РЕШЕНИЕ

гр. София, 11.08.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август две хиляди и двадесета година в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                                                           ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

                                                    МЛАДШИ СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова въззивно частно гражданско дело № 7381 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******– длъжник по изп. дело № 20207850400063 на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Л.М., рег. № 785 при Камарата на частните съдебни изпълнители, срещу постановление за разноски от 11.06.2020 г. в частта, с която е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя Г.С.М.П.ЕООД, ЕИК ******от сумата 260.00 лева на сумата от 100 лева, както и на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят твърди, че претендираният от взискателя адвокатски хонорар за изпълнителното производство е прекомерен и не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Сочи, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 09.07.2004 г. /актуализирана на 15.05.2020 г./ предвижда минимален размер на възнаграждение за образуване на изпълнителното производство 100.00 лв., с който размер ЧСИ не се е съобразил. Съответно като към момента на изпращане и получаване на поканата за доброволно изпълнение /28.05.2020 г./ е приложима цитираната разпоредба и размер на възнаграждение за адвокат, поради което присъдения размер се явява прекомерно завишен. Освен това в случая било извършено само действието по образуване на изпълнителното дело и други действия не са били извършвани. Освен това, според жалбоподателя, производството не представлява действителна правна и фактическа сложност.

Поради това отправя искане за отмяна на атакуваното постановление и намаляване размера на определеното на взискателя адвокатско възнаграждение до сумата от 100 лева, съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира разноски.

В законоустановения срок е подадено възражение срещу частната жалба от взискателя Г.С.М.П.ЕООД, в което се излагат съображения за нейната неоснователност.

По делото са изготвени мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК  от ЧСИ Л.М., в които се излагат подробни доводи за неоснователност на жалбата. Заявява, че към датата на Постановлението – 11.06.2020 г. ЧСИ е съобразил размера на дълга по образуваното изпълнително дело и минималният размер на адвокатско възнаграждение дължимо за образуване на изпълнителното дело към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, което е преди актуализацията на Наредбата / Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 09.07.2004 г./ считано от 15.05.2020 г. Освен това в проведеното производство длъжника не е погасил дълга в срока за доброволно изпълнение, поради което изложените от него доводи за недължимост на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство се явяват неоснователни.

При служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира, че същата е допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт от страна по делото, която има интерес от обжалването му, в преклузивния едноседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От представените в изпълнителното дело писмени доказателства се установяват следните значими за решаването на спора факти по делото:

Изпълнително дело № 20207850400063 на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Л.М., рег. № 785 е образувано по молба на взискателя Г.С.М.П.ЕООД, ЕИК ******срещу длъжника „Т.С.“ ЕАД за събиране на сумата по изпълнителен лист от 14.11.2019 г., издаден по гр. д. № 60423/2018 г., по описа на СРС, 79 с-в, ведно с разноските по образуваното изпълнително дело, в това число и адвокатски хонорар в размер на 260.00 лева.

С покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 28.05.2020 г., съдебният изпълнител е поканил последния на основание чл. 428, ал. 1 ГПК да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок от връчването, като заплати дължимите на взискателя суми по изпълнителния лист, ведно с таксите и разноските по изпълнението, включително и сумата от 260 лева – адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство. По делото липсват доказателства за доброволно изпълнение на дължимите суми в срока за доброволно изпълнение или след това.

С възражение от 29.05.2020 г. „Т.С.“ ЕАД е заявило, че намира за прекомерни посочените в поканата за доброволно изпълнение адвокатски хонорар и разноски, като е поискало определянето на по-нисък размер на адвокатското възнаграждение, а именно 100 лева. С постановление от 11.06.2020 г. съдебният изпълнител е отказал да намали размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение от 260.00 лева на 100 лева. Длъжникът е атакувал това разпореждане, подавайки на 26.06.2020 г. разглежданата в настоящото производство частна жалба.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: 1. делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, 2. изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, или 3. разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени.

При положение, че в конкретния случай липсва изложение от страна на жалбоподателя, а и по делото не са приложени доказателства в тази посока, настоящият състав приема, че не е налице някое от изключенията по цитираната разпоредба, поради което в тежест на длъжника следва да се възложат и сторените по изпълнителното дело разноски.

Доколкото поканата за доброволно изпълнение е връчена на жалбоподателя на 28.05.2020 г. и предвид, че по делото не са представени доказателства за доброволно изпълнение на дължимите суми в срока за доброволно изпълнение, то съставът на СГС намира, че при това положение жалбоподателят дължи адвокатско възнаграждение по чл. 10, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнителното дело и за защита и съдействие по него. С оглед материалния интерес по делото, окончателно определеното от съдебния изпълнител адвокатското възнаграждение от 260.00 лева не се явява прекомерно, съответно не следва да се намалява и размерът на дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Адвокатското възнаграждение се определя според действащия нормативен акт към датата на сключване на договор за правна защита и съдействие, поради което в случая е приложима Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие -12.03.2020 г.-т.е. в редакция ДВ, бр.7 от 22 Януари 2019 г.

 

 

 

 

Ето защо жалбата на длъжника се явява неоснователна, а атакуваното постановление от 11.06.2020 г. на частен съдебен изпълнител Л.М., рег. № 785 по изп. дело № 20207850400063 следа да бъде потвърдено.

По разноските:

Доколкото настоящото производство касае спор за изменение на разноските, то, СГС намира, че в него не се дължат разноски на страните.

Така мотивиран, Софийски градски съд, втори „Б“ въззивен състав

 

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника „Т.С.“ ЕАД, „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******срещу постановление за разноски от 11.06.2020 г. в частта, с която е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя Г.С.М.П.ЕООД, ЕИК ******от сумата 260.00 лева на сумата от 100 лева, както и на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                 2.