РЕШЕНИЕ
№ 42
гр.
Пирдоп, 22.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- ПИРДОП,
трети състав, в публично съдебно заседание, проведено на десети юни две хиляди
и двадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при
участието секретаря Петя Александрова сложи за разглеждане докладваното от
съдията Паралеева АНД № 7 по описа на съда за
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано е по жалба на Т.С.Г. *** против електронен фиш серия К № 2803968, с който на Г. е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лв.
във връзка с нарушение по чл. 21, ал.1
ЗДвП.
В жалбата се твърди, че електронният фиш и наложеното с него
административно наказание са неправилни и незаконосъобразни, тъй като не е
извършил посоченото в него нарушение. Твърди се, че на посочената в електронния
фиш дата – 31.05.2019г. в 15.03 ч. жалбоподателят не е управлявал процесния лек
автомобил с рег. № СО8522СС, тъй като в периода след месец март
2019г. и до настоящия момент този автомобил не е в негово фактическо владение.
Сочи се, че в РП-Пирдоп имало и образувано досъдебно производство за това, че
на неустановена дата за времето от месец март до месец октомври 2019г.
противозаконно е присвоен собствения му лек автомобил с рег. № СО8522СС. В
жалбата е посочено още, че доколкото жалбоподателят не е разполагал със сигурна
информация кое лице е управлявало лекия автомобил на процесната дата –
31.05.2019г., нито разполагал с копие от свидетелството за управление на
лицето, на което го е предоставил преди тази дата, за него било обективно
невъзможно да подаде писмена декларация по смисъла на чл.189, ал.5 ЗДвП и
единствената му възможност да защити правата и законните си интереси срещу
наказанието, наложено за неизвършено от него нарушение, била да подаде
настоящата жалба. Направено е с жалбата и възражение относно неспазване на
материалните и процесуални норми, уреждащи използването на автоматизираното
техническо средство. Иска се от съда да постанови справедливо решение, с което
да отмени изцяло електронния фиш, издаден от ОДМВР- София.
При
разглеждане на делото жалбоподателят се явява лично и с упълномощения адв.
Георги Иванов от САК. Двамата поддържат жалбата, като в
хода по същество на делото процесуалният представител моли съда да уважи
жалбата и да отмени обжалвания електронен фиш, тъй като същият е
незаконосъобразен. Счита, че по делото са събрани достатъчно убедителни
доказателства, включително официални документи, от които е видно, че към
посочената в електронния фиш дата Т.Г. не е управлявал фактически процесното
МПС, което е било извън неговата фактическа власт, предвид нарушение на
договорки с лицето, на което по-рано е предаден автомобилът с оглед бъдеща
евентуална продажба. Адв.Иванов заявява, че на 31.05.2019г. Т. ***, за което са
ангажирани доказателства. Сочи се, че са налице и съществени нарушения на
правилата, условията и реда за използване на автоматизираните технически средства
и системи. Нарушена била Наредбата от 2015г. и по-точно чл.10 от нея, като се
установило, че липсва характерен протокол, който да удостоверява, че
техническото средство е използвано на 31.05.2019г. В представения към
преписката протокол било посочено, че техническото средство е използвано на
25.04.2019г., а не на 31.05.2019г. Разминаване имало и в часовете. Нямало
никакви доказателства или протокол, който да удостоверява използването на
техническото средство на 31.05.2019г. в 15.03 часа. Основният довод на
адв.Иванов обаче остава доводът за неизвършване на нарушението от неговия
доверител и че със събраните доказателства се оборвала презумпцията на чл.188 ЗДвП, поради което електронният фиш следвало да бъде отменен. В допълнение към
аргументите адв.Иванов отбелязва, че липсвала снимка по отношение на мястото,
където е било поставено техническото средство. Иска се постановяването на
справедливо решение.
Съдът, след като подложи
на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Т.С.Г. бил собственик на лек
автомобил марка „БМВ“,
модел „320Д“, с рег. № СО8522СС,
който бил придобит от него чрез
покупко-продажба на 20.11.2018г. В края на месец февруари 2019г. Т.С.Г. закарал автомобила си при непознат за него
майстор. Малко по-късно при него дошъл Александър Николаев Спасов от гр.Пирдоп,
който също се занимавал с ремонт на автомобили и му предложил да извърши ремонт
на автомобила, след което да го закупи. Двамата се договорили Спасов да заплати
на Г. сумата от 1300 лв. Г. закарал автомобила си с репатрак в дома на
Александър Спасов в гр.Пирдоп, като Спасов му заплатил 200 лв. веднага и още
300 лв. след няколко дни – общо 500 лв. Останало да заплати още 800 лв., но
когато Г. го потърсил за парите, Спасов не си вдигал телефона. Г. разбрал, че
Спасов е заминал за чужбина. През това време на името на Г. дошли две
наказателни постановления и заплатил глоби. Във връзка с тези факти било образувано Досъдебно
производство №191/2019г. по описа на РУ-Пирдоп,
водено за престъпление по чл.206, ал.1 НК. По време на разследването, на
10.01.2020г. автомобилът бил иззет от Александър Спасов и върнат на собственика
Т.Г. на 10.01.2020г. На 29.01.2020г. наказателното производство било
прекратено. В периода февруари 2019г.
– 10.01.2020г. автомобилът, заедно с документите
и ключовете,
бил във владение на Александър Спасов,
но в регистрите Т.С.Г. фигурирал като собственик на
превозното средство.
На 31.05.2019 г. в 15:03 часа, мобилна система
за видеоконтрол TFR1-M № 589
заснела лекия автомобил марка „БМВ“,
модел „320Д“, с рег. №СО8522СС
да се движи в гр.Златица, на ГП I-6, 194км+700м.,
с посока на движение към гр.Бургас, с
превишена скорост -
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
доказателства: електронен фиш серия К №2803968 и снимков материал към него / л.11 и л.12 от
делото/; заповед
относно образец на електронен фиш от 2016г. /л.7 от делото/; протокол
от 19.02.2019г. от периодична проверка на мобилна
система за видеоконтрол TFR-1M /л.9 от делото/; удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835/24.02.2010г.
/л.10 от делото/; протокол за използване на автоматизирано техническо средство
от 31.05.2019г. /л.14 от делото/; материали по пр.пр. №449/2019г. на РП-Пирдоп /л.39-63 от делото/; писмо от община Златица изх. №11-02-7#1/03.06.20г., заедно със снимков материал
/л.65-67 от делото/; служебна бележка изх. №09738/19.05.2020г.,
издадена от „Рапидо Експрес Енд Лоджистикс“ ЕООД /л.69 от делото/.
По делото е представен самият
спорен електронен фиш. Същият е издаден срещу жалбоподателя Т.С.Г., въз основа на фотоснимка от автоматизирана система за видео-заснемане,
без дата на издаване на фиша, със
серия на фиша К № 2803968 и с посочен
издател – ОДМВР София. Във фиша е отразено, че на 31.05.2019 г. в 15.03ч. в гр.Златица,
ГП I-6, 194+
Подробни данни за МПС-то, с което
се сочи да е извършено нарушението /технически параметри, идентификационни
данни и собственост/, са описани в свидетелството за регистрация част I, приложено към пр.пр. №449/2019г., от
където е видно, че заснетият в нарушение автомобил „БМВ 320 Д“, с рег. № СО8522СС е регистриран като собственост на жалбоподателя Т.С.Г.. Приложен
е и договорът за покупко-продажба, с който Г. е придобил автомобила. Приложена
е и справка от масивите на КАТ, в която също е посочено, че собственик на
автомобила е Т.С.Г.
От останалите материали по
прокурорска преписка №449/2019г. по описа на РП-Пирдоп се
установява, че досъдебно производство №191/2019г. на
РУ-Пирдоп е образувано с постановление на прокурор при РП-Пирдоп за това, че на
неустановена дата, за времето от месец март 2019г. до месец октомври 2019г.,
противозаконно е присвоена чужда движима вещ – лек автомобил марка „БМВ“, модел
„320 Д“, с ДК№ СО8522СС, собственост на Т.С.Г. ***, която
деецът владеел – престъпление по чл.206, ал.1 НК. Възложена е проверка и са
снемани обяснения от различни лица. Впоследствие същите са разпитани като
свидетели и съдът цени показанията им, дадени пред компетентен орган, макар да
не са свидетелствали непосредствено пред настоящия съд. Разпитан като свидетел,
Т.Г. е заявил, че през месец февруари 2019г. е дал автомобила си на лице, което
познава като Александър Николов Спасов, след което няколко месеца не е имал
връзка с него. В обяснение от 02.08.2019г. Александър Николаев Спасов е
потвърдил, че автомобилът се намира у него, като уговорката между двамата е
била да закупи лекия автомобил за 1300 лв., от които е заплатил само 500 лв.,
затова не са осъществили прехвърляне на собствеността. Бащата на Александър
Спасов – Николай Спасов, разпитан на 10.01.2020г. също е потвърдил, че
автомобилът е оставен в гаража от сина му, който от няколко месеца е в Англия и
го е предал на разследващия полицай с протокол за доброволно предаване. Видно
от протокола за връщане на веществени доказателства, процесният автомобил е
върнат на Т.С.Г. на 10.01.2020г. Видно от постановление на наблюдаващия
прокурор, на 29.01.2020г. досъдебно производство №191/2019г. на
РУ-Пирдоп е прекратено, тъй като е заключено, че няма достатъчно доказателства,
че Александър Спасов е действал с умисъл да обсеби лекия автомобил и спорът е
от гражданскоправен характер.
Александър Николаев Спасов не е
призоваван като свидетел в настоящия процес, доколкото има данни, че същият не
се намира на територията на Република България.
Жалбоподателят
е представил служебна бележка изх. №09738/19.05.2020г.
, издадена от „Рапидо Експрес Енд Лоджистикс“ ЕООД в уверение на това, че
служителят Т.С.Г. е работил в дружеството, считано от 01.02.2019г. до
02.03.2020г., на длъжност „работник, товаро-разтоварна дейност, сортировач“, на
пълно работно време при 8 часов работен ден, като на 31.05.2019 г. е бил на
работното си място и е спазил работния си график.
Относно одобряването на
използваното техническо средство за отчитане на скорост на автомобил – мобилна система за видеоконтрол
на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M, по делото е приложено Удостоверение № 10.02.4835,
издадено от
Българския институт по метрология, с дата на валидност на сертификата за техническото средство до 24.02.2020 г. и дата на издаването и одобрението му - 24.02.2010 г. От
удостоверението се установява, че автоматизираното техническо средство, с което
е заснето нарушението, представлява одобрен тип средство за измерване. Видно от
приложения протокол №1-41-19/19.02.2019г, изготвен от Лаборатория
за проверка на радарни скоростомери и анализатори за алкохол в дъха, система
тип TFR-1M, №589, съответства на одобрения тип.
По делото е представен протокол по
образец с рег. №347р-4437/31.05.2019г., който обаче касае
използването на системата за видеоконтрол, с която е заснето нарушението, на
друга дата – 25.04.2019г., за периода от 15.30 до 18.40ч., поради което същият
не е относим в настоящия процес.
По делото е приложена заповед №8121з-172/29.02.2016г.
за утвърждаване на образци на ел. фишове, издадена от министъра на вътрешните
работи, с която е утвърден образец на електронни фишове за налагане на глоба за
нарушение, установено с АТСС по ЗДвП. Образецът, който е приложение към
заповедта, кореспондира с процесния електронен фиш, чиято отмяна се иска.
Няма
данни да е постъпвала към преписката декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП.
От Община Златица е изискана схема
за организацията на движение в района на ГП I-6, 194km+700m. С писмо от 03.06.2020г. кметът на
община Златица е уведомил съда, че в обсега на 192+
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
С писмо рег. №34700-579/21.02.2020г. от РУ-Пирдоп, съдът е
бил уведомен, че електронен фиш серия К №2803968 е бил връчен на Т.С.Г. на 02.12.2019г. Жалбата
е входирана на 16.12.2019г. В този смисъл жалбата е допустима,
като депозирана в 14-дневния срок по чл.189, ал.8 ЗДвП.
При така установените факти, на база ангажирания по делото доказателствен материал, съдът
намира, че атакуваният електронен фиш е
незаконосъобразен, при съображенията, изложени по-долу.
Съдът
приема, че електронният фиш серия
К №2803968
на ОДМВР София е
редовен от външна страна, като съдържа реквизитите, разписани императивно в
разпоредбата на чл.189, ал.4
ЗДвП
и същият е съставен по утвърден образец, съгласуван с изискванията на ЗДвП.
Въпреки това законосъобразността на процедурата, довела до издаването му не е
установена. На първо място, от електронния фиш не може да се установи кога е
издаден, което препятства преценката на съда за евентуалното изтичане на
давностния срок по чл.34, ал.1 ЗАНН, за който съдът следи служебно. На второ
място, макар с
въвеждане на института на електронния фиш, законодателят да регламентира изцяло
нов и качествено различен от общия по ЗАНН ред за ангажиране
администравинонаказателната отговорност на едно лице, то следва да бъдат спазвани редица правила, гарантиращи
правата на лицата, чиято отговорност ще бъде ангажирана неприсъствено. Сред
тези гаранции е съставянето на Протокол съгласно
чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
При
конкретиката на настоящия казус обаче основният спорен момент се концентрира
върху факта извършено ли е или не нарушение от жалбоподателя. Установи се от
доказателствата по несъмнен начин, че МПС марка „БМВ“, модел „320 Д“, с ДК№ СО8522СС, с
което е извършено процесното нарушение на режима на скоростта за движение, е
собственост на жалбоподателя Т.С.Г..
С нормата на чл.188, ал.1
ЗДвП се въвежда оборима
презумпция, че собственикът на средството на нарушението е субект на нарушението, като в случая именно собственикът е бил санкциониран. Безспорно
доказано е, че за периода от февруари 2019г. до януари 2020г. процесният
автомобил не се е намирал във фактическата власт на неговия собственик, а се е
намирал у друго лице, с което собственикът е имал уговорка за продажба на
автомобила и което лице не е заплатило цената за вещта, поради което е било разследвано
за престъпно обсебване на автомобила. Въпросът
е следва ли да бъде наказван жалбоподателят,
след като е категорично доказано, че процесното МПС не е било в негово владение по време на извършване на процесното нарушение на
правилата на ЗДвП. Чл.188,
ал.1, изр.2 ЗДвП предвижда, че собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство.
В настоящия случай собственикът в действителност не е подал декларация по чл.189,
ал.5 ЗДвП с данни за лицето, извършило нарушението с копие от свидетелството му
за управление на МПС. Тук съдът следва да отбележи, че се солидаризира с довода
на жалбоподателя, че не е могъл да подаде такава декларация, тъй като не е бил
наясно кой е управлявал автомобила към датата на нарушението, нито е разполагал
с копие от свидетелството му за управление на МПС. Подаването на декларация с
неверни данни само по себе си е инкриминирано деяние, а вписването на дадено
лице като нарушител, без категоричното знание, че това лице е извършило
нарушението, е недопустимо и влече след себе си евентуална наказателна и
гражданска отговорност за деклариралия невярната информация. Независимо обаче,
че жалбоподателят не е подал такава декларация, не може да се приеме, че той не
е посочил на кого е предоставил автомобила. В настоящия процес жалбоподателят е
посочил този факт (че е предоставил автомобила на Александър Николаев Спасов),
който се явява и установен от събраните в рамките на разследването
доказателства. Тези доказателства са приобщени и от съда във вида, в който ги е
събрала прокуратурата. Според настоящия съдебен състав чл.188, ал.1, изр.2 ЗДвП
се явява неприложим в конкретния случай. При безспорно установяване, че
собственикът на датата на нарушението не е управлявал автомобила, с който е
извършено нарушението, наказването му би противоречало на законовите и морални
правила. Идеята да се наказва собственикът е, че той
носи отговорност когато предоставя автомобила си за управление на други лица,
но тук хипотезата е доста различна,
тъй като автомобилът е бил разследван като предмет на извършено престъпление. Уговорката между собственика и лицето, на което той е
предоставил автомобила, е била след заплащането на определена цена, да се
прехвърли и собствеността, което не се е случило, тъй като цената не е била
заплатена в цялост. Наказването на жалбоподателя Г. би означавало да
бъде той наказан за
неправомерното поведение на лицето,
пожелало да купи автомобила, което нито го е заплатило, нито го е върнало преди
намесата на разследващия орган и което или го е управлявало на 31.05.2019г. или
го е предоставило на някой друг за управление. По делото
има приложени категорични писмени доказателства,
подкрепящи версията на жалбоподателя,
поради което съдът приема изложеното в жалбата
и твърдението на жалбоподателя, че не е извършил нарушението,
за достоверни. Приложената служебна бележка, удостоверяваща че на
процесната дата – 31.05.2019г., през деня, жалбоподателят Г. е бил на работното
си място в гр.София, подкрепя и потвърждава заявеното от него. Независимо, че Прокуратурата е приела, че няма достатъчно данни
за извършено обсебване
на процесното превозно средство от
страна на лицето, на което е било
предоставено – Александър Спасов, и е прекратила досъдебно
производство, фактът, че автомобилът
е бил в негова фактическа власт, а не във фактическата власт на Т.Г., за
периода от февруари 2019г. до януари 2020г., в който времеви диапазон попада и
процесната дата – 31.05.2019г., е безспорно установен.
Предвид
изложеното до тук, то макар от обективна страна да е било извършено нарушение с
автомобил, който се води собственост на жалбоподателя Г., то нарушението не е
било извършено от него и не следва да
бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност за деяние, което не
е извършил.
С оглед на горните аргументи и на основание чл.189,
ал.14 ЗДвП във вр. чл.63,ал.1, пр.3 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, серия К № 2803968 на ОДМВР София, с който на Т.С.Г., ЕГН: **********,***, за административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :