Р Е Ш Е Н И Е
№….........../08.10.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети септември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 2659 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от „Банка
ДСК” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу С. Я.Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
искове, както следва: предявени по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.
9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 ЗПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 5000 лв., представляваща непогасена
главница по договор за кредит за текущо потребление от 25.01.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на заявлението в съда – 09.10.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 349,92 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за
периода от 25.01.2018 г. до 09.10.2018 г., сумата от 18,70 лв., представляваща лихва (лихвена надбавка) за забава,
начислена за периода от 26.02.2018 г. до 09.10.2018 г., както и сумата от 120 лв., представляваща такса разходи
при изискуем кредит, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 15351/2018 г. по
описа на Районен съд – Варна, както и
евентуално съединени с тях осъдителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 и
чл. 33, ал. 1 ЗПК за същите суми, ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба – 18.02.2019 г., до окончателното изплащане на
задълженията.
По твърдения в исковата молба, на 25.01.2018 г. между „Банка ДСК“ ЕАД
и С.Д. е сключен договор за кредит за текущо потребление при Общи условия, по
силата на който банката е предоставила на ответника кредит в размер на 5000 лв.
с краен срок за издължаване 25.01.2023 г. Кредитът е усвоен на 25.01.2018 г. по
посочена в договора разплащателна сметка, чрез която е уговорено и погасяването
му. Страните са договорили олихвяването на заетите средства с преференциален
променлив лихвен процент в размер на 8,80 % годишно, формиран от стойността на
6-месечния СОФИБОР и надбавка в размер на 8,637 % при изпълнение на Условията
по програма ДСК Партньори плюс. При нарушаване на тези условия
кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично
и приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката
съгласно Условията, като максималният размер, до който може да достигне лихвата
в този случай, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни
потребителски кредити – 6-месечния СОФИБОР и надбавка в размер на 13,287 %.
Независимо от промяната, свързана с неизпълнение на Условията, лихвеният
процент се променя и при промяната в уговорения лихвен индекс в сроковете и при
условията, уговорени в ОУ. Ищецът твърди, че до 23.03.2018 г. по кредита е
прилагана първоначално уговорената преференциална годишна лихва в размер на
8,80 %, като след тази дата, предвид липсата на средства по разплащателната
сметка на кредитополучателя за заплащане на дължимата застрахователна премия по
силата на даденото от него съгласие за включване в групата на застрахованите
лица по групов договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, е
отнета преференциалната отстъпка от 0,5 процентни пункта и кредитът е започнал
да се олихвява с годишна лихва от 9,3 %, считано от 24.03.2018 г. Поради липса
на преводи на работна заплата, респ. нарушение на другите условия за
предоставяне на преференциална лихва, считано от 24.08.2018 г. кредитът е
олихвяван с лихва от 13,450 %, формирана от 6-месечния СОФИБОР – 0,163
процентни пункта и фиксирана стандартна надбавка от 13,287 %. Поддържа, че след
усвояването на кредита кредитополучателят не е заплатил нито една погасителна
вноска съгласно погасителния план с падеж от 24.02.2018 г. до 26.06.2018 г., с
което е изпаднал в забава от общо 122 дни и, на основание чл. 19, ал. 1, т. 1
от ОУ, банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, волеизявлението й за
което е обективирано в покана-уведомление, връчена на длъжника на 23.08.2018 г.
чрез ЧСИ Людмил Станев с рег. № 895 на КЧСИ. Твърди, че освен дължимата
главница и договорна лихва по договора, на основание т. 18.1 и 18.2 от ОУ,
ответникът дължи също лихвена надбавка за забава, както и такса разходи при
изискуем кредит съгласно чл. 8 от ОУ във вр. чл. 14
от договора и т. 6 от приложимата Тарифа за лихвите, таксите и комисионните,
които Банка ДСК прилага по извършените услуги на клиента.
Излага, че по негово заявление срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 15351/2018 г. по описа на Районен съд -
Варна за следните суми, а именно: 5000 лв. - главница, ведно със законната
лихва, считано от датата на заявлението в съда – 09.10.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението; 349,92 лв. - договорна възнаградителна
лихва за периода от 25.01.2018 г. до 09.10.2018 г.; 18,70 лв. – лихвена
надбавка за забава за периода от 26.02.2018 г. до 09.10.2018 г.; 120 лв. –
такса разходи при изискуем кредит, като заповедта за незабавно изпълнение е
връчена на длъжника (настоящ ответник) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По изложените съображения по
същество моли да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца посочените суми, обективирани в издадената заповед за незабавно
изпълнение. В условията на евентуалност – в случай че по делото не се установи
настъпването на предсрочната изискуемост на кредита към датата на заявлението
по чл. 417 ГПК, формулира искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца
тези суми, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба.
Претендира присъждането и на
съдебно-деловодни разноски, сторени в исковото и заповедното производство,
включително юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът,
чрез процесуалния му представител, поддържа исковата молба и обективираното е
нея искане и представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
В открито съдебно
заседание същият се представлява от назначения му особен представител, който
оспорва предявените искове като неоснователни. Релевира
възражение за нищожност на процесния договор поради противоречие с изискванията
на чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът да се сключва по ясен и разбираем за потребителя
начин, доколкото съществени уговорки са обективирани в четири различни
документа и погасителният план е неясен. Оспорва клаузите на чл. 18.1 и 18.2 от
ОУ като нищожни поради противоречие с чл. 33, ал. 2 ЗПК, тъй като уговорената
мораторна лихва надвишава размера на законната лихва за забава. В условията на
евентуалност, в случай че съдът намери за действителен потребителския договор,
поддържа, че не са спазени изискванията на чл. 47 ГПК и ответникът не е
надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК в съда.
С тези аргументи моли
за отхвърляне на предявените искове.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
От съдържанието на приложения договор за кредит за текущо потребление (л.
9) се установява, че ищецът „Банка ДСК“ ЕАД се е задължил да отпусне на
ответника С.Д. кредит в размер на 5000 лв. при еднократно усвояване на сумата
по посочена разплащателна сметка на ответника със срок на издължаване от 60
месеца, считано от усвояването, като погасяването следва да се извърши чрез
същата разплащателна сметка и на месечни вноски с падеж 24-то число на
съответния месец, съобразно погасителен план - приложение № 1 към договора. Според
т. 8 от договора кредитът се
олихвява с променлив лихвен процент в размер на 8,80 % годишно,
формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0,163 %, който при отрицателна
стойност се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в
размер на 8,637 %, при изпълнение на Условията по програма ДСК Партньори плюс,
подробно описани в Приложение № 2 към договора. При нарушаване на Условията
кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично
и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката,
съгласно Условията. Максималният размер, който може да достигне лихвеният
процент в резултат от неизпълнение на Условията, е променливият лихвен процент,
приложим по стандартни потребителски кредити, в размер
на 6-месечния SOFIBOR към съответната дата и фиксирана
стандартна надбавка в размер на 13,287 %. Съгласно т. 8.1. лихвеният процент се
променя с промяната на 6-месечния SOFIBOR при предпоставките, по реда и в
сроковете, посочени в Общите
условия. Според т. 17 кредитополучателят заплаща такси съгласно Тарифата на
банката.
От приетия погасителен план –
Приложение № 1 към договора (л. 18) се установява, че страните са уговорили
кредитът да бъде издължен на 60 месечни погасителни вноски, 59 от които в
размер на 107.81 лв. и последната – в размер на 101,24 лв., включващи главница,
договорна лихва и такса. Падежът на първата погасителна вноска е уговорен на
25.01.2018 г., а на последната – 25.01.2023 г.
Приобщени са уговорените между
страните преференциални Условия по стандартен кредит за текущо потребление –
Приложение № 2 към договора (л. 15). В т. 2 от Условията са посочени лихвените
условия, при които се дължи уговорената преференциална лихва, като клаузата на
т. 7 предвижда, че при нарушаване на договорените условия по т. 2
кредитополучателят губи правото да ползва преференциите изцяло или частично и
приложимият лихвен процент се променя, като максималният лихвен процент, до
който може да достигне, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни
потребителски кредити, посочен в договора за кредит, заедно със съответните
изменения на променливата му компонента. В т. 9 са предвидени случаи, при които
кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло.
Представени са и Общите
условия, приложими към процесния договор (л. 11), които са подписани от
страните на всяка страница. В т. 18.1. от ОУ е предвидено, че при забава в
плащането на месечната вноска главницата по същата се олихвява с договорения
лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
Според т. 18.2. при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над
90 дни целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се
олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта.
Приобщени към доказателствения
материал по делото е и Тарифата на „Банка ДСК“ ЕАД по кредити за текущо
потребление (л. 20). Според съдържанието на същата кредитополучателят се
задължава да заплати разходи при изискуем кредит в размер на 120 лв.
От приложената
покана-уведомление (л. 21) се установява, че банката е отправила изявление до
ответника за обявяване предсрочната изискуемост на сключени между тях четири
броя договори, сред които и договор от 25.01.2018 г. за отпуснат кредит в
размер на 5000 лв., отчитан по кредитна сметка № 25044401.
За установяване връчването на
уведомлението по делото са представени писмени доказателства – л. 22 и сл. От
същите е видно, че връчването е възложено на ЧСИ Людмил Станев с рег. № 895 на
КЧСИ, като на адреса на длъжника в гр. Варна, ул. „Драгоман“ № 38, са извършени
посещения на 06.07.2018 г., 21.07.2018 г. и на 09.08.2018 г., но търсеното лице
не е открито, поради което на 09.08.2018 г. е залепено уведомление по чл. 47,
ал. 1 ГПК на вратата на къщата и екземпляр от същото е пуснато в пощенската
кутия на адреса. С констативен протокол от 30.08.2018 г. (л. 26) ЧСИ е
удостоверил, че е извършено надлежно връчване на уведомлението по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК.
Приложено е извлечение от
счетоводните книги на банката по процесния договор, отчитан по сметка №
11/25044401 (л. 27), както и справка за движението по същата кредитна сметка
(л. 33) за периода 25.01.2018 г. – 09.10.2018 г., в които не са отразени
плащания.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза (л. 74) се изяснява, че уговорената сума от 5000
лв. е постъпила по посочената в чл. 4 от договора банкова сметка ***.01.2018 г.
Установява се, че след усвояване на кредита по разплащателната сметка не е
имало достатъчно средства за заплащане на застраховка „Живот, свързана с банков
кредит“, нито по същата са постъпвали трудови възнаграждения. Според
експертното заключение погасяванията по кредита е следвало да бъдат извършени
чрез директен дебит и кредитополучателят не е осигурявал средства, с които да
бъдат погасявани вноските по кредита. Към датата на подаване на заявлението в
съда – 09.10.2018 г. същият е бил в забава от 227 дни, като непогасените
задължения са в размер на следните суми: главница от 5000 лв. (520,68 лв.
падежирала и 4479,32 лв. – предсрочно изискуема), договорна лихва от 349,92 лв.
(321,90 лв. падежирала и 28,02 лв. начислена за периода 24.09.2018 г. –
09.10.2018 г.), наказателна лихва от 19,34 лв., такси от 120 лв. и обезщетение
за забава в размер на 459,72 лв. за периода 09.10.2018 г. – 05.09.2019 г.
Според заключението след датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК не са
извършени плащания по кредита.
От материалите по приобщеното ч. гр. д. № 15351/2018
г. по описа на Районен съд – Варна е видно, че въз основа на подадено на 09.10.2018
г. заявление от „Банка ДСК” ЕАД срещу С.Я.Д. е издадена заповед № 7679/11.10.2018
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за
процесните суми, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като
установителните искове са предявен в указания едномесечен срок по чл. 415, ал.
4 ГПК (л. 61 и 62 от заповедното дело).
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Обективно кумулативно
съединените положителни установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими,
доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото
на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл.
422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС),
установени от приобщеното заповедно дело.
Предмет на предявените
искове е установяване със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията,
за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, поради
което основателността на исковите претенции е обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а
именно: 1.) наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между
страните въз основа на процесния договор
за кредит за текущо потребление от 25.01.2018 г., 2.) точното изпълнение на
поетите от ищеца задължения по договора, 3.) настъпила изискуемост на
задълженията по договора в претендирания размер и 4.) неизпълнение на същите от
страна на ответника. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест
на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти,
пораждащи съдебно предявените вземания. По отношение на неизпълнението, което
като отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца,
като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния
факт, който го изключва, а именно точно изпълнение.
От коментираните по-горе писмени доказателства се доказва, че между
страните е сключен договор за кредит за текущо потребление при ОУ. Същият има
характеристиките на договор за потребителски кредит, поради което възникналото
облигационно правоотношение се регулира от разпоредбите на Закона за
потребителския кредит (обн., ДВ, бр. 18
от 5.03.2010 г., в редакцията му, изм. и доп. с ДВ, бр. 59
от 29.07.2016 г.), действащ към момента на сключване на сделката. Материалноправните норми на посочения специален закон са
императивни и за спазването им съдът следи служебно.
От гореизложеното съдържание на договора се установява, че са спазени
изискванията на ЗПК и сделката е валидно сключена, а възраженията на особения
представител за нейната нищожност са неоснователни. Уговорените между страните клаузи са обективирани на
хартиен носител и са формулирани по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора са с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, съобразно
изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Фактът, че договорът съдържа бланкетни норми, които препращат към други документи –
Условия по програма ДСК Партньори Плюс, Общи условия и Тарифа на банката, не
опорочава сделката, доколкото препращането е пряко и освен това потребителят е
подписал всеки от посочените документи, респективно е запознат със съдържанието
му и е изразил съгласие с него. Възможността за промяна в лихвения процент по
кредита е изрично предвидена в чл. 8 от договора и са посочени обстоятелствата, приложими към
промяната на лихвата, а именно неизпълнението на Условията, за които е
уговорена преференцията, като същите не зависят от волята на кредитора и са
обективно обосновани, тъй като поставят под съмнение удовлетворяването на
банката. Представен е и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, съгласно
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. От изложеното следва, че между
страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира
напълно като правилно и обосновано, е доказано също и точното изпълнение на
поетите от ищеца задължения по договора за кредит чрез предоставянето на 25.01.2918
г. на уговорената сума от 5 000 лева по посочена в договора разплащателна
сметка, на която титуляр е ответникът. Следователно за последния е възникнало
насрещното задължение да върне предоставените парични средства, ведно с възнаградителната
лихва, на посочения падеж. От експертното заключение се установява също, че
потребителят не е изпълнил условията, при които е приложима преференциалната
лихва, като не е осигурил средства по разплащателната сметка за заплащане на
уговорената застрахователна премия и по сметката не са постъпвали средства от
трудови възнаграждения, поради което преференциите са отпаднали и размерът на
възнаградителната лихва е увеличен, съобразно уговорките в договора.
Във връзка с изискуемостта на вземанията ищецът се позовава на настъпила
предсрочна изискуемост на кредита при условията на т. 18.2. от ОУ, а именно при
допусната забава в плащанията над 90 дни.
Според задължителните указания,
дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост представлява изменение
на договора, обусловено от наличието на две кумулативни предпоставки:
обективния факт на неплащането и упражненото от банката право да обяви кредита
за предсрочно изискуем, като правните последици настъпват от момента, в който
волеизявлението на кредитора достигне до длъжника, който момент следва да
предхожда по време сезирането на заповедния съд.
От представените писмени доказателствени средства и заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че не са извършени никакви
плащания по кредита, поради което ответникът е изпаднал в забава, продължила
повече от деветдесет дни (предвид падежа на първата погасителна вноска на 24.02.2018
г.), съответно е доказано настъпването на уговореното между страните обективно
условие за отнемане преимуществото на уговорения в полза на длъжника срок.
Във връзка с втората (субективна) предпоставка за настъпване правните
последици на предсрочната изискуемост по делото е представен констативен
протокол от ЧСИ, на който е възложено връчването на книжата. От съдържанието на
същия обаче не може да се направи положителен извод за надлежно връчване по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, тъй като няма данни да е извършена справка за
адресната регистрация на длъжника, нито за неговата месторабота, съответно местослужене или място на осъществяване на стопанска
дейност, съобразно изискванията на чл. 47, ал. 3 ГПК в ред. изм. и доп. - ДВ,
бр. 86 от 2017 г., действаща към момента на връчването. Следователно ответникът
не е уведомен за волеизявлението на банката и предсрочната изискуемост на кредита
не е настъпила преди сезирането на заповедния съд.
Според задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение №
8/2017 г., ОСГТК на ВКС, в тази хипотеза е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск
за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж за
главница и възнаградителна лихва (в рамките на въведения период на
начисляването й) към датата на формиране на силата на пресъдено
нещо.
В разглеждания случай към посочения релевантен момент - 16.09.2019 г., са падежирали вноските по кредита с падеж до 24.08.2019 г.,
включително, като главницата по тях възлиза в общ размер на 1354,77 лв. До
размера на тази сума предявеният установителен иск за главница следва да бъде
уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението в съда –
09.10.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, а за разликата над
тази сума до пълния предявен размер от 5000 лв. същият следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Предявеният установителен иск за възнаградителна лихва е за периода от
25.01.2018 г. до 09.10.2018 г., включително, като погасителните вноски по
кредита, включващи тази договорна лихва, в рамките на въведения исков период са
изцяло падежирали, поради което искът е доказан по
основание. Същият е доказан и по размер от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза по делото, от което се установява, че възнаградителната лихва за
посочения период възлиза в размер на претендираната сума от 349,92 лв.,
съответно следва да бъде изцяло уважен.
С оглед установената забава на ответника при изплащане на задълженията по
кредита, на основание чл. 33, ал. 1 във вр. ал. 2 ЗПК
за същия е възникнало задължение за заплащане и на обезщетение за забава в
размер на законната лихва. Претендираната лихвена надбавка
за забава от 18,70 лв. за периода от 26.02.2018 г. до 09.10.2018 г., вкл., не
надвишава размера на дължимата законна лихва за същия период, поради което
съдът намира, че и този иск следва да бъде изцяло уважен.
Освен установителните искове за главница и лихви по
процесния договор, предмет на разглеждане е и обективно кумулативно съединен с
тях установителен иск за сумата от 120 лв., начислена като разходи при изискуем
кредит на основание т. 6 от Тарифата на банката. Предвид извода за ненастъпила
предсрочна изискуемост на кредита, съдът намира, че и този иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
При направените изводи за частична неоснователност на предявените
установителни искове, въведеното от ищеца вътрешнопроцесуално
условие е настъпило и съдът дължи произнасяне по евентуално съединените с тях
осъдителни искове за отхвърлената част от главницата, както и за разходи при
изискуем кредит.
Доколкото по делото е установено, че длъжникът не е уведомен за
волеизявлението на банката за предсрочна изискуемост на кредита преди подаване
на заявлението по чл. 417 ГПК, съдът намира, че това уведомяване е осъществено
с връчването на препис от исковата молба и
приложенията към нея на назначения особен представител на ответника,
тоест на 16.05.2019 г. (л. 62). Този факт е от значение за спорното право и
следва да бъде съобразен, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК (така - решение № 139
по т.д. № 57/2012 г. на ВКС, решение №
161/08.02.2016 г. по т.д. № 1153/2014 г. на ВКС и др.). Към посочената дата са
били налице обективните предпоставки на т.18.2. от ОУ, обсъдени подробно
по-горе, поради което предсрочната изискуемост на кредита е настъпила.
Следователно непадежиралият остатък от главницата по
погасителните вноски с падеж от 24.09.2019 г. до 25.01.2023 г. в общ размер на
3645,23 лв. (л. 18) е станал изискуем и предявеният осъдителен иск за тази сума
следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата
молба – 18.02.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.
Предявеният осъдителен иск за сумата от 120 лв., представляваща такса
разходи при изискуем кредит, начислена на основание т. 6 от Тарифата на банката,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Макар предсрочната изискуемост,
уговорена като условие за дължимост на таксата, да е настъпила, потребителят не
дължи заплащането на начислената сума. На първо място, няма данни въпросната
такса да е свързана с предоставени от кредитора допълнителни услуги, които да
оправдаят насрещната парична престация на длъжника
(чл. 10а, ал. 1 ЗПК). Второ, таксата е начислена поради настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита, респективно е обусловена от забавата на длъжника, което
води до недопустимо разширяване на неговата отговорност над нормативно
установения в чл. 33, ал. 2 ЗПК максимум до размера на законната лихва.
Отделно, таксата е свързана с управлението на просрочения кредит и е недължима
и по аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗПК.
В заключение, настоящият съдебен състав
намира, че предявените установителни искове следва да бъдат уважени до следните
размери: 1354,77 лв. – непогасена падежирала главница, 349,92 лв. – непогасена
падежирала договорна лихва за периода от 25.01.2018 г. до 09.10.2018 г. и 18,70
лв. – лихва (лихвена надбавка) за забава за периода от 26.02.2018 г. до 09.10.2018 г.,
вкл. Установителните претенции за разликата до пълния
предявения размер за главницата от 5000 лв., както и тази за такса разходи при
изискуем кредит от 120 лв., следва да бъдат отхвърлени.
Предявеният евентуален осъдителен иск
за предсрочно изискуема главница в размер на 3645, 23 лв. следва да бъде
уважен, а осъдителният иск за такса разходи при изискуем кредит – отхвърлен
като неоснователен.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното искане, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в общ размер на 824,03 лв., при извършени разноски от 842,45
лв., от които 240,23 лв. за заплатена държавна такса (л. 40), 200 лв. за
депозит за вещо лице (л. 70), 302,22 лв. за депозит за особен представител (л. 54),
и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Такива са присъдени с издадената заповед за незабавно
изпълнение в размер на 159,77 лв. (109,77 лв. за заплатена държавна такса и 50
лв. за юрисконсултско възнаграждение), като от тях, съразмерно с уважената част
от исковете, в тежест на ответника следва да бъде възложена сумата от 156,28 лв.
Ответникът не е
представил доказателства за направени разноски по делото, поради което такива
не следва да му бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, че ответникът С. Я.Д., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес: ***, дължи на ищеца
„Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, следните суми: сумата от 1354,77 лв. (хиляда триста петдесет и
четири лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща непогасена
падежирала главница за периода от 24.02.2018 г. до 24.08.2019 г. по договор за
кредит за текущо потребление от 25.01.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението в съда
– 09.10.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 349,92 лв. (триста четиридесет и девет
лева и деветдесет и две стотинки), представляваща договорна възнаградителна
лихва за периода от 25.01.2018 г. до 09.10.2018 г., както и сумата от 18,70 лв. (осемнадесет лева и
седемдесет стотинки), представляваща лихва (лихвена надбавка) за забава,
начислена за периода от 26.02.2018 г. до 09.10.2018 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 15351/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, на основание чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 ЗПК,
като ОТХВЪРЛЯ предявените
установителни искове за главница за разликата над сумата от 1354,77 лв. до
пълния предявен размер от 5000 лв., както и за сумата от 120 лв. (сто и двадесет лева), представляваща такса разходи при
изискуем кредит по т. 6 от Тарифата на банката;
ОСЪЖДА С. Я.Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, сумата
от 3645, 23 лв. (три хиляди шестстотин четиридесет и пет лева и двадесет и
три стотинки), представляваща непогасена предсрочно изискуема главница по
договор за кредит за текущо потребление от 25.01.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба –
18.02.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, като
ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск за сумата от 120 лв. (сто и двадесет лева), представляваща такса разходи при
изискуем кредит по т. 6 от Тарифата на банката;
ОСЪЖДА С. Я.Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 824,03 лв. (осемстотин
двадесет и четири лева и три стотинки), представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ;
ОСЪЖДА С. Я.Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 156,28 лв. (сто петдесет и
шест лева и двадесет и осем стотинки), представляваща
сторени в заповедното производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: