РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Пловдив , 18.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна И. Андреева
Бранимир В. Василев
Секретар:Бояна А. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна И. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20205300502053 по описа за 2020 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на П. А. Г. с ЕГН **********, с
адрес ***, против Решение № 1546 от 04.05.2020 г., постановено по гр.д.№
11776/2019 г. по описа на Районен съд -Пловдив, Х гр.с-в, с което е
отхвърлен предявеният от него против С. Д. В. с ЕГН ********** с адрес: ***
иск за осъждането на ответницата за заплащане на сумата от 2306 лв. като
получена без правно основание по изпълнително дело № 1543/2012г. на ЧСИ
Мариана Обретенова, на основание чл.55, ал.1 ЗЗД. Във въззивната жалба се
поддържа оплакването, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено и вместо него да
се постанови въззивно решение по съществото на спора, с което искът да се
уважи. Претендира се заплащането на разноски.
Въззиваемата страна С. Д. В. чрез процесуалния и представител адв.
К. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира решението на
първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и моли същото да
бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
1
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество
е неоснователна по следните съображения:
Предявен е иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Ищецът П.Г. е основал иска си на твърдението, че е взискател по
изпълнително дело №1543/2012 г. на ЧСИ Мариана Обретенова, а
ответницата С.В. в качеството си на адвокат е била процесуален представител
по гр.д. № 2836/2013 г. на Районен съд – Пловдив, въз основа на което било
образувано изпълнителното дело. Твърди, че при образуването на
изпълнителното дело ответницата представила пълномощно, което той не е
подписвал. Тъй като дълго време по изпълнителното дело не постъпвали
суми, през есента на 2018 г. решил да се обади на съдебния изпълнител и от
него разбрал, че суми по делото постъпват, но са били превеждани по сметка
на ответницата в качество на негов адвокат. Твърди, че от негово име
ответницата е получила в рамките на изпълнителното производство общо
сумата от 2306 лв. Счита, че така получената сума поради липсата на
упълномощаване е получена от ответницата без правно основание, поради
което иска последната да бъде осъдена да му заплати 2306 лв., с която се
обогатява неоснователно за негова сметка, ведно с законната лихва, считано
от деня на предявяване на иска до окончателното изплащане.
Ответницата С.В. оспорва иска като неоснователен.
От събраните доказателства се установява следното от фактическа
страна:
В полза на ищеца П.Г. е била издадена заповед за незабавно
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 17625/2012 г. на ПРС, за сумата от 7735 евро, ведно със законната
лихва от 01.11.2012 г. до изплащане на вземането, деловодни разноски от
306,10 лв. за платена държавна такса и 2500 лв. - адвокатско възнаграждение
/лист 48, 49 от делото на РС/. Видно от копието на заповедта за незабавно
изпълнение, в заповедното производство ищецът е бил представляван от адв.
В.. С молба на л.46 от делото пред РС, подадена от ответницата като
пълномощник на ищеца въз основа на този изпълнителен лист било
образувано изп. дело № 20127580401543 при ЧСИ Мариана Обретенова рег.
№ 758, р-н на д-ие ПОС. Към молбата било приложено пълномощно от
08.11.2012 г. /лист 50 делото на РС /.
Поради постъпване на възражение на длъжника в заповедното
производство на ищеца като заявител с разпореждане по ч.гр.д. № 17625/2012
г. на ПРС от 02.01.2013г. /лист 103 на делото пред РС/ са били дадени
указания за завеждане на иск относно вземането. С разпореждане на ЧСИ
Обретенова от 09.01.2013 г. изпълнението е било спряно на осн. чл.420, ал.1
2
ГПК. След провеждането на исково производство по гр. д. № 2836/2013г. по
описа на Пловдивския районен съд, приключило с влязло в сила решение, с
което били частично установени вземанията по листа, изпълнителното
производство е било възобновено по молба на адв. С.В. като пълномощник на
ищеца от 07.12.2015 г. С молбата било представено копие на влязлото в сила
решение, постановено по гр. д. № 2836/2013г. /л.148-149 от делото пред РС/,
видно от което в исковото производство ищецът отново е бил представляван
от адв. С.В.. Това обстоятелство се признава изрично от ищеца П.Г. в
исковата му молба, инициираща настоящото исково производство.
По изпълнителното дело са били предприемани множество действия
от името на ищеца като взискател, за проучване на имущественото състояние
на длъжника, за налагане на запори, за извършване на описи, като за
взискателя П.Г. били събрани суми. По банковата сметка на адвокат С.В.
били преведени следните суми: на 15.07.2016г. – сумата от 2063,79 лв.; на
14.12.2017 г. – сумата от 134,80 лв. и на 25.01.2018г. - сумата от 107,39 лв.
Установява се от копието на изпълнителното дело, че на 20.09.2018 г.
ищецът като взискател е посочил личната си банкова сметка, по която в
последствие от съдебният изпълнител на осъществявани плащания на
постъпили суми.
Пред ПРС е прието заключението на вещото лице М.С. съдебно-
графическата експертиза, че подписът положен за упълномощител в
представеното по изпълнителното дело пълномощно от 08.11.2012г. не е
изпълнен от ищеца П.Г..
Пред ПРС е разпитан свидетеля А.Д.С., без родство със страните, че
ответницата С.В. е била адвокат на ищеца П.Г., присъствал е в офиса ,
когато тя била упълномощена от ищеца да заведе дело за някаква парична
сума и той и заплатил някакви пари.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави
следните изводи от правна страна:
Съгласно чл.59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването.
За да обоснове получаването на сумите от ответницата за негова
сметка без основание, ищецът се позовава на липсата на надлежно
упълномощаване от негова страна за образуването на изпълнителното дело,
по което са постъпвали сумите и са превеждани същите на ответницата като
негов адвокат. Безспорно се установява по делото, както правилно е приел и
първоинстанционният съд, че представеното от адв. С.В. пред ЧСИ
пълномощно от името на ищеца не носи неговия подпис и е неистинско.
3
Установи се обаче, че ищецът П.Г. е бил представляван от адв.С.В. пред
заповедния съд, в рамките на производството по чл.417 и сл. ГПК по издаване
на изпълнителния лист, както и в исковото производство по установяване на
вземането по същия изпълнителен лист. От данните по делото следва да се
приеме, че ищецът е знаел и е бил съгласен да се образува от адв. В.
изпълнително производство от негово име въз основа на този изпълнителен
лист, като в исковата молба се сочи, че дълго време по изпълнителното дело
не постъпвали суми, т.е. ищецът е знаел и не се е протовопоставил на
висящото изпълнително дело и на предприетите от адв. С.В. действия като
негов процесуален представител. Нещо повече, през 2018 г. ищецът просто е
посочил своя банкова сметка, по която да му бъдат превеждани сумите,
постъпили в рамките на същото изпълнително производство въз основа на
извършените от негово име действия. Споделя се извода на районния съд, че
договорът за правна помощ е разновидност на договора за мандат и за
действителността на същия не е предвидена специална форма, като по делото
следва да се приеме да е било налице мандатно правоотношение между
ищеца като клиент и ответницата като адвокат и във връзка с образуването и
воденето на изпълнителното производство, а не само по заповедното и по
исковото. Приемането на извършените от адвоката действия от страна на
ответника сочи на извода, че поръчката е била изпълнявана от ответницата.
Ето защо правилен е и изводът на районния съд, че въпросът дали
адвокатът е отчел поръчката на ищеца, като му е дал полученото във връзка с
изпълняваната поръчка касае евентуален спор във връзка с мандатното
правоотношение, но при всички случаи стои извън правоотношения, лежащи
на плоскостта на неоснователното обогатяване.
Ето защо следва да се приеме, че предявеният иск е неоснователен и
като такъв същият следва да се отхвърли.
Решението на районния съд е правилно и като такова ще бъде
потвърдено.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, жалбоподателят ще
бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените разноски пред
тази инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение, които се
констатираха от съда на 300 лв.
По тези съображения и на основание чл.272 от ГПК Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1546 от 04.05.2020 г., постановено по
гр.д.№ 11776/2019 г. по описа на Районен съд -Пловдив, Х гр.с-в.
ОСЪЖДА П. А. Г. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на С.
4
Д. В. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 300 /триста / лв. разноски по
делото пред възивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5