Р Е Ш Е Н И Е
№ 205
гр. Враца, 03 .07.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 11.06.2020
г. /единадесети юни две хиляди и двадесета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА, като
разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА
адм. дело № 30 по описа на АдмС – Враца за 2020 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. АПК, вр. чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба
ЧПК „М. к.“ с. М., община В., обл. В., представлявано от А. А. Т. против ЗППАМ
№ 19-0996-000909/30.12.2019 г., издадена от Началник група в Сектор „ПП“ при
ОДМВР – Монтана, с която на кооперацията е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б.
„а“ „Прекратяване на регистрацията на ППС колесен трактор с рег. № * за срок от
шест месеца“.
Първоначално
производството е образувано пред АдмС - Монтана
като адм. д .№20/2020 г. по описа на съда. Съобразявайки правилата на
местната подсъдност АдмС – Монтана е приел, че не е компетентен да се произнесе
по спора и с Определение № 3 от 10.01.2020 г. е прекратил производството по
делото, а жалбата, ведно с приложените писмени доказателства е изпратена по
подсъдност на АдмС – Враца.
В жалбата се развиват
съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена в
нарушение на административно-производствените правила и в несъответствие с
целта на закона. Твърди се, че при издаването й не са обсъдени всички
обстоятелства и факти, имащи отношение към описаното нарушение, процесния
трактор никога не е предоставян за управление от неправоспособно лице, поради
което кооперацията незаконосъобразно търпи неблагоприятните последици от
неправомерните действия на трето лице, което дори не е служител в същата.
В съдебно заседание
чрез пълномощника си адв. Н. Б. жалбодателят поддържа жалбата, като излага
подробни съображения за незаконосъобразността на оспорената ЗППАМ, поради
липсата на фактически основания за издаването й. Отправя искане към съда да я
отмени.
Ответникът – Началник
група в сектор „ПП“ при ОДМВР – Монтана, редовно призован, не се явява, не се
представлява в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
По делото са приети
гласни и приложени представените с жалбата и с административната приписка
писмени доказателства.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от
обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови
права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл.149, ал.1 АПК. Видно от
разписката върху заповедта, същата е
получена от адресата на 30.12.2019 г., а жалбата против нея е депозирана чрез
ОДМВР – Монтана на същата дата с вх. № 000-26388/30.12.2019 г., с оглед на
което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е и
ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
От приложените към
административната преписка доказателства се установява, че на 28.12.2019 г.
около * ч. в с. Л. на ул. „Г.Д.“ срещу * с. Л. с посока на движение към с. Г. е
спрян за проверка водачът на колесен трактор „Кубота“ с рег. № ВР*, собственост
на ЧПК „М. к.“ с управител А. Т., като при проверката е установено, че водачът
Н. И. не притежава необходимата категория „ТКТ“ за управляваното от него МПС.
Съставен му е АУАН серия GA, № 172077, а в
последствие е издадено и НП № 19-0996-005401, които са представени като
доказателство по делото. На 30.12.2019 г. Началник група в Сектор „ПП“ при
ОДМВР – Монтана е издал оспорената в настоящото производство ЗППАМ № 19-0996-000909/30.12.2019 г., с която
на собственика на трактора - ЧПК „М. к.“ със законен представител А. Т. е
наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ „Прекратяване на регистрацията на ППС
колесен трактор с рег. № ВР* за срок от шест месеца“ и са отнети 1бр.
регистрационни табели с рег. № ВР*.
Правомощието на Началник
група в сектор „ПП“ към ОДМВР - Монтана да издава заповеди за прилагане на ПАМ
по ЗДвП произтича от Заповед рег. № 301з-1411/07.06.2017 г. на Директора на ОДМВР
– Монтана, приложена към делото.
Доколкото оспорващият
цели установяване на обстоятелства, различни от описаните в Заповедта, но имащи
отношение към описаното нарушение, по негово искане са допуснати гласни
доказателства, чрез разпит при режим на довеждане на посочения от него свидетел
Н. Ц. И. От свидетелските показания се установява, че И. работи в „А.*“ ЕООД с.
Л., където в началото на м. декември 2019г. жалбодателят ЧПК „М. к.“ с. М. е
оставил за ремонт трактора си, заедно с всички документи и ключове. След като
ремонтът бил извършен, на визираната в ЗППАМ и АУАН дата – 28.12.2019 г., И. решил
да го изпробва, управлявайки го, излязъл от работилницата и пресякъл улицата, където
бил спрян за проверка от органите на полицията. Свидетелят твърди, че в този
момент никой от кооперацията не е присъствал и не е знаел, че излиза да проверява
изправността на трактора,привеждайки го в движение.
Като доказателства по
делото са приложени и приемо-предавателен протокол от 3.12.2019 г., приемо-предавателен протокол от 30.12.2019 г.
и копие на Свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника част 1,
от което се установява, че колесен трактор „Кубота“ с рег. № ВР* е собственост
на ЧПК „М. к.“ с. М.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно изричната
разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член
съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки
по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б.
"а", т. 6 и 7
от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. Издателят на
заповедта е оправомощено длъжностно лице от ръководител на служба за контрол по
ЗДвП, видно от осъществената делегация по цитираната по-горе заповед № 301з-1411/07.06.2017
г. на Директора на ОДМВР – Монтана. Следователно ЗППАМ е издадена от материално
и териториално компетентен орган, с
оглед на което не е нищожна.
Съдът приема, че оспорената заповед е
издадена при спазване на изискването за форма, заложено в нормите на чл.172, ал.1 от ЗДвП и
чл.59, ал.2 от АПК. Като фактическо
обстоятелство е посочен съставения АУАН
серия GA, № 172077, съставляващо едновременно с това и
възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за
прилагане на принудителната административна мярка.
Независимо от
изложеното, заповедта е издадена при допуснато
нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния
закон и в несъответствие с неговата цел.
В тази връзка съдът е
задължен да вземе предвид при преценката си за съответствие с материалния закон
и настъпилите нови факти след издаване на акта, по арг. от чл.142, ал.2 от АПК.
Такива нови факти са представените приемо-предавателни протоколи, от които се
установява, че на визираната в АУАН и ЗППАМ дата тракторът не е бил във
владението на кооперацията жалбодател и съответно действията по неговото
управление от неправоспособно лице са останали извън контрола, знанието и
съгласието на жалбодателя. Тези протоколи установяват и намерението на собственика,
тракторът да бъде ремонтиран и подготвен за работа съобразно неговото
предназначение, а вида и обема на ремонтните дейности, резервните части, когато
такива са използвани, включително тестване за установяване на резултата от
извършения ремонт са отговорност на фирмата, приела да го осъществи. От
свидетелските показания, които съдът кредитира като съответни на останалите
доказателства по делото, се установява, че И. самоволно без ничие знание,
разрешение или одобрение, е решил да изпробва трактора, знаейки, че не
притежава необходимата за това категория „ТКТ“. Същият не е служител на
кооперацията, не познава нейния председател и последният не е присъствал в
работилницата, когато И. взел ключа и решил да изпробва трактора. Събраните по делото доказателства са
индиция за непълнота на установената в хода на проведеното административно
производство фактическа обстановка, което е довело до неправилност на
обоснования правен извод и на възприетото административно решение. В случая е
налице нарушение на чл. 35 от АПК, съгласно който ИАА, какъвто безспорно е и
ЗППАМ, се издава, след като се изяснят всички факти и обстоятелства от значение
за случая. Доколкото допуснатите нарушения на административно-производствените
правила са се отразили върху съдържанието на волеизявлението на органа,
обективирано в Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-0996-000909 от 30.12.2019 г., същите следва да бъдат квалифицирани като
съществени такива, представляващи основание за отмяна на оспорения акт, като
незаконосъобразен.
Като форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез
която в предвидените в закона случаи се упражнява държавна принуда, ПАМ се прилагат
с цел предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и
за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях /чл. 22 ЗАНН/.
Мярката по чл.171, т.2а от ЗДвП има за последица
„отнемане“ на средството за извършване на нарушението, защото макар ППС-то да
остава под властта на неговия собственик, прекратяване на регистрацията, посредством
сваляне на регистрационните му табели, препятства възможността за движението му
по пътищата. Действително тази ПАМ по начина, по който е
формулирана от законодателя, не включва в хипотезиса си собственика на МПС да е допуснал или изрично предоставил
управлението му от друго лице-неправоспособен водач, но да се приеме, че
собственикът на МПС трябва да търпи неблагоприятни последици от извършено
административно нарушение от друго лице, което дори не познава, далеч надхвърля преследваните с налагането на ПАМ цели. Същото се отнася и
за случаите, в които МПС е било обект на чуждо посегателство и противозаконно
отнемане. Съдът, в настоящия съдебен състав счита, че оспорваната заповед е
издадена при допуснато нарушение на принципа на съразмерност, заложен в чл.6,
ал.1 АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по
разумен начин, добросъвестно и справедливо. Действително, налагайки ПАМ в
хипотезата на чл.171, т.2а от ЗДвП, административният орган действа при условията
на обвързана компетентност. В същото време обаче законът не винаги може да
обхване всички възможни хипотези в реалния живот. Дори когато преследва
законоустановени цели, принудителната административна мярка за всеки конкретен
случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата
на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на
закона. В случая прилагането на принудителната административна мярка по чл.171,
т.2а от ЗДвП не само не би постигнало
нито една от целите на административната принуда, но и ограничава правата на
жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото. Не без значение е и
обстоятелството, че още към момента на извършване на нарушението, по повод на
което е издадена оспорената заповед за прилагане на ПАМ, административнонаказващите
органи са предприели незабавни действия за реализиране отговорността на
нарушителя със съставянето на АУАН и издаването на НП, наложената глоба по
което е заплатена, видно от представените по делото доказателства. Прекратяването
на регистрацията на трактора при отпаднало основание за налагането на ПАМ, дори и за минималния
срок от 6 месеца предвид факта, че се касае за специално МПС, ползвано за
нуждите на кооперацията, съдът счита за несъразмерна мярка, тъй като би
препятствало за дълъг период ползването на вещ, необходима за дейността на жалбоподателя.
Видно от представената справка от ТР основната икономическа дейност на ЧПК „М.
к.“ с. М. е отглеждане на зърнени клубеноплодни, технически и фуражни култури. С
оглед на това последиците от издадената заповед, ограничаващи възможността на кооперацията
да използва по предназначение собствения си трактор са несъизмерими с
преследваната цел, което означава, че същата е постановена в противоречие с чл.
6, ал. 5 от АПК (в т.см. Решение№ 2429/27.02.2017г. по адм.д.№ 12477/2016г. на
ВАС).
Предвид изложеното съдът приема, че
жалбата е основателна. Оспорената ЗППАМ № 19-0996-000909/30.12.2019
г., издадена от Началник група в Сектор „ПП“ при ОДМВР – Монтана, с която на ЧПК „М. к.“ с. М. е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, като постановена при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, при
неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на
закона, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
От страните по делото не са
претендирани разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172
ал.2 вр.чл.146 т.4 и т.5 от
АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЗППАМ № 19-0996-000909/30.12.2019
г., издадена от Началник група в Сектор „ПП“ при ОДМВР – Монтана, с която на ЧПК „М. к.“ с. М. е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б.
„а“ от ЗДвП „Прекратяване
на регистрацията на ППС колесен трактор с рег. № ВР* за срок от 6 месеца“.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП.
АДМ. СЪДИЯ: