РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. Добрич, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и *** година в следния
състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Христина Г. Христова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20213230102810 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на „ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81, вх. В,
ет. 8, срещу З.Р. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „***“ № 2, с
която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
следното вземане, предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1857 по
описа на Районен съд Добрич за 2021 г:
- 59, 97 лева, представляващо неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с кл. №
16895480001 от 19.01.2018 г., сключен между ответника и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, което вземане е прехвърлено на
„ЮБЦ” ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г. от „С.Г. Груп“ ЕАД,
придобило вземането от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД с
договор за цесия от 16.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 19.01.2018 г. ответникът е сключил
договор за далекосъобщителни услуги с „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД с клиентски № 16895480001, като е избран тарифен план
„Smart L“, с месечна абонаментна такса от 23, 99 лв. с ДДС. Договорът е бил
1
сключен за ползване на мобилна услуга за номер ********** за срок от 24
месеца, до 19.01.2020 г.
Сочи, се че ответникът не е заплатил задълженията си по договора за
мобилни услуги, за периода от 22.01.2018 г. до 22.05.2018 г., в размер общо на
105, 28 лева. За вземанията са издадени фактури. Поради неизпълнението
ищецът е прекратил едностранно договора с абоната на 29.05.2018 г. и е
начислил неустойка в размер на 59, 97 лева, формирана от сбора на три
месечни абонаментни такси без ДДС – 3 х 19, 99 лева.
Твърди се, че вземането за неустойка е било прехвърлено на „ЮБЦ”
ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г. от „С.Г. Груп“ ЕАД. От своя страна
последното дружество е придобило вземането от „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г. В
исковата молба се цитира съдебна практика относно уведомлението за цесия.
Твърди се, че към исковата молба е приложено уведомление до длъжника за
двете цесии. Според ищеца, с получаването му от длъжника се счита, че е
изпълнено задължението за уведомяване по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. В тази връзка
се излагат твърдения, че длъжникът може да противопоставя възражение за
ненадлежно уведомяване за извършената цесия само когато едновременно с
това твърди, че е изпълнил задължението на стария кредитор.
За процесното вземане за неустойка е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 1857/2021
г. по описа на Районен съд Добрич. След разпореждане на заповедния съд е
предявен установителния иск.
Прави се искане да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца следното вземане, предмет на заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 1857 по описа на Районен съд Добрич за 2021 г:
- 59, 97 лева, представляващо неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с кл. №
16895480001 от 19.01.2018 г., сключен между ответника и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, което вземане е прехвърлено на
„ЮБЦ” ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г. от „С.Г. Груп“ ЕАД,
придобило вземането от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД с
договор за цесия от 16.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумата. Претендират
се и разноски.
Ищцовото дружество не се представлява в съдебно заседание.
Процесуалният представител – адвокат В.Г., изпраща молба-становище, с
която заявява, че поддържа иска. Излага аргументи в подкрепа на тезата си за
дължимост на неустойката, идентични с изложените в исковата молба.
В законоустановения срок ответницата не e депозирала отговор на
исковата молба. Не се явява в съдебно заседание и не се представлява.
2
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр.
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД във вр. с чл. 92 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже прекратяване на съществувалото
между страните валидно облигационно правоотношение по договор за
мобилни услуги; неизпълнение на договорните задължения от ответника,
което води до вреди; наличието на уговорка, с която е уговорен размер на
обезщетението за твърдяното неизпълнение, както и конкретен размер на
сумата; наличие на валидно сключени цесии за прехвърляне на процесното
вземане, за които да е бил надлежно уведомен длъжника.
В тежест на ответника е да установи, че е плащал задълженията си по
договора.
От представения договор за далекосъобщителни услуги за клиент с
клиентски № 16895480001 се установява, че на 19.01.2018 г. между
ответницата и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е възникнало
облигационно правоотношение, по силата на което дружеството се е
задължило да предоставя на потребителя далекосъобщителни услуги, а
потребителят се е задължил да ги заплаща ежемесечно. Бил е избран тарифен
план „Smart L“, с месечна абонаментна такса от 23, 99 лв. с ДДС. Договорът е
бил сключен за ползване на мобилна услуга за номер ********** за срок от
24 месеца, до 19.01.2020 г.
Ответникът не е заплатил задълженията си по договора за мобилни
услуги, за периода от 22.01.2018 г. до 22.05.2018 г., в размер общо на 105, 28
лева. За вземанията са издадени фактури с № ********** от 22.02.2018 г.; №
********** от 22.03.2018 г.; № ********** от 22.04.2018 г. и № **********
от 22.05.2018 г.
В разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК законодателят установява
задължение за всяка страна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения. Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена
тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици.
При неуспешно проведено пълно и главно доказване на тези факти, съдът
следва да ги приеме за неосъществили се в обективната действителност и на
тази основа да постанови решението си. В този смисъл е и Решение № 25 от
27.01.2012 г. по гр. д. № 1832/2010 г. на IV г.о. на ВКС.
В тежест на ответницата е да докаже, че е платила задълженията по
изброените фактури. Същата обаче не е ангажирала доказателства в тази
насока, поради което следва да бъде направен категоричен извод за
неплащане на задълженията по договора за мобилни услуги, за периода от
22.01.2018 г. до 22.05.2018 г.
Поради неизпълнението ищецът е прекратил едностранно договора с
абоната на 29.05.2018 г. и му е начислил неустойка в размер на 59, 97 лева,
3
формирана от сбора на три месечни абонаментни такси без ДДС – 3 х 19, 99
лева.
Неустойката е начислена на основание т. 2 от договора за
далекосъобщителни услуги (л. 24), където е посочено, че „С прекратяване на
споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения към
него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде
прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на
абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на
БТК АД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от
трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент,
за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по
техния стандартен размер без отстъпка.“
Оттук се извежда, че дължимостта на вземането за неустойка е
обусловено от предсрочното прекратяване на договора за далекосъобщителни
услуги при неплащане на дължими суми.
С Определение № 1553 от 19.11.2021 г. на ищеца са дадени указания,
съгласно чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи доказателства за прекратяване на
процесния договор между страните. Такива не бяха представени и
впоследствие от ищцовото дружество.
Основанията за прекратяване на договора за далекосъобщителни
услуги са предвидени в чл. 50 от Общите условия, приложени към исковата
молба (л. 30-38). В конкретния случай се твърди прекратяване поради
неизпълнение на задължението на абоната за плащане на предоставените
далекосъобщителни услуги. В т. 50.6, б. „в“ от Общите условия е предвидено,
че при неплащане в срок договорът се прекратява едностранно от БТК с
тридесетдневно писмено предизвестие. По делото не бяха представени
доказателства, от които да се установи, че такова писмено предизвестие за
прекратяване е изготвено и получено от ответницата. Ето защо, с
положителност може да бъде заключено, че договорът не е бил предсрочно
прекратен. При това положение неустойка не се дължи, защото не са
доказани предпоставките, обуславящи начисляването , съгласно т. 2 от
договора във вр. с чл. 92 от ЗЗД. В случая не се касае за автоматично
прекратяване на договорната връзка поради неплащане от страна на абоната.
Затова фактът на неизпълнение сам по себе си не е основание за прекратяване
на съглашението. В този смисъл са Решение от 07.12.2021 г. по гр.д. № 557 по
описа на Окръжен съд Добрич за 2021 г. и Решение от 11.03.2022 г. по гр.д. №
637 по описа на Окръжен съд Добрич за 2021 г.
Цедирането на вземането за неустойка не следва да бъде коментирано
от съда, доколкото решаващият извод е за недължимост на процесната сума.
Всичко изложено налага извода, че искът за установяване
дължимостта на сумата от 59, 97 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с кл. № 16895480001 от 19.01.2018 г., сключен между ответника и
4
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ответницата се поражда правото
да ѝ бъдат заплатени направените разноски.
Същата не е направила искане в този смисъл и не е представила
доказателства за реализиране на разноски, поради което такива не се
дължат.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81, вх. В, ет.
8, срещу З.Р. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „***“ № 2, иск с
правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК
във вр. с чл. 99 от ЗЗД във вр. с чл. 92 от ЗЗД, за установяване дължимостта
на вземането по заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1857 по описа на Районен
съд Добрич за 2021 г. в размер от 59, 97 лева, представляващо неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с кл. № 16895480001 от 19.01.2018 г., сключен между ответника и
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, което вземане е
прехвърлено на „ЮБЦ” ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г. от „С.Г.
Груп“ ЕАД, придобило вземането от „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5