Производството е по чл.33 и сл. от ЗАП. С писмо № А 94-001344/09.12.2004 г. Кмеът на Община Джебел отказал да извърши изменение на дворищнорегулационния план на част от кв.11 по плана на с.Припек, на основание §8 от ПР на ЗУТ по молба на Кязим Османов Бекиров от с.Припек, общ.Джебел и Огнян Кирилов Бонев от гр.Кърджали, на основание §8 от ПР на ЗУТ. Недоволни от така постановения отказ са останали жалбодателите Кязим Османов Бекиров и Огнян Кирилов Бонев, които го обжалват. В жалбата се сочи, че били налице предпоставките на §8 от ПР на ЗУТ за изготвяне на нов регулационен план на двата имота, като съществуващата имотна граница бъде приета за регулационна такава. Твърди се, че кметът на общината нямал право на преценка дали да разреши изменение на дворищната регулация на имота им, тъй като били налице необходимите предпоставки – неприложена влязла в сила предходна регулация, липса на отчуждаване за тази част от имота, завземането по надлежния ред. Този извод се налагал от граматическото тълкуване на чл.135, ал.1 и 5, като искането за изменение на действащ подробен устройствен план се правело от заинтересованите лица, а не от всички заинтересовани лица, като при наличие на някое от основанията по чл.134, ал.1 и 2 компетентният орган можело да нареди служебно с мотивирано предписание да се изработи проект за изменение на действащ устройствен план. Сочат, че не било необходимо съгласие на съседа им по имот, тъй като в случая се касаело за процедура, очертана в чл.134, ал.2, т.2, като уточняването на новата регулационна граница трябвало да се извърши след допълване на кадастралния план или кадастралната карта. Разпоредбата на § 8 от ПР на ЗУТ била самостоятелно основание за изменение на влезли в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове и се прилагала не самостоятелно, а субсидиарно с останалите разпоредби на ЗУТ. Молят съда да отмени отказа на Кмета на Община Джебел да издаде нареждане за изготвяне на ПУП – ПР за част от УПИ ІV-280 и УПИ V-275 в кв.11 по плана на с.Припек от 1993 г., като се възстанови старата регулационна граница между тях, съгласно плана от 1977 г. по съществуващата в момента имотна граница между тези два имота по реда на §8 от ПР на ЗУТ. Претендират разноски. В съдебно заседание, представлявани от своя процесуален представител поддържат жалбата си по изложените в нея и в представено писмено становище съображения. Ответникът Кмета на Община Джебел, в представени писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и необоснована и моли съда да отхвърли същата. В друго становище се сочи, че според действащия към момента ПУП на с.Припек претендираната имотна граница съвпада с регулационната граница, поради което §8 от ПР на ЗУТ бил неприложим. Извън този случай следвало да се извърши промяна в плана след съгласие на заинтересованите собственици, а именно собственика на съседния УПИ V-275 в кв.11. Заинтересованата страна Ибрахим Османов Бекиров оспорва жалбата и моли съда да остави същата без уважение. В представено писмено становище сочи, че не са налице предпоставките на §8 от ПР на ЗУТ, като имотната граница била материализирана и съвпадала с регулационната такава. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали намира жалбата за неоснователна и моли съда да отхвърли същата. След извършената преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, Окръжният съд, констатира: Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна. Със заповед № 441/24.08.2004 г. на Кмета на Община Джебел било одобрено изменение на ПУП – ПР на УПИ ІV-280, кв.11 по устройствения план на с.Припек, общ.Джебел, като са били обособени два урегулирани поземлени имота – УПИ ІV-280 и УПИ ХХ-280, според червените, сините и зелените линии и надписи на приложената към заповедта скица с дата 25.08.2004 г. По делото е представено като доказателство заверено копие от решение № № 42/30.03.1993 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 194 по описа за 1992 г. на същия съд, влязло в сила на 26.06.1993 г., от което се установява, че е признато за установено по отношение на Ибрахим Османов Бекиров от с.Припек, че Кирчо Бонев Белев е собственик по наследство и давностно владение на недвижим имот, находящ се в с.Припек, общ.Джебел, с пл. № 228 по плана на селото, ведно с построената двуетажна масивна жилищна сграда, построена в отредения парцел с № VІІІ-225 по плана на с.с. от 1977 г. Признато е за установено също по отношение на Ибрахим Османов Бекиров и Община Джебел, че е налице непълнота в кадастралния план на с.Припек относно принадлежността на масивната жилищна сграда, находяща се в парцел VІІІ-225 към имот с пл. № 228 в кв.20 и кв.26 по плана на с.Припек, както и, че е допусната грешка в кадастралната основа при заснемането на имотната граница между имоти с пл. № 228 и № 225 по плана на селото в частта й от жилищната сграда до подпорната стена, която е заснета, че минава от левия край на жилищната сграда до десния край на подпорната стена. Допуснато е да се допълни кадастралната основа на с.Припек, като двуетажната масивна жилищна сграда, находяща се в парцел VІІІ-225 бъде записана в принадлежност към имот с пл. № 228 в кв.20 и 26 по плана на с.Припек. Допуснато е също да се извърши поправка на кадастралната основа на с.Припек, относно имотната граница между имоти с пл. № 228 и 225 в кв.20 и 26, в частта й от жилищната сграда до подпорната стена, като границата бъде записана като започваща от средата на сградата, вместо от левия й край и завършваща в десния край на подпорната стена. От показаÝията на разпитания по делото свидетел Симеон Кирилов Бонев се установява, че границата между процесните имоти представлява пътечка, която съществувала и към момента. От писменото заключение на вещото лице инж. Антония Христова по назначената съдебно-техническа експертиза, както и от разпита на същата в съдебно заседание, които съдът приема се установява, че в следствие на изменението на плана за регулация на с.Припек от 1993 г., одобрено със заповед № 441/24.08.2004 г., от УПИ ІV-280 в кв.11 са обособени два нови урегулирани поземлени имота УПИ ІV-280 и УПИ ХХ-280 по отношение на което изменение плана е приложен. Изменението на плана за регулация, одобрено през 2004 г. не касае промяна в имотната граница между имоти с пл. № 275 и № 280 и кадастралният план, одобрен през 1993 г. е действащ и към момента. По плана на с.Припек от 1993 г. границата между имот с пл. № 275 – собственост на Ибрахим Османов Бекиров и имот с пл. № 280 – собственост на Кязим Османов Бекиров съвпада с границата между УПИ V-275 и УПИ ХХ-280 в кв.11. По предшестващия план от 1977 г., границата между имоти с пл. № 225 и 228, определена с влязло в сила решение № 42 по гр.д. № 194/1992 г. на РС – Момчилград не съвпада с границата между парцели ІХ-225 и VІІІ-225 в кв.20. От извършения от вещото лице оглед се установява, че регулацията между УПИ ХХ-280 и УПИ V-275 е била приложена, като оградата между имоти с пл. № 280 и 275 в кв.11 по действащия план на с.Припек от 1993 г. съществува. На определени места оградата е съборена, а само непосредствено пред жилищната сграда в имот с пл. № 280 липсва. Там където оградата е запазена, съвпада с границата между имоти със стари пл. № 225 и 228 в кв.20. Установява се също, че старата регулация не е приложена,регулацията между УПИ ХХ-280 и УПИ V-275 следва границата между имоти с пл. № 280 и № 275. От писменото заключение по назначената тройна съдебно-техническа експертиза, подписано от вещите лица инж. Стайко Стайков и инж. Румяна Видинска, както и от разпита на същите лица в съдебно заседание, които съдът приема се установява, че парцелната граница между УПИ VІІІ и УПИ ІХ по плана на с.Припек от 1997 г. не е материализирана. Имотната граница между имоти с пл. № 225 и № 228 (по плана от 1977 г.), а по сега действащия план имоти с № 275 и № 280 е материализирана на место в почти цялата си част, като липсва такава само до жилищната сграда на Кязим Бекиров. Тази имотна граница съвпада с парцелната в плана от 1993 г. Съдът не приема особеното мнение на вещото лице инж. Петко Рашев, което е обективирано в т.нар. заключение с вх. № 2129/01.07.2005 г. (л.132 от делото), видно от изявлението на това вещо лице в съдебно заседание от 08.07.2005 г., тъй като същото противоречи на становищата на останалите вещи лица и дава отговор на правни въпроси относно приложението на §8 от ПР на ЗУТ. Представените по делото по делото като доказателства заверени копия от решение № 2052/28.04.1998 г. по адм. д. № 5269/1996 г. на ВАС, решение № 172/26.11.1996 г. по адм. д. № 313/1996 г. на ОК – Кърджали, решение № 74/28.06.1996 г. по адм. д. № 58/1996 г. на ОС – Кърджали, предписание на Общинска администрация – Джебел, писмо № 1919/11.09.1995 г. на Областен управител – Хасково, заповед № 09/04.01.1996 г. на Кмета на Община Джебел, протокол за трасиране и скица към него, заключение на в.л. инж. Стайко Стайков и заключение на в.л. инж. Кольо Генчев, съдът намира за неотносими към делото поради което не ги обсъжда. При тези данни съдът намира, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в предписаната от закона форма, същият е законосъобразен, а жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. От събраните по делото доказателства се установява, че действащия към момента на искането ПУП в частта му, касаеща процесните УПИ ХХ-280 и УПИ-275 в кв. 11 е влязъл в сила и е бил приложен, поради което разпоредбата на §8 от ПР на ЗУТ е неприложима. Това ясно личи от заключението на вещото лице инж. Антония Христова, която сочи, че в по-голямата си част оградата между процесните имоти съществува, като на места е съборена и единствено пред жилищната сграда в имот с пл. № 280 липсва (л.33 от делото). Вещите лица инж. Стайко Стайков и инж. Румяна Видинска също сочат, че границата между процесните имоти е материализирана на место в почти цялата си част, като липсва такава само до жилищната сграда на Кязим Бекиров. Нещо повече, имотната граница съвпада с парцелната такава в действащия план на селото от 1993 г., поради което не е налице основание за приложението на §8 от ПР на ЗУТ. Що се отнася до влязлото в сила решение № 42/30.03.1993 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 194 по описа за 1992 г., то имотната, респ. парцелна граница между процесните имоти, определена с това решение напълно съвпада с установената от вещите лица и нанесена по влезлия в сила план на селото от 1993 г. Така, в решението изрично е посочено, че границата започва от средата на сградата, вместо от левия й край и завършва в десния край на подпорната стена, до която има заснет и масивен гараж (виж скица на лист 34 от делото). В този смисъл съдът не възприема особеното мнение на вещото лице инж. Петко Рашев, който сочи, че съдебното решение не е изпълнено от Община Джебел, като следвало да се възстанови стария УПИ VІІІ-225. Очевидно е, че влязлото в сила решение е било изпълнено, като с него е променена имотната граница между процесните имоти, която по действащия и приложен план от 1993 г. съвпада с регулационната такава. Впрочем, процесният случай не касае неприложена дворищна регулация за изравняване на части в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели или за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти, поради което разпоредбата на § 8 от ПР на ЗУТ е напълно неприложима, а изложените от процесуалния представител на жалбодателите съображения в тази насока са неоснователни. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на Кязим Османов Бекиров и Огнян Кирилов Бонев против отказа на Кмета на Община Джебел за изменение на дворищнорегулационния план на с.Припек, общ.Джебел за част от УПИ ІV-280 и УПИ V-275, в кв.11, по плана на с.Припек, общ.Джебел по реда на §8 от ПР на ЗУТ, обективиран в писмо изх. № А-94-00-1344/09.12.2004 г., като неоснователна. Ето защо и на основание чл.42 ал.1 от ЗАП, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Кязим Османов Бекиров от с. Припек, общ.Джебел, с ЕГН ********** и Огнян Кирилов Бонев от с. Припек, общ.Джебел, с ЕГН ********** против отказа на Кмета на Община Джебел за изменение на дворищнорегулационния план на с.Припек, общ.Джебел за част от УПИ ІV-280 и УПИ V-275, в кв.11, по плана на с.Припек, общ.Джебел по реда на §8 от ПР на ЗУТ, обективиран в писмо изх. № А-94-00-1344/09.12.2004 г., като неоснователна. Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Председател:
Членове:1. 2. |