№ 33
гр. Ямбол, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Търговско дело №
20222300900040 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. с чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на Ч., М. Р., глажданин на ******, представляван от адв.
М. Х. от АК-*****, срещу отказ №20220930112405-2/06.10.2022г. на длъжностното лице по
регистрацията към Агенцията по вписванията, постановен по заявление вх.
№20220930112405/30.09.2022г. за вписване на промени в обстоятелствата по партидата на
дружеството "Вилидж Хоумз Компани"ООД със седалище в гр.Елхово.
Оплакването в жалбата е за незаконосъобразност на постановения отказ, тъй като
указанията за изправяне на нередовности на заявлението са незаконосъобразни. Според
жалбоподателя, длъжностното лице по регистрацията не е преценило при даване на
указанията за нотариална заверка на подписа на преводача на завещанието на М. Д. Р., че
макар и на чужд език, завещанието е документ, който е съставен в България и спрямо него
не следва да се прилагат изискванията за преводи и легализация на чуждестранни документи
и неприложими са изискванията на чл.21а от Правилника за легализациите, заверките и
преводите на документи и други книжа. Също неправилно длъжностното лице изискало
взето решение за избор на управител, тъй като в последния абзац на решението на
едноличния собственик на капитала било посочено, че едноличният собственик се
конституира като управител. Моли се за отмяна на обжалвания отказ и за задължаване на
длъжностното лице да извърши вписване на исканите промени по партидата на
дружеството "Вилидж Хоумз Компани"ООД.
Регистърният орган е депозирал отговор на жалбата, в който са изложени
съображения в подкрепа на постановения отказ.
След преценка на представените при регистрацията на заявлението доказателства
и въз основа на справка с данните на електронния сайт на Търговския регистър, воден от
Агенцията по вписванията, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е допустима - подадена е от оправомощено лице в рамките на
законоустановения седемдневен срок от постановяване на отказа - чл.25, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ,
внесена е изискуемата държавна такса на основание чл.29 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, поради което следва да се разгледа по същество.
От извършената служебна проверка по партидата на дружеството "Вилидж Хоумз
1
Компани"ООД с ЕИК128610786 се установява, че обжалваният в настоящото производство
отказ е постановен по подадено от Ч., М. Р., гражданин на ******, чрез адв. М. Х. от АК-
*****, Заявление А4 №20220930112405 за вписване на промени по партидата на
дружеството: нов адрес на управление, едноличен собственик на капитала и нов управител.
Към заявлението са представени учредителен акт на "Вилидж Хоумз Компани"ЕООД и
решение на едноличния собственик на капитала от 28.09.2022г., препис-извлечение от акт за
смърт на съдружника К. Р., препис-извчеление от акт за смърт на съдружника М. Д. Р., в
превод на български език саморъчно завещание от М. Д. Р., с което е завещала цялото си
имущество на К. Р. Б., Европейско удостоверение за наследство на К. Р. Б., видно от което
заявителят Ч., М. Р. е негов единствен наследник, представени са декларации от заявителя.
С указания от 03.10.2022г., на основание чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ и чл.91 от Наредба
№1/14.02.2007г. на молителя е указано да представи нотариално удостоверен подпис на
преводача на превода на български език на саморъчното завещание от М. Д. Р., както и
решение на едноличния собственик на капитала за заличаване на досегашните управители
на дружеството и за избор на нов управител.
Обжалваният отказ от дата 06.10.2022г. е постановен, поради неизпълнение на
указанията от 03.10.2022г. в срока по чл.19, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ.
Съдът намира, че постановеният отказ е незаконосъобразен, а жалбата е
основателна, като съображенията са следните:
Проверката, която длъжностното лице по регистрация извършва следва да се
ограничи в рамките на предвиденото в чл.21 ЗТРРЮЛНЦ и по-конкретно в т.5 на
разпоредбата, според която съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и
съответствието му със закона се установяват от представените документи по т.4, което
означава, че длъжностното лице по регистрация е административен орган, в чиито
правомощия се включва единствено и само преценката относно това дали във всеки един
конкретен случай са представени онези доказателства, които от външна (формална) страна
установяват основателността на заявеното искане. Разпоредбата на чл.21, т.4 ЗТРРЮЛНЦ
установява, че длъжностното лице по регистрацията проверява дали към заявлението са
приложени всички документи, съгласно изискванията на закона - този, който предвижда
вписването, т. е. терминът е използван в тесен смисъл.
В настоящия случай заявителят е представил в превод на български език
саморъчно завещание от починалия съдружник в дружеството М.Р., с което е завещала
цялото си имущество на другия съдружник К. Р. Б., подписът на който превод обаче не е
нотариално удостоверен. Неправилен е изводът, че представеният превод не съответства на
чл.18 ЗТРРЮЛНЦ и на чл.21а от Правилника за легализациите, заверките и преводите на
документи и други книжа на представения на чужд език документ. Според чл.18, ал.1 от
ЗТРРЮЛНЦ заявлението и приложенията към него се подават на български език, а според
ал. 2 документите могат да се представят и на всеки от официалните езици на ЕС
(английският е такъв официален език), като в този случай документите се представят заедно
със заверен превод на български език. В чл.7, ал.3 от Наредба №1/14.02.2007г. за водене,
съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ пък е предвидено, че когато документите са на чужд
език, те се представят заедно с превод на български език, извършен от преводач, включен в
списъка на Министерството на външните работи, като подписът на преводача, положен в
извършения от него превод, се удостоверява от нотариус по реда на чл.21а, ал.1 от
Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа.
Посочената разпоредба на чл.21а, ал.1 от ПЛЗПДДК предвижда, че за
чуждестранен документ, преведен на български език по реда на този правилник на
територията на Република България и предназначен за ползване в Република България, е
необходимо подписът на преводача, положен в извършения от него превод, да бъде
нотариално удостоверен в Република България. Или с Наредба №1/14.02.2007г. са въведени
допълнителни изисквания към документа, съдържащ превода, които липсват в чл.18, ал. 2
ЗТРРЮЛН – както относно автора на превода, така и относно въвеждането на
квалифицирана форма на удостоверяване на неговия подпис. За въвеждането на подобни
допълнителни изисквания обаче липсва законова делегация. При това положение,
въведените в чл.7, ал.3 от Наредба №1/14.07.2007г. допълнителни изисквания противоречат
на чл.18, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, което е недопустимо. Ето защо и на основание чл.15, ал.3 от
ЗНА тази разпоредба на Наредбата не следва да се прилага, а следва да се приложи
законовата разпоредба на чл.18, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, която не изисква преводът да е
извършен от определено лице, т. е. може и от самия заявител със заверка от ползващата
2
документа страна. В този смисъл е практиката на окръжните съдилища в страната, вкл.
Решение №1311/22.06.2020 г. по търг. дело №1635 по описа за 2020 г. на САС.
Наред с това следва да се посочи, че производството пред АВ е едностранно
охранително производство, което цели издаване на благоприятен за молителя акт, за което
приложима е уредбата на Глава шеста на ГПК. В производството, уредено в глава шеста, на
основание чл.540 ГПК се прилагат общите правила на ГПК, което означава, че приложима е
и разпоредбата на чл.185 ГПК, която предвижда, че документ, представен на чужд език, се
придружава с точен превод на български език, заверен от страната. Ако съдът не може да
провери верността на превода или верността на превода е оспорена, той назначава вещо
лице. Специално за нотариалното производство, като вид охранително производство, е
предвидено назначаване на преводач, в случай, че някое от участващите в производството
лица не говори български език. Тази разпоредба дублира общата разпоредба на чл.4 ГПК,
която съобразно препращането на чл.540 ГПК е приложима за всички видове охранителни
производства.
Както се посочи, в чл.18 от ЗТРРЮЛНЦ е предвидено, че когато със заявлението е
представен документ на чужд език той следва да бъде придружен със заверен превод.
Този преглед на нормативните разрешения сочи, че разпоредбата на чл.7, ал.3 от
Наредба №1/14.02.2007г. е в значително отклонение от регламентацията в нормативните
актове с по-висш ранг. При положение, че ЗТРРЮЛНЦ и ГПК не изискват преводите да
бъдат извършвани от преводач, включен в списъка на Министерството на външните работи,
нито подписът на преводача, положен в извършения от него превод да се удостоверява от
нотариус, то няма основание да се приеме, че за документите, представяни пред АВ, следва
да има такива изисквания, които са очевидно по - строги и по-формални, затова и в
приложение на правилото на чл.15, ал.3 от ЗНА тези изисквания не следва да се прилагат.
На следващо място, в случая жалбоподателят е поискал вписването му като
едноличен собственик на капитала на дружеството с ограничена отговорност "Вилидж
Хоумз Компани" и съгласно нормата на чл.147 ТЗ едноличният собственик на капитала
управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. От
представеното към заявлението решение от 28.09.2022г. на едноличния собственик на
капитала е видно, че същия е избрал и посочил себе си за управител на дружеството,
употребявайки термина "се конституирам като управител", или неоснователно с обжалвания
отказ е прието, че не е налице решение на едноличния собственик на капитала за избор на
управител. От друга страна, с представените към заявлението преписи от актове за смърт е
установено, че вписаните управители на дружеството К. Б. и М. Р. са починали. Хипотезата
на смърт на управител – физическо лице се приравнява на тази на невписан такъв и това е
така, защото смъртта на управителя автоматично води до прекратяване на неговите
правомощия, тъй като няма субект, които да ги упражнява. Така макар и формално да е
налице вписване на управител в ТР, то смъртта на същия поставя началото на срока по
чл.155, ал.1, т.3 ТЗ и необходимостта да бъде определен и заявен за вписване нов управител.
Поради това в случая не е било изискуемо изрично решение за заличаване на починалите
двама управители, като е представено доказателство за определен и заявен за вписване нов
управител.
Всичко изложено обуславя извод, че със заявлението са представени редовни от
външна страна документи, които обосновават основателността на предявеното пред АВ
искане и следва да бъде вписано в търговския регистър, въз основа на заявление А4 вх.
№20220930112405/30.09.2022г.
Водим от изложеното , ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Ч., М. Р., глажданин на ******, представляван от адв. М.
Х. от АК-*****, ОТКАЗ №20220930112405-2/06.10.2022г. на длъжностното лице по
регистрацията към Агенцията по вписванията", постановен по заявление А4 вх.
№20220930112405/30.09.2022г.
УКАЗВА на длъжностното лице при АВ - ТРРЮЛНЦ да впише в търговския
регистър промени в обстоятелствата по партидата на дружеството "Вилидж Хоумз
Компани"ООД със седалище в гр.Елхово , ЕИК *********, съобразно заявление А4 вх.
3
№20220930112405/30.09.2022г.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на АВ-ТРРЮЛНЦ.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
4