Р Е Ш Е Н И Е
№ІІІ-53
22.05.2018г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, трети въззивен състав, в
публично съдебно заседание, на осми май две хиляди и осемнадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1.Кремена
Лазарова
2.Мл.с. Красимир Сотиров
при секретаря Жанета Граматикова,
разгледа докладваното от младши съдия Красимир Сотиров в.гр.д. №481 по описа за
2018г. на Бургаски окръжен съд, II- ро Гражданско
отделение, трети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с жалба с
вх.№6042/09.02.2018г., подадена от Д.Г.М., чрез адв. Сава Каров от БАК, срещу
Решение №128/24.01.2018г. по гр.д.№1747/2017г. на Бургаски районен съд, 1
състав, което се обжалва като неправилно. Изложени са подробни съображения
относно процесуалните действия на страните и на съда във връзка с доказването
на исковите претенции в първоинстанционното производство. Посочва се, че незаконосъобразно районният
съд не е взел предвид при формирането на крайните си изводи неизпълнение на
задължение на отвения работодател за представяне на документи, както и относно
незаконосъобразната отмяна впоследствие на съответното протоколно разпореждане
с мотиви, че писмените документи- тахографски листове, са неотносими към
предмета на делото. Твърди се, че незаконосъобразно не е била допусната
допълнителна съдебно- счетоводна експертиза. Посочва се, че са налице противоречащи
си взаимно становищa на вещото лице,
по изготвената съдебно- счетоводна експертиза и твърденията на работодателя,
които са останали необсъдени от районния съд. Изложени са твърдения относно
неправилното приети от първоинстанционния съд изводи по отношение на
обстоятелствата във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение между
страните. Твърди се, че трудовото правоотношение е прекратено от въззивния
работник, на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, което страната намира за
доказано в хода на първоинстанционното производство. Иска се отмяна на
обжалваното съдебно решение и присъждане на сторените разноски по делото.
В законен срок по делото е постъпил
отговор на въззивна жалба с вх.№12193/23.03.2018г., подаден от „Старт трейс“
ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.
„Славейков“, бл.5, вх.1, ет.5, представлявано от Султана Георгиева- управител,
чрез адв.Детелина Димова от БАК с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна. Посочва се, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно
и поради това следва да бъде потвърдено, по подробно изложени съображения.
Твърди се че подадената въззивна жалба е бланкетна, без да са посочени
недостатъците на обжалвания съдебен акт.
Въззивната жалба се явява процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна и в законоустановения срок за въззивно обжалване.
С оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав намира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо. По съществото на спора счита
обжалваното съдебно решение за неправилно в частта, с която е уважено
направеното възражение за прихващане между уважените искови претенции и сумите,
предоставени като служебни аванси. Съображенията за това са следните:
Първоинстанционният съд е сезиран с
искова молба с вх.№9530/13.03.2017г.,
подадена от Д.Г.М. срещу „Старт трейс“ ЕООД, с която е направено искане да се
признае заповед №1/06.01.2017г. за налагане на наказание „дисциплинарно
уволнение“ на ищцовия работник за незаконна и нейната отмяна, както и да бъде
осъден ответния работодател да заплати следните суми: сума от 1920,36 лв.-
незаплатени трудови възнаграждения за м.10.2016г.- м.01.2017г, сума от 35,06
лв.- мораторна лихва, сума от 308,70 лв.- обезщетение за неползван годишен
отпуск, сума от 463 лв.- обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ за прекратяване на
трудовото правоотношение без предизвестие, сума от 9,26 лв.- мораторна лихва,
дължима за периода от датата на падежа на задължението до предявяването на
исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка главница от подаването на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението. Изложени са
твърдения, че трудовото правоотношение е прекратено от ищцовата страна с
едностранно волеизявление, на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, поради
незаплащането на дължимо трудово възнаграждение в срок, чрез изпратено по
пощата до работодателя на 09.01.2017г. писмено заявление, както и чрез
електронно имейл съобщение, изпратено по електронната поща на 11.01.2017г., на
имейл адрес- dita_expres@ abv.bg, за който се твърди, че се ползва от управителя на
ответното дружество.
С постъпилия по делото отговор на
искова молба исковите претенции са оспорени като недопустими и като
неоснователни. Изложени са аргументи, че не е налице правен интерес за ищеца да
търси съдебна защита на правата си, както и са изложени подробни съображения,
че трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед
№1/06.01.2017г., поради наложено дисциплинарно наказание- уволнение, след
надлежно проведено дисциплинарно производство, поради неявяването на ищеца на
работа в периода- 20.11.2016г.- 06.01.2017г., непредставянето на документи,
връчени на ищеца в качеството му на ш. на т. в. модел „Скания“, рег.№А6828МК и
полуремарке- цистерна марка „Менци“, рег.№А2279ЕК както и неотчитането по
надлежен ред на предоставени парични средства в размер на 2 760,25 лв. като командировачни. С отговора на искова молба са направени
възражение за прихващане със сума от 1 122,76 лв., представляваща надплатени на
ищеца суми за заплати и командирoвачни, за
периода: 13.03.2016г.- 30.10.2016г., както и като евентуално възражение за
прихващане със сума от 2 760,25 лв.- надплатени аванси за служебни
командировки.
Към исковата молба е приложено
възражение от Д.М. по повод на уведомление №48/21.11.2016г., /стр.7/, във
връзка с даването на обяснения по повод неявяването на работа, считано от
20.11.2016г. и предоставянето на документи за товарния влекач и цистерна.
Представено е заявление за прекратяване
на трудовото правоотношение от работника, на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ,
поради незаплащане на трудово възнаграждение, за което се твърди, че е
изпратено по пощата с препоръчана пратка на 11.01.2017г., видно от служебен бон
за доставена пощенска пратка. От извършена служебна проверка на интернет
страницата на Български пощи на пощенската пратка се установява, че пратка с такъв номер не
може да бъде намерена. На гърба на стр.10 е представено пощенско известие за
доставяне, видно от което на 27.01.2017г. на „Старт трейс“ ЕООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.5, вх.1,
ет.5, представлявано от управителя си Д. Гаджева, е връчено писмо от 11.01.2017г.
Като приложение към исковата молба е
постъпила по делото извадка от кореспонденция между електронните пощи на
адреси: karov@ mail.bg
и dita_express@ abv.bg.
Между кориците на делото се намира
Заповед №1/06.01.2017г. за дисциплинарно уволнение на въззивния работник,
поради следните причини: неявяването на работа без уважителни причини, считано
от 20.11.2016г., непредаване на работодателя на документи на товарна
композиция, състояща се от влекач и полуремарке- цистерна и неотчитането със
съответните документи на предоставени служебни аванси. Горното е прието за
дисциплинарни нарушения, на основания чл.187, ал., т.1 и т.10 от КТ, поради
което трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 във
връзка с чл.190, ал.1, т.2 и т.7 от КТ. Посочено е, че двукратно са искани
обяснения от работника и такива не са дадени. Заповедта е връчена лично на
работника на 17.01.2017г.
На основание чл.190, ал.1 от ГПК, с
протоколно определение от 27.06.2017г. ответният работодател е задължен да
представи документи, касаещи процесното трудово правоотношение, а именно:
трудовото досие на работника Д.М., ведомости за заплати за м.03.2016г.-
м.01.2017г., документи във връзка с ползването на платен годишен отпуск,
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение от 09.01.2017г. и
документи, касаещи командировките в чужбина на работника. Представени са Трудов
договор №34/13.03.2016г., сключен между „Старт трейс“ ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.5, вх.1, ет.5,
представлявано от Д. Гаджева- управител и Д.М., за длъжността „ш.“, при трудово
възнаграждение в размер на 463 лв. и длъжностна характеристика. По делото са
постъпили документи във връзка с ползването на платен годишен отпуск от
работника и ведомости за заплати. Представени са уведомления до Д.М. от
21.11.2016г., /стр.131/ и от 29.12.2016г., /стр.129/, относно искането на
обяснения за допуснатите дисциплинарни нарушения. Не са представени
доказателства за връчването на уведомлението с дата 21.11.2016г. В
уведомлението с дата 21.11.2016г. обясненията са поискани незабавно, а в това
от 29.12.2016г. не е посочен срок. Представено е пощенско известие за доставяне
на уведомление, от което се установява, че на 05.01.2017г. Д.М., чрез съпругата
си, е получил пощенска пратка.
Извършена е съдебно- икономическа
експертиза в първоинстанционното съдебно производство, от която се установява,
че брутно трудово възнаграждение на въззивният ищец за длъжността „ш.“, по
трудов договор №34/13.03.2016г. възлиза на 463 лв. Като задгранични
командировачни на работника е изплатена общо сума от 7 090 лв. Посочено е, че
през м.11.2016г. на работника са изплащани суми с основание „служебен аванс“.
Вещото лице е дало заключение, че до м.09.2017г. е изплащано трудовото
възнаграждение на ищеца срещу подпис в платежната ведомост и фиш за работната
заплата. За периода от м.10.2016г. до м.01.2017г. липсва положен подпис за
получаване на трудовото възнаграждение. Дължимо е нетно трудово възнаграждение
в размер на 362,93 лв. за м.10. 2016г., за 21 работни дни и 225,47 лв. за м.11.2016г.,
за 14 работни дни.
Видно от изготвена съдебно- техническа
експертиза относно изпратеното имейл съобщение на електронната поща, не може да
бъде установено по категоричен начин получаването на имейл съобщения,
трафичните данни, данните за собствениците на IP адреси
с оглед законните ограничения, наложени със Закона за електронните съобщения.
Открито е производство по реда на
чл.193 от ГПК за оспорване автентичността на разходни касови ордери, за
предоставени парични суми на Д.М., а именно: РКО №33/11.11.2016г. за сума в
размер на 1000 лв., /стр.144/ и РКО №34/12.11.2016г. за сума в размер на 400
евро, /стр.145/. Извършени са съдебно- почеркова и допълнителна съдебно-
почеркова експертиза, видно от заключенията на които положените подписи върху
горепосочените разходни касови ордери са на Д.М..
По реда на чл.176 от ГПК са дадени
обяснения от Д. Гаджева- управител на дружеството- работодател към момента на
прекратяване на процесното трудово правоотношение, с които установява
твърдените от работодателя обстоятелства.
От свидетелски показания на свидетеля
Д. А.- н. з./г. „Т.“ в дружеството- работодател се установяват обстоятелства
във връзка с извършената работа от работника Д.М..
След събиране на доказателства и
установяването на фактите по делото първоинстанционният съд е постановил
решение, с което е отхвърлил предявените искове, като е приел за надлежно проведено
дисциплинарно производство по гореописаните дисциплинарни нарушения. Изложени
са мотиви, че видно от заповедта за дисциплинарно уволнение и представеното възражение
от Д.М. и от проведено производство пред ИА „Главна инспекцията по труда“ се
установява искането на обяснения от работника по повод на установените
дисциплинарни нарушения. Съдът е приел за недоказано връчването на писмено волеизявление
от страна на ищцовия работник на работодателя за прекратяването без
предизвестие на трудовото правоотношение, с оглед на което исковата претенция
за заплащане на обезщетение с основание чл.221, ал.1 от КТ е отхвърлена като
неоснователна. По отношение на исковите претенции по чл.128, т.2 от КТ е прието, че с оглед полагането на труд до 18.11.2016г., претенциите за
заплащане на трудово възнаграждение и на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ се
явяват частично основателни до този период.
Районният съд е уважил възражение за съдебно прихващане на исковата
претенция със суми, получени като служебен аванс и аванс, съгласно представени
разходни касови ордери.
С изготвения по делото доклад,
съгласно Определение №3461/22.05.2017г. по гр.д.№1747/2017г. на Бургаски
районен съд, 1 състав, е дадена правна квалификация на претенциите по чл.245,
ал.2 вр. ал.128, т.2 от КТ, по чл.224, ал.1 от КТ и по чл.221, ал.1 от КТ. С
протоколно определение от 11.01.2018г. докладът по делото е допълнен като е
прието, че с исковата молба е предявен иск за признаване незаконност на
дисциплинарното уволнение, наложено с горната заповед. Посочено е, че в
доказателствена тежест на всяка от страните е да установи прекратяването на
трудовия договор на твърдяното основание.
С Определение №630/02.04.2018г. по
настоящото въззивно гражданско дело на Бургаски окръжен съд, на въззиваемият
работодател е дадена възможност да посочи и представи доказателства относно
надлежното провеждане на дисциплинарно производство по отношение на въззивния
работник. Не са ангажирани доказателства във връзка с горното определение.
С оглед на гореизложеното съдът
достигна до следните правни изводи:
В
разпоредбата на чл.327, ал.2, т.2 от КТ е уредено субективно преобразуващо
право на работника да прекрати с едностранно волеизявление, без отправянето на
предизвестие, трудовото правоотношение при забавяне от работодателя на
изплащането на трудовото възнаграждение. В съдебната практика се поддържа
становището, че продължителността на забавата, размерът на незаплатеното
трудово възнаграждение и причините за забава са ирелевантни по отношение на
възникването на основанието за прекратяване на трудовите отношения между страните.
Трудовото правоотношение, което се прекратява без предизвестие, се счита
прекратено с достигането на писменото изявление на работника до работодателя,
на основание чл.335, ал.2, т.3 от КТ. Волеизявлението на работника не е в
състояние да произведе прекратителен ефект и да породи правни последици, ако не
е доведено до знанието на работодателя. Получаването от работодателя на
волеизявлението на работника е в доказателствена тежест на последния. Извършено
дисциплинарно уволнение след уведомяването на работодателя от работника за
прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл.327 от КТ, се явява
незаконно, поради липса на съществуваща трудово- правна връзка между страните. Връчената
дисциплинарна заповед след прекратяването на трудовото правоотношение по реда
на чл.327 от КТ се явява безпредметна. Съгласно практиката на Върховната
съдебна инстанция, при твърдяна конкуренция между насрещни волеизявления на
страните за прекратяване на трудовото правоотношение на различни основания,
действие поражда основанието, чийто фактически състав се е осъществил първи.
Ангажирането на дисциплинарната
отговорност на работника изисква доказването на надлежно проведено
дисциплинарно производство. Съгласно
разпоредбата на чл.193 от ГПК налагането на дисциплинарно наказание се
предхожда от изслушването на работника или приемането на писмените му
обяснения. Работодателят следва да покани работника да даде обяснения относно
извършеното дисциплинарно нарушение, описано по достъпен и разбираем начин. Задължението
за изслушване, респ. приемане на писмени обяснения представлява съществен
елемент от дисциплинарното производство и неспазването му прави налагането на
дисциплинарно наказание незаконно. Горното процедурно нарушение представлява
основание за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание без да се навлиза в
разглеждането на спора по същество. Върховният касационен съд поддържа
становището, че следва да бъде посочено времето, през което работникът може да
бъде изслушан или срокът, в който да представи писмените си обяснения. Обясненията
следва да са достигнали до субекта на дисциплинарна власт преди налагането на
дисциплинарно наказание, с оглед на това, че същите изразяват отношението на
работника към дисциплинарното нарушение и му дават възможност да се защити пред
работодателя.
В настоящия случай не са ангажирани
доказателства пред двете съдебни инстанции относно връчването на работника на
уведомлението с дата 21.11.2016г. относно искането незабавно на обяснения.
Приложено към исковата молба е представено възражение с дата 24.11.2016г. по
повод на уведомление №48/21.11.2016г., в което се твърди, че съответните
документи на товарния автомобил не се намират в работника Д.М. и същият не се
явява на работа поради изчакване на следващ курс, възложен му от работодателя. Не
са представени доказателства за връчването на възражението на работодателя. В
исковата молба се твърди, че същото е получено от служител на работодателя на
06.12.2016г., преди издаването на Заповедта за дисциплинарно уволнение от 06.01.2017г.
Първоинстанционният съд правилно е приел горните твърдения за признание на
неизгоден факт, поради което е счел за надлежно проведено производството по
ангажиране на дисциплинарна отговорност. Видно от пощенското известие за
доставяне, на 05.01.2017г. на въззивния работник е връчено писмо, съдържащо
уведомление. Дори да се приеме, че се касае за връчване на повторното
уведомление с дата 29.12.2016г., с оглед датата на издаване на заповедта за
дисциплинарно уволнение- 06.01.2017г., не
може да се счете, че с уведомлението от 29.12.2016г. са спазени
законоустановените условия за искане на обяснения от работника.
От представената заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните се установява, че
същата е връчена на 17.01.2017г. На основание чл.335, ал.1, т.3 от КТ, от
момента на получаване на писменото изявление трудовото правоотношение се счита
за прекратено. От представените по делото доказателства не може да се направи
извод, че преди момента на връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение
работодателят е бил уведомен за упражнено от работника право за прекратяване на
трудово- правната връзка на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Районният съд
правилно е съобразил, с оглед на извършеното експертно изследване по
назначената съдебно- техническа експертиза, че не е установено получаването на
имейл съобщение от управителя на ответното дружество. С оглед на горното не
следва да бъде обсъждано доколко изпращането на имейл съобщение на електронната
поща е в съзвучие с установения в закона принцип за писмена форма на
изявлението за прекратяване без предизвестие на трудово правоотношение. От представените
по делото доказателствата може да се достигне до извода, че изпратеното по
пощата писмено изявление за прекратяване без предизвестие на трудовото
правоотношение е връчено на работодателя на 27.01.2017г., след датата на
връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение. С оглед на горното трудовото
правоотношение между процесните страни е прекратено на основание чл. чл.330,
ал.2, т.6 във връзка с чл.190, ал.1, т.2 и т.7 от КТ, както правилно е приел
районния съд.
Правилно е съобразено от
първоинстанционния съд, че е налице дисциплинарно нарушение, изразяващо се в
неявяването на работа без уважителни причини, с оглед разпоредбата на чл.3, б.
„а“ на представения трудов договор между страните /стр.117/, съгласно която
работникът се задължава всеки ден да отчита извършената през деня работа при
пълно работно време.
С оглед изхода на спора по отношение
на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение, районният съд
правилно е уважил частично претенциите за заплащане на дължимо трудово
възнаграждение и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, като е намерил за
неоснователна претенцията по чл.221, ал.1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.128 , т.2
от КТ, върху работодателя тежи задължението да заплаща в срок уговореното
трудово възнаграждение срещу предоставената му работна сила от работника. С
оглед на момента, до който въззивникът е полагал труд по процесното
правоотношение, правилно е съобразено, съгласно изготвеното пред
първоинстанционния съд заключение на съдебно- икономическа експертиза, че е
дължимо трудово възнаграждение в размер на общо 588,40 лв., за м.10.2016г. и за
м.11.2016г., до 18.11.2016г.
Разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ
предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът има право
на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. Видно от
извършената съдебно- икономическа експертиза, въззивната страна е имала право
на 17 работни дни платен годишен отпуск за 2016г., обезщетението за които
възлиза на 374,81 лв. С оглед на размера на предявения иск от 308,70 лв.
районният съд правилно е приел, че исковата претенция по чл.224, ал.1 от КТ е основателна
до претендирания размер от 308,70 лв.
Мораторната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД е форма на договорна отговорност, която е сходна по своя характер с
неустойката, като целта й е да бъдат обезщетени вредите на кредитора от неизпълнението
на парично задължение. С оглед на акцесорния й характер и предвид размера на
уважената част от исковите претенции дължима се явява мораторна лихва върху
размера на незаплатеното трудово възнаграждение в размер общо на 14,79 лв. и такава върху размер на претендираното
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на
1,12 лв.
С оглед изхода на спора по отношение
на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение между страните
не е налице основание за възникване на задължение за обезщетяване на работника
по реда на чл.221, ал.1 от КТ
Насрещните права, които ответната страна противопоставя на исковата
претенция могат да бъдат релевирани или чрез насрещен иск, или чрез възражение
за прихващане. С оглед забраната, предвидена в разпоредбата на чл.314, ал.2 от ГПК по реда на бързото производство не могат да бъдат предявявани насрещни
искове. Чрез възражението за прихващане ответникът може да противопостави на
исковата претенция свой насрещни права. Освен в предвидените в разпоредбата на
чл.272 от КТ случаи, работодателят не може да извърши извънсъдебно прихващане
на суми, които дължи за трудово възнаграждение, без съгласието на работника. В
съдебната практика е възприето становището, че същият извод може да бъде
направен и по отношение на съдебното прихващане. С отговора на искова молба е
представен разходен касов ордер №25/04.11.2016г., /стр.25/, за сумата от 500
евро, изплатена на въззивния работник, с посочено основание „служебен аванс“.
Между кориците на делото се намират разходен касов ордер №33/11.11.2016г.,
/стр.144/, за сумата от 1000 лв., платена като „аванс“ и разходен касов ордер
№34/12.11.2016г., /стр.145/, за сумата от 400 евро, с основание „служебен
аванс“. От представеното заключение по съдебно- икономическа експертиза се
установява, че сборът на паричните суми по горните разходни документи възлиза
на 2760,25 лв., както и че не са представени от работника отчети за разходваните
служебни аванси. Разходни касови ордери №33/11.11.2016г. и №34/12.11.2016г. са
оспорени по реда на чл.193 от ГПК. От заключенията по съдебно- почерковите
експертизи пред първата инстанция се установява, че подписите върху документите
са положени от въззивния работник. Видно от Трудов договор №34/13.03.2016г.
основното трудово възнаграждение на Д.М. възлиза на 463 лв. месечно при 0,6% за
всяка година допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж.
Настоящият съдебен състава намира, че авансът представлява предварително
изплащане на част от дължимото трудово възнаграждение. Само по отношение на
получени аванси от трудовото възнаграждение могат да бъдат извършени удръжки,
респ. да бъдат допуснато прихващане, без съгласието на работника. При
международните автомобилни превози служебният аванс представлява отпуснати
валутни средства за командировката в чужбина. Съгласно Наредба за служебните
командировки на ш. и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози
на товари и пътници на Министерството на финансите, валутните разходи на ш.ите
са за сметка на експлоатационните разходи на стопанските организации,
които са ги командировали, като отпуснатите валутни средства за командировка
/служебен аванс/ подлежат на отчитане срещу заповедта за командировка. В
настоящия случай не са ангажирани доказателства за наличието на заповеди
за командировка на въззивния работник в чужбина, нито са представени
доказателства за извършените разходи срещу сумите по горните разходни касови
ордери. В два от разходните документи сумите са представени като служебен
аванс, а в третия- като аванс. От извършените експертни изследвания не може да
се направи извод, че предварително като аванс е заплатено част от трудовото
възнаграждение на работника. Недопустимо
е да бъде прихващо вземане за трудово възнаграждение с претенция на
работодателя за предоставени валутни разходи като служебни аванси, на основание
чл.272 от КТ. С оглед на гореизложеното, обжалваното
съдебно решение, в частта в която е уважено възражение за прихващане се явява
неправилно и следва да бъде отменено.
В гражданския процес отговорността за
разноски се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска
заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната
страна да й ги заплати. Съдът се произнася по въпроса за разноските в акта, с
който приключва делото в съответната инстанция. Въззивната страна претендира
разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 450 лв.- адвокатско
възнаграждение, за плащането на което са представени доказателства /стр.36/. За
първоинстанционното производство се
претендират разноски в размер на общо 450 лв. от ищцовия работник, съгласно
списък на разноските, /стр.207/, от които сума от 350 лв.- адвокатски хонорар и
сума от 100 лв.- депозити за съдебни експертизи. Въззиваемият работодател търси
разноски за настоящото производство в размер на 450 лв.- адвокатски хонорар,
/стр.33- гръб/, както и сума от общо 700 лв. за първоинстанционното
производство, съгласно списък на разноските, /стр.208/, от които сума от 450
лв.- адвокатски хонорар, сума от 250 лв.- депозити за съдебни експертизи. С оглед изхода на
спора пред настоящата съдебна инстанция въззивната страна има право на разноски
в размер на 276,89 лв. за въззивната инстанция и същата сума за
първоинстанционното производство. В полза на въззиваемият работодател следва да
бъдат присъдени разноски общо за двете съдебни инстанции в размер на 407,12 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл.359 от КТ работникът, който е страна по трудов спор не дължи
разноски по производството, с оглед на безплатния характер на производството по
трудови дела. При уважаване на предявените от работника искове работодателят
следва да заплати дължимата държавна такса за съдебното разглеждане на спора. В
настоящия случай, с оглед на уважените искове по чл.128, т.2 от КТ, по чл.224,
ал.1 от КТ и двата иска относно мораторната лихва се дължи държавна такса в
размер общо на 200 лв. за първоинстанционното производство и 100 лв. общо за
въззивното производство.
На основание чл.280, ал.3, т.3 от ГПК
решението подлежи на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №128/24.01.2018г. по
гр.д.№1747/2017г. на Бургаски районен съд, 1 състав, в частта, с която е уважено
възражение за прихващане на уважения размер на исковите претенции за сумата от
общо 913,01 лв. включваща следните суми: сума в размер на 362,93 лв.,
представляващо трудово възнаграждение за м.10.2016г., сума в размер на 225,47
лв., представляваща трудово възнаграждение за м.11.2016г., сума в размер на
308,24 лв., представляваща обезщетение с правно основание чл.224, ла.1 от КТ за
17 работни дни неизползван платен годишен отпуск, сума в размер на общо
14,79 лв., представляваща лихва за
забава върху дължимото трудово възнаграждение, считано от 30-то число на
месеца, следващ месеца, през който е следвало да бъде заплатено съответното
възнаграждение до 12.03.2017г. и сума в размер на 1,12 лв., представляваща
лихва за забава върху дължимото обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, за периода: 28.02.2017г.- 12.03.2017г., с насрещно вземане на ответния
работодател „Старт трейс“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.5, вх.1, ет.5, представлявано от
Султана Георгиева- управител, за сума в размер общо на 2 760,25 лв.,
представляваща неотчетени служебни аванси по разходен касов ордер №25/04.11.2016г., /стр.25/, за сумата от
500 евро, разходен касов ордер №33/11.11.2016г., /стр.144/, за сумата от 1000
лв. и разходен касов ордер №34/12.11.2016г., за сумата от 400 евро, както и
ОТМЕНЯ обжалваното съдебно решение и в частта, с която Д.Г.М., ЕГН:**********,
е осъден да заплати на „Старт трейс“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление: гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.5, вх.1, ет.5, представлявано от
Султана Георгиева- управител, сума в размер на 700 лв., представляващи сторени
разноски, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Старт трейс“ ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.5, вх.1, ет.5,
представлявано от Султана Георгиева- управител, да заплати на Д.Г.М., ЕГН:**********,
следните суми: сума в размер на 362,93 лв., представляващо трудово
възнаграждение за м.10.2016г., сума в размер на 225,47 лв., представляваща
трудово възнаграждение за м.11.2016г., сума в размер на 308,24 лв.,
представляваща обезщетение с правно основание чл.224, ал.1 от КТ за 17 работни
дни неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху
главниците от предявяването на иска- 13.03.2017г. до окончателното изплащане на
задълженията, както и сума в размер на общо 14,79 лв., представляваща лихва за забава върху
дължимото трудово възнаграждение, считано от 30-то число на месеца, следващ
месеца, през който е следвало да бъде заплатено съответното възнаграждение до
12.03.2017г. и сума в размер на 1,12 лв., представляваща лихва за забава върху
дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, за периода:
28.02.2017г.- 12.03.2017г.
ОТХВЪРЛЯ възражение за прихващане на
уважения размер на исковите претенции за сумата от общо 913,01 лв. включваща
следните суми: сума в размер на 362,93 лв., представляващо трудово
възнаграждение за м.10.2016г., сума в размер на 225,47 лв., представляваща
трудово възнаграждение за м.11.2016г., сума в размер на 308,24 лв.,
представляваща обезщетение с правно основание чл.224, ла.1 от КТ за 17 работни
дни неизползван платен годишен отпуск, сума в размер на общо 14,79 лв., представляваща лихва за забава върху
дължимото трудово възнаграждение, считано от 30-то число на месеца, следващ
месеца, през който е следвало да бъде заплатено съответното възнаграждение до
12.03.2017г. и сума в размер на 1,12 лв., представляваща лихва за забава върху
дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, за периода: 28.02.2017г.-
12.03.2017г., с насрещно вземане на ответния работодател „Старт трейс“ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. „Славейков“,
бл.5, вх.1, ет.5, представлявано от Султана Георгиева- управител, за сума в
размер общо на 2 760,25 лв., представляваща неотчетени служебни аванси по разходен касов ордер №25/04.11.2016г.,
/стр.25/, за сумата от 500 евро, разходен касов ордер №33/11.11.2016г.,
/стр.144/, за сумата от 1000 лв. и разходен касов ордер №34/12.11.2016г., за
сумата от 400 евро.
ОСЪЖДА „Старт трейс“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.5, вх.1, ет.5, представлявано от Султана
Георгиева- управител, да заплати по сметка на Бургаски окръжен съд сума в
размер на 300 /триста/ лв.,
представляваща дължима държавна такса за първоинстанционното съдебно
производство и за настоящото съдебно производство.
ОСЪЖДА
„Старт трейс“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.5, вх.1, ет.5, представлявано от Султана
Георгиева- управител, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да
заплати на Д.Г.М., ЕГН:**********, сума в размер общо на 553,79 /петстотин и петдесет и три лева и
седемдесет и девет стотинки/ лв., представляващи сторени пред двете съдебни
инстанции разноски.
ОСЪЖДА Д.Г.М., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на „Старт трейс“
ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.
„Славейков“, бл.5, вх.1, ет.5, представлявано от Султана Георгиева- управител, сума в размер общо на 407,12 /четиристотин и седем лева и дванадесет
стотинки/ лв., представляващи сторени пред двете съдебни инстанции разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок, считан от датата на
обявяването му - 22.05.2018г. на основание
чл. 315, ал.2 от ГПК.
Председател:
Членове: 1.
2.