ботев” Стара Загора. Ако междувременно длъжността на която се възстановява служителя е била съкратена /обстоятелство, относно което по настоящото делото не се представят доказателства/, този факт се преценява с оглед субективното право на работодателя, възникващо при наличие на някоя от предпоставките на чл.328, ал.1 КТ / в този смисъл Определение № 167 от 10.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1283/2010 г., III г. о., ГК./. Преобразуването на предприятието обаче, както и свързаната с него дейност на работодателя по оптимизация на щатното разписание не е пречка за уважаване на иска по чл.344, ал.1 т.2 от КТ.

По иска с правно основание чл.344, ал.1 т.3 КТ:

Предпоставките за възникване за правото на обезщетение поради оставане без работа, по чл.344, ал.1 т.3 във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ, включват, освен установяване на незаконосъобразност на уволнението и отмяната му, наличие на понесени от работника или служителя вреди, изразяващи се в пропускане на доход от трудово възнаграждение за периода в който той е останал без работа в резултат на уволнението.

Ищецът претендира обезщетение в размер на 967,50 лева за период от от 03.09.2012г. до 03.12.2012г. От извършената от съда на 19.12.2012г. констатация от оригинала на трудовата книжка на С. се установява, че от датата на уволнението до датата на съдебното заседание - 19.12.2012г., ищецът е безработен, като няма сключвани други трудови договори. Съгласно заключението на експертизата /лист 41/ размерът на дължимото обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ, след приспадане на изплатените обезщетения по чл.220, ал.1 КТ и чл.222, ал.1 от КТ е 967,50 лева. Тъй като тази сума съвпада с претендирания от ищеца размер, претенцията му следва да бъде изцяло уважена.

Следва, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, съобразно уважената част от исковете, ответникът да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 500 лева.

На осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда  370 лева, от които: 210 лв. държавна такса за уважените искове, както и 160 лева, представляваща разоски заплатени от бюджета на съда.

Водим от горното, съдът 

 

             

Р    Е   Ш    И:

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на основание чл.344, ал.1, т.1 и ал.3 КТ, уволнението на Д.Х.С. ЕГН-**********,***. ***, извършено със заповед №ЧР – 1- 44/29.09.2012г. на Началника на Регионалния инспекторат по образованието – Стара Загора.

ВЪЗСТАНОВЯВА, на осн. чл.344, ал.1, т.2 от КТ, Д.Х.С. на предизаеманата длъжност „Директор” в СОУ „Христо Ботев” гр. Стара Загора.

ОСЪЖДА работодателя СОУ „Христо Ботев” гр. Стара Загора да заплати на Д.Х.С., на осн. чл.344, ал.1 т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ сумата 967,50лв./деветстотин шестдесет и седем лева и 50 ст./, представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението за времето от 03.09.2012г. до 03.12.2012г. включително, ведно със законната лихва върху тази сума от 25.10.2012г.

 

ОСЪЖДА СОУ „Христо Ботев” гр. Стара Загора да заплати на Д.Х.С., на осн. чл.78 ал.1 ГПК, сумата 500 лв./ петстотин лева/, представляваща деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА СОУ „Христо Ботев” гр. Стара Загора да заплати по сметка на Старозагорския районен съд, на осн. чл.78 ал.6 ГПК, сумите: 210 лв./ двеста и десет лева/- държавна такса за уважените искове, както и 160 / сто и шестдесет/ лева, представляваща разоски заплатени от бюджета на съда.

 

Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му в Регистъра на съдебните решения.

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ: