РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Пловдив, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Славка Г. Димитрова
Членове:Силвия Ал. Цанкова
Екатерина Ст. Роглекова
при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА
в присъствието на прокурора Т. П. П.
като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215300602003 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда № 260054 от 27.10.2020 г. по НОХД № 2336/2020г., Районен
съд-Пловдив, 2 н.с. е признал подсъдимата М. ИЛ. М. за виновна в
извършване на престъпление по чл.209, ал.1 от НК, като й е наложил
наказание 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да бъде търпяно
при първоначален общ режим. Съдът се е произнесъл по направените по
делото разноски и относно разпореждането с вещественото доказателствено
средство. Уважил е в цялост и предявеният граждански иск, възлагайки в
тежест на подсъдимата и заплащането на държавна такса върху същия.
Срещу присъдата е депозирана жалба от защитника на подсъдимата-
адв.Л., в която се навеждат доводи относно неправилност на съдебния акт,
поради неговата незаконосъобразност и необоснованост. В този смисъл се
иска отмяна на обжалваната присъда, като се постанови нова, с която да бъде
оправдана подсъдимата и бъде отхвърлен предявеният граждански иск.
Депозирано е и становище срещу жалбата от адв.Б.-повереник на
частния обвинител и гражданския ищец И.Ш..
1
При пренията прокурорът от Окръжна прокуратура-Пловдив изрази
мнение, че присъдата е законосъобразна, обоснована и справедлива и
подлежи на потвърждаване.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец И.Ш.-адв.Б. в
съдебно заседание аргументира становище за неоснователност на
депозираната жалба, като намира атакувания съдебен акт за законосъобразен
и обоснован, а наложената с нея санкция счита за справедлива и съобразена с
всички, относими към индивидуализиране на наказанието обстоятелства.
Изразява съгласие и с произнасянето на ПРС относно реалното изпълнение на
наложеното наказание „лишаване от свобода“, както и с уважаването в
пълнота на гражданскоправната претенция на пострадалата за претърпените
от нея имуществени вреди в резултат от процесната деятелност. Въз основа
изложеното, адв.Б. предлага първоинстанционната присъда да бъде
потвърдена във всичките й части.
Частният обвинител и граждански ищец Ш. се присъединява изцяло
към становището на своя процесуален представител.
В съдебно заседание подсъдимата се представлява от упълномощения
си защитник адв.Л., който формулира две искания, в условията на
алтернативност – отмяна на присъдата и постановяване на нова, изцяло
оправдателна, поради недоказаност на повдигнатото обвинение, предявено на
подс.М., или изменение на съдебния акт с намаляване на наказанието в
рамките, предложени от представителя на районната прокуратура и
приложение института на „условното осъждане“ по смисъла на чл.66 от НК.
От наведеното по съществото на делото становище от защитника на
подсъдимата може да се изведе оплакване за неправилно интерпретиране на
информацията, изводима от събрания доказателствен материал, а така също и
относно формираните фактически и правни изводи, като е аргументирана
претенцията за необоснованост на атакувания съдебен акт.
При упражняване правото си на лична защита подсъдимата М. се
присъединява към изложеното от своя защитник, а в последната си дума моли
съда да постанови справедлив съдебен акт.
Пловдивският окръжен съд, след като се запозна с приложените по
делото доказателства, прецени направените оплаквания, становищата на
страните и служебно извърши проверка на законосъобразността и
обосноваността на обжалвания съдебен акт в пределите и предмета на
въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намери за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна в
процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
2
процесуално допустима, а разгледана по същество, едната от алтернативно
формулираните в хода на съдебните прения претенции на подсъдимата е
основателна.
Пред първоинстанционния съд се е развило съдебно следствие по общия
ред. Въз основа на събраните по делото по реда и със средствата, предвидени
в НПК, доказателства и доказателствени средства първоинстанционният съд е
приел следната фактическа обстановка:
Подсъдимата М. ИЛ. М. е родена на******** г. в с.П., обл.П., живее в
гр.П.. Тя е б., б. г. е, има основно образование, омъжена е, трудово
ангажирана, не е осъждана, има ЕГН: **********.
Подсъдимата М.М. и свидетелката И.Ш. се познавала от около 15-16
години преди инкриминирания период, като отношенията им били
приятелски, общували редовно, ходели си на гости, всяка от тях познавала
членовете на семейството на другата.
Към месец октомври на 2015 год. подсъдимата М. и семейството й
живеели в жилище под наем. На неустановена дата през месец октомври на
същата година подсъдимата М. заявила на свидетелката Ш., че има позната от
гр.А. на име “Ш.“, която работи в НАП-Пловдив и се занимавала с
продажбата на три апартамента на длъжници към фиска, като един от тези
апартаменти, находящ се в Ж.К.Т., бл.**, ет.*, среден апартамент, се продавал
за сумата от 25000 лева. Подсъдимата обяснила на свидетелката, че иска да
закупи за себе си друг от продаваните апартаменти–в бл.8, като Ш.
демонстрирала желание със съпруга си да се отделят от порасналите им деца,
поради което заявила, че желае да придобие другия от посочените от М.
апартаменти в Ж.К.Т., а именно този в бл.**, ет.*. По отношение на желаното
за закупуване жилище от свидетелката, подсъдимата обяснила, че
апартаментът ще се изплаща на вноски, което още повече удовлетворявало
Ш., понеже последната не разполагала към този момент с цялата сума.
При среща, проведена на неустановена дата в края на 2015 год., между
М. и Ш., подсъдимата дала на свидетелката лист /приложен на лист 47 от ДП/,
за който й обяснила, че са записани сумите, посочени от лицето с име „Ш.“,
които трябвало да се внесат за апартамента: 2500 – депозит, 3000 - депозит,
770 - документи, 6270 – общо, 10730 – остават.
Без дори да е видяла “продавания“ апартамент и доверявайки се на
своята дългогодишна позната М., през месец декември 2015 год. свидетелката
Ш. дала на подсъдимата сумата от 6270 лв., съгласно направените писмени
бележки на посочения лист, а впоследствие при други срещи между двете
били предавани и другите уговорени суми. Така на 03.02.2016г. Ш. дала на М.
сумата от 2000 лв., на 01.03.2016г. – 2300 лв., на 31.03.2016г. – 1000 лв., на
07.06.2016г. – 1000 лв., на 21.06.2016г. – 1000 лв. Свидетелката Ш. саморъчно
вписвала в даденото й отпреди листче сумите, предавани на подсъдимата М.,
както и датите, на които това било сторено.
3
На 15.07.2016г. Ш. изтеглила от ПИБ и дала същия ден на подсъдимата
сумата от 1200 лв., за които втората й обяснила, че е необходима, за да се
намали продажната цена на апартамента, а впоследствие М. заявила на
свидетелката, че в крайна сметка стойността не може да бъде редуцирана,
понеже в НАП започвала ревизия.
На 19.08.2016г. свидетелката Ш. предала на М. сумата от 750 лв., за
които първата й обяснила, че са „за документи“, като впоследствие били
осъществени още няколко, поискани от подсъдимата плащания за въпросния
апартамент, както следва: през месец октомври 2016г.-М. получила от
пострадалата поредната „вноска“ от 3000 лв., на 07.02.2017г.-сумата от 700
лв.-„за документи“, на 08.03.2017г.-сумата от 1000 лв., на 21.03.2017г.-сумата
от 2000 лв.
В края на месец март 2017г. свидетелката Ш. предала на подсъдимата
сумата от 2300 лв., за която М. обяснила, че е извън цената на апартамента, но
е предназначена за заплащане задължение на предишните собственици.
Последвали още няколко предавания на суми, поискани от подсъдимата
отново във връзка с въпросното жилище, съответно на 18.04.2017г.
пострадалата заплатила на втората сумата от 1000 лв., а на 22.05.2017г.-била
„депозирана“ последната „вноска“ от 2000 лв. Така общият размер на
дадените от Ш. на М. пари за „закупуване на апартамента“ се формирал на 27
520 лева, като на три пъти сумите били предавани на подсъдимата от съпруга
на пострадалата– свидетелят П. Ш.. На една от срещите по предаване на суми
за заплащане на жилището, обещано от подсъдимата, присъствала позната на
Ш.–свидетелката С. А.. Последната била запозната от пострадалата, че
подсъдимата й съдействала за закупуване на апартамент в Ж.К.Т., а парите,
които М. получавала от Ш., предавала на “Ш.“ от гр.А., с която Ш. не се била
виждала лично. В процесния период Ш. дала на подсъдимата и паричен заем
от 6500 лева /извън инкриминираната сума/-за закупуване апартамента на М..
Междувременно пострадалата настоявала пред подсъдимата лично да
се срещне с “Ш.“, като предлагала на М. заедно да отидат до гр.А., но
последната отклонявала тези предложения, измисляйки различни оправдания.
Подсъдимата парирала успешно и претенциите на пострадалата за издаване
на разписки, удостоверяващи заплащането на паричните суми, като предимно
обяснявала, че предава сумите на въпросната “Ш.“. Пострадалата от своя
страна си водела собственоръчни записки за предадените на подсъдимата
суми.
Така през целия инкриминиран период, продължил до 22.05.2017г.,
подсъдимата М. поддържала заблуждението у свидетелката Ш. относно
продажбата на жилището, навеждайки доводи относно продължителност на
процедура по “придобиването на недвижим имот“, акцентирала върху
отсъствието на бившите собственици /които трябвало да подпишат някакви
документи/ от страната, твърдяла и че всички документи били изпратени в
НАП-София за ревизия и прочее. Уверила обаче свидетелката Ш., че през
4
месец май 2018г. ще влезе във владение на апартамента и ще получи
нотариален акт. Тъй като това не се случило в посочения момент, независимо,
че подсъдимата продължила да убеждава пострадалата, че всичко ще е наред,
у свидетелката Ш. се породило съмнение в истинността на дадените от М.
обещания. Това мотивирало пострадалата да посети НАП-Пловдив, където
при извършена от нея проверка получила отговор, че не фигурира като
собственик на такъв апартамент. За резултата от направената справка Ш.
уведомила подсъдимата, като й заявила, че ще сезира прокуратурата, ако не й
бъде възстановена заплатената сума. М. обещала да стори това и дори
поискала банкова сметка от свидетелката, за да се ускори репарирането на
дадените от пострадалата пари, но в крайна сметка не изпълнила и това си
обещание. След известно време Ш. отново предупредила подсъдимата, че ще
сезира съответните органи, при което втората се оправдала, че чака паричен
превод от продажба на наследствен имот на съпруга си, за да бъде в
състояние да й върне парите.
В началото на месец декември 2018г. свидетелката Ш. предложила на
М. да отидат до гр.А., за да се срещнат с “Ш.“, защото по думите на
подсъдимата и тя самата била измамена от “Ш.“. Подсъдимата отклонила и
това предложение, като отново уверила свидетелката Ш., че ще й върне
парите, като отново не изпълнила обещанието си.
Свидетелката И.Ш. сезирала Районна прокуратура гр.Пловдив като
представила и копия от банкови документи, удостоверяващи изтеглени
парични суми, съвпадащи с датите, на които пострадалата е предавала същите
на подсъдимата във връзка с процесните уговорки за заплащане на жилищния
имот.
Поради нуждата от специални знания в хода на наказателното
производство са назначени и проведени експертни изследвания, от чиито
заключения се установява следното:
Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза на
предадения в хода на досъдебното производство от свидетелката Ш. мобилен
телефон “Самсунг“ със записан на него аудио-файл от 25.10.2018г. /от среща
на пострадалата с подсъдимата М./, въпросният аудио-файл не е
манипулиран.
Според експертното становище на вещото лице, изготвило назначената
по делото съдебно-почеркова експертиза на находящата се на л.47 от ДП
ръкописна бележка, текстът в представеното листче, започващ с думите
“2016г. 31 ІІІ ……“ и завършващ с думите “септември – 1000“ от едната
страна на листчето и ръкописният текст от другата страна на листчето,
започващ с думите “3. ІІ 2016 – 2000 дала 1 ІІІ 2300 дала“, е изпълнен от
И.Ш.; а ръкописният текст, започващ с думите “2500-депозит“ и завършващ с
думите “10 730-остават“ от една и съща страна на листчето, е изпълнен от
М.М..
Правилно районният съд е приел, че заключенията на назначените по
5
делото експертизи са изготвени с необходимите знания и опит в съответните
научни области, като обосновано е използвал изводите на съдебно-
почерковото изследване при формулиране на фактическите си и правни
изводи по делото. Що се отнася до заключението на съдебнотехническата
експертиза, то същата, макар да е обоснована и в достатъчна степен пълна и
ясна, то, доколкото изследва запис, негоден да бъде използван в процеса на
доказване, то същото е ирелевантно за нуждите делото. Това е така, понеже
въпросният аудиофайл, изследван от вещото лице, е направен нарочно от
пострадалата /а не е случаен по своя характер/ и поради това не може да бъде
ценен от съда в съзвучие със съдебната практика.
За да приеме за установена изложената фактическа обстановка,
районният съд мотивирано и законосъобразно е ползвал събраните по делото
писмени доказателства /справки от НАП, справки, разписка и платежно
нареждане от банкови институции, справка за задгранични пътувания на
свидетелката Ш., справка съдимост и др./, от приложеното по делото листче с
ръкописни цифрови и словесни бележки /л.47 от ДП/, заключението на
съдебно-почерковата експертиза, както и депозираните в хода на съдебното
следствие гласни доказателствени средства, а именно изцяло показанията на
свидетелите И.Ш., П. Ш., С. А. и Ш. Н.. В случаите, в които се е наложило
прочитане показанията на свидетели от досъдебното производство при
съответните предпоставки на закона, съдът е кредитирал именно изложеното
в първата процесуална фаза, отчитайки и темпоралната близост до
процесните събития.
При осъществения служебен въззивен контрол не се констатира да са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
присъдата на процесуално основание и връщане делото в предходните
досъдебна и първа съдебна фаза. Разследващите органи са изпълнили
законовите изисквания при изготвяне и приобщаване на доказателствата по
делото чрез предвидените в НПК доказателствени способи, при съблюдаване
правата и на обвиняемото тогава лице, а и на пострадалата от
инкриминираната деятелност. Обвинителният акт отговаря на изискванията
на чл.246 от НПК, като съдържа факти, обосноваващи обвинителната теза за
вмененото във вина на подсъдимата престъпление от обективна и субективна
страна, а и правото на възражения за годността на процесуалния документ е
преклудирано с влизане в сила на определението на съда по въпросите на
чл.248, ал.1 от НПК.
Първостепенният съд се е придържал към изискването за спазване
принципите, визирани в чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 НПК, като този състав не
открива процесуални нарушения от категорията на абсолютните, такива,
които да са съществени и неотстраними от въззивния съд. Мотивите към
атакуваната присъда покриват изискванията на чл.305 ал.3 от НПК и дават
възможност на страните да реализират пълноценно правото си на жалба и
протест, а на въззивния съд - да упражни контрола, дължим по смисъла на
закона.
6
Районният съд е направил анализ на депозираните от свидетелите
показания, а така също и на обясненията на подсъдимата, съпоставяйки ги с
останалите доказателствени източници и изготвеното експертно заключение
на съдебно-почерковата експертиза. Така изложената фактическа обстановка
първоинстанционният съд е приел за установена на базата на събраните в
хода на проведеното съдебно следствие доказателства, приобщени,
проверени, анализирани и оценени правилно, поради което се споделя изцяло
от този съдебен състав. Районният съд е обсъдил и коментирал събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като на извличащите
се от тях факти, релевантни за предмета на доказване, не е придаден смисъл,
който да не се открива в доказателствените източници, не се констатира
некоректно, превратно или неточно интерпретиране на събраната
информация. Изведените фактически констатации се базират на
необходимите и достатъчни доказателствени източници, които са преценени
добросъвестно и в съответствие с действителното им съдържание.
Информацията от отделните доказателствени средства е проверявана за
достоверност при съпоставки с останалите такива, а също и с експертните
изводи. Не се наблюдава и игнориране на доказателствени източници или
позоваване на такива, които не се намират по делото.
От изразеното по съществото на делото становище от адв.Л.- защитник
на подс.М., могат да се изведат оплаквания за неправилно интерпретиране на
информацията, изводима от събрания доказателствен материал, но такова
нарушение не се установи да е допуснато.
Възразява се на първо място от защитника на подсъдимата срещу
решението на първата съдебна инстанция да даде пълен кредит на доверие на
заявеното от пострадалата Ш. и нейния съпруг, като се изразяват резерви
относно обективността и достоверността на изложените от тях факти. Тези
оплаквания не могат да се споделят и с основание районният съд се е доверил
на изложеното от коментираните свидетели, които са депозирали в хода на
съдебното следствие подробни, логични, последователни и кореспондиращи
си показания, съответстващи на останалите кредитируеми доказателствени
материали. От факта, че свидетелката Ш. се явява пострадало от процесното
престъпление лице, а свид.П.Ш. е неин съпруг, не следва автоматично извод
за заинтересованост от изхода на делото и че водени от тази заинтересованост
същите са депозирали неверни показания. Процесуалното качество на
частния обвинител и граждански ищец Ш. и съпружеските й отношения с П.
Ш. наистина задължават съда да подложи на внимателна преценка
достоверността на заявеното от тях и да го съпостави с останалите
доказателствени източници, но при липса на съмнение в обективността му и
7
при съзвучие на изложените от тях факти с извличащите се от останалия
кредитируем материал по делото, показанията на тези двама свидетели следва
да се възприемат, така, както правилно е сторил районният съд. А
показанията на свидетелите И. и П. Ш. кореспондират, както помежду си, а
така също и с изложеното от С. А. и Ш. Н. и приложените по делото писмени
доказателства, както и с бележката, съдържаща собственоръчно извършени от
М. и Ш. записи на текст и цифри, изследвана с назначената по делото
съдебно-почеркова експертиза. Така свидетелят П. Ш., който, бидейки съпруг
на пострадалата, е запознат в подробности с цялата процесна деятелност, е
заплащал трикратно суми на подсъдимата М., предназначени за
„закупуването на въпросния апартамент“, а свидетелката С. А. е присъствала
и възприела едно от предаванията на парични суми от Ш.. Последната от своя
страна била запознала приятелката си А. с уговорките, които имала с
подсъдимата, а именно, че последната й съдействала за закупуване на
апартамент от НАП, находящ се в Ж.К.Т., както и че заплатените от
свидетелката Ш. пари, според обясненията на М. били предавани на
работещата в НАП “Ш.“ от гр.А.. Разпитана в хода на съдебното следствие,
свид.Ш. Н., която работи в НАП-Пловдив едва от края на м. юли 2019г. в
НАП-Пловдив, отрича каквото и да било причастие към обещанията на М.,
както и да познава въобще същата. Последното междувпрочем не се оспорва
и от подсъдимата, която единствено отрича каквото и да било участие в
процесната деятелност.
Пред съда пострадалата Ш. е била категорична относно изложените от
нея обстоятелства, описвайки в пълнота процесните събития, независимо от
изтеклия период от време, като синхронът на тези гласни доказателства с
останалите безспорни такива, мотивира и този съд да се довери изцяло на
показанията на въпросната свидетелка. Всъщност и житейско обяснение не
може да се намери в евентуалната теза, че Ш. държи на всяка цена да
„припише“ извършване на престъпление на дългогодишната си позната М.
при липсата на данни да има негативно лично отношение към нея, извън
процесните събития и независимо от угрозата да понесе съответно наказание,
да уличи невинен човек в несторена противоправна деятелност, без да се
установява логична причина и мотив за подобно поведение от нейна страна.
Правилно първостепенната инстанция е съпоставила събраните по
делото гласни доказателства с бележката, приложена на л.47 от ДП, надлежно
8
изследвана от съдебно-почерковата експертиза и обосновано ценена от
районния съд в съзвучие с останалите безспорни материали. Въпросната
бележка е била предмет на експертно изследване относно авторството на
вписванията и за този съд няма съмнение, че въпросните записи
документират действителните уговорки между М. и Ш., така, както
свидетелства именно втората. Ето защо коректен и споделим е подходът на
районния съд да се обсъдят и анализират внимателно гласните
доказателствени средства, съпоставени с приложената бележка, като правилно
е прието, че същата кореспондира с изложеното от свидетелите Ш., Ш. и А.,
за разлика от обясненията на подсъдимата М.. Изложеното от последната е
подложено на изчерпателен критичен анализ, като са обсъдени детайлно
несъответствията с вписванията във въпросната бележка и останалите
доказателствени материали, който подход, а и формираните на тази основа
изводи се споделят в пълнота от настоящата съдебна инстанция, поради което
е ненужно да бъдат преповтаряни.
Така на обясненията на подсъдимата М., представляващи основно
доказателствено средство, но и средство на защита, районният съд е отдал
нужното внимание, чрез анализ на съдържащото се в тях през призмата на
процесуалното качеството на подсъдимата и оценявайки съответствието,
респективно противоречието на заявените факти с извличащите се от
останалите доказателства. Правилно районният съд е приел, че дадените от
подсъдимата М. лаконични обяснения се опровергават категорично от
останалите доказателствени материали, поради което обоснован и
законосъобразен е изведеният от първостепенната инстанция извод за
недостоверност на защитната версия, отричаща всички срещи, договорености
и получаване на суми от свидетелката Ш.. Тази теза противоречи на
кореспондиращите помежду си показания на всички разпитани по делото
свидетели, приложените писмени доказателства, а така също и изследваната с
почерковата експертиза ръкописна бележка. Така от събраните в хода на
съдебното следствие материали се установява с категоричност, че М. никога
не е имала познато лице с име „Ш.а“, което да работи в НАП Пловдив, както
и че няма отпочната процедура по продан на жилище с административен
адрес гр.П., бл. **, ет.*, среден, още по-малко това да е било в полза на
пострадалата. От съществено значение е и изводимата от приложената по
делото ръкописна бележка информация относно дадените от М. указания за
сумите, които следва да бъдат дадени авансово от пострадалата, предвид
категоричното становище на вещото лице, че вписванията на текста „2500–
депозит“, „3000 – депозит“, „770 - документи“, „6270 – общо“, „10730–
остават“, кореспондиращи с показанията на пострадалата Ш., са изписани
именно от подсъдимата.
Не може да бъде споделено възражението на защитата, че пострадалата
била наясно с надлежния ред за закупуване на жилище, както и с това, че в
случая същият не бил спазен. Естеството на заблудата се състои не в
представата, че апартаментът е вече закупен от пострадалата, а в това, че се
9
заплаща на вноски неговото бъдещо придобиване, като съществено значение
има и твърдението на подсъдимата за близкото й познанство със служителка
на данъчната администрация и нейното съдействие за сделката.
Несподелимо е и твърдението на защитата относно липсата на
достатъчно доказателства, че пострадалата е разполагала в действителност с
процесната сума. Въпросно твърдение не отчита представените банкови
извлечения за изтеглени суми, съвпадащи с показанията на свидетелката Ш.,
както и факта, че инкриминираната сума не е дадена наведнъж, а под формата
на осъществени през един продължителен период от време отделни
многократни плащания. Последните, предвид конкретните им размери, а и
общия такъв, в никакъв случай не биха могли да се окачествят като
непосилни за едно средностатистическо домакинство, при все, че се касае за
вноски, заделяни и дадени с обещание „за бъдещо придобиване на жилищен
имот“.
В обобщение на горното, не може да се сподели становището на
защитата, че атакуваният съдебен акт страда от процесуален недъг, изразяващ
се в неговата необоснованост. Първата инстанция е изпълнила вменените й с
разпоредбата на чл.305, ал.2 НПК задължения, като видно от съдържанието на
мотивите към обжалвания съдебен акт /които в единство с диспозитива
формират присъдата/, налице е правилен и обоснован доказателствен прочит
и съпоставяне на противоречивите и нуждаещи се от обсъждане в детайли
доказателствени средства, отнесени към непротиворечивите такива. Както бе
отбелязано по-горе, посочени са изчерпателно доказателствените източници,
синхронно подкрепящи приетата от ПРС фактическа обстановка, като
подробно са обсъдени обясненията на подсъдимата, които не се възприемат
от съда и са изложени конкретни аргументи в тази насока.
Така, съвкупността от всички, коментирани доказателства, са
достатъчни, за да обосноват извода за безспорна фактическа установеност на
причастието на подсъдимата към вменената й във вина деятелност.
С оглед изложената фактология на инкриминираните събития
наказателноправното квалифициране на първостепенния съд се явява
законосъобразно. Настоящата инстанция се съгласява с мнението на първия
съд, обективирано в мотивите към атакуваната присъда, като намира, че
същите са законосъобразни и обосновани, тъй като са в корелация с
установените по делото факти. Изложени са правилни и споделими
разсъждения за съставомерните елементи на процесната деятелност по чл.209,
ал.1 от НК, които се споделят от настоящия съдебен състав. Така въз основа
на правилно установени релевантни за предмета на доказване факти,
районният съд е приложил правилно материалния закон, стигайки до
законосъобразния извод, че по категоричен и несъмнен начин е установено по
делото, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна
деятелност, която следва да бъде субсумирана в правната рамка на чл.209,
ал.1 от НК.
10
Категорично е установено по делото, че създадената в съзнанието на
пострадалата от страна на дългогодишната й позната М. невярна представа и
нейното поддържане от страна на втората са довели до предприетите от
заблудената имуществени разпореждания със собствени парични суми в общ
размер на 27 520 лева. Така в резултат от извършените от страна на
заблуденото лице актове на безвъзмездно и невъзстановимо имуществено
разпореждане в полза на подсъдимата е настъпило и съставомерното
последствие, а именно обогатяване на последната и ощетяване патримониума
на пострадалата, доколкото се установява с категоричност, че предоставените
от пострадалата парични суми не са предавани на трето лице. Установената
по делото фактология, изводима от наличните доказателства и
доказателствени средства, относно всички, обстойно обсъдени от ПРС
обстоятелства, описващи и характеризиращи цялостното поведение на
подсъдимата през инкриминирания период, доказва обвинителната теза, че
подсъдимата е имала съзнанието за противоправността и естеството на
осъществяваните от нея действия. Наличието на знание у подсъдимата
относно всички фактически обстоятелства, принадлежащи към състава на
престъплението по чл.209, ал.1 от НК, доказва причастността на М. към
инкриминираната умишлена деятелност. Така, субективната съставомерност
на процесното престъпление е коректно изведена въз основа на фактите,
свързани с цялостното поведение на подсъдимата по време на
инкриминираните събития. М., която не е познавала служител на НАП с
името „Шинка“, е била наясно, че не разполага с възможност да съдейства на
пострадалата за закупуване на конкретно индивидуализирано жилище от
НАП. Съзнавала е и че създадената и поддържана през един некратък период
от време от нея невярна представа у Ш., е била от такова естество, че да
мотивира осъществените от последната многократни безвъзмездни актове на
имуществено разпореждане с парични средства, преминали от патримониума
на пострадалата в този на подсъдимата.
Изложеното дотук квалифицира искането на защитата за отмяна на
присъдата и постановяване на оправдателна такава като неоснователно и
законно основание за ревизия на присъдата в тези й части не се открива от
въззивния съд.
Не така стои въпросът с присъдата в санкционната й част.
11
Проследявайки внимателно процеса по индивидуализация на наказанието, се
откриват нарушения, които са рефлектирали върху справедливостта на
определената с присъдата санкция за извършеното от подсъдимата
престъпление. Съзира се известна неточност в преценката на районния съд
относно съотношението между смекчаващите и отегчаващите отговорността
на подсъдимата обстоятелства. Тази правна некоректност е довела до явен
дисбаланс на наложеното с присъдата наказание за процесното престъпление,
рефлектирала и е върху избрания начин на неговото изпълнение. Въззивният
съд намира, че нарушенията могат да се отстранят и с настоящия съдебен акт,
което е изцяло в интерес на обжалващата присъдата подсъдима. Като съд по
фактите и по правото, окръжният съд е длъжен да извърши самостоятелен
анализ на визираните в чл.54 от НК обстоятелства и да изложи собственото си
становище по този въпрос.
Коректно, в полза на подсъдимата, първостепенната инстанция е отчела
като смекчаващи отговорността й обстоятелства чистото й съдебно минало,
добрите характеристични данни, социалната й и трудова ангажираност.
Уместно е да се акцентира, че чистото съдебно минало на М. и липсата на
данни за други противообществени прояви в контекста на около 62-
годишната й възраст понастоящем /и около 55 години към отпочване на
процесната деятелност/ я характеризират като личност, принципно спазваща
установения в страната ни правов ред, и то през един продължителен период
от време.
В ущърб на М. няма как да не се отчетат внушителният размер на
причинените с деянието вреди, както и непосоченото от районния съд
упорство на подсъдимата при осъществяване на процесната деятелност,
предвид продължителния период, през който същата е злоупотребявала с
доверието на своята дългогодишна позната.
Въз основа на гореизложеното, настоящият състав споделя виждането
на първата инстанция, че не са налице условията на чл.55 от НК, тъй като
смекчаващите отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито
изключителни по своя характер, при наличието на които и най – ниското,
предвидено в закона наказание да се квалифицира като несъразмерно тежко.
Но отчетените от районния съд и допълнително констатираните от тази
инстанция особености и конкретни характеристики на извършеното, а и на
12
дееца, в контекста на смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства, преценени не на принципа на простата аритметика, а
съобразно тяхната относителна тежест и значение, мотивира въззивния съд да
счете, че справедливо, съответно на процесното престъпление и на
подсъдимата М., е наказание от ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода. При
определяне на последното, което ще допринесе в достатъчна степен за
постигане целите на наказанието по чл.36 от НК, окръжният съд отчете, че
смекчаващите отговорността обстоятелства са с по-голяма относителна
тежест от отегчаващите, както е приела и първостепенната инстанция, но не е
дооценила значението на първите, респ. надценила е индивидуалната степен
на обществена опасност на подсъдимата. Последната, която съвсем не е
завидно млада към момента, а и по време на процесната деятелност и е с
влошено здравословно състояние, е демонстрирала през един продължителен
период от около 55 години устойчиво спазване на правния ред от гледна
точка на въздържането от престъпна деятелност, предвид чистото й съдебно
минало и липсата на други противообществени прояви.
По тези съображения първоинстанционната присъда следва да се
измени с намаляване размера на наложеното на подс.М. наказание от 3
години и 6 месеца лишаване от свобода на 3 години.
По отношение претенцията на защитата за прилагането института на
„условното осъждане”, настоящата инстанция намира същото за основателно,
като намира за уместно да отбележи, че същото кореспондира и със
становището на държавното обвинение при първоинстанционното
разглеждане на делото, което разбира се, не е обвързващо за съда.
Въззивният съд в настоящия му състав не споделя изводите на ПРС
относно необходимостта от ефективно изтърпяване на наложеното наказание
„лишаване от свобода”. В конкретния случай са налице всички предпоставки,
визирани в чл. 66 ал.1 от НК, от които да може да се направи изводът, че за
поправянето и превъзпитанието на подс. М. не е необходимо тя ефективно да
изтърпи наложеното й наказание „лишаване от свобода”. Тези изводи са
напълно съобразени с изискванията на закона, а именно наложеното
наказание „лишаване от свобода” да е до три години лишаване от свобода,
подсъдимият да не е осъждан до момента на наказание „лишаване от
свобода” за престъпление от общ характер, както и за постигане целите на
наказанието и най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца да не се
налага изтърпяването на наказанието. Докато първите две предпоставки са
обективни такива, то третата е свързана с всеки конкретен случай и с
особеностите на дееца. Затова и законодателят поставя акцент върху
индивидуалната превенция на наказанието при обсъждането на възможността
13
за отлагане на неговото изпълнение. Това от своя страна предполага
констатиране на съответни индивидуални особености и характеристика на
конкретния деец, които в своята съвкупност да предпоставят възможност за
негово поправяне и превъзпитание без ефективно изтърпяване на наложеното
наказание. По отношение на подсъдимата М. окръжният съд въз основа
направената обоснована преценка, намира, че и третата предпоставка е
налице, за да се приложи чл. 66 ал.1 от НК по отношение наказанието
„лишаване от свобода” в размер от три години, определено от въззивната
инстанция. Подсъдимата е с много добри характеристични данни, същата е с
чисто съдебно минало, социално и трудово ангажирана, не е никак млада, а е
и с влошен здравословен статус. С други думи, по делото липсват данни за
трайно изградени престъпни навици у М. преди извършване на процесното
престъпление. Правилната преценка на значението и тежестта на всички
изложени обстоятелства налага становището, че за постигане целите на
индивидуалната превенция спрямо М. и преимуществено за нейното
поправяне, изведена като основна в разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК, на
която следва да се отдаде приоритет, без да се игнорира и генералната
превенция, не е наложително наказанието „лишаване от свобода” да бъде
изтърпяно ефективно. Изолирането на подсъдимата от обществото и
поставянето й в пенитенциарна среда не би имало поправителния и
превъзпитателен ефект, целен от закона, доколкото персоналната
характеристика на конкретния деец сочи на възможност за постигане на тези
цели и докато тя е на свобода. В конкретния случай ефектът на наказателното
въздействие може да бъде обезпечен с отлагане изтърпяването на
определеното наказание „лишаване от свобода” за максимално допустимия от
закона срок от ПЕТ ГОДИНИ, в който смисъл ще следва да се ревизира
първостепенната присъда. Именно изпитателният срок ще постави на
проверка волята на подсъдимата да коригира поведението си и да насочи
същото към спазване на наказателния закон и да се въздържа от престъпна
дейност, доколкото в случай на осъществяване на ново престъпление, ще
следва да изтърпи и отложеното наказание. Въздържанието от престъпно
поведение, както и коригиране на поведението към стриктно спазване на
закона, са конкретните проявления, чрез които подсъдимата би
демонстрирала своето поправяне и превъзпитание.
Споделими и поради това ненуждаещи се от нарочен коментар са и
разсъжденията на ПРС по отношение на предявения от пострадалата
граждански иск за причинените й в резултат от процесното престъпление
имуществени вреди. В конкретния случай са реализирани всички елементи
/съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД/ на претендираната деликтна
отговорност на М., в резултат от поведението на която е причинена
претендираната от гражданския ищец имотна вреда, чийто размер е съответен
на очертания с обвинителния акт на прокуратурата, а също и с този на
осъдителната присъда. От обективна страна са налице: вреда, противоправно
поведение, причинна връзка между тях. Налице е от субективна страна и вина
14
във формата на пряк умисъл.
Безспорно гражданската претенция в наказателния процес е с акцесорен
характер, който предопределя нейната зависимост от решаването на
въпросите, свързани с повдигнатото обвинение, поради което гражданският
иск по принцип споделя съдбата на наказателното производство. Предвид, че
по настоящото дело и въззивният съд прие реализиране признаците на
предвидено в закона престъпление, което е в причинно-следствена връзка с
претендираното от пострадалата последствие /изразило се в ощетяване на
нейния патримониум/, то и депозираният от И.Ш. граждански иск е доказан
по основание, а и по размер, поради което правилно е уважен в пълнота от
районния съд.
Правилно ПРС е осъдил подсъдимата да заплати законната лихва върху
присъденото обезщетения, считано от датата на довършване на увреждането
до окончателното изплащане на дължимата сума, както и съответната
държавна такса върху присъденото обезщетение. Основание за корекция на
обжалваната присъда в тази й част, както и относно произнасянето по
направените деловодни разноски, а и по вещественото доказателствено
средство, не са налице.
Предвид гореизложеното, обжалваната присъда следва да бъде изменена
в наказателно-осъдителната й част в посочения по-горе смисъл, а в останалата
й част като законосъобразна и обоснована, следва да бъде потвърдена.
С оглед на изложеното и на основание чл.334, т.3, вр. чл.337, ал.1, т.1 и
т.3 и чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 260054 от 27.10.2020 г. по НОХД № 2336/2020г.
на Районен съд-Пловдив, 2 н.с., като НАМАЛЯВА размера на наложеното на
подсъдимата М. ИЛ. М. /със снета по делото самоличност/ наказание от 3
години и 6 месеца лишаване от свобода на 3 /ТРИ/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА.
ИЗМЕНЯ присъдата и в частта относно начина на изпълнение на
наложеното на подсъдимата М. ИЛ. М. наказание от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като отлага изпълнението на същото на
основание чл.66 от НК за срок от 5 /пет/ години, считано от влизане на
присъдата в законна сила.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
15
Членове:
1._______________________
2._______________________
16