№ 22825
гр. София, 03.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. И.
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №
20241110108816 по описа за 2024 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявен е от С. Д. Г. срещу „Топлофикация София“ ЕАД отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи
на ответното дружество сумата от 7 219,02 лева, представляваща главница за доставена
топлинна енергия, сумата от 2 158,74 лева, представляваща мораторна лихва, законна лихва
от 27.01.2010 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от общо 796,45 лева –
разноски по делото, за които суми по ч. гр. дело № ****/2010 г. по описа на Софийски
районен съд, 85-ти състав е издаден изпълнителен лист от 27.04.2010 г., поради
новонастъпило обстоятелство – погасяване по давност на правото за принудително
изпълнение на вземанията.
Ищецът твърди, че в хода на производството по гр. дело № ****/2010 г. по описа на
Софийски районен съд, 85-ти състав в полза на ответника „Топлофикация София“ ЕАД е
издаден изпълнителен лист от 27.04.2010 г., с който С. Г. е осъден да му заплати сумата от 7
219,02 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия, сумата от 2 158,74
лева, представляваща мораторна лихва, законна лихва от 27.01.2010 г. до окончателното
изплащане на вземането и сумата от общо 10 174,21 лева-разноски по делото. Посочва, че
въз основа на молба на топлофикационното дружество и за събиране на удостоверените в
изпълнителния лист вземания е образувано изп. дело № 2010***040****/2010 г. по описа на
ЧСИ М Б с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд. Ищецът
поддържа, че в хода на същото и конкретно на 26.07.2010 г. са изпратени запорни
съобщения до търговски банки, а на 01.08.2010 г. в качеството на длъжник му е връчена
покана за доброволно изпълнение. Излага, че с молба с вх. № 22164/17.08.2010 г. трето за
процеса лице – майката на ищеца е поискала разсрочване на изпълнението, а на 30.07.2010 г.
е извършено и доброволно плащане от длъжника в размер на сумата от 352,93 лева. На
14.05.2013 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от
ЕТ „Л Д Г.“, а на 18.06.2014 г. е вписана възбрана върху недвижим имот, собственост на
ищеца. Ищецът оспорва дължимостта на процесните вземания с довод за погасяването им с
5-годишна погасителна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, започнала са тече от 26.06.2015
г. съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013
г. ОСГТК на ВКС. Счита, че в случая давността е изтекла на 26.06.2020 г., доколкото след
перимиране на изпълнителното дело на 18.06.2016 г. (две години след извършване на
последното изпълнително действие – налагане на възбрана върху недвижим имот от
18.06.2014 г.), не са извършвани изпълнителни действия от естество да прекъснат
1
давностния срок. Ищецът намира за невалидно действието по изпращане на запорно
съобщение до работодателя му на 15.01.2018 г., доколкото същкото е второ по ред в хода на
изпълнителния процес и е лишено от основание, а същевременно, доколкото не е
достигнало до своя адресат, то не може да се счита за валидно извършено. Дори и да бъде
съобразено, то давността е изтекла на 15.01.2023 г. В исковата молба се изтъква, че за да
настъпи погасителният ефект на вадността съгласно чл. 120 ГПК, доколкото същата не се
прилага служебно, е необходимо както изтичането на определен период от време, така и
волеизявление от длъжника в този смисъл, което обуславя допустимостта на исковата
претенция. С тези съображения ищецът отправя искане за уважаване на исковата
претенция. Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът
„Топлофикация София“ ЕАД, чрез пълномощника си юрк. М П, възразява срещу
допустимостта на предявения иск като такъв по чл. 439, ал. 1 ГПК, с довод, че процесното
изпълнително дело № ****/2010 г. по описа на ЧСИ М Б с рег. № *** на КЧСИ и с район на
действие Софийски градски съд е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с
постановление № 1600/02.02.2024 г., а с това и преди образуване на настоящото
производство по искова молба от 16.02.2024 г. Ето защо, за ищеца не е налице правен
интерес от търсената защита. По същество заявява, че не оспорва предявения иск, както и,
погасяването по давност на процесните суми, отправяйки искане за постановяване на
решение по чл. 237 ГПК. Поддържа, че дружеството не е предприемало последващи
действия по принудително събиране на процесното вземане. Намира, че в случая следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и разноските по делото да се присъдят
в полза на ищеца, доколкото ответникът не е дал повод за образуване на делото. В тази
връзка посочва, че изпълнителният лист не се намира в държане на „Топлофикация София“
ЕАД въпреки прекратяване на изпълнителното дело. С тези доводи се отправя искане за
прекратяване на производството по делото, респ. за отхвърляне на исковите претенции и за
присъждане на сторените от ответника разноски.
Съдът, при извършена служебна проверка по реда на чл. 140 ГПК и с оглед
конкретното оспорване, проведено с отговора на исковата молба, намира, че към настоящия
момент не е налице основание за прекратяване на производството по делото поради липсата
на правен интерес за ищеца от търсената защита. Действително, и двете страни ищецът – в
исковата молба и ответникът – в отговора навеждат твърдения за прекратяване на
производството по изпълнителното дело, образувано въз основа на процесния изпълнителен
лист поради настъпила перемпция. Същевременно не се твърди сумите по изпълнителния
лист да са били събрани, да е била призната тяхната недължимост, респ. изпълнителният
лист да е обезсилен. С исковата молба ищецът изрично посочва, че извежда интереса си,
както от образуваното изпълнително дело, така и от обстоятелството, че давността не се
прилага служебно, а само въз основа на позоваване от длъжника. Същевременно,
посочването на правна квалификация на предявения иск не е елемент от съдържанието на
исковата молба, респ. съдът не е обвързан от посочената такава от ищеца. Предвид това, в
случая се касае за предявена претенция по чл. 124, ал. 1 ГПК, имаща за предмет отричане на
вземанията по изпълнителния лист на основание погасяване по давност на правото на
принудителното им изпълнение.
На основание чл. 145, ал. 2 ГПК на ищеца следва да бъдат дадени указания да уточни
периодите на вземанията за главница и лихва за забава.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и предвид конкретното основание за
недължимост на процесните вземания, на което ищецът основава исковата си претенция,
съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, както следва:
2
В доказателствена тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената
искова защита чрез отричане на вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на
извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на
процесната сума, активната си процесуална легитимация в процеса – качеството си на
длъжник на вземанията по процесния изпълнителен лист, както и периода – начален и краен
момент на давността.
В тежест на ответника е да установи предприемането на действия, довели до
спиране/прекъсване на давностния срок.
С оглед конкретните доводи, изложени в отговора на исковата молба и на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът отделя като безспорно между страните и ненуждаещо
се доказване, че към момента на сезиране на съда с процесната искова молба е изтекъл
приложимият към вземанията давностен срок.
По доказателствените искания:
Представените от страните писмени материали като относими към предмета на спора,
следва да бъдат приети като доказателство по делото.
Предвид разпределената между страните доказателствена тежест и с оглед конкретното
оспорване, проведено с отговора на исковата молба, насочено към установяване
прекратяване на изпълнителното дело, като относимо и допустимо следва да бъде уважено
искането на ищеца за изискване на заверен препис от процесното изпълнително дело, при
внасяне на дължимата за това такса съгласно ТТРЗЧСИ, а като ненеобходимо – насочено
към установяване на безспорни обстоятелства, искането за изискване на гр. дело №
****/2010 г. по описа на СРС, 85-ти състав.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца най-късно в откритото съдебно заседание да уточни периодите –
начален и краен момент на вземанията за главница и мораторна лихва, удостоверени в
процесния изпълнителен лист, чиято дължимост отрича, като му УКАЗВА, че при липсата
на уточнение исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.10.2024 г. от
10:10 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца – с
препис от депозирания писмен отговор и приложенията към него.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
страните писмени материали.
ДА СЕ ИЗИСКА от ЧСИ М Б с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие Софийски
градски съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението, да представи заверен
препис от изп. дело № 2010***040****/2010 г. по описа му.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изискване на гр. дело № ****/2010
г. по описа на Софийски районен съд, 85-ти състав – за прилагане по настоящото до
приключването му с окончателен съдебен акт.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
3
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4