Р Е Ш
Е Н И
Е № …..
Гр.
София, 22.12.2020
г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV Д с - в, в публичното заседание на двадесет и четвърти
ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Мария Малоселска
при
секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в.
гр. дело № 8066 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на ищцата Д.С.П., срещу решение № 105718 от 02.05.2019 г. по гр. д. № 81706/2017
г. на СРС, 63 с - в, с което е отхвърлен иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ срещу З.к. „Л.И.“ АД над сумата от 7 000 лв. до размер от 11 000 лв.
- главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ПТП настъпило на 16.02.2017 г., ведно със законната лихва от 21.09.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Въззивницата -
ищца поддържа, че решението е неправилно и необосновано, постановено при противоречие
с материалния закон в оспорената част. Излага съображения за нарушения на чл.
52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението. Сочи, че правилно при
определянето на обезщетението по справедливост съдът е отчел вида, характера и
тежестта на причинените телесните увреждания, последиците от начина, по който е
осъществено увреждането - внезапен удар от МПС, при който неблагоприятните
последици са настъпили ненадейно и неочаквано, като е съобразил и
обстоятелството, че с оглед ограничаване на последствията от уврежданията е бил
наложителен болничен престой. Възразява обаче, че в решението не са съобразени посочените
от съдебномедицинската експертиза последици от преживяното от ищцата мозъчно
сътресение на главен мозък, свързани с главоболие и повръщане, безсъние и
световъртеж. Тези последици са описани в исковата молба и в становището по
отговора на исковата молба. Поддържа се, че те продължават и в един
по-продължителен период от време. В тази насока са и свидетелските показания,
според които пострадалата страда от липса на концентрация, страх и разсеяност, изпитва
силно притеснение при завръщането на работа и дали ще се справи с възложените
ѝ задачи. С това състояние кореспондира и поставената ѝ диагноза
„Церебрастения“. Счита, че описаните негативни промени в поведението ѝ не
са взети в достатъчна степен от СРС при определяне размера на справедливото
обезщетение за неимуществени вреди. Поддържа, че интензитета и продължителността,
на вредите, съобразени с възрастта на пострадалата, обосновават извод за основателност
на претенцията ѝ в пълния заявен размер от 11 000 лв. Моли да се
постанови решение, с което да се отмени решението на СРС в отхвърлителната част
и вместо това - искът да се уважи изцяло. Претендира разноски за въззивното
производство за държавна такса.
Въззиваемата страна - ответникът З.к. „Л.И.“
АД, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК,
оспорва жалбата, като поддържа, че първоинстанционното решение в оспорената
част е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по
делото доказателства и материалния закон. Според ответника, при определяне
размера на обезщетението съдът е съобразил всички събрани по делото
доказателства в съвкупност. В хода на производството са доказани вида, степента
и тежестта на получените от ищцата травматични увреждания и са взети предвид търпените
от нея последици от уврежданията. Според приетата пред СРС съдебномедицинска
експертиза, болките и страданията са отшумели за 2 – 3 седмици, като пълното
възстановяване е продължило 20 - 25 дни. Не се установява при ищцата да се
наблюдават изброените от вещото лице негативни последици, като липсват данни за
паметови нарушения, дезориентация за време. Оспорва твърденията пострадалата да
е изпитвала притеснения от завръщането си на работа повече от обичайните, като
е запазила концентрацията ѝ си и професионалните си умения. Изтъква се
още, че по продължителния болничен за временна нетрудоспособност до 08.06.2017
г. вещото лице е обяснило с възможност от хронични болестни промени, несвързани
с процесното ПТП, или с неспазване на препоръчания лечебен режим. Поддържа, че
размерът на обезщетението е справедливо определен според социално - икономическите
условия в страната и липсата на трайни негативни промени в здравословното
състояние на ищцата. Без да се излагат конкретни съображения, въззиваемият
счита, че пострадалата е допринесла за настъпването на неблагоприятните
последици от ПТП. Моли да се потвърди решението, както е постановено.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Не възразява по
разноските на ищцата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира следното :
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта му – само в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба.
Обжалваното решение е валидно и допустимо в оспорените части, поради което
следва да се обсъдят доводите относно неговата законосъобразност.
Решението е постановено при изяснена от СРС фактическа обстановка, която
настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря, а препраща към нея, на
основание чл. 272 ГПК.
Предмет на
разглеждане в производството e иск за обезщетение за неимуществени в резултат
на ПТП срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ - по чл.
432, ал. 1 КЗ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденият, спрямо който делинквентът е
отговорен, може да предяви претенциите си за обезщетяване на вредите направо
спрямо застрахователя по договора за гражданска отговорност на делинквента - т.
н. пряк иск. Материално - правните предпоставки на тази претенция са: валиден
към момента на деликта договор за гражданската отговорност на делинквента и
настъпването на деликта - застрахователното събитие, за което застрахования е
отговорен, както и че твърдените вреди действително са настъпили в патримониума
на ищцата и са в причинна връзка с процесното ПТП.
Срещу решението
на СРС не е подадена въззивна жалба от ответника З.к. „Л.И.“ АД в частта, с която
е уважена претенцията на Д.С.П. за сумата от 7 000 лв., поради което
същото е влязло в сила в тази част.
Предвид
липсата на оспорване на решението в осъдителната му част, следва да се приеме
за установено между страните, със сила на пресъдено нещо, че описаното в
исковата молба ПТП от 16.02.2017 г. в гр. София, е причинено по вина на водача на
лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № ********, чиято гражданска
отговорност като автомобилист е застрахована при ответното дружество З.к. „Л.И.“
АД, респективно последното (като застраховател) носи имуществена отговорност за
всички причинени на ищцата вреди, които са в пряка причинно - следствена връзка
с ПТП.
Следователно,
настъпването на ПТП, механизмът му и причинната връзка на уврежданията на ищцата
с произшествието се установяват от събраните пред СРС и обсъдени от този съд
писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, в това число неоспорените
САТЕ и СМЕ.
При съвкупната
преценка на писмените и гласни доказателства основателно СРС е приел, че
вследствие поведението на застрахования при ответника делинквент ищцата е
претърпяла неимуществени вреди. В първоинстанционното производство са
установени вида и характера на настъпилите вследствие на произшествието вреди,
причинната им връзка с увреждането и причинените вследствие от увредата болки,
страдания, дискомфорт за пострадалата. Презумцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД за
виновното причиняване на вредите от застрахования при ответника водач не е
оборена в производството.
Първоинстанционният
съд е приел, че не е налице съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, от
пострадалата - ищца при движението ѝ като пешеходец по пътното платно. Тъй
като решението не е обжалвано от страна
на застрахователя, приетото от СРС за неоснователно възражение за съпричиняване
се обхваща от обективните предели на решението във влязлата му в сила
осъдителна част. Поради това, макар с отговора на въззивната жалба ответникът да
е въвел бланкетно възражение срещу изводите на СРС по чл. 51, ал. 1 ЗЗД, настоящият
състав намира, че то не подлежи на преразглеждане във въззивното производство.
Единственият
спорен въпрос очертан във въззивната
жалба, касае справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди,
определен по реда на чл. 52 от ЗЗД и съгласно ППВС № 4/1968 г., по който въпрос
настоящият състав намира следното:
Съгласно чл.
51 ЗЗД на обезщетяване подлежат вредите, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, като неимуществените се преценяват по справедливост
от съда - чл. 52 ЗЗД.
Относно
размера на вредите, които могат да се претендират от застрахователя по
„гражданската отговорност” на виновното лице, въззивният съд споделя практиката
на ВКС обективирана в решение № 129 от 29.11.2012 г. по т. д. № 346/2011 г.,
ТК, ІІ на ВКС, решение № 11/08.02.2013 г. по т. д. № 620/2011 г. на ВКС, II Т.
О. и др., обобщена в ТР № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК на
ВКС. Според нея, обемът на отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционално зависима от
деликтната отговорност на прекия причинител, което предполага, че
застрахователят не може да отговаря за вреди в по - голям обем от тези, за
които отговаря прекият причинител на непозволеното увреждане - делинквента. При иска по чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.), понастоящем чл. 432, ал. 1 КЗ, съдът определя размерът на обезщетението
за неимуществени вреди съобразно общите критерии за справедливост предвидени в
чл. 52 ЗЗД, като съобрази събраните доказателства в тяхната съвкупност.
Съгласно т. 11
на ППВС № 4/1968 г., което не е изгубило значение и е задължително за
съдилищата, както и съгласно константната практика на ВКС, обективирана в решение
№ 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г.; решение № 93/26.03.2011 г. по т. д.
№ 566/2010 г., ІІ ТО, решение № 59/29.04.2011 г. по т. д. № 635/2010 г., ІІ ТО;
решение № 25/17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., ІІ ТО, решение №
111/01.07.2011 г. по т. д. № 676/2010 г., ІІ ТО, решение № 16/06.03.2012 г. по
т. д. № 461/2011 г., ІІ ТО, решение № 129/29.11.2012 г. по т. д. № 346/2011 г.,
ІІ ТО и др., понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. При
телесни увреждания това могат да бъдат обемът, характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът и продължителността на търпените болки и страдания,
физическите и психологически последици за увредения, преценени в тяхната
съвкупност, допълнително влошаване на здравето, осакатявания и пр.
В заключение,
при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
съобразят установените от СМЕ и от свидетелските показания претърпени от ищцата
болки и страдания, техният интензитет и продължителност, както и
възстановителният период, възможността за пълно възстановяване, възрастта и
общото здравословно състояние на пострадалия.
От приетата
пред СРС съдебномедицинска експертиза, която не е оспорена от страните, се
установява, че в резултат от процесното ПТП пострадалата Д.С.П.,
която е била на 59 годишна възраст към момента на инцидента, е получила
следните увреждания: черепно -мозъчна травма, изразяваща се в контузия с
подкожен хематом на главата челно вдясно и мозъчно сътресение без изпадане в
кома (пълна загуба на съзнание); травми на опорно - двигателния апарат,
изразяващи се в кръвонасядания на дясната ръка, двата крака и дясната поясна
област, охлузвания на лявата ръка. Прието е, че ищцата е преживяла мозъчно
сътресение на главен мозък, придружено със степенна промяна на съзнанието, а не
с изпадане в комоционна кома (пълно безсъзнание), като се касае за преживяна
лека степен на сътресение. При този тип увреда е възможно да се наблюдават
усилени вегетативни рефлекси, главоболиие, безсъние, световъртеж, които при
спазване на необходимия режим на лечение, отшумяват за 20 - 25 дни. Според
експертизата и поясненията на вещото лице при нейното приемане, конкретно при
ищцата е поставена диагноза „церебрастения“, с която могат да се обяснят по
продължителните във времето оплаквания от главоболие, отпадналост, световъртеж,
наложили и удължаване не болнични листове за период от около четири месеца (до
08.06.2017 г.), но при извършения преглед от вещото лице на ищцата не са
констатирани подобни симптоми.
По отношение
на търпените от ищцата болки от мекотъканните травми е разяснено, че
първоначално те са били по - интензивни и е възможно да са налагали прием на
обезболяващи, но са отшумели постепенно и напълно са изчезнали за около 2 - 3
седмици.
Според
показанията на свидетелката П.П., дъщеря на ищцата, които съдът кредитира като
непосредствени и обективни, непосредствено след инцидента пострадалата имала
силно главоболие, както и охлузвания по ръцете и краката. Уврежданията са
наложили тридневен болничен престой, след което за около две седмици ищцата е била
затруднена в придвижването си, като първия месец за нея са полагали грижи свидетелката
и другата дъщеря на Д.П.. Според свидетелката, в процеса на възстановяване
ищцата е изпитвала страх при придвижване да не падне, като и понастоящем се
притеснявала при пресичане на улица. За около два месеца и половина – три се
наложило пострадалата да отсъства от работа. Липсата на концентрация притеснявала
ищцата дали ще се справи със задачите, когато се завърне на работното си място.
Настоящият
състав, съобразявайки установените по - горе степен и продължителност на
болките и страданията претърпени от ищцата, вида и характера на уврежданията, възстановителния
период, както и възрастта на ищцата намира, че определеният от СРС размер на
обезщетението от общо 7 000 лв. съответства на общовъзприетото понятие за
справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Неоснователни
са оплакванията във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е отчел
продължителния период на възстановяване и изпитваните от ищцата притеснения дали
след завръщането си на работа ще може да изпълнява служебните си задължения.
Видно от мотивите на обжалваното решение, СРС е възприел тезата на ищцата за по
-продължителен възстановителен период - от около 4 месеца, въпреки че СМЕ сочи,
че средностатистически такъв тип лека степен на мозъчно сътресение води до
оплаквания от главоболие, световъртеж, безсъние, повръщане за период от около
25 - 30 дни. Житейски логично е през четиримесечния период ищцата да е
изпитвала известна неувереност във възможността си отново пълноценно да
осъществява своите ежедневни дейности, включително тези, свързани с работата
ѝ, но този факт не обосновава по - висок размер на дължимото обезщетение.
Следва да се съобрази и обстоятелството, че заключението на експертизата и
показанията на ищцовия свидетел сочат, че през възстановителния период
здравословното състояние на ищцата се е подобрявало, като след 18.06.2017 г.
пострадалата е прекъснала болничния си за временна нетрудоспособност и се е завърнала
на работа, т. е. интензитетът на търпените страдания е намалявал във времето и
ищцата се е възстановила от травмата. Липсват обективни медицински данни в
подкрепа на твърденията в исковата молба и становището по отговора на исковата
молба, че процесните увреждания са се отразили негативно върху здравословното
състояние на ищцата след възстановителния период. При извършения преглед за
целите на приетата пред СРС съдебномедицинска експертиза също не се установяват
подобни данни. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
СРС е отчел и изпитваните от пострадалата притеснения при пресичане, предвид
получения от ищцата като пешеходец внезапен удар при процесното ПТП.
Като съобрази
изложеното в съвкупност настоящият състав намира, че първоинстанционното решение
в обжалваната уважителна част е постановено при правилно приложение на
материалния и процесуален закон. Определеното от СРС обезщетение в размер на
7 000 лв. кореспондира на събраните по делото доказателства за вида на
травматичните увреждания и произтичащите от тях продължителност и интензитет на
болките и страданията търпени от ищцата.
Решението в
частта, в която искът е отхвърлен над размер от 7 000 лв. до пълния размер
от 11 000 лв. е постановено при съобразяване на доказателствата и
материалния закон, а жалбата на ищцата е неоснователна.
Доколкото
крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната част следва
да бъде потвърдено. Този извод се отнася и до решението в частта по присъдените
разноски в тежест на ищцата, които са съобразени с изхода от спора и
доказателствата за реално направени разноски.
По разноските пред СГС:
С оглед изхода
на спора, право на разноски има въззиваемият, който претендира юрисконсултско
възнаграждение пред СГС. Съдът намира, че то следва да се определи на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. ал. 8, вр. с ЗПП, в размер от 50 лв., като се вземе
предвид, че доказано положения труд на юрисконсулта се свежда единствено до
явяване в проведеното по делото открито съдебно заседание, без депозиране на
отговор на въззивната жалба (депозирания отговор е изготвен от адвокат).
Воден от
горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
105718 от 02.05.2019 г. по гр. д. № 81706/2017 г. на СРС, 63 с - в, в частта, в
която е ОТХВЪРЛЕН иска с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен от ищцата Д.С.П. срещу „З.к.Л.И.“ АД, над сумата от 7 000 лв. до размер от 11 000
лв. - главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП настъпило на 16.02.2017 г., ведно със законната лихва от
21.09.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.
РЕШЕНИЕ № 105718 от
02.05.2019 г. по гр. д. № 81706/2017 г. на СРС, 63 с - в е влязло в сила, в
частта, в която „З.к.Л.И.“ АД е осъдено да заплати на Д.С.П., на основание чл.
432, ал. 1 КЗ, сумата от 7 000 лв. - главница, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП настъпило на 16.02.2017 г., ведно със
законната лихва от 21.09.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Д.С.П.
с ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на „З.к.Л.И.“ АД, с ЕИК ******** и седалище и адрес на управление *** на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, юрисконсултско възнаграждение размер на 50
лв. за производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване,
на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.