Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…...……….
Гр.София, 15.01.2020год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав,
в открито съдебно заседание, проведено
на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Елена Иванова
Златка Чолева
при участието на
секретаря Вяра Баева, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 7974
по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
– чл.256 от ГПК.
Обжалва се решение на СРС, 66 състав под № 316192 от 17.01.2018г., постановено по гр.дело № 15622/ 2015г. в частта, с
която е признато за установено по предявените обективно и субективно
съединени положителни установителни искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415,ал.1 от ГПК, че С.А.И. /на
самостоятелно основание и като правоприемник по чл.227 от ГПК на починалата в
хода на процеса ответница С.Н.И./ дължи
на „Т.С.“ ЕАД , на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 ЗЕ – сумата от
2 273,05л.- стойност на потребена топлинна енергия за периода м.05.2012г.-
м.04.2014г. за имот- ап.№ 84, находящ се в гр.******, ведно със законната лихва
от 14.11.2014г.- до окончателното изплащане, както и сумата от 14,96лв.- такса
за дялово разпределение за периода м.05.2012г.- м.04.2014г. , и на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – сумата от
305,86лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 30.06.2012г.-31.10.2014г., а А.С.И.
и Н.С.И. / в качеството им на правоприемници по чл.227 от ГПК на починалата в
хода на процеса ответница С.Н.И./ дължат
на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.79,ал.1от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ - всеки от тях
поотделно сума от по 568,27лв., представляваща стойност на потребена топлинна
енергия за периода м.05.2012г.- м.04.2014г., доставена за имот- ап.№ 84,
находящ се в гр.******, ведно със законната лихва от 14.11.2014г.- до
окончателното изплащане, както и сумата
от по 3,74лв.- такса за дялово разпределение за периода м.05.2012г.-
м.04.2014г. и на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – сумата от по 76,47лв.- мораторна
лихва върху главницата за периода 30.06.2012г.- 31.10.2014г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК по ч.гр.дело № 62577/ 2014г. по описа на СРС, 66 състав. Решението се
обжалва и в частта, с която С.А.И. , А.С.И. и Н.С.И. са осъдени да заплатят
на „Т.С.“ ЕАД - сумата от 127,78лв.- разноски по делото за
заповедното производство и сумата от 737,98лв.- разноски по делото за
първоинстанционното исково производство.
Решението
на първоинстанционния съд в горепосочената част се обжалва от ответниците.
Въззивниците А.С.И.,
Н.С.И. и С.А.И. се позовават на
отменителните основания - нарушения на процесуалния и материалния закон и
необоснованост, по доводи подробно развити в жалбата. Възразяват, че по делото
не е доказано наличието на облигационно правоотношение между тях и ищеца, тъй
като не е установено качеството им на потребители на топлинна енергия /ТЕ/.
Считат, че представения по делото нот.акт за учредяване на договорна ипотека не
доказва ,че са собственици на процесния топлоснабден имот. Възразяват, че неправилно първоинстанционният
съд е приел за доказано доставеното количество ТЕ на база на приетата по делото
СТЕ, чието заключение е кредитирано, без да е взет предвид факта, че
констатациите на експерта почиват на данни на топломера, за който не е доказано
да е преминал надлежните метрологични проверки.
Считат, че не следва да бъде кредитирано и заключението на ССЕ, поради
недоказано редовно водено счетоводство от ищцовото дружество. Твърдят, че
доставката на реалното количество ТЕ не може да се установи само въз основа на
представеното от ищеца извлечение от сметка. С изложените доводи, подробно
развити в жалбата, въззивниците- ответници мотивират искането си за отмяна на
обжалваното решение и вместо него- постановяването на друго, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Заявяват искане за
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна
„Т.С.“ ЕАД – не депозира отговор на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. В
хода на въззивното производство заявява искане за отхвърляне на жалбата. При
условия на евентуалност- в случай на уважаване на жалбата, поддържа възражение
по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от въззивниците-ответници.
Третото лице – помагач на ищеца
- „Н.“ ЕАД – не заявява становище по
жалбата.
Софийски градски съд,
като обсъди становищата и доводите на
страните и доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното от фактическа
и правна страна:
Въззивната
жалба е подадена в срок , от легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
При
извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът
дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени
с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че
законосъобразно и правилно с обжалваното решение е прието, че от събраните по
делото доказателства се установява, че ответниците имат качеството на потребители на ТЕ, съгласно легалната
дефиниция на пар.1,т.42 от ЗЕ /отм., но приложим за частта от исковия период –
01.05.2012г. до 17.07.2012г./ и съответно- качеството на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл.150,ал.1 от ЗЕ и пар.1,т.2“а“ от ЗЕ,
/приложими към останалата част от исковия период 17.07.2012г.-30.04.2014г./, като собственици на процесния
топлоснабден имот. Собствеността на ответниците върху процесния имот се установява
от представения по делото нот.акт № 139, том ІV по нот.дело 626/ 2010г., с който от ответника С.А.И. и
починалата в хода на процеса ответница С.Н.И. , /чиито наследници са С.И.-
съпруг и А.И. и Н.И. – синове/ е
учредена договорна ипотека върху процесния топлоснабден имот в полза на третото
лице- „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД. Нотариалният акт представлява официален
писмен документ по чл.179,ал.1 от ГПК, който се ползва с формалната и
материална доказателствена сила за отразените в него изявления от страните,
направени пред нотариуса, както и за извършената от нотариуса проверка на
документите, установяващи правото на собственост на ответниците върху процесния имот- предмет на учредената от тях
договорна ипотека.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие - на
клиентите на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия
за продажба, каквито са Общите условия, публикувани във вестник „Дневник“, броя
от 14.01.2008г. и тези от 12.03.2014г., публикувани във в-к 24 часа“ – броя от
10.02.2014г. и в-к „ 19 минути“. В
случая съдът съобразява и разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, която
предоставя възможност за клиентите, които не са съгласни с предвидените в
Общите условия /ОУ/ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия.
Ответниците не твърдят и не установяват
да са упражнили правото си да възразят
по горепосочения начин срещу Общите условия, поради което съдът намира, че са
ги приели.
С оглед изложените мотиви съдът приема, че за исковия период от време
между ищеца и ответниците е съществувало валидно облигационно правоотношение с
предмет – доставката на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в чл.139 –
чл.148 от ЗЕ и в Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Съгласно чл.155, ал.1,
т. 2 от ЗЕ и уговореното в Общите условия сумите за топлинна енергия за
процесния период са начислявани от „Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, за
които са издадени фактури, като след края на отоплителния период са изготвени
изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение. За имота
на ответната страна са издадени фактури по прогнозни месечни вноски за
процесния период от време и изравнителни сметки, изготвени въз основа на
документите за отчет на индивидуалните уреди за разпределение, като в последните документи е отразена разликата между старите и новите
показания. От тези документи, представени по делото и изготвеното въз основа на тях заключение на
съдебно-техническата експертиза се
установява стойността на действително доставената ТЕ за имота на ответниците за
процесния период от време в размер на 3 409,59лв..
Възражението на ответниците за недоказан размер на задължението, обосновано с
твърдението, че не е доказано извършването на първоначална и следващи
периодични метрологични проверки на
топломера, монтиран в абонатната станция на сградата, поради което не може да се приеме, че уредът
за търговско измерване е отчитал коректно данните, на които е основано
заключението на СТЕ, е преклудирано, на
основание чл.266,ал.1 от ГПК- заявено е за пръв път с въззивната жалба. Нещо
повече, от неоспореното заключение на СТЕ /т.7/
се установява, че топломерът отговаря на изискванията на БДС, като е
преминавал през съответните периодични проверки през нормативно изискуемия 2
годишен срок, при които е установено съответствието на одобрения тип.
Следва да се посочи, че на настоящия съдебен състав
служебно е известно решение № 4777/13.04.2018г. по адм.дело № 1372/2016г. на ВАС,
което не е влязло в сила, тъй като е предмет на последващ инстанционен контрол
от 5-чл. състав на ВАС, както и решение № 11603/ 31.07.2019г. по адм.дело №
13721/2017г. на ВАС, коeто също не е влязло в сила. Като
допълнителен аргумент следва да се посочи, че дори формулите от методиката за
дялово разпределение, установена с Наредба № 16-344/2007г. , да бъдат отменени с влязло в сила съдебно решение,
то съдебното решение за отмяна ще има действие само за в бъдеще – от момента на
влизането му в сила, съгласно нормата чл.195,ал.1 от АПК, поради което и не би
рефлектирало върху приложимите правни норми за конкретния казус, които остават
в сила за процесния минал /предходен /
период, доколкото отмяната няма обратно
действие.
На следващо място, съгласно разпоредбата
на чл.61,ал.1 от Наредба № 16-344/2007г. за топлоснабдяването /в приложимата
към исковия период от време редакция, обн. в ДВ, бр.34/24.04.2007г./, дяловото разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от
топлопреносното предприятие или от доставчика на топлинна енергия -
самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139“а“ ЗЕ и
избрано от потребителите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1
ЗЕ при спазване
изискванията на тази наредба и приложението към нея. В
конкретния случай между страните по делото
няма спор, а и от представения по
протокол от 19.02.2002г. от ОС на ЕС на бл.612, вх.В и вх.Г в ж.к.Люлин,
гр.София, се установява, че от ЕС е
възложено на третото лице-помагач
като ФДР – извършването на услугата за дялово разпределение. От друга страна, с клаузата на чл.22,ал.2 от
приложимите към исковия период Общи условия /ОУ/ за продажба на ТЕ, одобрени с
решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР и публикувани във в-к „Дневник“, броя от
14.01.2008г. , която договорна клауза
има силата на закон между страните, съгласно нормата на чл.20“а“ от ЗЗД,
е установено, че купувачите на ТЕ –ответници по делото, заплащат на
ищеца-продавач на ТЕ стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана
от избрания от тях търговец- ФДР. Ето
защо, настоящият съдебен състав приема, че ищецът е активно-материално правно
легитимиран да получи претендираното вземане за стойността на услугата „дялово
разпределение“ , която е дължима от ответниците , която за исковия период
възлиза на общата сума от 22,44лв.
С оглед гореизложените мотиви, настоящият съдебен
състав приема, че законосъобразно и правилно с обжалваното решение искът за
главницата, представляваща стойността на доставената през исковия период ТЕ е
уважен в рамките на доказания размер от 3
409,59лв., както и
законосъобразно и правилно е уважен и искът за главницата, представляваща
стойността на услугата за дялово разпределение в доказания със ССЕ размер от 22,44лв.,
като в рамките на тези суми - дължимите от всеки от ответниците суми поотделно
са определени законосъобразно- в
съответствие с притежаваните от тях дялове от собствеността върху процесния
имот, при съобразяване и на настъпилото в хода на процеса правоприемство чрез
наследяване между тях и починалата в хода на процеса ответница С.И..
Основателността
на претенцията за главницата- цена на ТЕ обуславя основателността и на иска за
акцесорното вземане за мораторна лихва, дължима за времето на забавата. Настоящият съдебен състав приема, че за периода
01.07.2012г.- 31.10.2014г.,
ответниците са в забава за плащане на падежиралите в този период ежемесечно
дължими суми, представляващи стойност на ТЕ за времето м.05.2012г.- м.01.2014г.
Съгласно клаузата на чл.33,ал.1 от ОУ от 2008г., купувачите на ТЕ дължат
плащане на месечно дължимата сума в 30
дн.срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Т.е. за стойността на ТЕ за първия месец от
исковия период- м.05.2012г., падежът за плащане е настъпил на 01.07.2012г. и от
този момент ответниците са в забава.
Това се отнася и за стойността на ТЕ за останалата част от исковия период – до
месечно дължимата сума за м.01.2014г., чийто падеж е настъпил на
04.03.2014г.г. Настоящият съдебен състав
определя обезщетението за забава по
чл.86,ал.1 от ГПК върху главницата от 2 892,56лв., представляваща стойност
на ТЕ за периода м.05.2012г.- м.01.2014г.,
което се следва на ищеца за времето на забавата 30.06.2012г.- 31.10.2014г. по реда на чл.162 от ГПК – в размер на 385,68лв.,
до който размер исковата претенция се явява основателна, като в рамките на същия-
ответникът С.И. дължи съобразно дела му от съсобствения топлоснабден имот –
сумата от 259,48лв., а за разликата над нея – до пълния уважен размер от
305,86лв.- искът срещу този ответник следва да бъде отхвърлен, съответно-
ответниците А.И. и Н.И. дължат по 63,10лв.- като за разликата над тази сума до
пълните предявени размери от по 76,74лв.- исковете следва да бъдат отхвърлени,
както и за датата 30.06.2012г., по следните мотиви: Настоящият съдебен състав
приема, че върху главницата, представляваща стойност на ТЕ за м.02.2014г.-
м.04.2014г., ответниците не са изпаднали
в забава за плащане, поради нищожност на клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от
приложимите за този период от време ОУ от 2014г. / в сила от 12.03.2014г./. С посочените
договорни клаузи е регламентиран падежът
за изпълнение на задължението за плащане на стойността на ТЕ. Настоящият
съдебен състав намира, че клаузите на чл.33,ал.1 и чл.33,ал.2 от ОУ от 2014г.
са нищожни, на основание чл.146,ал.1,предл.1 от Закона за защита на
потребителите, като неравноправни - противоречащи на общия принцип за
добросъвестност, установен от нормата на чл.143,ал.1 от ЗЗП и водещи до
значително неравновесие на правата и задълженията на ищеца – търговец и тези на
потребителя /купувач/ - ответник по делото.
С клаузата на чл.33, ал.1 от ОУ
от 2014г. е установен падеж за плащане на месечните дължими суми за ТЕ,
определени по прогнозен дял /по чл.32,ал.1 от ОУ/- в 30дн.срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. А с клаузата на
чл.33,ал.2 от ОУ е установен падеж за изпълнение на задължението за плащане на
дължими суми за доплащане, след изготвянето на изравнителните сметки /по
чл.32,ал.2 от ОУ/ - отново в 30 дн.срок след публикуването на интернет
страницата на продавача „Т.С.“ ЕАД. Настоящият съдебен състав приема, че така
обвързаното настъпване на падежа на задължението за плащане, с притежаването на специално техническо
средство от страна на потребителя /компютър или смартфон /, което да му дава
възможност за достъп до интернет, както и задължаването на потребителя да
обезпечи допълнително и самата възможността за достъп до интернет, го поставя в
значително неравностойно икономически положение спрямо търговеца. Съдът приема,
че потребителят не може да бъде задължен да направи значителни по размер
икономически инвестиции за снабдяване с посочените технически средства и
отделно от тях – да направи и допълнителни
парични вложения, които да му гарантират достъп до интернет, за да може
да изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто предмет няма връзка с
тези вложения. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че клаузите на
чл.33,ал.1 и ал.2 от ОУ от 2014г. противоречат на императивната норма на
чл.143,ал.1 от Закона за защита на потребителите и като последица от това, на
основание чл.146,ал.1, предл.1 от ЗЗП – са нищожни. Ето защо, за вземанията на ищеца за дължимата
стойност на ТЕ за периода м.02.2014г.-
м.04.2014г., които попадат в приложното поле на ОУ от 2014г. /в сила от
12.03.2014г./, съдът приема, че ответниците не са изпаднали в забава, тъй като
липсва договорен падеж, както и покана за плащане от страна на ищеца, съгласно
изискването на чл.84,ал.2 от ЗЗД. Що се
отнася до датата 30.06.2012г., на този ден ответниците не са били в забава, тъй
като това е бил последният ден от 30 дневния период, в който ответниците са
могли да извършат плащане на задължението за м.05.2012г., съгласно клаузата на
чл.33,ал.1 от ОУ от 2008г., поради което ответниците са изпаднали в забава на
следващия ден-01.07.2012г., както вече бе посочено по-горе в мотивите.
По разноските по делото:
При горния изход на делото и на основание чл.78,ал.1
от ГПК ищецът има правото на разноски за първата инстанция съразмерно с
уважената част от исковете от 721,99лв. /държ.такса, възнаграждения за вещи
лица и юрисконсултско възнаграждение/, поради което за разликата над тази сума-
до пълния присъден размер от 737,98лв. – обжалваното първоинстанционно решение
следва да бъде отменено. За заповедното производство ищецът има правото на
разноски за държ.такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената
част от исковете от 125,04лв., като за разликата над тази сума – до пълния
присъден размер от 127,78лв.- обжалваното решение следва да бъде отменено.
За възивното производство ищецът има правото на
разноски съразмерно с отхвърлената част от жалбата на ответниците. Ищецът, обаче, не е направил искане за
присъждане на такива, поради което те остават в негова тежест така, както са
направени.
Съответно,
на основание чл.78,ал.3 от ГПК на ответниците се дължат разноски за
първоинстанционното производство съразмерно с отхвърлената част от исковете,
както следва: ответникът С.И. – от 12,97лв. , поради което допълнително следва
да му бъде присъдена сумата от 12,50лв. над
присъдената с обжалваното решение сума от 0,47лв., а ответниците А.И. и Н.И.-
от 12,18лв., поради което допълнително следва да им се присъди сумата от
11,73лв. над присъдената с обжалваното решение сума от 0,45лв.
За въззивното производство на ответниците се
дължат разноски за държавна такса /100,00лв./ и адвокатско възнаграждение /общо
600лв. по двата представени договора за правна защита и съдействие- л.7 и л.8/,
съразмерно на уважената част от жалбата им от общо от 14,88лв.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
на СРС, 66
състав под № 316192
от 17.01.2018г., постановено по гр.дело № 15622/ 2015г. в частта, с
която е признато за установено по предявените обективно и субективно
съединени положителни установителни искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415,ал.1 от ГПК, че С.А.И. /на
самостоятелно основание и като правоприемник по чл.227 от ГПК на починалата в
хода на процеса ответница С.Н.И./ дължи
на „Т.С.“ ЕАД , на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД- разликата над сумата от сумата от 259,86лв.- до размера на сумата от 305,86лв.
– мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия и за датата 30.06.2012г., а А.С.И.
и Н.С.И. / в качеството им на правоприемници по чл.227 от ГПК на починалата в
хода на процеса ответница С.Н.И./ дължат
на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – разликата над сумата от по
63,10лв. /всеки поотделно/ – до размера на сумата от по 76,47лв.- мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия и за датата 30.06.2012г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 62577/ 2014г. по описа на СРС, 66 състав, както и в частта, с която С.А.И. , А.С.И. и Н.С.И. са осъдени да
заплатят на „Т.С.“ ЕАД - разликата над дължимата сума от 125,04лв.-
до пълния присъден размер на сумата от 127,78лв.- разноски по делото за
заповедното производство и разликата над дължимата сума от 721,99лв.- до пълния
присъден размера на сумата от 737,98лв.-
разноски по делото за първоинстанционното исково производство, ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415,ал.1 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу С.А.И. /на самостоятелно основание и като
правоприемник по чл.227 от ГПК на починалата в хода на процеса ответница С.Н.И./,
иск с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД, с предмет- признаване за установено,
че С.А.И. /на самостоятелно основание и
като правоприемник по чл.227 от ГПК на починалата в хода на процеса ответница С.Н.И./ дължи на „Т.С.“ ЕАД -
разликата над сумата от сумата от
259,86лв.- до размера на сумата от 305,86лв. , претендирана като мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия и за датата 30.06.2012г. , за която
е издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК по ч.гр.дело № 62577/ 2014г. по описа на СРС, 66 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените
по реда на чл.422,ал.1 от ГПК, вр. с чл.415,ал.1 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу А.С.И. и Н.С.И. / в качеството им на правоприемници
по чл.227 от ГПК на починалата в хода на процеса ответница С.Н.И./ искове с правно основание
чл.86,ал.1 от ЗЗД, с предмет- признаване за установено, че А.С.И. и Н.С.И. / в
качеството им на правоприемници по чл.227 от ГПК на починалата в хода на
процеса ответница С.Н.И./ дължат на „Т.С.“
ЕАД - разликата над сумите от по 63,10лв. /всеки поотделно/ – до размера на сумите
от по 76,47лв.- мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия и за
датата 30.06.2012г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 62577/ 2014г. по
описа на СРС, 66 състав.
ПОТВЪРЖДАВА
решение
на СРС, 66
състав под № 316192
от 17.01.2018г., постановено по гр.дело № 15622/ 2015г. в останалата обжалвана част, с
която е признато за установено по предявените обективно и субективно
съединени положителни установителни искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415,ал.1 от ГПК, че С.А.И. /на самостоятелно
основание и като правоприемник по чл.227 от ГПК на починалата в хода на процеса
ответница С.Н.И./ дължи на „Т.С.“ ЕАД ,
на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 ЗЕ – сумата от 2 273,05л.-
стойност на потребена топлинна енергия за периода м.05.2012г.- м.04.2014г. за
имот- ап.№ 84, находящ се в гр.******, ведно със законната лихва от
14.11.2014г.- до окончателното изплащане, както и сумата от 14,96лв.- такса за
дялово разпределение за периода м.05.2012г.- м.04.2014г. , и на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – сумата от 259,86лв.
– мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, натрупана за периода 01.07.2012г.-31.10.2014г., а А.С.И.
и Н.С.И. / в качеството им на правоприемници по чл.227 от ГПК на починалата в
хода на процеса ответница С.Н.И./ дължат
на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.79,ал.1от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ - всеки от тях
поотделно сума от по 568,27лв., представляваща стойност на потребена топлинна
енергия за периода м.05.2012г.- м.04.2014г., доставена за имот- ап.№ 84,
находящ се в гр.******, ведно със законната лихва от 14.11.2014г.- до
окончателното изплащане, както и сумата
от по 3,74лв.- такса за дялово разпределение за периода м.05.2012г.-
м.04.2014г. и на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – сумата от по 63,10лв.- мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия, натрупана за периода 01.07.2012г.-
31.10.2014г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 62577/ 2014г. по
описа на СРС, 66 състав, както и в
частта, с която С.А.И. , А.С.И. и Н.С.И. са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД
- сумата от 125,04лв.- разноски по делото за заповедното производство и
сумата от 721,99лв.- разноски по делото за първоинстанционното исково
производство.
В
останалата отхвърлителна част като необжалвано първоинстанционното решение е
влязло в сила.
ОСЪЖДА
“Т.С.“
ЕАД да заплати на С.А.И. сумата от 12,50лв.- допълнително дължими
разноски за първоинстанционното исково производство, а на А.С.И. и Н.С.И.- сумата от 11, 73лв.-
допълнително дължими разноски за първоинстанционното исково производство, на
основание чл.78,ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА
“Т.С.“ ЕАД да заплати на С.А.И.
, А.С.И. и Н.С.И. - сумата от 14,88лв.- разноски
за въззивното производство, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Особено
мнение на съдия А.Александрова по решението от
15.01.2020 г. по гр.д.№ 7974/18 г., СГС, IV-В
с-в:
Не съм съгласна със
становището на мнозинството на съдебния състав в частта, с която е прието, че
клаузите на чл.33, ал.1 и 2 от ОУ са нищожни.Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.Обвързването на срока
за изпълнение на задължението за заплащане на месечните дължими суми с датата
на публикуването им на интернет страницата на търговеца не поставя
потребителя в неравностойно икономическо положение и не го задължава да се
снабдява с техническо средство за достъп до интернет.При съвременните условия
достъпът до интернет не е свързан непременно с притежаването на специално
техническо устройство, тъй като всеки потребител може да направи справка за
месечните дължими суми както на места със свободен достъп до интернет услуги,
така и и на местата за заплащане на дължимата сума.Публикуването на сметка на интернет
страницата на дружеството създава допълнително удобство, а не вреда за
потребителите, поради което не е нарушен и принципа за добросъвестност.Това
становище не променя крайния извод поради липса на доказателства по делото дали
и на коя дата ищецът е изпълнил задължението на ищеца да публикува фактурите за
дължимите суми в страницата си в интернет, за което обстоятелство е направено
изрично възражение във въззивната жалба.
СЪДИЯ:
А.Александрова