Р Е Ш Е Н И Е
№ 593 / 13.4.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА – 2 състав,
на десети март две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание, в
следния състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : Антони
Николов
като разгледа докладвано от
съдията АНД № 207 / 2020 г. по описа на РС – Варна, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производство по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от
„А.х.“ ЕООД, ЕИК : *********, срещу НП № 03 – 009374 / 17. 04. 2019 г. на
Директор Д – ИТ – Варна. Със същото на жалбоподателя :
- за нарушаване разпоредбата на чл. 128, т. 1, чл. 150, чл. 262,
ал. 1, т. 4, всички от КТ и на основание чл. 415 В, ал. 1 от КТ е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на триста лева.
Жалбоподателят моли съда да отмени
атакуваното НП, а в условията на евентуалност да намали размера на наложеното,
с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост.
Жалбата е подадена в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, нередовно призован
/не е открит на известните на съда адреси/, в съдебно заседание не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно
призована, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Счита,
че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление.
Сочи, че същото е законосъобразно и правилно, като наложената санкция е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа страна :
На 15. 01. 2019 г.
свид. М.К.Д. ***, извършил проверка в обект – хотел *“, находящ се в к. к. *“,
гр. Варна, стопанисван от възз. „А.х.“ ЕООД, а на 22. 01. 2019 г. в сградата на
Д – ИТ – Варна и документална такава. Установил, че за периода м. октомври 2018
г. – м. ноември 2018 г., при сумирано изчисляване на работното време, работник
– Стоян Живков Стоянов е отработил двадесет и три дни, в работна смяна от 08.
00 ч. до 20. 00 ч., ползвал тринадесет дни платен годишен отпуск, като за
отработеното време над нормата за този период, на 02. 01. 2019 г. въззивникът
не е изпълнил задължението си да начисли във ведомостта за заплати допълнително
трудово възнаграждение за положения извънреден труд. Съставен бил АУАН, в
отсъствието на представител, като били спазени изискванията за уведомяване и
връчване. В срока по чл. 44, ал.
1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения. Административно – наказващият
орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на
въззивника.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания, както и от
приложените и приети по делото писмени материали. Съдът кредитира така
посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се,
логични, безпристрастни, обективно и компетентно съставени, кореспондиращи с
приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен
към предмета на доказване по делото. Следва да се отчете и незаинтересоваността
на свидетеля от изхода на делото.
Така
установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда :
Настоящият състав
намира, че АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции,
съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е
надлежно предявен. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено. Фактическата обстановка е
еднакво отразена в АУАН и НП, като не е налице противоречие между
обстоятелствени и диспозитивни части.
Съдът счита, че е
осъществен състава на визираната разпоредба.
От обективна страна безспорно
беше установено, че за периода м. октомври 2018 г. –
м. ноември 2018 г., при сумирано изчисляване на работното време, работник –
Стоян Живков Стоянов е отработил двадесет и три дни, в работна смяна от 08. 00
ч. до 20. 00 ч., ползвал тринадесет дни платен годишен отпуск, като за
отработеното време над нормата за този период, на 02. 01. 2019 г. въззивникът
не е изпълнил задължението си да начисли във ведомостта за заплати допълнително
трудово възнаграждение за положения извънреден труд. Съдът намира, че правилно е издирен субекта на нарушението, доколкото КТ
предвижда отговорността да се носи от работодателя. Доколкото в конкретния
случай това е юридическо лице, правилно административно – наказващия орган е
наложил имуществена санкция, като с оглед на това, че нарушението е отстранено
веднага и от него не са произтекли вредни последици за работника, е приложил
разпоредбата на чл. 415 В, ал. 1 от НК. Горното съдът прие въз основа на
свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото писмени
документи.
Доколкото е ангажирана отговорността
на юридическо лице, съдът не следва да разглежда въпроса относно субективна
страна.
Предвид факта, че нарушения от
подобен вид засягат документооборота относно трудови правоотношения съдът
намира, че формират сравнително висока обществена опасност, поради което не
може да не бъдат санкционирани, респективно правилно в случая е ангажирана
административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай
по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които законодателя е предвидил
налагане на санкция.
Същевременно съдът счита, че
размера на наложеното е явно несправедлив. Административно – наказващият орган
е възприел изцяло фактическата обстановка описана в АУАН и е наложил за
извършеното нарушение наказание, което съдът намира за прекалено тежко, в
предвид следното : при налагане на такова следва да се вземе в предвид тежестта
на нарушението, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както
и имотното състояние на нарушителя, като се наложи наказание в границите на
предвиденото. В случая съдът отчете сравнително висока тежест на нарушението,
доколкото касае документооборота относно трудови правоотношения и ниска такава
при дееца, предвид липсата на други наказания, смекчаващи отговорността
обстоятелства - липса на вредни последици, съдействие за установяване на
обективната истина, неналичие на други наказания, което доказва формирано
трайно правилно отношение към законоустановения ред в страната, като
извършеното се явява изолиран акт, отегчаващи такива – не се установиха, имотно
състояние – видно от доказателствата по делото, налице е индиция за наличие на
доходи, доколкото въззивникът упражнява търговска дейност, но няма
доказателства за сравнително висок техен размер, обуславящ по – висок такъв на
наказанието. С оглед на горното съдът счита за справедливо да измени размера на
наложеното наказание, с оглед постигане на целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
Съдът намира наведеното от страна
на въззивника за неоснователно, поради следното : не се установиха процесуални
нарушения, от категорията на съществените такива, което да обуслови цялостна
отмяна, като твърдяното нарушение се доказва по безспорен начин от събрания
доказателствен материал. АУАН и НП са съответно съставени и издадени от оправомощени
за това лица, като съдържат описание на твърдяното в степен, позволяваща на
въззивника да разбере в какво се обвинява, респективно да организира адекватно
защитата си. Действително представител на въззивника не се е явил за съставяне,
но са предприети следващите в този смисъл законови действия, които са завършили
с връчване на 03. 04. 2019 г., видно от писмо и известие. Събраният
доказателствен материал, изразяващ се в свидетелски показания и писмени
материали по категоричен начин доказват допуснатото нарушение, като за съда не
съществува съмнение в тази насока. В тази връзка следва да бъде уточнено, че
конкретното нарушение е относно неначисляване в срок във ведомостта за заплати
на трудово възнаграждение, в частност за положен извънреден труд. Въпрос на
фирмена и лична организация е как да бъде организирана отчетността на
дружеството, като евентуални пропуски в тази насока не могат да доведат до
ненаказаност, а напротив, следва да се санкционират с оглед бъдещо спазване на
нормативно установения в страната ред. Относно маловажност съдът изложи мотиви
по – горе, поради което не следва да ги повтаря, като единствено следва да се
добави, че към такъв род нарушения следва да се действа адекватно, доколкото
касаят документооборота относно трудови правоотношения. Естествено както и беше
изложено вече, в конкретния случай следва да бъде отчетено и отстраняването на
нарушението, но това е извършено след установяването, респективно не може да
обоснове отпадане на отговорността.
Предвид горното съдът счита, че
разглежданото НП следва да бъде изменено, поради което и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН
РЕШИ :
ИЗМЕНЯ НП № 03 – 009374 / 17. 04. 2019 г. на
Директор Д – ИТ – Варна, с което на „А.х.“ ЕООД, ЕИК : ********* :
- за нарушаване разпоредбата на чл. 128, т. 1, чл. 150, чл. 262,
ал. 1, т. 4, всички от КТ и на основание чл. 415 В, ал. 1 от КТ е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на триста лева,
като вместо това :
НАЛАГА на „А.х.“ ЕООД, ЕИК : ********* :
- за нарушаване разпоредбата на чл. 128, т. 1, чл. 150, чл. 262,
ал. 1, т. 4, всички от КТ и на основание чл. 415 В, ал. 1 от КТ административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на сто лева.
Решението подлежи на съдебен
контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :