О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Гр.Ловеч, 27.05.2019 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и
седми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като
разгледа докладваното от съдия ВЪЛЧЕВА в.ч.гр. дело № 297 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила
частна жалба от "АЙ ТРЪСТ"
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1463,
район ,,Триадица", бул. „Витоша" № 146, бизнес център
„България", сграда А, ет. 4, представлявано от управителя И.Ш., чрез
пълномощника юрисконсулт В.Г. против разпореждане № 2675 от 20.12.2018 г.,
постановено по ч. гр. д. № 1131/2018 г. по описа на Районен съд – Тетевен в частта, в която е отхвърлено
заявлението му по чл.410 от ГПК срещу В.С.Н. за претендираното възнаграждение
по договор за поръчителство в размер на 49.55 лв., претендирани административни
разноски в размер на 12.64 лв. и заплатена държавна такса за образуване на
заповедното производство.
Посочва, че с атакувания акт заповедният
съд е постановил издаване в полза на „АЙ ТРЪСТ”ЕООД на заповед за изпълнение
само за част от претендираните суми: 201,63 лв. – главница, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, 5.03 лв. договорна
лихва за периода от 11.09.2017 г. до 10.10.2017 г., 16.81 лв. наказателна лихва
за периода от 17.11.2017 г. до 12.07.2018 г. и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, като неоснователно е отхвърлил заявлението в останалата му
част, а именно досежно 49,55 лв. – дължимо възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство, 12,64 лв. - административни разноски и 25.00 лв.
заплатена д.т.
Счита, че разпореждането е неправилно,
постановено в нарушение на материалноправните разпоредби и правилата в
заповедното производство. Твърди, че предпоставка за уважаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна.
Излага съображения, че с издаденото разпореждане районният съд е излязъл извън
пределите на предоставената му от законодателя компетентност в рамките на
заповедното производство. Неправилно съдът приема, че дължи служебно
произнасяне относно съответствието на договора със ЗПК и ЗЗП при положение, че
на този етап не са направени възражения от длъжника.
Дори да се приеме, че заповедният съд
дължи служебно произнасяне по тези въпроси, преценката му е неправилна. Твърди,
че В.С.Н. е избрала при кандидатстването си за кредит от „Кредисимо" ЕАД
да обезпечи изпълнението на задълженията си по сключения между нея и кредитора
договор, като осигури поръчителство от трето одобрено от „Кредисимо" ЕАД
юридическо лице /имал е възможност и да избере необезпечен кредит/, съгласно
раздел II „Дефиниции", т. 20 от ОУ, в случая „АЙ ТРЪСТ”. Поръчителят се е
съгласил да предостави поръчителство за задълженията на г-жа Н. при цена на
услугата 49.55 лева. Клиентът може да заплаща задълженията си към „АЙ ТРЪСТ” по
начините, използвани за плащане на задълженията към „Кредисимо" ЕАД, но
въпреки че „Кредисимо" ЕАД може да администрира плащанията от клиента към
поръчителя, плащанията за услугите и риска на поръчителя не се извършват в полза
на „Кредисимо" ЕАД. Счита, че възнаграждението в размер на 49.55 лева
намира основание в договора за предоставяне на поръчителство, който е сключен
между „АЙ ТРЪСТ” и съответния клиент на „Кредисимо" ЕАД - в случая г-жа Н., която е избрала да осигури
обезпечение (поръчителство) за задълженията си по договор за потребителски
кредит, сключен с „Кредисимо" ЕАД. Последното дружество се намира в
договорни отношения със съответния клиент по договора за потребителски кредит и
в договорни отношения с „АЙ ТРЪСТ”, но не участва в отношенията между клиента и
поръчителя. Ето защо възнаграждението, дължимо от г-жа Н. на „АЙ ТРЪСТ” за
предоставената услуга не може да се дефинира като уговорка, с която се
заобикаля закона и оскъпява кредита и е
свързана със забава на длъжника. Същото се дължи на самостоятелно основание и
въз основа на информирано взето решение от страна на кредитополучателя.
На следващо място счита, че неправилно
заповедният съд е отхвърлил и претендираните административни разноски в размер на
12,64 лв. Аргументът, че клаузата, с която са уговорени е недействителна, е
несъстоятелен. Неправилно районният съд е приел, че административните разноски
са фиксирана такса, която има за цел допълнително обезщетение за вреди от
забавата, в която е изпаднал длъжника и същите са в противоречие с
императивната разпоредба на чл.33, ал.1 от ЗПК. Твърди, че административните
разноски съгласно Общите условия, неразделна част от договора за кредит,
представляват обезщетение за „Кредисимо" АД за всички извършени разноски
във връзка с извънсъдебното събиране на вземането, респ. същите са заплатени от
„АЙ ТРЪСТ” съгласно искането за плащане от „Кредисимо" АД и никъде не са
посочени като „такса”. Същите се извършват от заемодателя единствено в случай
на събиране на дължимото му вземане в условията на просрочие от страна на
клиента, поради което е невъзможно
предварителното да бъдат предвидени. Затова е неправилно същите да бъдат
приравнени на дължимо се обезщетение за вреди от забава на длъжника и начислена
в този смисъл такса.
На последно място посочва, че РС Тетевен
е пропуснал да се произнесе по направените в заповедното производство разноски
в размер на 25.00 лв. държавна такса.
Затова моли съда да отмени обжалваното разпореждане и уважи заявлението в частта относно претендираното възнаграждение за поръчителство, административни разноски, както и заплатената държавна такса за образуване на частно гражданско дело пред РС – Тетевен.
Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 ГПК от заявител срещу разпореждане, с което е отхвърлено отчасти заявлението, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
От приложените по делото
доказателства се установява, че производството по ч.гр.д. № 1131/2018 год. по
описа на РС Тетевен е образувано по повод постъпило заявление по чл.410 ГПК от „АЙ ТРЪСТ” ЕООД за
издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника В.С.Н. за парично
вземане в размер общо на сумата 285.66 лв., от които 201.63 лв. – главница,
12.64 лв. административни разноски, 49.55 лв. възнаграждение по договор за предоставяне
на поръчителство, 5.03 лв. договорна
лихва от 11.09.2017 г. до 10.10.2017 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноски по делото в
размер на 25.00 лв. държавна такса и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В т.12 от същото е посочено, че вземането произтича от договор за кредит №
901349 от 04.07.2017 год. за сумата в размер на 500 лв., сключен между „Кредисимо”ЕАД /заемодател/ и В.С.Н.
/кредитополучател или длъжник/. Същият е обезпечен чрез сключен на 04.07.2017
г. договор за предоставяне на поръчителство между „Ай Тръст”ЕООД /поръчител/ и В.С.Н.
/потребител/, по силата на който поръчителят се е задължил да отговаря
солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички негови задължения по
договора за кредит. Твърди, че длъжникът В.С.Н. не е върнал предоставената му заемна сума,
заедно с уговорената договорна лихва
съгласно погасителния план към Договора за кредит, както и дължимото
възнаграждение на поръчителя съгласно погасителния план към Договора за
предоставяне на поръчителство. Посочва, че вземането на заемодателя е станало
изискуемо на 10.10.2017 г., когато е падежирала последната погасителна вноска
съгласно погасителния план. Твърди, че на 16.07.2018 г. заемодателят е изпратил
искане за плащане до „Ай Тръст”ЕООД в качеството му на поръчител, който
отговаря солидарно с длъжника пред заемодателя, а последното е изпратило
уведомление до длъжника за всички дължими суми. Излага, че на 20.07.2018 г.
заявителят изпълнил задълженията си и изплатил на заемодателя всички дължими от
длъжника суми съгласно искането за плащане, като на същата дата уведомил длъжника за извършеното плащане, в
т.ч. и встъпване в правата на кредитор на „Ай Тръст”ЕООД, вкл. и за дължимото
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 49.55
лв.
Първоинстанционията съд е уважил заявлението по чл.410
от ГПК и разпоредил издаването на заповед за изпълнение само за сумата 201.63
лв., ведно със законната лихва върху главницата от 06.08.2018 г. до изплащане
на вземането, 5.03 лв. договорна лихва от 11.09.2017 г. до
Настоящата инстанция, като взе предвид
изложените в частната жалба доводи счита, че същата е неоснователна. Съгласно
разпоредбата на чл.
411, ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши и
проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави. В случая
претенцията на заявителя, наред с главница и договорна и наказателна лихва,
включва и начислено възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство
в размер на 49.55 лв. и разходи за
извънсъдебно събиране на задължението в размер на 12.64 лв. Съдебният състав
приема, че договорът за потребителски кредит следва да бъде съобразен с
императивните разпоредби на Закона за потребителския
кредит и конкретно с разпоредбите на чл. 33, ал.1 и 2 от
същия. Цитираната норма в ал.1 предвижда, че при забава на потребителя,
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. Според ал.
2 на чл. 33 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания
по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Въззивната инстанция намира, че с твърденията за въведени с Договор за кредит
клаузи за възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, както и
административни разноски за извънсъдебно събиране на задължението, по същество
се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33
от ЗПК и се въвеждат допълнителни
плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с хипотеза на забава на
длъжника, каквито изводи са направени и от районния съд. С оглед изложеното
съдът приема, че подобни клаузи противоречат на чл. 33
от ЗПК, тъй като преследват забранена от закона цел и не пораждат права и
задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани
произтичащите от тях вземания, заявлението по чл. 410
от ГПК правилно е отхвърлено от районния съд.
В подкрепа на изложеното е и факта, че
едноличен собственик на капитала на „Ай тръст”ЕООД-София е „Кредисимо”ЕАД
–София, който е кредитор на длъжника. Това се установява от приложеното
извлечение от ТР за актуалното състояние на заявителя, което навежда на извод,
че се касае за "скрито" възнаграждение за кредитора.
Неоснователни са изложените в частната жалба
доводи, че РС – Тетевен не е присъдил направените от заявителя разноски в
заповедното производство, изразяващи се във внесена държавна такса от 25.00 лв.
Видно от разпореждането на съда и издадената въз основа на него заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 579/20.12.2018 г., съдът е
присъдил на „Ай Тръст”ЕООД сумата от 75.00 лв. разноски по делото, от които
25.00 лв. държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният съд намира, че поради изложените
по-горе съображения, частната жалба е неоснователна и обжалваният съдебен акт
като законосъобразен следва да бъде потвърден.
Водим от горното и на основание чл.252 ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 579/20.12.2018
г., постановено по ч.гр.д. № 1131/2018 г. на РС Тетевен.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.