№ 129
гр. Пловдив , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на десети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330200255 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на И. П. Й., действащ чрез пълномощника си адв.
С.Н. против Наказателно постановление № 20 – 6207 – 00819 от 12.10.2020 г. ,
издадено от Началник РУ към ОД на МВР Пловдив, РУ Труд, с който на
жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП са наложени
административни наказания „Глоба“ в размер на 2000,00 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3
ЗДвП.
В жалбата се ангажира становище за незаконосъобразност и неправилност
на атакуваното НП, поради което се моли за неговата отмяна. Не се
претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата,
поради, което моли обжалваното Наказателно постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Не се претендират
разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
1
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното Наказателно постановление намери, че са налице основания за
неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:
От фактическа страна се установява следното:
На 18.07.2020 г. , около 03,15 часа в село Труд, на ул. „Карловска“ пред №
18, жалбоподателят Й. управлявал товарен автомобил – Ивеко 35 С 13 В с рег.
№ *** – чужда собственост, като в хода на извършване на полицейска
проверка същият отказал да бъде изпробван с техническо средство Дрег Чек
3000 № APNB – 0831 за употреба на наркотични вещества и техни аналози.
Бил му издаден талон за изследване № 0066276, но Й. не изпълнил
предписанието за химико – токсилогично изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества и техни аналози.
Административнонаказващия орган приел, че извършеното съставлява
нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП и същото следва да бъде санкционирано на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП.
Изложената и приета от настоящата съдебна инстанция фактическа
обстановка се доказва от формираната по делото доказателствена съвкупност,
включително от показанията на разпитания като свидетел актосъставител К.
И. П., които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и
достоверни. Същите взаимно се допълват с приложените по делото писмени
доказателства и водят до несъмнен извод за установеност на деянието и
авторството на нарушението.
Въпреки гореизложеното обаче, съобразявайки се с основните принципи в
административно-наказателния процес за законоустановеност на
нарушението и законоустановеност на наказанието, настоящият състав
намира, че процесното наказателно постановление е издадено при
съществено нарушение на процесуалните правила.
На първо място, видно от описанието от фактическа страна на
нарушението, административно-наказващият орган правилно е посочил, че
вмененото на жалбоподателя нарушение следва да бъде квалифицирано като
такова по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Според регламента на визираната норма водач
2
на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв. Тоест посочената разпоредба визира
освен състава на административно нарушение, така също и фиксирани
размери на санкциите, които следва да понесе нарушителят.
В процесния случай наложените на жалбоподателя наказания са глоба в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца. Или иначе казано наложеното наказание лишаване от
правоуправление за срок от 12 месеца, се различава от абсолютно
определеното (без фиксиран горен и долен размер) в нормата наказание.
Макар и същото да е в по-нисък размер от посоченото в нормата, не е
възможно за районния съд, действащ като контролно - отменителна
инстанция, да постанови лишаването от правоуправление за срок по-малък от
предвидения в закона, доколкото същото би противоречало както на
същността на производството като контролно - отменително, така и на
изричната разпоредба на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН, съгласно която не се допуска
определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанието
временно лишаване от право да се упражнява определена професия или
дейност. В този смисъл е и практиката на АС-Пловдив, обективирана в редица
съдебни актове, включително и Решение № 1411 от 30.07.2020 г. на АдмС -
Пловдив по к. а. н. д. № 1164/2020 г., в което съдът приема, че налагането на
санкции под минимално предвидения в закона размер „би отворило широко
вратата на наказващия орган за осъществяване на правораздавателна дейност
по собствена преценка, което не може да бъде допуснато от съда при
настоящата позитивно-правна уредба в ЗАНН и ЗДвП“. В случая не е налице
и условие за приложение на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, доколкото от датата на
извършване на твърдяното нарушение – 18.07.2020 г., до настоящия момент,
3
санкциите за процесното административно нарушение винаги са били глоба в
размер на 2000 лева и лишаване от правоуправление за срок от две години.
С оглед на изложеното, атакуваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
Предвид този изход на спора на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН
жалбоподателят би имал право на разноски. Доколкото обаче такива нито са
поискани, нито са представени доказателства реално да са сторени, то
разноски не следва да се присъждат.
В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото разноските се
присъждат с решението, то доказателствата за тяхното евентуално сторване
следва да са представени най-късно до приключване на съдебното
заседание преди обявяване на делото за решаване, като представянето им
в по-късен момент не би-могло да санира този пропуск.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, V н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20 – 6207 – 00819 от 12.10.2020
г. , издадено от Началник РУ към ОД на МВР Пловдив, РУ Труд, с който на
И. П. Й., ЕГН ********** на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП са
наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 2000,00 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на
чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4