М О Т И В И
към
Присъда № 181/17.07.2020г. по НОХД № 2642/2020г. по описа на ПРС, ХХІІ н.с.
Пловдивска
районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу А.К.Т., ЕГН **********, и
същият е предаден на съд за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК за това, че за
периода от м. декември 2019г. до м. април 2020 г. включително, в *, след като е
осъден с Решение № 1114/17.08.2018 г. по дело № 1565/2018 г. на Окръжен съд гр.Пловдив, влязло в законна сила на 15.02.2019 г. да издържа свой
низходящ – дъщеря си Н.А.Т., ЕГН **********, като заплаща
чрез неговата майка и законен представител Х.К.Л. месечна издръжка в размер на
150лв., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 5 месечни вноски в размер на 150 лв. всяка, на обща
стойност 750 лв.
По искане на
подсъдимия и неговия защитник, съдът е допуснал предварително изслушване на
страните по реда на чл. 370 и чл. 371 т.2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата
поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието. Моли съда да
признае подсъдимия за виновен и същевременно пледира да се приложи привилегированата
разпоредба на чл.183, ал.3 от НК, като не го накаже.
В съдебно заседание не е конституиран частен обвинител.
Адв.К., защитник на подс.Т., също пледира подзащитният му
да не бъде наказван, като се приложи нормата на чл.183, ал.3 от НК, като сочи,
че са налице основанията за това.
Подсъдимият А.К.Т.
в съдебно заседание призна вината си по така повдигнатото обвинение и изрази
съжаление за стореното. Декларира, че признава фактите и обстоятелствата,
описани в обвинителния акт и не желае да се събират доказателства по тях, а да
се ползват събраните такива в досъдебното производство. По отношение на
наказателната отговорност, присъединявайки се към искането на защитника си,
моли да не бъде наказван.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият И.М.А.е роден
на ***г. в *, живущ ***, *, български гражданин, със средно образование,
женен, работещ, неосъждан ЕГН **********.
Св.Х.Л. и подс.А.Т.
нямали сключен граждански брак, но живеели па семейни начала, като от
съвместното им съжителство имали дете - Н.А.Т.. родена на ***г. Видно от приложените по делото материали - съдебно
решение № 628/23.02.2018г. по гражд. дело № 11472/2017г. по описа на
Пловдивския Районен съд, ІІ брачен състав, отначало отношенията между двамата
родители протичали нормално, но преди детето да навърши 1 година свЛ. напуснала
подс.Т. и отишла да живее при родителите си. Детето останало при бащата. Св.Л.
се врьщала за кратко при тях, след което отново ги напускала. Това дало
основание на първоинстанциония съд да постанови горецитираното решение, по
силата на което упражняването на родителските права върху малолетното дете били
предоставени на подс. Т., а св. Л. била осъдена да заплаща съответната месечна
издръжка за детето. Останала недоволна от така постановения съдебен акт, св.Х.Л.
го обжалвала пред Пловдивския Окръжен съд. който с Решение № 1114/17.08.2018г.,
постановено по гр. дело № 1565/2018г. по описа на съда, отменил атакуваното
съдебно решение и на основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс предоставил
упражняването на родителските права върху детето Н.А.Т. на нейната майка, а подс.
Т. бил осъден да заплаща на детето чрез неговата майка и законен представител
месечна издръжка в размер на 150 лева. която подс. Т. следвало да плаща
на св.Л. ***. Цитираното съдебно
решение на въззивната инстанция било потвърдено с Определение № 125/
15.02.2019г. на ВКС. IV гражд. отделение, постановено по гражд. дело №
4766/2018г.
Въпреки
факта че работел, подс. Т. не заплащал дължимата от него издръжка. Това
накарало св. Л. ***, в резултат на което била образувана пр.пр.3881/2019г. по
описа на РП - Пловдив, по която бил постановен отказ от образуване на досъдебно
производство и приложен чл. 183, ал.3 от НК.
В периода 01.12.2019 г. до 30.04.2020 г. подс. Т.
отново спрял да заплаша дължимата от него издръжка.
В хода на съдебното следствие и до приключването му в настоящия
наказателен процес пред първата инстанция подс.Т. е изпълнил задължението си,
като е заплатил сумата от 750лв.
общо на св.Х.К.Л. с основание издръжка на дете – Н.А.Т., представляваща
дължимата сума за инкриминирания период.
За да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено
установена именно така описаната фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка се установи по
несъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени материали - от самопризнанията на подсъдимия,
направени в досъдебно и съдебно производство,
от свидетелските показания на св. Х.К.Л., дадени в досъдебното
производство, които подкрепят направеното самопризнание от подсъдимия и са
събрани по реда, предвиден в НПК, както и от писмените доказателства, събрани
на предварителното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и
надлежно приобщени към доказателствения материал –
заверени копия от съдебни решения и изпълнителни листове, трудов
договор, протокол за доброволно предаване, справки, разписки, справка за
съдимост, характеристична справка за
подсъдимия, както и приобщените в хода на съдебното следствие писмени
доказателства – разписки от пощенски записи, досежно заплащането на цялата
инкриминирана сума от подсъдимия на съответни дати в хода на съдебното
производство.
От наличните по делото доказателствени материали, по
безсъмнен начин се установи осъществяването на деянието, предмет на настоящото
наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на
извършване, както и авторството.
Това е така, тъй като св. Л. логично, непротиворечиво и в
съответствие с писмените доказателства изяснява всички факти и обстоятелства,
предмет на доказване в настоящото производство – инкриминирания период,
естеството и основанието на задължението на подсъдимия, липсата на изпълнение
на същото от негова страна, размерът му.
В тази насока и при постановяване на присъдата си, съдът
се ползва както от свидетелските показания, които намира за достоверни, а също
и от приложените по делото писмени доказателства, които цени като обективни,
кореспондиращи на гласните доказателства и неоспорени от страните.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така възприетата фактическа обстановка съдът е на становище, че с деянието си подс.Т. е
осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, за това, че за периода от м. декември
2019г. до м. април 2020 г. включително, в *, след като е осъден с Решение №
1114/17.08.2018 г. по дело № 1565/2018 г. на Окръжен съд гр.Пловдив, влязло в законна сила на 15.02.2019 г. да издържа свой
низходящ – дъщеря си Н.А.Т., ЕГН **********, като заплаща
чрез неговата майка и законен представител Х.К.Л. месечна издръжка в размер на
150лв., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 5 месечни вноски в размер на 150 лв. всяка, на обща
стойност 750 лв.
Той е изпълнил обективните съставомерни признаци на това
деяние, като през инкриминирания период в * не е изплащал дължимата от него
издръжка за детето му, чийто размер от 150 лв., определен с Решение от 1114/17.08.2018 г., постановено по гр.д.№ 1565/2018г. по описа
на Окръжен съд гр.Пловдив, влязло в законно сила на 15.02.2019г. Подс.Т. е знаел за цитирания съдебен акт и за
наличието на задължението му, тоест за неговото основание и размер.
От субективна страна деянието е извършено при форма на
вината пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал неговия общественоопасен
характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното
настъпване. Той е бил наясно досежно определения с горния съдебен акт размер на месечната издръжка, касаеща
низходящия му, като последващото неплащане е било напълно съзнателно, още
повече, че подсъдимият е работоспособен мъж, тоест има възможност да употреби
работната си сила, така че да обезпечи финансово развитието на детето си.
След като Съдът прие, че подсъдимият от обективна и субективна
страна е осъществил визираното в чл.183, ал.1 от НК престъпление, то и го
призна за виновен в извършване на същото. Същевременно, обаче, намери, че
наказуемостта на деянието следва да отпадне, тъй като по делото са налице писмени
доказателства – разписки за плащане на инкриминираните суми, представени от подсъдимия,
от които доказателства се установява, че към момента на приключване на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд същият е реализирал
задължението си, като е изплатил дължимата за детето му издръжка – общо в
размер на 750лв., тоест изцяло е изплатил дължимата за инкриминирания период
сума по издръжката на низходящия си. Същевременно наличните по делото
доказателства, не сочат, че неизпълнението на задължението на подсъдимия за
издръжка е довело до вредни последици за детето – напротив, през този период за
същото са се полагали пълноценни грижи от страна на майката, като липсват
доказателства за противното. Друг път подсъдимият не се е възползувал от
привилегията на чл.183, ал.3 от НК, което е и предпоставка за приложението на
цитирания текст, като приложението му не се препятства от наличието на
постановление за отказ да се образува досъдебно производство на основание
чл.183, ал.3 от НК. Ето защо, съдът счете, че в настоящия случай разпоредбата
на чл.183, ал.3 от НК е приложима, поради което и не наложи на подсъдимия
наказание за извършеното от него престъпление по ал.1 на чл.183 от НК.
Причините за извършване на престъплението са незачитането
на установения правов ред, както и пренебрегването на родителския дълг на
дееца.
По делото няма приложени веществени доказателства и няма
направени разноски.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.М.