ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 505
гр. Перник/11.06.2019
г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, I състав, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОВАЧКА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИАН ПЕТРОВ
мл. съдия КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова в. ч. гр. д. № 356 по описа на ОС – гр.Перник
за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274
и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 473/01.04.2019 г. на М.Ц.З.,
ЕГН: **********, чрез пълномощника й – Ц.Н.З. (баща) срещу Определение №
84/22.03.2019 г., постановено в закрито заседание по гр.д. № 189/2018 г. по
описа на Районен съд – гр. Трън, с което исковата молба е върната и производството
по делото е прекратено на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК – поради неотстраняване
на допуснати нередовности в исковата молба.
В частната
жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на
процесното определение. Твърди се, че с разпореждане № 54/21.02.2019 г.
районният съд се е произнесъл по искане на жалбоподателката за продължаване на
първоначално дадения й срок за отстраняване на нередовности в исковата й молба
като е продължил същия. Посочва обаче, че това разпореждане не й било връчвано,
нито е била уведомявана за него по какъвто и да било начин, поради което и
счита, че срокът по него не е започвал да тече. По тези съображения намира, че
даденият й срок за отстраняване на нередовностите в исковата й молба не е изтекъл
към момента на постановяване на атакуваното определение. В тази връзка иска
същото да бъде отменено, а делото върнато на районния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В
законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК от ответниците по
делото Ц.М.К. и Б.П.К., чрез пълномощника им – адв. Б. К. е постъпил писмен отговор с вх. №
588/25.04.2019 г. (п.к. 24.04.2019 г.) на жалбата. В същия се излагат подробни
доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното определение. Посочва
се, че правилно районният съд е приел, че въпреки продължаването на
първоначално дадения срок ищцата така и не е отстранила констатираните
нередовности в исковата й молба. В тази връзка се оспорват доводите на жалбоподателката,
като се поддържа, че за съда не съществува задължение да уведомява страната,
когато уважава нейно искане за продължаване на срок по делото, в който смисъл е
цитирана и съдебна практика. С тези съображения се иска частната жалба да бъде
оставена без уважение като неоснователна. Претендират се разноски за
производството по частната жалба – в размер на 200 лева адвокатско
възнаграждение като се представя списък по чл. 80 от ГПК.
В
срока по чл. 276,
ал. 1 от ГПК от останалите страни по делото – П.Н.А. и Л.Е.Б. не е депозиран
отговор по жалбата.
От
М.Ц.З.
е подадена и частна жалба с вх. № 509/09.04.2019 г. срещу Определение
№ 93/28.03.2019 г., постановено в закрито заседание по гр.д. № 189/2018 г. по
описа на Районен съд – гр. Трън, с което съдът на основание чл. 252 вр. с чл.
78 от ГПК е разпределил отговорността за разноски между страните по делото
предвид неговото прекратяване, като е осъдил М.З. да заплати на Л.Б. сумата от
600 лева – разноски за адвокатско възнаграждение. Със същото определение
искането за разноски на ответниците Ц. и Б. К. е оставено
без уважение.
В
частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението в частта, с
която жалбоподателката е осъдена да заплати разноски на ответницата Л.Б..
Твърди се, че ход на исковата молба не следва да бъде даван, докато
констатираните от съда нередовности в същата не бъдат отстранени. Поддържа се,
че не ставало ясно как и защо ответниците са били уведомени за образуваното
дело, след като исковата молба била нередовна. В тази връзка се обръща
внимание, че преписи от същата въобще не е следвало да им бъдат връчвани.
Твърди се, че липсвали доказателства ответниците действително да са направили
разноски по делото. Прави се възражение за прекомерност на присъдените разноски
предвид обстоятелството, че по делото дори няма проведено открито съдебно заседание.
Посочва се, че от представения от ответницата Б. договор за правна защита и съдействие
не се установявала датата на сключването му. Обръща се внимание и че не е
представен списък по чл. 80 от ГПК. С тези съображения се иска атакуваното
определение да бъде отменено в обжалваната част.
По
подадената жалба е постъпил отговор от ответниците по делото Ц.М.К. и Б.П.К., с
който същата се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи за правилност на
определението в обжалваната част. Акцентира се върху обстоятелството, че факта
на връчване на нередовна искова молба няма отношение към ангажираната от
ответната страна защита съответно не е основание да й бъде отказано присъждане
на разноски. В тази връзка се твърди, че е достатъчно същите да са извършени
след получаване на препис от исковата молба и преди прекратяване на делото. По
тези съображения се иска жалбата да бъде оставена без уважение, а атакуваното
определение да бъде потвърдено в обжалваната част.
От
останалите страни по делото – П.Н.А. и Л.Е.Б. не е депозиран отговор по
жалбата.
По
делото е постъпила и молба-жалба с вх. № 563/19.04.2019 г. (17.04.2019 г.) от Ц.М.К.
и Б.П.К., чрез пълномощника им – адв. Б.
К., с която се иска присъждане на разноски в производството по гр.д. № 189/2018
г. по описа на РС – гр. Трън. Поддържа се, че ответникът има право на разноски
при прекратяване на делото. В тази връзка се твърди, че същият може да ги
претендира и след постановяване на определението за прекратяване на
производството, стига искането да е заявено до изтичане на срока за обжалването
му. С тези аргументи се иска присъждане
на разноски в размер на 600 лева – адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по делото като се прилага и договор за правна защита и
съдействие от 13.03.2019 г.
Срещу
подадената молба-жалба от насрещната страна М.Ц.З. е депозиран
писмен отговор с вх. № 686/20.05.2019 г. (п.к. 17.05.2019 г.), с който същата
се оспорва. Излагат се доводи за правилност на Определение № 93/28.03.2019 г. по
гр.д. № 189/2018 г. по описа на РС – гр. Трън, в частта с
която искането за разноски на жалбоподателите е оставено без уважение. Поддържа
се, че представеният от последните договор за правна защита и съдействие бил
съставен за нуждите на настоящото производство като се оспорва действителното
заплащане на претендираните разноски. Прави се и възражение за прекомерност на
същите. С тези съображения се иска подадената молба-жалба да бъде оставена без
уважение.
Останалите
страни по делото – П.Н.А. и Л.Е.Б. не са изразили становище по депозираната
молба-жалба.
Пернишкият окръжен съд, Гражданска колегия, I съдебен състав, след като
обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира за установено
следното:
Частна жалба с вх. № 473/01.04.2019 г. е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок по чл. 275,
ал. 1, изр. 1 ГПК и съгласно чл. 275, ал. 2 ГПК отговаря на изискванията по чл.
260, т. 1, т.
2, т.
4 и т.
7 и по чл. 261 ГПК.
Частна жалба с вх. № 509/09.04.2019 г. е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок като отговаря
на изискванията за нейната редовност, в това число е заплатена дължимата
държавна такса за разглеждането й.
Частна
жалба с вх. № 563/19.04.2019 г. е процесуално допустима –
подадена е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законоустановения срок като отговаря на изискванията за нейната редовност, в
това число е заплатена дължимата държавна такса за разглеждането й.
Пернишкият окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени от страните и представените по делото доказателства, и след като съобразно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. дело № 6/2017г. на ОСГТК на ВКС прецени служебно всички правно релевантни факти, намира за установено следното от фактическа страна:
Производството по гр.д. № 189/2018 г. по описа на РС – гр. Трън е
образувано по исковата молба на М.Ц. З. срещу П.Н.А., Л.Е.Б., Ц.М.К.
и Б.П.К.. Със същата е предявен иск за делба, както и няколко акцесорни претенции.
С Определение № 306/15.11.2018 г. районният съд е оставил производството по
делото без движение като е дал указания за вписване на исковата молба. След
изпълнение на посочените указания решаващият състав е постановил Разпореждане №
310/20.11.2018 г., с което на основание чл. 131 от ГПК е разпоредил връчване на
преписи от исковата молба заедно с приложенията към нея на ответниците. Видно
от приложени по делото съобщения книжата са връчени на Л.Е.Б.
– на 17.12.2018 г. и на Ц. и Б. К. – на 21.02.2019 г.
В
тази връзка по делото е постъпил отговор с вх. № 70/21.01.2019 г. (п.к.
17.01.2019 г.) от Л.Б. с приложен към него договор за правна защита и
съдействие (ДПЗС) от 16.01.2019 г., в който е отбелязано заплащане на
адвокатски хонорар в размер на 600 лева, и отговор с вх. № 437/25.03.2019 г. (п.к.
21.01.2019 г.) от Ц. и Б. К., като и в двата отговора е направено искане за
присъждане на разноски.
С
Определение № 20/22.01.2019 г. по гр. д. № 189/2018 г. районният съд е оставил
производството по делото без движение за отстраняване на нередовности в
исковата молба като е указал на ищцата, че следва да посочи предмета и страните
по главния иск за делба, като опише и имотите, които иска да бъдат допуснати до
делба. Относно акцесорните претенции – съдът е дал указания на ищцата да посочи
в какво се състои искането й по всеки иск, да индивидуализира имотите, предмет
на всеки иск и да представи доказателства за внесена държавна такса по всеки
иск. Посоченото определение е получено
от ищцата на 04.02.2019 г. като на 05.02.2019 г. същата е подала уточнителна
молба с вх. № 162/05.02.2019 г. Доколкото е приел, че с последната ищцата е
отстранила единствено нередовностите по главния иск за делба, то с Определение
№ 41/07.02.2019 г. районният съд отново е оставил производството по делото без
движение като е дал указания за конкретизиране на предявените акцесорни
претенции – като бъде посочено в какво се състои искането по всеки иск и каква
е цената на всеки иск, съответно е дал и указания за представяне на
доказателства за внесена държавна такса. Посоченото определение е връчено на
ищцата на 18.02.2019 г. Във връзка със същото последната е подала молба с вх. №
259/20.02.2019 г. като е поискала издаване на съдебно удостоверение и продължаване
на дадения й с Определение № 41/07.02.2019 г. едноседмичен срок за отстраняване
на констатираните нередовности с оглед снабдяване с нужните й документи. По
така направеното искане районният съд се е произнесъл с Разпореждане №
54/21.02.2019 г., като е постановил продължаване на дадения с определението
срок с още три седмици. Като е констатирал, че продълженият срок е изтекъл, а
указанията, дадени с Определение № 41/07.02.2019 г. не са изпълнени,
първостепенният съд е постановил обжалваното Определение № 84/22.03.2019 г., с
което е прекратил производството по делото. Предвид направените от ответниците
по делото искания за присъждане на разноски районният съд е постановил
обжалваното Определение № 93/28.03.2019 г. Със същото е прието, че ответницата Л.Б.
доказва извършени разноски в размер на 600 лева, поради което и същите са й
присъдени. От своя страна претенцията за разноски на ответниците Ц. и Б. К. е
оставена без уважение, доколкото е прието, че същите не представят
доказателства реално да са извършили такива.
При така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав
намира от правна страна следното:
По частна жалба с вх. № 473/01.04.2019 г.:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ГПК законните и определените от
съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата
страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини. В ал.
2 на същия текст пък е посочено, че новоопределеният срок не може да бъде
по-кратък от първоначалния, като продължаването на срока тече от изтичането на
първоначалния такъв. В настоящия случай частната жалбоподателка се е
възползвала от уредената в чл. 63 от ГПК възможност като с молба с
вх. № 259/20.02.2019 г. е поискала продължаване на дадения й с Определение №
41/07.02.2019 г. едноседмичен срок за отстраняване на нередовности в исковата й
молба. Това нейно искане е било уважено от районния съд, който след като е
съобразил обстоятелствата, с които същото е мотивирано, с разпореждане от
21.02.2019 г. е продължил първоначално дадения срок с още три седмици. Предвид
така постановеното продължаване и съобразно цитираната разпоредба на чл. 63,
ал. 2 от ГПК следва да се приеме, че срокът за изпълнение на дадените от
първостепенния съд указания е изтекъл за ищцата на 18.03.2019 г. Доколкото до
22.03.2019 г. (а и към настоящия момент) ищцата така и не е предприела каквито
и да било действия за изпълнение на съответните указания, настоящият състав
намира, че правилно районният съд е върнал исковата й молба като е прекратил
производството по делото.
В
тази връзка доводите на жалбоподателката, че не е била уведомена за
разпореждането, с което даденият й срок е бил удължен, поради което и същият не
е започнал да тече, е неоснователно. Посоченият извод следва от обстоятелството,
че съгласно чл. 63, ал. 2 от ГПК новият срок започва да тече от изтичането на
първоначалния такъв, а не от получаването на съобщение за продължаването. По
тези съображения заинтересованата страна е длъжна сама да следи за решението на
съда по молбата й за продължаване на срока, а за същия няма предвидено
задължение да я уведомява за резултата от произнасянето си. След като страната
не е проявила нужната процесуална активност за узнаване на изхода по молбата й,
то тя следва да понесе неблагоприятните последици от своето бездействие. В този
смисъл, както правило посочват и ответниците по жалбата, е и трайната съдебна
практика, която изцяло се споделя от настоящия състав – напр. Определение № 79/04.02.2010 г. по ч. гр. д. № 24/2010 г. на ВКС, IV-то
г.о., Определение № 158 от 28.03.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 769/2019 г., IV
г. о., Определение № 169 от 8.04.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1387/2019 г., IV
г. о. и много други.
В
допълнение и въпреки липсата на възражения в тази насока следва да се отбележи на
първо място, че с Определение № 20/22.01.2019 г. и Определение № 41/07.02.2019
г. районният съд е дал достатъчно ясни, подробни и конкретни указания на
жалбоподателката относно констатираните нередовности в исковата й молба. Освен
това същият изрично я е предупредил за последиците от неизпълнение на
посочените указания в дадения срок. Предвид изложените в подадената молба
твърдения, районният съд е извършил адекватна преценка на причините,
обосноваващи искането продължаване на срока, като е определил достатъчно
продължителен нов срок, а именно три седмици. Така на практика жалбоподателката
е имала на разположение общо четири календарни седмици, за да изпълни дадените
указания, но въпреки това е бездействала. По тези съображения и подадената
жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното
определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По
исканията за разноски на страните:
В
производството по частна жалба с вх. № 473/01.04.2019 г. искане
за разноски са направили ответниците по същата Ц. и Б. К.. Същите претендират
такива в размер на 200 лева – адвокатски хонорар, като заплащането им се
доказва от приложен по делото пред въззивния съд договор за правна защита и
съдействие с предмет именно отговор на процесната частна жалба. В тази връзка и
предвид изхода по същата искането им е основателно и като такова следва да бъде
уважено като им бъдат присъдени разноски в пълния претендиран размер.
По частна жалба с вх. № 509/09.04.2019 г.:
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото. В настоящия случай последното е настъпило като
последица от процесуалното поведение на ищцовата страна, която не е отстранила
в срок констатираните нередовности в исковата й молба. Посоченото основание за
прекратяване на производството обаче е осъществено след като на ответницата Л.Б.
вече е бил връчен препис от исковата молба и приложенията към нея с указания за
подаване на отговор в едномесечен срок съгласно чл. 131 от ГПК. В посочения
срок такъв отговор действително е постъпил от последната като видно от същия и
представения договор за правна защита и съдействие за изготвянето му страната е
ползвала професионална правна помощ като е ангажирала адвокат. Отново видно от
надлежно отбелязване в приложения ДПЗС ответницата е заплатила в брой сума в
размер на 600 лева за адвокатска защита. Освен това искането за присъждане на
разноски е и своевременно заявено – още в самия отговор. На последно място
следва да се има предвид и че ДПЗС е сключен на 16.01.2019 г., писменият
отговор е подаден на 17.01.2019 г., а ответницата е получила съобщение за
прекратяване на делото едва на 02.04.2019 г. т.е. разноските по делото са
извършени след получаване на препис от исковата молба
с указания по чл. 131 от ГПК и преди Б. да е уведомена за прекратяване на
производството. В тази връзка настоящият състав намира, че правилно районният
съд е присъдил на ответницата Б. извършените от нея разноски.
С
оглед възраженията на жалбоподателката следва да се отбележи, че в контекста на
разпоредбата на чл. 129, ал. 4 от ГПК съдът следи за нередовности в исковата
молба по време на цялото производство по делото, а не само непосредствено след
подаването й. Посоченото разрешение е възприето, доколкото обективно
нередовности в исковата молба могат да настъпят съответно да бъдат установени и
в един по-късен момент, включително и по повод твърдения и доказателства,
представени от насрещната страна по делото, които съдът няма как да съобрази
още при първоначалната проверка по чл. 129, ал. 1 от ГПК. По тези съображения и
липсва санкция за връчване на препис от нередовна искова молба. Същевременно
обаче получаването на препис от такава поставя за ответника началото на срока
по чл. 131 от ГПК, изтичането на който е свързано с настъпването на редица
процесуални преклузии, посочени и от самия съд в разпореждането му за връчване.
По тези съображения и за ответната страна е правно оправдано да ангажира
квалифицирана правна помощ още в този най-ранен етап от развитието на
производството именно с цел да избегне негативни последици за своите права и
интереси. Видно от приложените по делото книжа именно така е постъпила и
ответницата Б.. В тази връзка не може и да се очаква от последната да се
защитава сама дори по нередовна искова молба, още повече по иск с фактическа и
правна сложност, като иска за съдебна делба, който освен това е съединен и с няколко
акцесорни претенции. В съответствие с горепосочените изводи е и трайната
съдебна практика – напр. Определение № 289 от 12.05.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 255/2011 г., IV г. о.,
Определение № 112 от 7.04.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 596/2017 г., III г. о.
и др. На последно място следва да се отбележи, че представянето на списък по
чл. 80 от ГПК не е уредено като предпоставка за уважаване на претенцията за
разноски. Прилагането на такъв списък съгласно задължителната съдебна практика
– т. 8 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС не представлява такава
предпоставка и относно искането за допълване на съдебния акт в частта за
разноските, а съгласно чл. 80, изр. 2-ро от ГПК единствено относно искането за
неговото изменение в тази част, какъвто не е настоящият случай.
За
неоснователно следва да приеме и възражението на жалбоподателката за
прекомерност на присъдения адвокатски хонорар. Съгласно чл. 7, ал. 4 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(наредбата) за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за
делба възнаграждението не може да бъде по-малко от 600 лв. за всяка фаза,
колкото претендира и ответницата Б. в настоящия случай. В тази връзка обстоятелството,
че по делото не се е стигнало до провеждане на открито съдебно заседание не е
основание за намаляване на това възнаграждение, доколкото при заплащане на същото
страната не е имала възможност да прецени какво ще бъде развитието на
производството, а и ангажираната от нея защита е на стойност в минималния
предвиден в наредбата размер. В тази насока претендираните разноски са дължими
на ответницата Б. и следва да й бъдат присъдени в пълен размер, както правилно
е постановил районният съд.
По
тези съображения и частната жалба е неоснователна, а атакуваното определение
следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
По
частна жалба с вх. № 563/19.04.2019 г.:
Както
бе посочено и по-горе съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът
има право на разноски и при прекратяване на делото. В настоящия случай същото е
настъпило поради процесуалното поведение на ищцата като е постановено с
Определение № 84/22.03.2019 г. Ответниците Ц. и Б. К. обаче са получили препис
от исковата молба и приложенията към нея с указания за отговор в срока по чл.
131 от ГПК на 21.02.2019 г. и видно от представено по делото пълномощно също
като ответницата Б. са ангажирали адвокат с оглед защита по предявените искове.
В тази връзка от последния е подаден и отговор на исковата молба на 25.03.2019
г. (п.к. 21.03.2019 г.). Освен това от представения по делото пред въззивния
съд ДПЗС е видно, че същият е сключен на 13.03.2019 г. като уговорената в него
сума от 600 лева е надлежно отбелязяна като заплатена, а ответниците са получили
съобщение за прекратяване на делото едва на 10.04.2019 г. т.е. разноските по
делото са извършени след получаване на
препис от исковата молба с указания по чл. 131 от ГПК и преди К. да са уведомени за прекратяване на
производството. На последно място следва да се отбележи и че същите
своевременно са направили искане за присъждане на разноски – още в отговора на
исковата молба и своевременно са представили доказателства за заплащането на такива
– в срока за обжалване на прекратителното определение. Последният извод следва
от обстоятелството, че страната по правило следва да заяви искането си разноски
до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В настоящия
случай обаче производството е прекратено преди провеждането на открито съдебно
заседание, което обстоятелство ответната страна не е имало как да предвиди при
подаването на отговора на исковата молба. В този смисъл и не може да се очаква
от нея да представя доказателства за извършени разноски, а и въобще да
претендира такива още на този етап. По тези съображения и след като ответниците
са представили такива доказателства в първия възможен момент след узнаване на
прекратяването на производството, а именно – в срока за обжалване на
прекратителното определение, то и претендираните от тях разноски следва да им
бъдат присъдени. В тази връзка Определение № 93/28.03.2019 г., в частта в която
районният съд е оставил без уважение искането на К. за присъждането на такива
като неправилно следва да бъде отменено, доколкото при постановяването му съдът
обективно е бил в невъзможност да вземе предвид доказателствата, които
обосновават основателност на претенцията.
Ответниците
К. също претендират разноски в размер на 600 лева, като действителното им
заплащане се установява от надлежно отбелязване в представения ДПЗС. С оглед
вече цитираната разпоредба на чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
възражението на насрещната страна за прекомерност на разноските е
неоснователно, поради което и същите следва да бъдат присъдени в пълен
размер.
В
допълнение следва да се отбележи, че относно основателността на претенцията за
разноски на ответниците К. намират приложение доводите, изложени по-горе
относно частна жалба с вх. № 509/09.04.2019
г., поради което и настоящият състав не намира за нужно да ги преповтаря
отново.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№ 84/22.03.2019 г., постановено в закрито заседание по гр.д. № 189/2018 г. по
описа на Районен съд – гр. Трън.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М.Ц.З.,
ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на Ц.М.К.,
с ЕГН: ********** и Б.П.К., с ЕГН: **********, и двамата със съдебен адрес: ***,
сумата от 200 лева – представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
производството пред въззивния съд относно обжалването на Определение
№ 84/22.03.2019 г. по гр.д. № 189/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Трън.
ОТМЕНЯ Определение № 93/28.03.2019 г.,
постановено в закрито заседание по гр.д. № 189/2018 г. по описа на Районен съд
– гр. Трън в частта, с която е оставено без уважение искането Ц.М.К.,
и Б.П.К. за присъждане на разноски в производството по гр.д. №
189/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Трън КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М.Ц.З.,
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на Ц.М.К.,
с ЕГН: ********** и Б.П.К., с ЕГН: ********** сумата от 600 лева –
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. №
189/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Трън.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 93/28.03.2019 г.,
постановено по гр.д. № 189/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Трън в
останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.