ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 67
гр. гр. София, 15.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимира П. Костова
Членове:Красимира Хр. Райчева
Магдалена Ат. Лазарова
като разгледа докладваното от Красимира П. Костова Въззивно частно
наказателно дело № 20221010600058 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.345 от НПК.
С протоколно определение от 09.02.2022 г., постановено в производство
по реда на чл.270, ал.1 от НПК, проведено преди пристъпване към
разпоредително заседание по НОХД № 3156/2021 г., Специализираният
наказателен съд, XII състав, е изменил мярката за неотклонение на
подсъдимия И. К. Н. „Домашен арест“ в „Подписка“, а също така е намалил
размерите на взетите спрямо подсъдимите В. И. Х., Р. Я. Н. и И. Б. П., мерки
за неотклонение „Гаранции“, съответно от 25 000 лева на 20 000 лева – за Х.,
от 30 000 лева на 20 000 лева – за Н., и от 30 000 лева на 15 000 лева – за П..
Против определението е постъпил протест от прокурори при СП, с
доводи за неправилност. В протеста се изтъква, че за престъпленията, за
които били обвинени четиримата подсъдими се предвиждали наказания
лишаване от свобода, от което следвало, че рисковете по чл.63, ал.1 от НПК
за тях са реални. Инкриминираните деяния били при условията на задружна
престъпна дейност, при стриктна и конспиративна организация. В протеста се
заявява, че неоснователно съдът е дал превес на частния над обществения
интерес по отношение на лица с висока степен на обществена опасност, за
които не са възникнали изключително важни и нови обстоятелства, които да
налагат това. В тази връзка се иска определението да бъде отменено, за да
продължат да се прилагат спрямо подсъдимите Н., Х., Н. и П. досегашните им
мерки за неотклонение.
Определението, в срока за обжалването му е било атакувано пред АСНС
от подсъдимите Х., Н. и П., с оплаквания за неправилност, изразяваща се в
необоснованост и незаконосъобразност, с искане за още по-голямо
1
занижаване на гаранционните размери.
В жалбата на обв.В.Х., депозирана чрез защитника му адв.Б. се излагат
аргументи, че макар сумата по гаранцията да е намалена, тя отново надхвърля
социалната допустимост, която жалбоподателят и семейството му са
способни да внесат. Обръща се внимание на тежкото материално положение
на дееца и близките му, на обстоятелството, че единствено той работи и
осигурява доходи и единствен се грижи за болните си родители. Припомня се,
че Х. е бил задържан в началото на месец август 2018 г., след което с
определение на въззивната инстанция от 09.12.2020 г. мярката му за
неотклонение „Задържане под стража“ е била изменена в „Домашен арест“, а
на 28.07.2021 г. му е определена „Гаранция“ от 50 000 лева, но поради
невъзможност за плащане същата е била намалена на 25 000 лева. В жалбата
се твърди, че за внасянето на гаранцията, бащата на подсъдимия е изтеглил
потребителски кредит от 20 810 лева, за което по делото е представено
удостоверение от банка ДСК. Акцентира се, че близо четири години до
същинско разглеждане на делото не се стига, не по вина на подсъдимия, в
който период значително е намалял интензитета на опасностите по чл.63, ал.1
от НПК и че всяко явяване на Х. по делото, поражда необходимост от
пътуване, което за него отново е финансово натоварващо. Излагат се
съображения за влошен финансов и здравословен статус и на родителите на
жалбоподателя. Отбелязва се, че макар на В.Х. да е повдигнато обвинение за
тежко умишлено престъпление, имотната вреда от него е остойностена на 625
лева. Твърди се още, че подсъдимият до момента е имал безукорно
процесуално поведение, поради което и по-ниска по размер гаранция, би
реализирала превантивните законови цели.
В жалбата на подс.Р.Н., депозирана чрез защитника му адв.Й. Н., сходно
се поддържа, че дори и намалена, сумата по гаранцията, отново се явява
непосилна и невъзможна за внасяне от подсъдимия. Според защитата,
правилно СНС е приел, че срокът, в който жалбоподателят е бил ограничен в
свободното си придвижване е прекомерно дълъг (със „Задържане под
стража“, начиная от месец август 2018 г. до месец юни 2020 г., а впоследствие
с „Домашен арест“), но не е отчел, че Н. продължава на практика да търпи
„Домашен арест“, поради невъзможност да представи и предходно
определената му гаранция от 30 000 лева. И тук са акцентира на
времетраенето на производството не по вина на лицето, като се сочи, че то е в
невъзможност да извършва трудова дейност, за да издържа себе си и
семейството си, както и да се разпорежда със своето имущество, понеже
последното е станало обект на обезпечителни мерки по образувано
производство от КПКОМПИ пред Окръжен съд – Бургас. Желае се,
въззивната инстанция да вземе предвид още, че по делото са представени
доказателства за наложени обезпечения и на бившата съпруга на подсъдимия,
с която имат общо дете, както и за издаден изпълнителен лист срещу Н. за
заплащане на парична сума на НАП. Моли се, размерът на гаранцията да бъде
съобразен с данните, че жалбоподателя е баща на непълнолетно дете –
2
ученик, за което следва да се грижи и издържа, както и че не притежава
движимо или недвижимо имущество, позволяващо покриване и на намаления
от СНС размер на мярката – 20 000 лева, който предвид всички изложени
съображения се оказва завишен.
В жалбата на защитника на подс.И.П., адв.Е. М., определението се
атакува с подобни възражения – за несъобразеност на акта с финансовото
състояние на подсъдимия. И в този случай защитата акцентира на
продължителното изпълнение на двете най-тежки мерки, през който период
П. обективно е бил възпрепятстван да реализира доходи от трудова дейност.
Наред с това визира, че жалбоподателят е с преустановени трудови
правоотношения, което го поставя в невъзможност за ползва кредитни услуги
за набавяне на сумата по гаранцията. В този аспект се моли, сумата да бъде
приведена до стойност, която да е реално вносима.
Въззивният съд, след като се запозна с протеста и с жалбите, както и с
материалите по делото, счита следното:
Протестът и жалбите са процесуално допустими. Протестът е
неоснователен, а жалбите са основателни.
За да пристъпи към облекчаване процесуалното положение на
подсъдимите И. К. Н., В. И. Х., Р. Я. Н. и И. Б.П., СНС е отчел всички
обстоятелства, свързани с естеството на деянията, за които на изброените
лица са повдигнати обвинения (преповтаряне на правните им квалификации е
ненужно), голямата продължителност на изпълняваните спрямо тях две най-
тежки мерки за неотклонение, довела до занижаване на рисковете по чл.63,
ал.1 от НПК, както и необходимостта да полагат грижи за семействата си и да
се трудят. Претенцията в протеста, основана единствено на спецификите на
обвинението, без отчитане на другите релевантни фактори и при
несъобразяване с времетраенето на задържането в арестни и домашни
условия, понастоящем се явява неоснователна за подсъдимите Х., Н. и П.,
които са неосъждани (реабилитацията на един от тях заличава последиците на
осъждането) и чието поведение не е допринесло за настъпилите в развоя на
производството усложнения. Претенцията е неоснователна и за подс.И.Н.,
който макар и с обременено съдебно минало, също е търпял продължително
задържане, а социалното му положение до такава степен се е влошило, че се
намира в критичния минимум за жизнено оцеляване.
Искането на подсъдимите Х., Н. и П., в качеството им на жалбоподатели
в сегашната процедура, не се изразява в оспорване вида на прилаганата
спрямо всеки един от тях мярка, която впрочем е най-подходящата за
момента, а е насочено единствено към редуциране на гаранционните размери.
Въззивният съд намира, че искането може да бъде уважено по начин,
балансиращо удовлетворяващ обществения и личния интерес. Като взе
предвид отразените в жалбите обстоятелства и приложените във връзка с тях
доказателства по делото, а от друга страна предварителната (описана в
обвинителния акт) информация за вмененото на лицата противоправно
поведение и неговите особености, АСНС е на мнение, че гаранционен размер
от по 10 000 (десет хиляди) лева за всеки от жалбоподателите е достатъчен за
изпълнение на целите по чл.57 от НПК.
3
По делото предстои да се проведе първоинстанционно съдебно
следствие, при събиране на голям обем доказателства, което изисква сериозна
процесуална ангажираност на подсъдимите и създаване на адекватен
възпиращ механизъм срещу отклонения и евентуални въздействия. Ето защо,
слизане под избраната от въззивния съд стойност на гаранциите, на този етап
не би било подходящо, като към такова би могло разумно да се премине
впоследствие при попълване на доказателствената съвкупност и убедително
демонстриране на съобразяване със закона.
В контекста на горното, атакуваното определение по отношение на
подсъдимите Х., Н. и П. следва да бъде изменено, а за подс.Н. – потвърдено.
Ето защо, Апелативният специализиран наказателен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ протоколно определение от 09.02.2022 г. по НОХД №
3156/2021 г. на Специализирания наказателен съд, XII състав, в частта му за
подсъдимите В. И. Х., Р. Я. Н. и И. Б. П., като намалява размера на
определената на всеки един от тях мярка за неотклонение „Гаранция“ на по
10 000 (десет хиляди) лева.
ПОТВЪРЖДАВА същото определение в частта му за подсъдимия ИВ.
К. Н..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4